Различната „Виктория”

<p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:13px">Няма средно положение &ndash; или си абсолютно впечатлен от силата на </span><a href="http://www.viktoriathefilm.com/" style="font-size: 13px; line-height: 1.6em;">&bdquo;Виктория&rdquo;</a><span style="font-size:13px">, или не го харесваш, защото не си го разбрал. Или, меко казано, &bdquo;не е твоят тип кино&rdquo;. Така де &ndash; вкусовете и аудиториите не са и не бива да бъдат еднакви.&nbsp;</span></p> <p>Все пак има прекалено много белези, по които творбата на Майя Виткова се отдалечава на космическо разстояние от етикетите &bdquo;посредствен&rdquo;, &bdquo;слаб&rdquo;, &bdquo;много зле&rdquo; и от сорта квалификации, съпътстващи (понякога не без основание) всеки нов средностатистически наш премиерен филм.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_irDy5EWnThWTH7IwOq5yLOvByEl0KY.jpg" style="height:714px; width:500px" /></p> <p><br /> Когато Виктория (Дария Виткова, Калина Виткова) се ражда, бива гръмко обявена за &bdquo;бебе на десетилетието&rdquo; с партиен бащица самия Тодор Живков (Георги Спасов). Расте обладана от разглезеност, невъзпитание и арогантност. Позволява си абсолютно всякакви издевателства, протектирана от партията-майка. Момиченцето живее като суперфеномен. По рождение няма пъпна връв, но затова пък има червен кабел на телефона, който изпълнява тази функция, свързвайки я с Кръстник-Тато. Накратко: има всичко. Без едно. Връзка с любяща майка &ndash; Боряна (Ирмена Чичикова). Младата библиотекарка е женена за съвестен и отговорен лекар (Димо Димов), но това няма значение. Обсебена е единствено и само от мечтата за емиграция и битие, досущ като от рекламите в лъскавите западни списания. Затова е ампутирала съзнателно, егоцентрично и безпардонно идеята за майчинство в социалистическа действителност. Отличителна (може би семейна черта) е, че Боряна няма също връзка с майка си Дима (Мариана Крумова; висш партиен функционер). Превратната 1989 г. разваля идилията на Виктория. Разривът между детето и Боряна е окончателен. Виктория обаче открива, че има баба Дима, която ще запълни неподозираните празнини в емоционалния й свят, трансформирайки цялостната й нагласа към света и човешките взаимоотношения. Наистина ли съществува неспособността да обичаш?&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/CV_02xyy9v0?wmode=transparent&amp;jqoemcache=SprkI" width="425"></iframe></div> <p><em>Трейлър на &quot;Виктория&quot;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Не е пресилено &ndash; дългоочакваната лента е прецедент в българското кино по много линии.</p> <p><strong><em>Първото</em></strong>, което заявява с присъствието си в кинематографичното досие на нацията, е, че няма стилов аналог. Няма с какво родно да я сравниш или да кажеш, че ти прилича на вече нещо видяно, познато и до болка втръснало. За щастие! &bdquo;Виктория&rdquo; е висока класа европейско авторско кино. Леко обветрено от румънската нова вълна, скандинавската естетика и азиатското съзерцание на минимализма. Ако направя аналогия с понятието <em>world music</em>, ще го определя като<em> arthouse world cinema</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_aQFNxKA8lJESIGx1bcAKQRs4iuYGnX.jpg" style="height:281px; width:500px" /></p> <p><em>Дария Виткова като разглезеното дете на Соца. </em><em>Кастингът на Виткова е прецизен. Сред изпълнителите на ролите са и Анастасия Ингилизова, Светослав Драганов, Симеон Цолов, Иво Карамански, Мирослав Пашов. Забележителна е работата с актьорите в контекста на минимализма. Снимки - &quot;Виктория филмс&quot;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Като сценарист, режисьор и продуцент Майя Виткова влезе в света на седмото изкуство със замах, заявявайки таланта, артистичността си и индивидуалното си усещане за това какво е всъщност киното и как трябва да се прави. Отговорът е ясен: по-различен начин, максимално далеч от овехтелия или преекспониран български етикет. (Отговорността за втори филм ще бъде тежка, но със сигурност Майя си дава сметка за това!) Но нека не забравяме, стилът &bdquo;Виткова&rdquo; представя България, и то забележимо и качествено. Харесва ви или не, така си е. Затова трябва да има уважение и признание към &bdquo;Виктория&rdquo; и постигнатото от лентата. Най-малкото защото следващите селекционери по международните филмови форуми, като видят българска апликация с DVD, няма да го подминат с лека ръка, а ще се вгледат малко по-внимателно и без толкова предразсъдъци. А и нека не се лъжем, на картата на съвременното кино сме отдавна в&hellip; четвъртия свят, щото в третия има доста по-интересни кинематографии, на които се обръща внимание. Добре че има авторски фигури (сред тях и млади, дебютиращи режисьори), които правят изключение от глобалните констатации. &nbsp;Последният горещ пример е наградата &bdquo;Нови режисьори&rdquo; от фестивала в Сан Себастиан за най-добър филм - &bdquo;<em>Урок</em>&rdquo; на Кристина Грозева и Петър Вълчанов.