Свещ. Яков Кротов*: Как може да се говори за Христос, за свобода и за дух в един тотално анти-христов свят на мрака?

<p><strong>Яков Гаврилович, бихте ли могли да коментирате ситуацията в Католическата църква след скандала около масовите обвинения против католическото духовенство в педофилия?</strong></p> <p>Струва ми се, че в случая не става дума точно за самите обвинения в педофилия като такива. Всички образовани хора разбират, че процентът на свещениците педофили е повече от нищожен. Тук става дума за обвинения против йерархията на Католическата църква (образованите хора могат да направят разликата), за преразглеждането решенията на Втория ватикански събор. Църквата според тях се превръща в структура, която отсича всичко творческо и свободно в името на властта, на дисциплината и единогласието, тоест превръща се в болшевишка партия.</p> <p><strong>Тоест става дума за отмяна на линията на Втория ватикански събор?</strong></p> <p>Да. Става дума за процес, който &ndash; като цяло &ndash; е неизбежен, тъй като след всяка реформа предизвиканото от нея движение или тръгва по всички посоки или не. Този процес е свързан с факта, че главата на Католическата църква се намира на Запад &ndash; в Западна Европа и Америка. И тази глава живее в съвсем други условия в сравнение с противоположната част, която се намира в Латинска Америка, Азия и Африка.<br />Днес тези хора живеят в ХІІІ&ndash;ХІV век от европейската история. При тях все още не е имало нито Ренесанс, нищо. Съответно за тях и Църквата е преди всичко властови орган &ndash; така те се и отнасят към нея.<br />И сред привържениците на реформите, доколкото разбирам, и в секуларното общество &ndash; защото именно те използват проблема с безнаказаността на педофилите &ndash; става дума най-вече за това: да се илюстрира, до какво би довело едно завръщане към средновековния модел на Църквата.</p> <p><strong>Тоест тази антипедофилска кампания представлява опит да се противостои на преразглеждането на решенията на Втория ватикански събор?</strong></p> <p>Това не е опит &ndash; това е противопоставяне. Освен на всичко останало тук аз се основавам и на неотдавна публикуваното писмо на Ханс Кюнг, където той говори точно за това. И как да бъде другояче? В продължение на три столетия католици от Запада са се опитвали непосредствено да противостоят на тази контра-реформация и все не се е получавало. Системата се оказала доста корава. Сега търсят други начини да апелират към съвестта на архиереите, но се оказва, че почти няма към кого да се апелира.</p> <p><strong>Тоест в действителност тях не ги безпокои педофилията като такава, а просто я използват като инструмент в една вътрешна борба?</strong></p> <p>Защо това да е вътрешна борба? За западния свят това не е вътрешен проблем, точно защото тоталитарният характер на църковния апарат отдавна е изтикал всички вменяеми църковни хора вън от своите предели. Така че за съжаление, това отдавна не е вътрешна борба. Това дори въобще не е борба. Това е просто самият живот. Виковете на много римокатолици, че това са нападки срещу папата, че става дума за врагове на Църквата, показва колко ниско е нивото на църковното съзнание сред консерваторите. То е подобно на онова, което е при героите от романа на Шолохов &ldquo;Разораната целина&rdquo; &ndash; сталинско съзнание. Те искат да видят целия свят в категориите на борбата &ndash; или си за фюрера, или си враг на германската нация. При това те не се трогват от нищо: нито от изнасилванията, нито от развращаването на децата &ndash; от нищо. Те оправдават всичко, стига да е извършено от началството. Ако обаче подчинени вършат същото това нещо по собствена инициатива, тогава, разбира се, те в пълна мяра биват наказвани.</p> <p><strong>А как вие виждате перспективите? Доколко това се отразява на авторитета на Католическата църква? Средствата за масова информация съобщават за масов отлив на вярващи именно като резултат от тези скандали. Доколко съобщенията съответстват на действителността?</strong></p> <p>Това, което се случва, не е масов отлив, а смяна на състава. Тоест едни напускат църквата, а други, на които им е нужна църква, приличаща на секта, влизат в нея. При това този процес на заместване на вменяемите хора с други &ndash; от сектантски тип &ndash; върви доста отдавна. Той, между другото, върви и в Русия. Както в протестантските конфесии, така и в православна среда, и в католическа, за двадесет години съставът се измени и стана много по-реакционен.