Тома Биков пред "Гласове": Демонтираха Паметника на Съветската армия без мисъл за после. Да не остане в този вид следващите двайсетина години

Автор: Лора Асенова, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм

Демонтирането на Паметника на Съветската армия по документи е обяснено като демонтаж за ремонт и след това връщане на същото място. МК ще има отношение, когато бъде представен проект, че този паметник трябва да се премести някъде. За мен темата създава няколко културни риска извън политиката. Първо – ако има намерение този паметник да бъде местен някъде, то трябва да бъде ясно къде. Аз твърдя, че скулптурите в този паметник имат художествена стойност, защото техните автори са едни от най-сериозните български скулптори. Друг е въпросът за неговото пропагандно значение, което разбира се съществува. Но според мен това е нещо, което трябва да се опази. Не трябва да се претопява, да се загубва или негови части да изчезват. И ако има решение да бъде преместен – да бъде преместен на адекватно място. Второ, още по-добре би било да има концепция. Това, от което се притеснявам, е да не остане паметникът в този си вид в следващите двайсетина години. Нещо, което ние обичаме да правим.

Имаме социалистическа инфраструктура, която предполага не дотиране, а направо издържане на българската култура, и пазарен принцип – аз на това му казвам да имаш Москвич и да се оплакваш, че харчи много и не вдига висока скорост.

Ако културните дейци се намират на края на опашката по доходи в обществото, тези професии няма как да бъдат престижни.

Ние тук трябва да повдигнем един по-голям разговор за националните културни институти. За мен по-логичното е те да бъдат извадени пред скоби, пред всички останали, с риск да ни обвинят, че йерархизираме културата, но аз вярвам, че културата трябва да има някаква йерархичност.

Един от големите приоритети тази година е увеличаването на административния капацитет в сферата на културата.

Бих се обърнал и към кметовете. Те трябва да знаят, че тези, които имат истинско отношение към културата и инвестират в култура, печелят изборите на първи тур, това е един от изводите на последните местни избори.

Аз се надявам да се усетят първите стъпки на много дълбока реформа в културния сектор, политическа воля за това очевидно има. И то не просто на управляващото мнозинство, а има постигнат консенсус на всички политически сили в това отношение, включително за вписването на културата като ценност в българската конституция.

Нова година, нов бюджет. С Тома Биков реших да се срещна след обявяването на рекордния бюджет от 520 млн. лв., който държавата отпуска за култура през 2024 година, което е с над 200 милиона спрямо миналата година. Той е председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание от септември миналата година и има вътрешен поглед върху проблемите и нуждите на сектора от дълго време. Увеличаването на парите е само първата крачка към вземането на важни решения и реформи в сферата. За това какви трябва да бъдат те според неговия поглед и какви стъпки следват през тази година говорим в интервюто ми с него.

- Чудесно е това голямо увеличение, но то не грози ли секторът отново да връща неусвоени пари в държавния бюджет? 

- Увеличението на бюджета не беше постигнато лесно. Включително имаше аргументи от типа на това, че част от културния сектор не е в състояние да усвои дори парите, които му се отпускаха до момента. Затова моето мнение е, че това е преди всичко предизвикателство за целия сектор. Аз съм от хората, които са били крайно критични към позицията на Министерството на финансите по отношение на културата, но оттук нататък цялото внимание е насочено към Министерството на културата и гилдиите, които са в него. Аз съм далеч от мисълта, че за една година културата може да направи съществен обрат. Със сигурност обаче в самия сектор биха могли да протекат процеси, които да са видими. Само пълна мобилизация може да докаже, че българската култура има нужда дори от доста повече пари, отколкото са отпуснати тази година.  

- Тоест предизвикателството пред Министерството на културата е да докаже, че знае как и къде да вложи тези средства?

- Моето искане беше да бъдат отпуснати 200 млн. лева. Реално бяха заделени около 220 млн., а даже и повече, ако включим това, че културните институти ще преминат от промишлен на битов ток. За тях това ще бъде голямо облекчение. Моето искане беше да има реформи, а реформи се правят с пари. Това означава смяна на модели за финансиране и изобщо промяна на концепцията за функционирането на българската култура и нейните цели. В момента тя е базирана на смесен принцип, който се състои от една наследена от времената на социализма културна инфраструктура с огромен брой културни институти, музеи, театри, опери и в същото време оперира на пазарен принцип за някои сегменти.