</p> <p><br /> Естествено, този факт дразни гео-менталните ни, архаични и архетипни комплексарщини. Ама много дразни. Да започнем с успеха на &bdquo;Виктория&rdquo; &ndash; от премиера в Сънданс, минем през селекционните сита и вездесъщите лобита в Гьотеборг, Ротердам, Берлин, Карлови Вари&hellip; Ще споменем три награди (едната е специална на журито, предоставена от HBO), две пазарни прожекции (едната в Кан) и ще стигнем до предстоящи представяния в Чикаго, Лондон и Бусан (Южна Корея). Към палитрата можем да добавим и много топли, точни, откровени експертни рецензии (да, в цивилизованите страни кинокритиката тежи и аудиторията е научена да признава авторитета на професионалното мнение) в издания-институции като &bdquo;<em>Варайъти</em>&rdquo;, &bdquo;<em>Холивуд Рипортър</em>&rdquo;, &bdquo;<em>Индиуейър</em>&rdquo;&hellip; Е?&nbsp;</p> <p><strong>Нали не смятате, че всички тези хора, допуснали филма на Майя Виткова до панорама и конкурс, отбелязали го, дали му номинация, отзив, приз и т.н., са банда пълни идиоти, които нищо не разбират от кино? Или пък нямат грам представа какви процеси и тенденции се развиват в ареалите на световната филмова индустрия? Или пък не следят идващите млади автори още от дипломните произведения в киноуниверситетите?&nbsp;</strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_vmQitBeG5DWwXUilyKe3zzARJCD6R7.jpg" style="height:334px; width:500px" /></p> <p><em>Майя Виткова - снимка Юлия Тончева&copy;</em></p> <p><span style="font-size:13px">Тотален парадокс е, че &bdquo;Виктория&rdquo; е разпознаваем за международната кинообщност (която, апропо, бе убедена, че лентата ще бъде националното предложение за &bdquo;Оскар&rdquo;). А у нас незаслужено я прецакаха&hellip; Намирам това за груба грешка в културната кинополитика на страната. Но и в същото време &ndash; за жалост предсказуема и затова очаквана. Видяхме и последвалите ефекти, реакции, поведения. Причините са разнообразни. Можем да почнем списъка със завист, злоба, мъст, минем през коленопреклонен страх и стигнем до игри, конформизъм и интереси и прочее. Както и да е. Различната &bdquo;Виктория&rdquo; продължава напред, в други позитивни директории. Никой не може да му отнеме качествата. Както и недостатъците, защото никога няма нищо идеално. </span></p> <p><span style="font-size:13px">Който има потенциала и смелостта &ndash; да направи следващ, още по-добър (първи) игрален филм с такава професионална биография, представяща новото българското кино, а не да хаби енергия в негативизми. Място под слънцето има за всички. Пък да видим.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_7YizH5fZNiB30yzaemkNLEBRW2ywYn.jpg" style="height:281px; width:500px" /></p> <p><em>Изразителната Калина Виткова (направо е откритие за киното) като тинейджъра Виктория.</em></p> <p><br /> <em><strong>Второ </strong></em>&ndash; &bdquo;Виктория&rdquo; е дебют, при това изключително зрял в умението си да разкаже камерна, интимна история в дълбочина, същевременно плъзгайки се закачливо по хлъзгавия фон на историческата мащабност. Защото &bdquo;Бай-Тошовият социализъм&rdquo; и преходът към мнима демокрация е наистина бекграунд, който бива изтласкван все по-назад в хода на повествованието. Виткова го прави с фриволната ирония на кичизацията и карнавализацията. Донякъде. Докъдето няма да се омърси в клишетата на оценките. Поантите трябва да се търсят другаде.</p> <p>Съществен е проблемът за трансформацията. Фокусът издърпва до тотално увеличение счупването, което настъпва вътре в хората. Изследва възможността за преодоляване на себе си и извървяването на катарзиса. Тук няма елементаризъм, лашкащ се обикновено между примитивизъм и конвенционалност. Времето във &bdquo;Виктория&rdquo; е разчетено от позицията на нейното (а всъщност и на моето) поколение. Ние, които сме родени през 70-те, които сме били деца в 80-те и тийнейджъри през 90-те на ХХ в. Затова и историческата епоха на близкото минало е разказана от тази гледна точка на преживяването, а не от ъгъла на другите поколения &ndash; онова преди или след нас.