Разпадът на Украйна означава тежка конфронтация между Русия и Запада

<p>Изтокът и Югът на Украйна са различни. Етническите руснаци не са мнозинство в тези региони и там напълно отсъства привързаността към руската държава, която е характерна, например, за Севастопол. Освен това, ако в Крим Русия имаше под ръка Черноморския флот, в Източна Украйна няма руски сили. За да разберем мотивите на Путин, трябва да погледнем света с неговите очи. За руския президент световната политика е взаимодействие между цивилизации. Понякога те дружат, понякога враждуват. Руската държава за него е неразривно свързана с руската цивилизация. Той смята руснаците, беларусите и украинците за един народ.</p> <p>Преди около сто години това беше официалната идеология на Санкт Петербург. За Путин естествената граница между цивилизациите съвпада със западните граници на Беларус и самата Руска Федерация. Украйна за него е разделена страна, разкъсваща се между Русия и Европа. Тя може да бъде разделена, но е по-добре да бъде неутрализирана, превръщайки я или в буфер, или в мост между Русия и Запада.</p> <p>От гледна точка на САЩ попадането на Киев в орбитата на Москва означава да се допусне възраждането на Руската империя. Прозападната ориентация и икономическият успех на Украйна трябва, според тях, да лишат Москва от историческата й провинция и да подкопаят руската автокрация. ЕС не мисли в геополитически категории, но опитвайки се да си създаде комфортна зона на Изток, той предложи на Украйна споразумение за асоциация и подкрепи Евромайдана, което беше от полза на Вашингтон. Но Брюксел явно не успя да се справи с последиците от свалянето на Виктор Янукович и трябваше да мине на заден план. В крайна сметка в играта останаха само Москва и Вашингтон.</p> <p>Докато Киев не започна във вторник военна операция в Източна Украйна, Кремъл не искаше и не възнамеряваше да използва там военна сила. Неговата армия беше дислоцирана по границите, за да удържи Киев от използването на въоръжена сила срещу проруските активисти и да убеди САЩ и НАТО да не се намесват. Но ако започне пълномащабна гражданска война, руската намеса ще стане по-вероятна.</p> <p>Кремъл често е обвиняван, че е посял нестабилност в Украйна, за да получи предлог за намеса. В действителност, главната цел на Русия е да помогне на русофилската Югоизточна Украйна да укрепи своите позиции и да създаде в страната нов политически баланс. Москва желае, първо, руският език да получи полуофициален статут там, където се говори, второ - губернаторите да се избират на преки избори, което трябва да създаде регионални елити, отговарящи пред рускоезичните избиратели и способни да бъдат противотежест на прозападните елити в Киев, трето - Украйна да запази икономическите си връзки с Русия /по-конкретно в отбранителната област/ и накрая Украйна да съблюдава неутралитет по отношение на НАТО.</p> <p>Украйна е голяма и сложна страна. Украинците не са руснаци и на Путин ще му се наложи да признае това. Нещо повече, самите те не са &quot;единен народ&quot;. Но при това не всички, които отричат украинския национализъм, са руски агенти.</p> <p>Последните действия на Москва, започвайки с Крим, пробудиха в Източна Европа истерична параноя. Те вдъхнаха нов живот на идеологическите клишета, датиращи от времето на борбата със съветския комунизъм, и още по-старите страхове, че Западът вечно ще се опитва да потиска Русия. Украйна ще бъде проверка за всички нас.</p> <p>Ако й позволят или я принудят да се разпадне, Русия и Западът ще стигнат до конфронтация, от която ще загубят и двете страни. И Русия, и Западът се нуждаят от единна Украйна. Те не могат да си позволят сблъсъкът на цивилизациите да се превърне в сбъднала се фантазия. /БГНЕС</p> <p>&nbsp;</p> <p>---------------------</p> <p>Дмитрий Тренин е политолог, директор на Московския център &quot;Карнеги&quot;.</p>