Така е в сценичните изкуства например. Там в момента се следи единствено кой колко билети е продал. Нищо друго. Тоест имаме социалистическа инфраструктура, която предполага не дотиране, а направо издържане на българската култура, и пазарен принцип на функциониране. Аз на това му казвам да имаш Москвич и да се оплакваш, че харчи много и не вдига висока скорост. Така че със сигурност тази година трябва да бъде година на реформите в културния сектор. Като казвам реформи искам да подчертая, че хората, които работят в този сектор не бива да се плашат. Аз съм против пазарни реформи в културата. Нещо повече – аз съм за отмяна на водещата роля на пазарните принципи в културния сектор, но и за един много сериозен анализ на това какви са задачите на държавните културни институти. В този анализ трябва да бъдат преосмислени променената демографската картина в отделните региони и необходимостите, които предполагат новите реалности. Моето мнение е, че културата и особено държавната интервенция в нея не може да бъде посветена единствено на това да забавлява хората. Твърдя например, че театърът в Кърджали или в Монтана, или във Видин има различни задачи от Народния театър. Затова държавната задача към различните културни институти трябва да бъде поставяна далеч по-осмислено и внимателно. Част от сценичните изкуства имат по-скоро образователна мисия. Това означава, че не можем да очакваме от тях задължително да създадат продукция, която е на световно ниво. 

На второ място – Министерството на културата има недостатъчен административен капацитет. Особено липсват щатни бройки, когато става дума за Националния институт за недвижимо културно наследство, който работи с 56 щатни бройки. През 1980 година същият е работил с 1300. И ние после се чудим защо там минават бавно проектите. За да се боядиса къща, която е паметник на културата, трябва да се чака няколко месеца, да не говорим за по-сериозен ремонт. Трябва от една страна да се облекчи част от контрола, където той е безсмислен, защото НИКИН контролират дори места, на които няма културни артефакти. В същото време да се засили контролът по опазването на културни ценности с национално значение, които са занемарени, за да не ставаме свидетели на срамни факти, като събаряне на къщи – паметници на културата. Тук срещу моя кабинет стои Царският дворец – Националната художествена галерия, който не е ремонтиран десетина години и който, между другото, има неясен собственик, което е пълен абсурд. 

Важно е административният капацитет на МК да се подобри включително и с по-високи възнаграждения. Има доста сериозно неравенство между него и други министерства. Това е важно, защото МК трябва да има в по-голямата си част хоризонтални отношения поне с половината министерства. Като започнем от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което може да отговаря за ремонти на културната инфраструктура, като минем през Външно министерство заради културната дипломация, която дори беше изведена като приоритет от г-жа Габриел, като минем през Министерството на туризма, защото, мисля, че всички български рекламни кампании трябва да минават и през МК, защото там има потенциал и ресурс да се произведе много по-нестандартна и качествена реклама на българския туризъм, включително през производство на сериали например. Ще използвам случая да поздравя авторите на сериала „Вина“, който върви по БНТ и който е точно в тази посока. Точно такъв тип сериали биха могли да бъдат предоставени в държави, които са потенциални потребители на българския туризъм – Македония, Сърбия, Полша. Освен, че има интересен сюжет, този сериал прави реклама на красотата на България. Засега Министерството на земеделието се оказва най-големият инвеститор в култура, защото през Програмата за селските райони минават ремонтите на църкви или такъв тип паметници на културата.

Трябва да погледнем на културата много по-широко, отколкото сме свикнали да гледаме. Защото ние гледаме на културата като на изкуство, а на Министерството на културата като министерство на изкуствата. Култура е много по-широко понятие. Култура са и вероизповеданията, външното излъчване на нацията, начинът на живот и дори храната и виното. Аз се надявам с това увеличение на бюджета за култура догодина да стигнем до извода, че трябва да инвестираме сериозни пари и внимание в обновяването на държавните и общински паметници на културата под формата на сгради. Както санираме панелните жилища, така трябва да реставрираме и ремонтираме тези стари сгради и ще видите, че голяма част от българските градове ще започнат да изглеждат по съвсем различен начин, да не говорим за София.

Борбата с вандалството в лицето на графитите, които замърсяват градската среда, също трябва да бъде изведена на преден план. Всички тези въпроси са свързани с културата, и тук стигаме до необходимостта от много силно взаимодействие между културата и общините. В тази връзка бих се обърнал и към кметовете – те трябва да знаят, че тези кметове, които имат истински сериозно отношение към културата и инвестират в култура, печелят изборите на първи тур, това е един от изводите на последните местни избори. То не е случайно, защото културата е това, което хората виждат. Това е естетиката на обществото. Това, че ние сме я подценявали толкова време, дава и своите негативни резултати. Обществото губи чувството си за вкус, губи ориентацията си по отношение на това кое е добро и кое е лошо, кое е красиво и кое е грозно. Затова се надявам през тази година да се усетят първите стъпки на една много дълбока реформа в културния сектор и цялостна промяна на отношението към културата. Политическа воля за това очевидно има. И тази воля не е просто на управляващото мнозинство. Има постигнат консенсус на всички политически сили в това отношение, включително за вписването на културата като ценност в българската конституция. И аз няма да спра да повтарям този конституционен текст, докато той не стане реалност и бъде изваден от декларативната си форма.

