Ягодинската пещера и Дяволското гърло – дълбоко, студено, вълшебно

<p><span style="font-size:13px">В горещия летен ден отварянето на портата към пещерата създава усещане за внезапен прилив на зима. И докато групата любопитни сме облечени предвидливо с връхни дрешки, водачът ни Сергей Ганчев е по къс ръкав. &bdquo;Аз си живея тук, това е моето място, защо да ми е студено, тук ми е уютно.&ldquo;</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_cUFOX7xuSNFOy3uiAUZMSoHbnQvXqT.jpg" style="height:639px; width:490px" /></p> <p><strong><em>Сергей Ганчев се чувства прекрасно по къс ръкав в пещерата при 6 градуса.</em></strong></p> <p><em>Ягодинската пещера се намира на 20 км от Девин. Градчето е впечатляващо приветливо, чисто, слънчево, хората се усмихват. Още от ранна утрин бригада служители лъска пешеходната алея и почиства изсъхналите листчета от цветните градини. В заведенията персоналът е учтив, а някои заведения с външни градини са сложили табели: &bdquo;Моля, не хранете котките&ldquo;.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_eDNUrL1ZgUMVIlZdDA7Dm023bpTHnk.jpg" style="height:369px; width:553px" /><strong><em>Как да не сподели човек хапването си с такава муцунка!</em></strong></p> <p><em>По дуварите на къщите и пред праговете на домовете задължително се изтяга по някоя писана, която се къпе в ранните слънчеви лъчи и е достатъчно да протегне носле напред, за да разбере човек, че явно молбата на ресторантьорите хич не се спазва.</em></p> <p><em>Утрините над града са цветни, изпълнени със свеж аромат и хоризонт с хълмове, зеленина и светлина. </em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_BBXowpaxoqsbmbwlpaVxNixPmJffrC.jpg" style="height:586px; width:391px" /></p> <p><strong><em>Утринни гледки в Девин</em></strong></p> <p><strong>Дължината на Ягодинската пещера</strong></p> <p><span style="font-size:13px">е 10&nbsp;500 м, а възрастта й е 275 хиляди години. В началото на галерията, която днес се ползва за вход, са открити останки от керамични съдове, което е доказателство, че и през ІV хилядолетие преди Христа хората пак са се нуждаели от хладилник.</span></p> <p>В наши дни туристическото трасе е 1100 м, което се изминава за около час и половина. Не защото човек не може да пробяга километър, а защото веднъж потънал в света на причудливите форми, се върти около себе си и затаява дъх пред странната им, съвършена, мокра и студена красота. И ако повечето хора знаят какво са сталактити (онова, дето се спуска в пещерите отгоре) и сталагмити (образуванията, растящи нагоре), само посветените са в час кое са сталактони, хелектити, синтрови езера, дендрити... Важно е обаче, че от световноизвестните 28 вида образувания в Ягодинската пещера се намират 22 от тях.</p> <p><span style="font-size:13px">В пещерата снимането е напълно забранено и мярката е най-вече срещу хората, които безогледно използват светкавици. Яркото осветяване е вредно и за средата, и за видовете, които я обитават.</span></p> <p>Водачът ни разказва, че са правили турове само за фотографи, които знаят как да боравят с техниката, но те самите се изпокарали &ndash; едни вървели напред, други до премаляване снимали само едно и също. Та и така не ставало.</p> <p>Талантът на водача ни е да ни разсмива постоянно. Странно е как за всяко впечатляващо образувание може да се разкаже нещо забавно, неочаквано и любопитно. Преплитат се легенди и скалите оживяват въпреки своята вечна неподвижност. Тук-там над главите ни се сипе ситен праисторически дъждец.</p> <p>И докато в пещерата Магурата се хвалят с най-голямата природна концертна зала под земята, където акустиката прави и от магарето певец, то в Ягодинската отвръщат на удара със сватби. Мястото е идеално булката да се накипри с палтенце от бяла лисица. Мнозина обаче избират народната носия и така мъжът се извисява поне с педя, нахлупил калпак, а момата е пак с кожено палтенце, ама астраганено.</p> <p>Уникалното за Ягодинската пещера е, че тя предлага цели 300 м, пригодени за хора с физически недъзи. В света са малко пещерите, където са поставени лифтове за колички. Когато при тях дошло дете на количка, то не спряло да се смее, въртяло главичка във всички посоки, пляскало с ръчички и повтаряло: &bdquo;Истинско е, истинско е!&ldquo;.</p> <p>И Нова година можете да посрещнете там &ndash; насред август елхата си стои украсена &ndash; при тези температури игличките й няма да започнат да падат.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_A2eyrKXCim2LypX4LmeHT2ZrRma6BC.