- 10 Sep 2020
- 150
- 16
Пред вас са два текста. Първият е създаден в началото на 60-те години на миналия век от Варлам Шаламов, вторият е написан от Михаил Ходорковски.Варлам Шаламов (1907–1982) е руски писател, изкарал 20 години в комунистическите лагери, 17 от които в Колима*. Шаламов често бива сравняван със Солженицин, въпреки по-правилно е сравнението с Данте. Разликата между тях е в това, че Данте е измислил своя ад, а Варлам Шаламов е минал през него, за да ни опише след това адското битие – ясно, точно и във всичките му всекидневно-омерзителни детайли. Това, което е направил Шаламов, е почти извън границите на човешките възможности – този човек не само е оцелял след 17 години Колима, но и е намерил сили и желание да пише след излизането си от ада.
Есето «Какво видях и какво разбрах в лагера» сумира в обобщен вид знанията, получени чрез нечовешки опит, а също и една уникална жизнена философия: пределно сурова, лишена от каквито и да било надежди и илюзии за човешката природа. Да четеш Шаламов е тежко занимание. И все пак трябва да го вършим – най-малкото за да не допуснем повтарянето на този ад. <br /><br /><br />***<br />Необикновената крехкост на човешката култура, цивилизация. Човекът става звяр след три седмици тежък труд, студ, глад и малтретиране. <br /><br />***<br />Главното средство за разрушаване на личността е студът. В централноазиатските лагери хората навярно са издържали повече – там е било по-топло.<br /><br />***<br />Разбрах, че приятелството, другарството никога не възниква в трудни, ама наистина трудни – там, където животът е на карта – условия. Приятелството се заражда в условия, които са трудни, но поносими (в болницата, а не в мината).<br /><br />***<br />Разбрах, че чувството, което се запазва най-дълго в човека, е злобата. Месото, останало върху костите на гладния човек, стига само за поддържане на злобата – нищо друго вече няма за него значение.<br /><br />***<br />Разбрах разликата между затвора, който укрепва характера, и лагера, който разрушава човешката душа.<br /><br />***<br />Разбрах, че Сталин е удържал своите «победи» само защото е убивал невинни хора – една истинска организация, десет пъти по-малобройна, но истинска, щеше да го помете за два дни.<br /><br />***<br />Разбрах, че човекът е станал човек, защото е физически по-як, по-жилав от всяко животно – никой кон не издържа работата в Крайния Север.<br /><br />***<br />Видях, че единствените хора, които успяваха да запазят поне нещо човешко в условията на глад и издевателства, бяха вярващите – почти всички сектанти и по-голямата част от поповете.<br /><br />***<br />Най-лесно, първи се разлагаха партийните кадри, военните.<br /><br />***<br />Видях какъв убедителен аргумент за интелектуалеца може да бъде най-обикновената курва.<br /><br />***<br />Че народът различава началниците по силата на техния удар, по това, колко стръвно бият.<br /><br />***<br />Че боят като аргумент е почти неотразим (метод № 3).<br /><br />***<br />Научих истината за това, как са били подготвяни мистериозните публични процеси, от самите майстори на тези работи.<br /><br />***<br />Разбрах защо затворниците научават политическите новини (за нечий арест и т. н.) по-бързо от хората, които са на свобода.<br /><br />***<br />Разбрах, че злобата може да ти дава сили да живееш.<br /><br />***<br />Също и равнодушието.<br /><br />***<br />Разбрах, че не надеждата е това, което крепи човека – в лагера няма никаква надежда, нито волята – каква ти воля, а инстинктът, чувството за самосъхранение – досущ като при дървото, камъка, животното.<br /><br />***<br />Гордея се, че още в самото начало, още през 1937 г. реших, че никога няма да стана бригадир, ако решенията ми могат да доведат до смъртта на друг човек, – ако волята ми трябва да служи на началството, тормозейки другите хора, също такива затворници като мен.<br /><br />***<br />В тази велика проверка и физическите, и духовните ми сили се оказаха по-крепки, отколкото си мислех, и аз се гордея, че никого не предадох, че никому не донесох смърт или увеличаване на срока, че никога не написах нито един донос.<br /><br />***<br />Гордея се, че през всичките години до 1955 г. не написах нито една молба за помилване.<br /><br />***<br />Видях с очите си тъй наречената амнистия на Берия – имаше какво да се види.<br /><br />***<br />Видях, че жените са по-почтени, по-всеотдайни от мъжете – в Колима нямаше случай съпругът да пристигне в лагера, за да прибере жена си. А жените го правеха, имаше много такива (Фаина Рабинович, жената на Кривошей) (вж. очерка «Зеленият прокурор», Събр. съч., т. 1, с. 531–571). <br /><br />***<br />Видях удивителни северни семейства (съжителства на свободни хора и бивши затворници) с писма до техните «законни» мъже и жени и т. н.