- Това са много сериозни задачи, които сте си поставили за тази година. Вероятно с новия бюджет най-лесно звучи повишаването на заплатите. Но всички тези идеи, които засегнахте, сигурно залягат и в разпределението на средствата и съответно държавната политика относно културата променя ли се по някакъв начин? 

- Тези пари единствено казват, че, ако културният сектор и МК имат желание и потенциал да променят отношението на българската държава към културата, те могат да го направят. А колкото до заплатите – ние много дълго водихме този спор „кое е първо – яйцето или кокошката“ – дали да увеличим заплатите и след това да очакваме „резултати“ или да видим „резултати“ и на тази база да увеличим заплатите. Аз не обичам да употребявам думата „резултати“ по отношение на културния сектор, но това беше подходът на Министерството на финансите, с което имахме проблем в началото. Моето мнение е, че, ако културните дейци се намират на края на опашката по доходи в обществото, те няма как да бъдат престижни. А след като не са престижни – никой няма да ги взима насериозно. Затова за мен една от големите цели е културата и образованието да постигнат паритет по отношение на доходите. В момента има голяма ножица между двата сектора и това се превръща в стратегически проблем, защото голяма част от музейните работници например, започват да се преориентират, стават учители и напускат културния сектор, а хора, които да работят в музеите, много трудно се намират. Същото важи и за библиотекарите. Това са професии, които изискват специфични компетентност и образование, и които в крайна сметка трябва да работят срещу 1000 лева на месец.

Факт е, че има огромен брой музеи, които работят всеки за себе си и някои от тях не работят добре. Това обаче е резултат от този общ принцип и смесване на социалистическа инфраструктура, която се управлява от пазарни принципи. Дават се едни пари на всеки по малко и накрая никой не е доволен. Затова мнението ми е, че трябва да се премине към едно окрупняване на бюджетите. Това не означава съкращаване на хора и структури. Това означава общо ръководство на част от сектора, там където е разпокъсан и фрагментиран безсмислено. Ще дам пример – ако в един регион имаме няколко исторически музея, защо всички те да не бъдат под едно ръководство? Говоря за регионите, не за областите. Ако имаме няколко театъра при влошена демографска картина в определен регион, които правят премиера, играят пет пъти представление и спират след това, защото публиката е изчерпана, и веднага започват да репетират ново представление – защо те да не взаимодействат с театри, които са близо? Примерно – Търговище, Шумен, Разград, Силистра и Добрич – защо да нямат общ репертоар? И вместо да правят 30 представления, да направят 10 представления, но със сериозен бюджет. Не става въпрос да се слеят театрите, ще останат сградите, ще останат трупите, но въпросът е към МК да има такава законова форма, която да позволява театрите да имат един общ репертоар, който е адекватен на задачите, които държавата им поставя. 

- Ние сме една от първите държави в Европа по брой театри.

- Ние имаме 53 театъра. Все пак трябва да се има предвид, че системата на театрите е една от работещите поради билетния принцип. Но тук идва въпросът за качеството и държавната задача. В стремежа си да продадат повече билети част от тях правят компромис с качеството. Ако държавата ще субсидира шоу-бизнес – за мен това не е приемливо. Защото той затова е бизнес, защото може да изкарва пари и сам. Има такива частни постановки, които обикалят страната и печелят пари. Държавата трябва да постави много ясни условия за тези пари, които дава. 

- Поставила ли ги е?

- В момента не. Не може всичко наведнъж, но зная, че в Министерството на културата мислят по този въпрос. 

- Тоест направена е първата крачка – дадени са средствата. Оттам топката е в Министерството на културата как ще ги използва. Но можем ли да разкажем как са разпределени по пера? 

- Първо сценичните изкуства, те са най-скъпите. Те получават 30 милиона отгоре. Музеите и библиотеките също получават едно сериозно увеличение – 23 милиона плюс 15 милиона за проекти. Общото увеличение за културния сектор е близо 150 милиона. Има още 10 млн. за теренни проучвания, реставрация и консервация на археологически обекти, които са в централния бюджет. Плюс още 75 млн. за ремонти на културни институти в МРРБ. Аз много се радвам, че са разпределени по този начин, защото това ще стимулира Министерството на културата да започне да работи и с другите министерства. Но благодарение на тези средства, ако те бъдат разходени правилно, ние след 2-3 години ще можем да видим една обновена културна инфраструктура. Да видим ремонтирани театри, опери, музеи, читалища. Много е важно как изглеждат културните институти. Освен че трябва да имаме добре платени културни дейци, те трябва да работят и в места, които са привлекателни, за да може културата да стане престижна. Стане ли престижна, аз съм сигурен, че и частният бизнес ще прояви интерес към финансиране на културата.