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ywpBQbbKdOk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=DJTn5" width="425"></iframe></div> <p><br /> <strong><em>Трето</em></strong>. Психологизмът и сенсуализмът елегантно пронизват филма, правейки от &bdquo;Виктория&rdquo; блестящ пример за овладяване на езика на движещите се образи. И то така, че изображението да понесе зрителя по трасетата на смисловата многопластовост. Това е киното, в ипостаса му на изкуство! Не на ентъртейнмънт! Това е киното за ерудирани зрители, които могат да извличат асоциации и паралели, да разчитат метафорите, символите и алегориите, да следят лайтмотивите, без да се налага буквалистично авторите да слагат и обясняват малоумно всичко случващо се на екрана. Оператор на филма е Крум Родригес, а монтажист е Александър Етимов.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_8huWCZuSuCV5WHyyv0na9y333eBjy5.jpg" style="height:332px; width:500px" /></p> <p><em>Част от екипа на филма на пресконофренецията по представянето му. Снимка - Юлия Тончева&copy;.</em></p> <p>Майя Виткова уважава зрителя, не го забавлява. Провокира мисленето и прочитите на киното. Ето защо и диалозите са минималистични. Стерилните, почти обезлюдени пространства на интериорите (дело на Рин Ямамура) се пълнят с нематериалности. Те избуяват в малко на брой, но пък съвсем въздействащи и нови за киното ни онирични сцени или такива с магически реализъм. И дори премерен хипер- и сюрреализъм. (Изключителен епизод с &bdquo;млякото на скръбта&rdquo;: дъжд от прясно мляко, завалява някъде там, в полето между панелките, върху и във съзнанието на Боряна &ndash; уникално актьорско присъствие на Ирмена Чичикова!) Няма обаче прекаляване. Все пак основно &bdquo;Виктория&rdquo; е филм на детайлите, на мълчанието, на състоянията, на наблюденията, на вътрешния живот, на образите.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_VxeSHPXz7pjEWowcgqIa04gmzag3v9.jpg" style="height:281px; width:500px" /></p> <p><em>Възхитителна Ирмена Чичикова - каквото и да се напише за нея във &quot;Виктория&quot; би било недостатъчно... &nbsp;Малко са актьорите, които могат да приютят на екрана контрастни излъчвания и разноликост на огромна гама душевни състояния. Все пак ролята на Боряна изнася цялото повествование и никак не е лека.</em></p> <p><br /> <strong><em>Много важно четвърто</em></strong>: идеите и посланията, заложени от Майя Виткова, се плъзгат тихо в подсъзнанието, попиват в субдермалните полета на психиката и оставят там трайни емоционални татуси. Музиката на Калоян Димитров ги зафиксира завинаги. Гледаш го веднъж и разбираш, че нещо непрекъснато те тегли към екрана и отиваш да го видиш втори път. За да откриеш нови истини, незабелязани и непочувствани преди. Защото игралният дебют е визуално-сензитивно преживяване. А това не всеки може да го направи, изисква се особено талант, усет и майсторство. Силна, смислена и красива творба.</p> <p><em><strong>Пето </strong></em>&ndash; в крайна сметка &bdquo;Виктория&rdquo; е филм не толкова за връзките между майка и дъщеря, за откриването на привързаността, за семейството, за разрива между тук (източния блок на апаратчиците) и там (лелеяния Запад). Не е и филм за Соца.&nbsp;<br /> <strong>А за това, че е толкова, толкова жестоко да бъдеш различен.&nbsp;<br /> Толкова, колкото е жестоко да бъдеш еднакъв.</strong>&nbsp;</p> <p>Летвата е вдигната високо. Браво!</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42413_7kog2SCZ7bYaHSuCxvWiOLyn5BqnGE.jpg" style="height:338px; width:500px" /></p> <p><em>Илюстрация на Рин Ямамура към книгата &quot;Седем разказа за грях и смърт&quot; на Майя Виткова и Емил Витков, чиято премиера бе едно от съпътстващите събития на &quot;Виктория&quot;. <u>Другото събитие</u> е още по-достойно за отбелязване: филмът се включи в отбелязването на <strong>Международния ден на глухите</strong> (28 септември), със специална прожекция. Копието бе напълно субтитрирано на български език специално за хората без слух, означаващо фонограмата и какво се чува като звук в кадрите. Искам да попитам - до този момент кой друг български автор или кинокомпания се сети за това? Нима глухия или с нарушен слух зрител не е... нормален кинозрител и не заслужава да присъства на прожекция? Вземете пример. И се засрамете!&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;</p>