<br />Като защитник на Църквата и в известен смисъл като проповедник на Църквата и църковността, ще кажа: от Ватикана правят първата и най-разпространена грешка &ndash; вместо да признаят вината си (все пак тя не е на Господ Иисус Христос, а на конкретно църковно ръководство), да се покаят истински, да приемат върху себе си полагащата се епитимия и направят структурата си прозрачна, повече подотчетна и изключваща тези злоупотреби в бъдеще, там преминаха в глуха отбрана и по този начин въпросът вече не е в педофилията, тя се оказва дребен проблем. Въпросът е, ако можем да се изразим така, как може да се говори за Христос, за свобода и за дух и при все това да се живее в един тотално анти-христов свят на мрака, на всеобщата подозрителност, на параноята и тоталитарната дисциплина?</p> <p><strong>Доколко цялата тази нова ситуация е свързана с личността на папата?</strong></p> <p>Струва ми се, че в случая личността на новия папа няма значение. Процесът е започнал много преди него. И обвинението в педофилия е само едно дребно явление в сравнение с корупцията в Католическата църква. Папа Йоан Павел ІІ също покриваше свещениците педофили, а след него дойде Ратцингер, за да влоши положението. Той е човек, който изобщо не желае да се учи и е абсолютно глух. В неговия случай наистина става дума за университетски професор, който се е добрал до ситуация, в която е успял да стане ректор, получил е така опорна точка и сега се старае да строи всички. Само че някак си не се получава. Следователно трябва да бъде обвинен окръжаващият ни свят.<br />В Русия всичко това звучи толкова добре познато &ndash; още от съветските години, пък и в съвременната ситуация. На Запад обаче подобно поведение и до ден днешен продължава да предизвиква определен шок. Става дума за такава архаика, все едно че вещите от антикварен магазин са се разбягали и са започнали да ходят по улиците на европейските градове.<br />В Русия поведението на Ратцингер се възприема като абсолютно нормално, тъй като това е поведението на руските вождове, на руските родители, ученици и т.н.</p> <p><strong>Значи това начало е положено още във времето на понтификата на Йоан Павел ІІ?</strong></p> <p>Не. Мисля, че това начало е било положено още през ХVІ век, когато &ndash; вместо да отговори на кризата в Църквата, свързана с Лутер &ndash; йерархията преминава в глуха отбрана, отреждайки за Църквата не свобода, а дисциплина.</p> <p><strong>Аз обаче имах предвид въпроса с педофилията.</strong></p> <p>Въпросът с педофилията беше повдигнат, тъй като западното общество стана повече правово и онова, което преди петдесет години се смяташе за нормално, днес се възприема като ненормално. Това е много добре, това е много оздравителна ситуация.<br />Лошото е, че невярващите се оказват по-здрави от вярващите. Тъй като в крайна сметка въпросът за отношението към Църквата и към църковната администрация, трябва да отстъпи на втори план в сравнение с най-простия въпрос за защита на децата от насилие. Тук не е важно дали насилникът е в расо или не. И всички крясъци, с които обиждат бедния Римски папа, няма да заглушат най-простия въпрос: &bdquo;Какви мерки са предприети, така че това да не се повтори?&rdquo;. Никакви особени мерки не са предприети.<br />Всяка затворена структура, била тя &bdquo;Газпром&rdquo;, кадетско училище, армията или Ватиканът, ще поражда вътрешно насилие над най-слабите и беззащитните. В този смисъл аз съм сигурен, че в Руската православна църква &ndash; Московска патриаршия &ndash; педофилите са много повече. Понякога, но твърде рядко, тези случаи си пробиват път в средствата за масова информация. В руските кадетски училища, казармите и домовете за сираци случаите като тези са със стотици пъти повече, отколкото във Ватикана и в католическите заведения. У нас обаче всичко това е покрито с мрака на неизвестността, което, разбира се, не ни доближава до светостта.</p> <p><em>* Яков Кротов е роден в Москва през 1957 г. Завършва Историческият факултет на Държавния московски университет. През 1974 г. е кръстен от протоерей Александър Мен. От 2007 г. е свещеник в Харковско-Полтавската епархия на Украинската автокефална православна църква (обновена). Занимава се с църковна история и история на руското провинциално дворянство. През 1997 г. създава сайта "Библиотеката на Яков Кротов". В него е събрана литература по история, философия и богословие. Сътрудничи на различни издания, в които коментира Евангелието, публикува есета върху богословски и други теми. От 1997 г. води програмата "От християнска гледна точка" на Радио "Свобода".</em></p> <p><em>Интервюто взе: Владимир Ойвин, Портал &bdquo;Credo.Ru&rdquo;</em></p> <p><em>Превод: Борис Маринов</em></p>