Постоянно някой говори за закона за меценатството. Аз твърдя, че такъв закон нищо няма да реши, защото в момента не е престижно да спонсорираш културна дейност. Ако тази дейност стане престижна, големите компании сами ще имат интерес да станат спонсор на Народния театър, например. Да си спонсор на културен институт в едно общество, в което културата е престижно занимание, да напишат името на фирмата ти на брошурата струва много скъпо. В момента има културни институти, чиито сгради са се превърнали в рекламни пана за кафенета и дискотеки и са окичени с всякакви табели. Това е недопустимо. Аз знам, че те получават пари от това, но работата на държавата е така да ги позиционира в йерархията на обществото, че те да не се принудени да правят подобни компромиси.

Има пари и за проекти за читалищата. Те са една по-особена културна инфраструктура, изключително важна разбира се. Техните пари за проекти са 15 милиона. Това не са малко пари. Чрез тях могат да бъдат създадени или поддържани много дейности. Те също ще преминат от промишлен на битов ток. Тук обаче имаме същия проблем с общия принцип. Едно е да си читалище в центъра на София, друго е да си читалище в покрайнините на София, трето е да си читалище в областен град или в малко село – ние не можем да изискваме от всички едно и също. В малкото населено място читалището има по-скоро социално значение, а в центъра на София може да се произведе и професионална продукция. В тази сфера също има необходимост от промени и от дефиниране на въпроса как и за какво използваме читалищата. Ние сме спрели да си задаваме въпроса защо ни е културата. Той може да звучи малко по-философски, но, докато са ни погълнали детайлите, сме изпуснали важните неща. Защото културата не съществува сама по себе си. Тя се култивира, оттам идва и коренът на думата. Тя е въпрос на усилие. Високата култура и добрата културна среда, която влияе на всички сфери на живота, не се самопоражда. И тук отново държавата има задача и отговорност да възпитава висока култура, да създава стил. Затова тя дава пари, а не просто, за да имаме и ние театър, изобразително изкуство и кино. Държавният подход страда от недостатъчно внимание по отношение на културата, което е принудило МК да се чуди как да оцелява. Сега вече това министерство не трябва да се оплаква, а да работи ефективно.

- Сигурна съм, че при формирането на бюджета е най-трудно да се искат пари за култура, защото при нея резултатите не са видими и плодовете на тази инвестиция ще се берат не сега, а след години и то не в културните зали, а сред обществото.

- Точно така! Включително ние, когато говорим за дефицити на образователната система, не осъзнаваме, че тези дефицити са най-вече в нейната културна част. Ние се стараем и насочваме цялата си енергия хората да са добре образовани откъм знания и забравяме, че е добре да бъдат  образовани и откъм интелигентност. Много отдавна са подценени предметите, свързани с изкуството – музика, рисуване. Те имат статут на свободни часове. Да не говорим, че изцяло им е сбъркана концепцията – карат децата да рисуват и да пеят, сякаш всички ще станат художници и музиканти, вместо да им обясняват кои са стиловете в изкуството, как са възникнали, защо са възникнали. Много е важно интегрирането на културата в образованието. И тогава, дали образованието трябва да възпитава няма да бъде въпрос, който да поражда спорове. 

- Но беше ли трудно да убедите финансовия министър и как са получи този консенсус за повишаване на парите за култура? 

- Трудно беше, защото и ние, като всички съвременни общества, сме се позиционирали преди всичко като икономически. Най-голямата ни цел е икономическият растеж. Аз твърдя, че това трябва да бъде средство, а не цел. Как получаваш парите си е едно, а как харчиш парите си е съвсем друго. И ние имаме проблем не толкова с изкарването на пари, колкото с изразходването им. Според мен в началото МФ имаше грешен подход, защото практически то тръгна да изработва бюджета на МК. Това за мен беше грешка, защото, както стана ясно от разговора дотук, има много специфики, които един служител в МФ едва ли може да види. Те виждат само числата и очакват на всеки 1 лев да получат 2. В културата на всеки лев не получаваш нищо в материален израз. А получаваш добро възпитание например, което не знам как се измерва в таблица. За мен беше и добра реакция на културния сектор, че излезе да протестира и то обединено и привлече политическото внимание към себе си. 

- Тоест може да се каже, че това е резултат и от техния протест? 