<br /><br />***<br />Видях «първите съветски Рокфелеровци», нелегалните милионери, слушах изповедите им.<br /><br />***<br />Видях каторжниците, а също и многобройните «контингенти» «Д», «Б» и т. н., «Берлаг».<br /><br />***<br />Разбрах, че можеш да се домогнеш до много неща – да те сложат в болница, да те прехвърлят на друга работа, – но само ако рискуваш живота си, излагайки се на заплахата от побой, леден карцер. Видях леден карцер, изсечен в скалата, и сам прекарах в него една нощ.<br /><br />***<br />Опиянението от властта, от свободата да убиваш, е голямо – от големите шефове до редовите надзиратели с оръжие (Серошапка) (Вж. разказа «Ягоди», Събр. съч., т. 1, с. 54–56, и др. подобни).<br /><br />***<br />Разбрах, че светът се дели не на добри и лоши хора, а на страхливци и нестрахливци. 95 % от страхливците са способни дори при слаба заплаха да вършат всякакви пакости, неописуеми подлости.<br /><br />***<br />Убеден съм, че лагерът – всичко в него – е отрицателна школа, че дори и час не можеш да прекараш в него – това е час на поквара и разруха. Никому никога нищо добро лагерът не е дал и не може да даде. Той действа разрушително на всички – и на затворниците, и на свободните.<br /><br />***<br />Във всяка област имаше лагери, към всяко голямо строителство. Милиони, десетки милиони затворници.<br /><br />***<br />Репресиите засегнаха не само върхушката, но и всеки слой на обществото – във всяко село, всеки завод, всяко семейство е имало я роднини, я познати репресирани. <br /><br />***<br />За най-добро време в моя живот смятам месеците, прекарани в килията на Бутирския затвор, където успявах да поддържам духа на слабите и където всички се изказваха свободно.<br /><br />***<br />Научих се да «планирам» живота си един ден напред, не повече.<br /><br />***<br />Разбрах, че криминалните не са хора.<br /><br />***<br />Че в лагерите няма никакви престъпници, че там лежат хора, които вчера са били (и утре ще бъдат) до теб, които са хванати, докато са били в границите на закона, а не извън тях.<br /><br />***<br />Разбрах колко страшно нещо е самолюбието на момчето, младежа: «по-добре да открадна, отколкото да помоля». Самохвалството и това чувство хвърлят момчетата на дъното.<br /><br />***<br />Жените не играеха особена роля в моя живот – лагерът е причината за това.<br /><br />***<br />Че познаването на хората е безполезно, та нали не мога да променя поведението си спрямо никой мерзавец.<br /><br />***<br />Последните в редицата са мразени от всички – и от конвойните войници, и от лагерниците, – изоставащите, болните, слабите, онези, които не могат да тичат на студа.<br /><br />***<br />Разбрах какво нещо е властта и какво нещо е човекът с пушка.<br /><br />***<br />Че мащабите са изкривени и че това е най-характерната черта на лагера.<br /><br />***<br />Че преминаването от състоянието на затворник в състояние на свободен човек е много трудно, почти невъзможно без продължителна амортизация.<br /><br />***<br />Че писателят трябва да бъде като чужденец спрямо нещата, които описва, а ако познава добре своя материал, той ще пише така, че никой няма да го разбере. <strong><br /><br /><br />Михаил Ходорковски – затворник, излежаващ понастоящем наказанието си в поправителен лагер в град Краснокаменск</strong><em> (Ходорковски е известен в Русия бивш едър предприемач и милиардер, който беше осъден в началото на текущия век на затвор за укриване на данъци. Мнозина в Русия и по света смятат, че истинските причини за преследването на Ходорковски са политически – свързани с несъгласието му да се впише в системата на Путин – бел. прев.)</em>. Редакцията помоли г-н Ходорковски да опише собствения си лагерен опит в стила на Шаламов – под формата на кратки максими. Ние си даваме сметка, че по по отношение на извършващия се с човека кошмар Колима 1937 и Краснокаменск 2009 са несравними величини. И все пак опитът на нашия съвременник ни казва много за съществуващата днес формация на ада, който вече не е кръв, смърт и нечистотии, а скука, предателство, разложение и друга всекидневна човешка свинщина. <br /> <br /><br />Лагерът е антисвят. Тук лъжата е норма, истината е изключение.<br /><br />***<br />В нашата страна изобщо е пълно с пораснали неграмотници!<br /><br />***<br />Ако разместим местата на лагерните служители и лагерните «обитатели», нищо няма да се промени. При това този факт се признава от представителите и на двете «страни».<br /><br />***<br />Животът в лагера мирише на носталгия по СССР: никой нищо не работи, а само се прави, че работи; никому нищо не плащат, а само се правят, че плащат. Всички заедно крият истината от «външните». Местните «правдолюбци» киснат в местния «пандиз».