- 10 Sep 2020
- 250
- 3
„Събитията в тази книга са преживени от един поляк, за тях е размишлявал един европеец, а ги е описал един художник” – писа за „Спомени от Старобелск” от Юзеф Чапски, преиздадени наскоро с много голям успех в Париж, известният литературен критик и историк Густав Херлинк-Гуджински. Става дума за документален разказ за съдбата на „катинските офицери” след фаталните за Полша събития от 1939 година, когато тази многострадална славянска страна става жертва не само на фашистка Германия, но и на комунистическа Русия, същата тази Русия, която за поляците е това, което е за нас омразната Турция.
<p>Юзеф Чапски е пряк свидетел на тези страшни събития – на ужаса, през който преминават 22 000 полски офицери, от които остават живи по-малко от 400!</p>
<p>След договора от 30 юли 1939 между Сталин и генерал Шикорски (главата на полското правителство в изгнание в Лондон) той е изпратен да издири полските офицери, затворени в различни концлагери в червената империя на злото. Тогава се прави опит за създаването на ядро на нова полска армия под ръководството на генерал Андерс. Въпреки огромните трудности тя все пак е сформирана, но разбира се, без участието на тези елитни командни кадри – 22 000 офицери (това са предимно запасни офицери от елита на полската нация – инженери, медици, преподаватели, юристи, архитекти), пленени от „славната армия освободителка”. През май 1940 година те са транспортирани в конски вагони до гората Катин в околностите на Смоленск и са избити по най-варварски начин от руснаците, така както турците са изтребвали нашите деди в продължение на 500 години. Без съд и присъда! Захвърлят ги в огромни ями и ги заливат с негасена вар… И тъй като са убити с немски автомати, които руснаците вземат от Естония, лесно измислят лъжата, че престъплението е било дело на германците!</p>
<p>Макар и информиран своевременно за случилото се, Юзеф Чапски не успява веднага да открие местонахождението им. Едва на следващата година, подпомогнат от някои местни жители, той стига до страшното място. Но истината за това чудовищно престъпление, за този геноцид на руснаците срещу техните славянски братя става известна едва през 1945 година, след края на войната. Тогава обаче съюзниците (и преди всичко коварният Чърчил, който между другото продаде и нас, българите на руския ботуш!) нямат никакъв интерес да обвинят за това чудовищно престъпление злодея Сталин и вината се прехвърля върху другия злодей, Адолф Хитлер…</p>
<p>Интересно е, че Юзеф Чапски бива изпратен с подобна мисия в СССР и преди 1940 година – през 1918 г., от правителството на младата тогава Полска република. По това време, след четиримесечни издирвания, успява да установи, че полските военнопленници са избити до един от съветски военен трибунал, докато през май 1940 година – 22-те хиляди не са били удостоени с честта да бъдат изправени пред комунистическия „съд”.<br />Ученик на прочутия Панкевич от Краков, а също и на Пиер Бонар и Анри Матис от Париж, живописецът Юзеф Чапски е основател и теоретик на т.нар. “Парижки комитет” – първата авангардистка група на художниците в Полша. Днес той е признат за един от най-значимите творци на изобразителното изкуство в тази страна: негови картини са притежание на големи галерии в Европа и Америка. Интересната му биография е маркирана от две трагични събития – двете руско- полски войни от 1920 и 1939 година. В първата участва като доброволец и получава най-високото полско военно отличие – орден „Воинска доблест”, първа степен, за „проявен героизъм в боеве с варварската кавалерия на Будьони”. Във втората попада в затвор и в лагерите в Старобелск, Павличев-Бор и Грязовецк (1939–1941), до подписването на пакта Шикорски–Сталин.</p>
<p>През 1942 година участва в одисеята на армията на генерал Андерс като шеф на секцията за култура и пропаганда. После стига до Италия, където влиза в антинацистката коалиция и участва в прочутата битка при Монте Касино. Бойният маршрут на неговата част е наистина впечатляващ: Туркестан, Иран, Ирак, Палестина, Египет, цяла Северна Африка.<br />През 1945 година Чапски публикува в Рим първото издание на своите „Спомени”. През същата година се установява на постоянно жителство в Париж – не пожелава да се завърне в окупираната от Съветите Полша. Посвещава се изцяло на живописта – отказва се от авангардистките си увлечения от младостта и започва да рисува в естетиката на един свой неоимпресионизъм. Забележителен е приносът му за основаването и редактирането на списание „Култура” в Париж – трибуна на борбата против комунизма не само в Полша, но и в цяла поробена Източна Европа.</p>
<p>„Спомени от Старобелск” са всъщност само фрагмент от тази изключителна биография. Но фрагмент ярък и трагичен. Документ, разобличаващ съветизма в неговата най-уродлива форма – ГУЛаг.<br />В Старобелск Чапски пристига със своите бойни другари заедно с началото на суровата руска зима. Но студовете са нищо пред червеното варварство и жестокостта, с която поляците се сблъскват още през първите дни. При минус 35 градуса лагерниците трябва да вършат най-безсмислена и тежка работа. И това под звуците на сонатите и ноктюрните на Шопен (!), предавани по радиоуредбата. Освен това всеки ден те слушат лекции, чрез които ги превъзпитават за „новия живот” и „светлото комунистическо бъдеще”. Но затворниците понасят стоически и глада, и мизерията, и непрекъснатите зверски побоища, които има устройват съветските другари, и „превъзпитанието”. Силен е техният дух! Никой не се огъва, а Юзеф Чапски им чете своя любим Марсел Пруст… Не успяват да ги смутят и куршумите в зловещата Катинска гора.</p>
<p>Наскоро големият полски кинорежисьор Анджей Вайда, чийто баща е бил сред убитите полски офицери, направи вълнуващ филм за Катин, който беше отличен на няколко фестивала, но все още не е откупен за разпространение у нас. В Путиновата Русия го заклеймиха като клевета, там все още не признават вината си! <br />А разтърсващата книга на Юзеф Чапски чака своите български издател и преводач...<br /><br /></p>