- Разбира се! Първо беше постигнато съгласие между ГЕРБ и ДПС в лицето на Борисов и Пеевски, което веднага беше подкрепено от "Демократична България" в лицето на Христо Иванов. После се присъединиха и „Продължаваме промяната“ в лицето на Асен Василев и Кирил Петков. Оттук нататък аз се надявам да работим конструктивно с Министерството на финансите и с господин Василев, защото ще е добре за всички. Достатъчно ясно сме показали, че не се харесваме, но тези наши лични усещания едва ли имат голямо значение за общата картина. По принцип е трудно да убедиш, който и да е министър на финансите, че за култура трябва да се дадат много пари, но аз съм далеч от мисълта, че финансовите министри са някакви безкултурни хора. Те имат своите аргументи. Част от тях са валидни и адекватни, но разговорът трябва да се води равнопоставено, а не на базата – по-висшестоящите финанси срещу низшестоящата култура. Културата е равностойна на икономиката и на политиката. И тези три неща трябва да бъдат балансирани. Когато политиката и културата изпаднат в подчинено положение спрямо икономиката, тогава се създава олигархия. Когато политиката подчини културата и икономиката – става социализъм. Когато пък културата подчини на себе си политиката и икономиката – става национализъм. Но, когато има баланс между тези три основополагащи елемента, тогава и обществото се развива много по-разностранно и хармонично. 

- Във връзка с това – някои политици дори обявиха културата за приоритет в следващата година. Може би това е резултат именно на работата от страна на комисията. 

- Аз лично се възползвах  от възможността, която създаде идеята за вписването на културата в конституцията. Тази идея беше анонсирана през пролетта и още тогава, пак към г-н Василев, отправих призив това вписване да има своето финансово изражение. И това се случи в бюджета като първа стъпка. Но не свършва всичко там. Просто сега има по-голяма отговорност и по-големи изисквания към културния сектор. Затова моята радост свърши някъде по Нова година, защото аз самият се чувствам ангажиран с тази тема. Следват трудни времена и трудни решения, които МК трябва да взима бързо и адекватно. Бързината е много важна, защото, ако темповете са с ритъма на предишния бюджет, това означава, че рискът от неинвестиране на определени средства ще стане съвсем реален. 

- И те се връщат в общия бюджет, защото не могат да се преразпределят по сектори. 

- Понякога има възможност. Както например е с киното. Когато има остатък, се преразпределя към театрите. Те почти винаги са в преразход, защото играят много. Остатъкът на киното почти винаги е двуцифрено число в милиони, което е срамно за българското кино, защото за него се отделят сериозни средства, които не се използват. И след това се молим на финансовия министър да не им намалява бюджета за кино за следващата година, защото ще е лош прецедент и така вече 2-3 години правим това. Затова мисля, че тази година българското кино трябва да си реши този проблем. Той е до голяма степен вътрешен проблем. 

- На какво се дължи това връщане на средства? 

- На различни причини, които не са много лицеприятни. Част от тях са вътре в самата кино гилдия. Има неусвояване, защото има неправене на филми. Далеч по-добре би било българските кино-дейци да се занимават със снимане на филми, а не с юридическа дейност. Трудното на културната сфера е, че вътре има много хора с его. Това им е и чарът. Но има моменти, в които трябва да видим по-големите задачи и аз мисля, че и в киното имат желание за това. Има достатъчно пари за кино. Сега потенциалът е да се произвеждат по 15-20 филма на година. Друг е въпросът, че пак поради нисък административен капацитет тези пари не се отпускат за по-високо бюджетни филми. Например за по 2 или 4 милиона. И за такива има пари, но просто за тях това се води държавна помощ, която трябва да се обоснове. Затова, за да е по-лесно, се дават до 900 000 лева на филм. Един прави исторически филм в епоха и очевидно трябва да струва много пари, но започва да го прави с малко и накрая става смешно. Националният филмов център трябва да разпределя три пъти повече пари със същия административен капацитет, който е имал преди бюджетът да бъде увеличен. Затова там има голям проблем.

Другият голям проблем е Националният фонд „Култура“. Това вече е и наша работа, защото ние приехме на първо четене поправки в закона за Закрила и развитие на културата, свързани с фонд „Култура“. Държа да отбележа, че това беше първата точка в дневния ред за новата парламентарна сесия, което отчитам като знак за добра воля от страна на ръководството на парламента. Тези промени са част и от Плана за възстановяване и устойчивост, който трябва да внесе във фонда 80 милиона лева. През 2022 година на фонда му бяха поверени 39 млн. лв. Предната година бяха 4-5 млн., а преди това  - 700-800 000 лв. и всичко това се случва с един и същи административен капацитет и с един и същи подход. Така че там реформата е задължителна и тя пак е подкрепяща. Тя е за увеличаване на административния капацитет и дава възможност този фонд да се превърне в решаваща структура за целия сектор. Моето виждане е, че той трябва да стане инструмент за регулирането и стимулирането на качеството на културната дейност. Там могат да бъдат направени, например, програми за нова българска драматургия – тоест ако някой театър направи спектакъл по текст на български драматург, фонд „Култура“ да плати авторските му права. Фондът може да стане разплащателна агенция на МК, както е фонд „Земеделие“ към Министерството на земеделието.

