Само мощният има сила да върши добро

<p>Колкото по-стръмен е баирът и по-дълбока 
пропастта, толкова по-бързо и неудържимо се 
търкаля камъкът. 
Една мрачна похот извиква друга с успеха си,
 другата - трета, докато всичко, що е добро у човека,
 не повехне, а всичко, що е зло, не плисне буйно като
 порой.</p> <p>Докато не рухне съвсем сградата на Светия 
Дух и отвън и отвътре.
Докато презрелите светинята не презрат себе си и 
своите учители. 
Докато най-сластните им страсти не ги задушат със 
своята смрад.
 Докато всички блага, заради които са клали съседи 
и рушили градове, не се присмеят на грозотата им. 
Тогава те крадливо повдигат очи към небето и през
 гнойта на своя живот, осквернен и въвонил се про
викват: Свети Боже!
 Как ме боли от човешкото самохвалство, откак 
разбрах за Твоята мощна ръка, Свети Крепки!
 Зидат кули от камък и казват: по-добри зидари сме
 от твоя Бог!</p> <p>А аз и питам: вие или вашите бащи 
съзидахте звездите? 
Намират извор на сила в земята и се хвалят: знаем
 повече от твоя Бог! А аз ги питам: кой зарови
 силата в земята, за да я намерите? 
Хвърчат по въздуха и надменно говорят: сами си 
направихме крила, къде е твоят Бог? А аз ги питам:
 кой ви подсети за крила и летене, ако не птичите -
вие ли ги направихте?
 Но когато Ти им отвориш очите за немощта им;
 когато безсловесните твари им покажат 
страховитата си мощ;
 когато умът им се смае от звездните кули,
 що се държат без опори и темели в пространството; 
когато сърцето им се изпълни със страх от
 слабостта и безумието им - тогава те в срам и 
покруса протягат ръце към Теб и викват: 
Свети Крепки!
</p> <p>Колко жалка ми е човешката преценка за този 
живот, откак вкусих сладостта на Твоето безсмъртие,
 Свети Безсмъртни! 
Късогледите видат само този живот и казват: това
 е животът ни и с делата си ще го направим 
безсмъртен между хората. А аз им казвам: ако
 животът ви е като река, тогава трябва да има извор;
 ако е като дърво, трябва да има корен; ако е като 
лъч, трябва да идва от слънцето. И още им казвам: 
между смъртните ли сънувате безсмъртие?
 Палите огън върху вода. 
Но като видят смъртта, изгубват кураж и мъка им
 стяга сърцето. Като помиришат плътта на своите 
мъртви невести, като спуснат в гроба слепите лица 
на своите приятели, като турят ръка на охладнелите 
гърди на синовете си, като разберат, че нито царете
са могли да се откупят от смъртта с короните си,
 нито юнаците с яките си мишци, нито мъдреците с
 мъдростта си - тогава усещат студения вятър на
 смъртта по лицата си, падат на колене, оборват
 глави над поломената си гордост и Ти се молят: 
Свети Безсмъртни, помилуй нас!</p> <p>жжж</p> <p>Учеха ме старите, докато бях момче,
 да се държа за небето и земята, та да не залитна. 
Дълго останах дете и дълго се подпирах с бастуна,
 който ми дадоха. 
Но когато вечността се проструи през мен и се усетих 
чужденец в света, небето и земята се пукнаха в 
ръцете ми като слаба тресчица.
 Господи, сило моя, колко немощни са небето и земята!
 Изгледат като дворци от желязо, а се изпаряват 
като вода на длан пред лицето Ти. Само с перченето 
си крият своята немощ и плашат децата неуки.
</p> <p>Махнете ми се от очите, слънце и звезди. Отбий се от
пътя ми, земьо. Не ме лъжете, жени и приятели. С
 какво можете да ми помогнете вие, които безпомощно 
стареете и се гмурвате в гроба? 
Всичките ви дарове са ябълка с червей в сърцето.
 Всичките ви напитки са минали през нечия утроба.
 Дрехите ви са паяжина, на която се смее голотата ми.
 Усмивките ви - жалки, с тях ме викате на помощ, 
немощните - немощния. 
Господи, сило моя, колко немощни са небето 
и земята! И всички злини, които хората вършат 
под небето са знаци на немощ и пак на немощ.
</p> <p>Само мощният има сила да върши добро. Само този,
 който с Теб се храни и пои, сило моя, се изпълва
със сила за добро.
 Само спящият на Твоите гърди усеща отмора. Само
 този, който оре пред Твоите нозе, се услажда с
 плода на своя труд. 
Мина детинството ми, хранено със страх и незнание, 
и с него изчезна надеждата ми в небето и земята.
 Сега гледам само в Теб и за Твоя поглед се държа,
 люлко моя и възкресение мое.</p> <p>жжж</p> <p>Има ли ден от изминалите, човече, който да 
желаеш да ти се върне?
 Всички ти се галеха като свила и всички се 
размъкваха като паяжина. Като мед са те 
посрещали, като смрад си ги изпращал,
 пълни с измама и грях до капака. 
Гледай, всички локви под месечината лъщят като
 огледала. И всички дни, осветлени от лекомислието 
ти, лъщят като огледала. Но когато крачеше от
 един ден в друг, лъжливите огледала се пръскаха
 като тънък лед и ти газеше през киша и блато.
</p> <p>Може ли ден, комуто утрото и вечерта са предели 
да бъде Ден?
 Господи светлоносни, за друг ден копнее моята душа,
 измъчена от измами: за деня без предели и нощни
 сенки. За Твоя ден, който наричах свой, когато 
бях едно с Тебе.
 Има ли, човече, щастие за теб, което би желал да ти 
се върне? От две залъгалки с еднаква сладост,
 втората е противна. От вчерашното щастие, турено
 на днешната трапеза, извръщаш глава с досада. 
Дадени са ти само мигове щастие, за да те нажалят 
с намека за истинското щастие в скута на 
неизменно Щастливия, и векове нещастие, за да те 
пробудят от грозното играло на измамата.
 Господи, Господи, едничко щастие мое, готвиш ли 
жилище за отрудения Си богомолец. 
Господи, младост моя неостаряваща, в Теб ще се 
умият очите ми и ще светнат по-силно от слънцето.
 Сълзите на праведника грижливо събираш и с тях
 световете подмладяваш.</p> <p><em>Откъс от "Езерни молитви", изд. "Омофор"</em></p> <p><em>превод: Андрей Романов</em></p>