<br /><br />***<br />Хората са готови на много неща заради храната, дори когато общо взето не са гладни.<br /><br />***<br />В съда лъжат квалифицирано само ченгетата. Обикновените хора казват това, което смятат за истина. Ако лъжат, лъжата им е очевидна.<br /><br />***<br />Животът е много евтино нещо.<br /><br />***<br />Интригите в лагера приличат на кремълските, разликата е само в мащаба.<br /><br />***<br />Не са малко онези, за които честта е много по-скъпа от живота.<br /><br />***<br />Лагерът за престъпниците е това, което университетът е за свободните хора: той дава и образование, и връзки.<br /><br />***<br />По отношение на наркотиците изоставането от САЩ е успешно преодоляно. Лагерите са «с едни гърди напред».<br /><br />***<br />«Шефът» е цар, Бог и командир. Докато не ни пречи да крадем. Крадат всички и всичко. Е, почти...<br /><br />***<br />Да, и още нещо: лагерът е СССР по отношение на безплатната медицина. Тя е много безплатна, но не твърде медицинска.<br /><br />***<br />Каня всички, които изпитват носталгия по съветските порядки, да дойдат на екскурзия тук. Доста отрезвяващо!<br /><br />***<br />Образованието и уменията винаги са от полза. Бог всичко вижда!<br /><br />***<br />Силата на волята и здравите нерви са по-важни от обикновената сила, дори в затвора.<br /><br />***<br />ГУЛАГ умря, а традициите и навиците надживяха СССР, макар и загубили своя смисъл.<br /><br />***<br />Лагерът ми припомни позабравени неща: какво е да се редиш на опашка за продукти и сапун. «Запишете се», «елате след месец, тогава може би ще има паста за зъби», «не се редете повече за чай...»<br /><br />***<br />Почти всеки си е скътал нещо много скъпо в душата. Понякога много дълбоко, но така, че винаги може да се опре върху него. Няма ли опора – няма човек. Само празна обвивка. Личи си.<br /><br />***<br />Режимът, държавната издръжка, липсата на работа и загубата на връзката със семейството – всичко това е сякаш специално направен конвейер за формиране на криминална «пехота».<br /><br />***<br />90 % от затворниците не са нужни никому «от другата страна на портите», не им и пишат дори.<br /><br />***<br />Руснаците са крайни индивидуалисти.<br /><br />***<br />След пет години човекът свиква със затвора. След десет започва да се страхува от свободата.<br /><br />***<br />Хората, които разбират, че лежат справедливо, понасят затвора по-лесно.<br /><br />***<br />Хората, които не мислят за свободата, понасят затвора по-лесно, и по-трудно – излизането на свобода.<br /><br />***<br />В затвора умът, сетивата работят по-остро – «сензорна депривация».<br /><br />***<br />Всеки отделен ден се влачи бавно, месеците и годините отлитат незабелязано.<br /><br />***<br />За да получиш своето, трябва да си готов да вървиш докрай. Тогава всичко е възможно. Но фалшът не минава.<br /><br />***<br />В лагера да се открояваш сред «масата» е винаги опасно и почти винаги вредно. Но поне ще те уважават.<br /><br />***<br />Повечето хора в лагера търсят подчинение и закрила, прощавайки на «началството» дори неговото вироглавие и тъпотия.<br /><br />***<br />Ако китайците обещаят, че ще плащат, цял Сибир ще се изсели в Китай. Ще останат само старообредците и началството.<br /><br />***<br />Руснакът е много даровит и работлив човек. Когато е трезвен.<br /><br />***<br />В лагера и водката, и работата са дефицитни.<br /><br />***<br />Жаждата да притежаваш много неща е доброволно полудяване. В действителност човекът се нуждае от много малко неща.<br /><br />***<br />На свобода меркантилизмът често е опасен, в лагера той е смешен.<br /><br />***<br />Единственият предмет, който ми липсва, е компютърът. Затова пък почеркът ми се е подобрил.<br /><br />***<br />Руското общество и руският криминален свят се надпреварват в жестокост един към друг. Хем е страшно за гледане, хем разбираш, че победата е невъзможна.<br /><br />***<br />Никой не вярва на съдиите. Повечето вярват на съдебните заседатели.<br /><br />***<br />Хора! Така не може да се живее, ако сме хора!<br /><br />***<br />Патриотизмът е измислен от интелигенцията.<br /><br />***<br />Лагерът е едно голямо село. Всичко се знае от всички. <br /><br /><em>* Колима – област в североизточен Сибир, известна по Сталиново време с многобройните си лагери от системата ГУЛАГ, в които се е добивало злато. Съчетанието от полярен климат и тежък, мъчителен труд е превърнало Колима в екстремна форма на съветската лагерна система – наричали са я «северния Аушвиц» и «белия крематориум». «Колима» за руснаците звучи горе-долу като «Белене» за българите. – Бел. прев.</em><br /><br /><em><strong>Превод от руски: Андрей Романов</strong></em><br /> <br />