Преди година и половина от тези 39 милиона, 30 милиона бяха разпределени за подпомагане на културния сектор след ковидкризата и започнаха да се раздават по 100 000 лева на калпак без да е ясно каква е целта. Пари получиха структури, които нямат никакво отношение към развитието на културата. Имаше едни такива проекти „100 000-ници“ без контрол на качеството и без ясна цел.  И се оказахме в ситуация да се чудим къде са отишли парите. В същото време започна едно съдене с културни организации за процедурни и административни нарушения, които могат да се решат и без съд. Целта на фонда е да се подпомагат културните организации, а не да се унищожават със съдебни дела. Предстои конкурс за смяна на управителния съвет, на който му е изтекъл мандатът. В момента фондът е структуриран по такъв начин, че министърът на културата не може нито да смени директора на фонд „Култура“, нито да го контролира. Това води до феодализация. Не говоря само за настоящия директор, а за принципа на функциониране на тази структура, който води до безконтролност. С промените в закона ние въвеждаме контрол от страна на МК и на държавата, защото ще има представители и от други министерства. Задължително е да се обърне внимание и на фонд „1300 години България“, който също не функционира с пълния си капацитет, а в последно време чувам и тревожни новини по отношение на скандални намерения за продажба на имущество. НДК също е огромно предизвикателство – търговско дружество, което едновременно трябва да е на печалба и да има културен ангажимент. Това е много сложна и сериозна задача, която трябва да бъде решена.  

- Още като встъпихте в длъжност като председател на Комисията по култура и медии в Народното събрание, Вие обявихте няколко наболели теми, по които работихте с приоритет – като фонд „Култура“, културно-историческото наследство, киноиндустрията – явно вече някои от тях вървят в посока на решаване.

- Слава Богу ние със сегашния екип на МК работим добре. По принцип законодателната инициатива винаги е добре да идва от правителството към парламента, защото се предполага, че изпълнителната власт има много по-голям оперативен капацитет от парламента. В Народното събрание се изразява политическата воля и биха могли да се правят корекции. Такава е логиката и се старая да работим по този начин. За кратко време например успяхме да решим проблема с авторските права, който беше много тежък. С 3 години бяхме пресрочили въвеждането на две директиви, които са изцяло в полза на авторите. Около 5 млн. е глобата, която трябва да платим и, ако не бяхме приели директивите, тези пари вече щяха да бъдат още повече. От друга страна самият творчески сектор получава доста повече гаранции, че неговият труд ще бъде възнаграждаван адекватно. Хубавото е, че успяхме да постигнем консенсус по отношение на този закон, като в крайна сметка различните заинтересовани страни постигнаха баланс. Разбирането ми е, че културата е сектор, който има нужда от консолидация и посока, която да има малко по-дългосрочен характер. Затова постигането на консенсуси е важно от гледна точка на приемствеността. То е гаранция, че определена политика няма да бъде спряна при някой следващ мандат, а ще бъде продължена. Надявам се, че политическата консолидация около културата ще намери продължение и в самия сектор, защото усилията ни трябва да бъдат единни. Тогава ще имаме и добри резултати по-бързо отколкото очакваме. 

- Тоест както бяха обединени културните дейци в техния протест от 1 ноември – сега са им изплатени тези 68 млн. лв., които искаха?

- Техните искания са удовлетворени напълно. Дори с малко отгоре. 

- И друг въпрос от институтите – ето например Софийската филхармония е изправена пред казус, че има законово ограничение, с което тя не може да увеличи заплатите на състава си с над 5%, което обаче не съответства на процента на инфлацията? 

- Точно така. Това са рестрикции, които бяха въведени в Закона за закрила и развитие на културата през 2019 година. Те на практика отпаднаха заедно със закона за бюджета за 2024 година. Сега вече могат да увеличат бюджета си със 20% в сравнение с бюджета, който са имали предната година. Досега този процент беше 5%. Ако има пари в МК, парите за сценичните изкуства могат да минат и над 20%. Предстои да проведем разговор, с който изобщо да извадим тази тема от закона и да я положим там, където ѝ е мястото – в изпълнителната власт, която всяка година би могла да прави своите изчисления, а не да бъде обвързана със статични параметри. Но това за мен е временно решение. Това не решава изцяло въпроса с Филхармонията.

Ние тук трябва да повдигнем един по-голям разговор за националните културни институти, които са Народният театър, Националната опера, Софийската филхармония, Националната художествена галерия, Националната библиотека и ансамбъл „Филип Кутев“. Последният дори си няма собствена сграда, което е абсурд. За мен е по-логичното тези културни институти да бъдат извадени пред скоби, пред всички останали, с риск да ни обвинят, че йерархизираме културата. Личното ми мнение е, че в културата трябва да има някаква йерархичност, защото това е последното място, в което хората са равни. Тези институти са национални, защото не са приравнени към другите, а имат цялостна роля в културния живот на обществото. В момента системата ги е приравнила с всички останали. Оттам дойдоха проблемите във Филхармонията, но не само в нея. Защото Софийската филхармония има едни ангажименти, Плевенската филхармония, която също е много добра има други ангажименти. Това са съвсем различни неща. Работата на Софийската филхармония не е свързана само с българската културна среда. Тя би трябвало, както и прави, да представя България пред външния свят и това да бъде осигурено от държавата. Защото това е лицето на България навън. Тук става въпрос и за външната политика и за образа ни в чужбина. Защото там обикновено нашият образ е свързан с източване на социални системи. Когато кажат „българи“, не се сещат за оперното чудо или за Филхармонията, а за съвсем други неща. И това е така, защото ние сме изоставили тази задължителна част на една държавна политика, каквото е културното ни излъчване навън. Предстои големият разговор къде трябва да бъдат позиционирани тези национални културни институти и да им се даде възможност те да изпълняват ангажиментите си като положителен образ на нашата държава. Както и Народният театър например – неговият статут е на академичен театър. От него не трябва да се очаква да произведе най-авангардното представление или още по-малко някаква халтура, която да вкара хора в залата. От него се очакват класически произведения, висок художествен стил, турнета навън. 

- Относно представянето ни в чужбина – и за музикантите има една такава инициатива за създаването на export center, който също да подпомага тези участия навън. 

- Доколкото знам инициаторите на тази идея са се насочили и към Министерството на икономиката и иновациите, защото там има такъв тип програми. Това е помощ за частния сектор в културата и със сигурност от нея има смисъл. В тази връзка има още една много тежка тема – културните институти в чужбина. Имаме 11 културни института, които миналата година имаха бюджет от около 4 милиона лева. Това означава, че те просто съществуват, за да съществуват. Там, където директорът е по-инициативен прави някакви неща на мускули, а пък където не е много инициативен – може просто да си взима заплатата, която и не е много голяма. Тази година тези пари също са увеличени с още 4 милиона плюс 1 милион, който отива специално за Република Северна Македония. Това беше моя инициатива. Няма как да казваме, че Македония ни е приоритет във външната политика, а да не инвестираме нищо. Дано тези пари да бъдат изразходени адекватно, така че резултатът да бъде подобряване на средата на отношения между обществата на България и Македония. Според мен трябва да се организират проекти, в които да участват преди всичко значими творци от двете страни.

- Винаги съм намирала, че именно общите културни проекти между България и Македония са най-добрият посланик на добрите ни взаимоотношения – когато има колаборации в киното, в музиката. 

- Те са се и случвали. Това, което Теодосий Спасов и Влатко Стефановски правят, такъв тип взаимодействия са безспорни и никой не ги е оспорил нито тук, нито там. Това означава, че това е моделът. Елитен македонски музикант с елитен български музикант. Тогава дори скептиците не казват нищо. 

- Един въпрос по наболяла тема, която вече малко се измести от дневния ред, но тепърва ще следва развитие – какво се случва с Паметника на Съветската армия и вие в Комисията имате ли отношение по този казус? 

- Ние нямаме пряко отношение, защото не е наша работа. Доколкото аз проучих случая, до голяма степен и самото МК няма правно отношение. Демонтирането на паметника по документи е обяснено като демонтаж за ремонт и след това връщане на същото място. МК ще има отношение, когато бъде представен проект, че този паметник трябва да се премести някъде. За мен темата създава няколко културни риска извън политиката. Първо – ако има намерение този паметник да бъде местен някъде, то трябва да бъде ясно къде. Аз твърдя, че скулптурите в този паметник имат художествена стойност, защото техните автори са едни от най-сериозните български скулптори. Друг е въпросът за неговото пропагандно значение, което разбира се съществува. Но според мен това е нещо, което трябва да се опази. Не трябва да се претопява, да се загубва или негови части да изчезват. И ако има решение да бъде преместен – да бъде преместен на адекватно място.

Второ, още по-добре би било да има концепция. Аз чух идеята Димитровград да приеме паметника. За мен е много добре да се помисли за самия Димитровград като пространство, което представя нагледно естетиката на социалистическото минало. Това е много съхранен в тази форма и стил град. Убеден съм, че той може да стане страхотна атракция за чужди туристи, ако бъде добре разказан. Истината е, че на Запад към България има един предразсъдък като към бивша комунистическа държава и за западния човек тя е интересна основно с това. Но когато чужденците дойдат тук, ние не можем да им разкажем и покажем това минало както трябва. Ние имаме страшно много история от различни периоди, която не можем да разкажем по една или друга причина. Може би не сме се и замисляли. Това, от което се притеснявам, е да не остане паметникът в този си вид в следващите двайсетина години. Нещо, което ние обичаме да правим. Моята друга голяма болка е мястото на бившия мавзолей, което остана една голяма бетонена плоча в сърцето на София. Мога да нарека този подход единствено мърлящина. Тук не обвинявам никого. Просто нашето общество страда от този дефект и трябва да се опитаме да го преодолеем. Бутнахме мавзолея без да мислилим за после и след това го забравихме. Това ме притеснява и сега – да не се окаже, че центърът на София ще бъде доминиран вместо от автомат от една полуразрушена конструкция. Притесни ме, че хората, които много дълго време бяха за това да се махне паметникът, след като го премахнаха, казаха – а сега трябва да помислим какво ще има на негово място. Според мен трябваше да е обратно – първо да помислим какво ще има на негово място, а след това да го махнем. Иначе моята идея е там да се построи една хубава нова концертна зала, от каквато и София, и България определено имат нужда. 

- Така както определихте целите си преди няколко месеца, които наистина постигнахте, казахте 200 милиона – случи се, сега кои са приоритетите тази година? 

- Има няколко неща, като реформата на фонд „Култура“. Отварянето на Закона за радиото и телевизията и реформата на БНТ, БНР и СЕМ. 

- Каква по-точно?

- Имаше закон, който беше подготвен в началото на 2021 година. Тогава поради политическата ситуация не беше внесен. Консенсусен е като цяло. Той променя начина, по който се финансират обществените медии. В момента, те подобно на сценичните изкуства се субсидират на количествен принцип – на час програма. Няма значение каква. Броят се часовете произведена продукция и им се дават бюджети от министъра на финансите. Как броят часовете не знам, но бюджетите им не се променят от много години. Тук е заложен по-скоро качественият принцип – формулирана е обществена, гражданска и културна мисия на двете медии и програмите им трябва да се изграждат на базата на тази мисия. По този начин трябва да се финансира не количеството, а качеството.

В същото време оперативната работа по изграждането на бюджетите е възложена на СЕМ. А бюджетът на СЕМ също не е променян от години. Те също имат недостатъчен административен капацитет, а им се възлагат всякакви очаквания и отговорности. Те провеждат много сериозен мониторинг, а там заплатата на служителите в администрацията също е около 1000 лева. 

Друг важен ангажимент е през цялата година да помагаме с каквото можем за осъществяването на реформите в културния сектор, които настоящият бюджет предполага да се случат. И това е най-важното. За мен големият приоритет е увеличаването на административния капацитет в сферата на културата. Надявам се тази година да бъде посветена на това. Много е важно системата да бъде подготвена да поема повече финансиране. Този 1 процент от БВП, за който се говори толкова много, в числово изражение е около 2 млрд. лева. Дори да се дадат 2 милиарда лева за култура утре, културната инфраструктура няма да може да ги изхарчи или, ако го направи, ще е по неподходящ и неефективен начин. Това е така, защото системите й не са подготвени за толкова много пари. Затова смятам, че настоящият бюджет за култура освен амбициозен е и реалистичен. 

Много е важно да проведем и по-задълбочен разговор за мястото, значението и начинът, по който да функционира българската култура през следващите години. С госпожа Диана Андреева, от Обсерваторията по икономика на културата, планираме да проведем серия от публични дискусии, в която да участват не само представители на Министерството на културата, но и хора от независимия сектор, общините и политическите среди. Вече направихме една такава дискусия преди приемането на бюджета и тя имаше позитивен резултат. Оттук нататък обаче е добре да поставим въпросите по-концептуално, за да започнем истински разговор за стратегия за българската култура, за каквато също се говори от доста време. Аз отказвах да говоря за стратегия преди да има финансиране, което да прави този разговор смислен. Сега това финансиране вече е налице, така че този разговор е необходим. Това не са малко ангажименти. Надявам се, че заедно с колегите от Комисията по култура и медии, Министерството на културата и всички хора, които работят в културния сектор, ще превърнем 2024 година във важна година за българската култура.