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Място за Коледа по всяко време на годината</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">По пътя минаваме покрай скали, които приличат на гигантски голи охлюви, сякаш полупрозрачни, с повърхност, подобна на слуз. С дълбок респект към праисторическата им същност не ги докосваме (както и е редно), но вътрешно остава мисълта, че това всъщност са някакви странни мекотели от времето на динозаврите, които всеки миг могат да кажат: &bdquo;Совите не са това, което са!&ldquo;. Ако ги бяха видели сценаристите на &bdquo;Досиетата Х&ldquo;, цяла поредица щяха да извъртят покрай тях!</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_JcFXK6III05LLDbIIW5WDYZDpQZAXB.jpg" style="height:399px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Мокро, хлъзгаво, полупрозрачно &ndash; земно или не съвсем? </em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Питам водача ни някога влиза ли в пещерата сам, без хора, без да говори, а само да съзерцава. Той споделя, че колкото и пъти да придружава туристи, винаги успява да види по едно ново местенце, по някоя скрита дотогава каменна гънка, да познае някоя нова капка. Най-красивите места, които съзерцава обаче, обгърнат от студа и уютния мрак, са в зоните, които не са отворени за посетители.</span></p> <p><em>Месечните разходи за ток за пещерата възлизат на 270 хил. лв., разказва Сергей Ганчев. Разходите се покриват единствено от собствена стопанска дейност.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_cGOREyYmhHnmt9ZESHAXEeVDRluRWr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Бели прожектори осветяват скалите, които далеч от слънцето греят в безброй цветове.</em></strong></p> <p><em>От местното туристическо дружество стопанисват и хижа Тешел. Средногодишната й заетост е под 30%, макар да е превърната на уютен хотел.</em></p> <p><em>За туристите в пещерата и за хижата се грижат общо 17 души персонал, като средната заплата е около 700 лв. Повече от ясно е, че с подземното водачество не може да се занимава всеки и гидовете трябва да са млади, с дар слово, с познания и физически издръжливи. </em></p> <p><em>Пещерата е притегателна за много чужди групи, като в последно време преобладават израелците. Преди било мода сред поляците. Факт е обаче, че докато през 2009 г. пещерата са посетили 54 хил. туристи, то за миналата година те са едва 38 хиляди. </em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_t88h0NQZa7Gxu9HtNzboxQCtuuOYmK.jpg" style="height:685px; width:455px" /></p> <p><strong><em>Хората са миниатюрни на фона на образуванията</em></strong></p> <p><em>Въпросът изобщо не опира до цената за вход на пещерата, а до общата нагласа хората да пътуват по-малко, защото им е криво от поредици неблагополучия и заради товара на твърде много грижи.</em></p> <p><em>Най-младият посетител на пещерата е било момченце на 6 месеца, а най-възрастният, който изминал цялото трасе, бил на 106 години. </em></p> <p><strong>В Дяволското гърло&nbsp;</strong></p> <p><strong>прилепите изядоха предишната група</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_qPTz6UmXTw4A4yKL2yleXS4Alz5axr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Скалите на входа на пещерата са впечатляващи</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Лек исторически сблъсък ни очаква на входа на Дяволското гърло. Нашият гид твърди, че пещерата е на 175 хил. години, но повелителят на Ягодинската Сергей Ганчев е категоричен: &bdquo;Има да си мечтаят! Много по-млади са! Затова вътре е толкова сухо &ndash; капката още не е пробила!&ldquo;.</span></p> <p>За да не се разправяме на тема младост на подземни камъни, очевидно младият ни водач из дълбините на Гърлото ни разказва за другите чудеса на пещерата. Там живеят прилепи. И за наш късмет &ndash; тъкмо са изяли предишната група, затова нищо страшно не ни чака.</p> <p>Името на пещерата отговаря много точно на това, което човек вижда &ndash; огромна дупка, която върви във всички посоки.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_VXhOwoJTlDqpeuYYg1xBfutk4PT9Zr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Трудно се прави снимка на място, което е едновременно страховито и необятно</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Туристите могат да изминат вътре около километър и половина. Някогашният вход е вече изход и за да стигне до него, човек трябва да изкачи 288 тесни и стръмни стъпала, които се равняват на височината на 20-етажна сграда. Не се обръщайте рязко назад, ако не сте добре с равновесието &ndash; светлината е достатъчна, за да видите, че буквално висите в нищото &ndash; перилата не са особена утеха на фона на страховитата подземна дупка наоколо.</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_AUpSJVgsPB6f1kJ0j01QBhk5BpUvyU.jpg" style="height:527px; width:351px" /></p> <p><strong><em>288 стъпала. Незабравимо!</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Тя е толкова голяма, че вътре без проблеми може да се смести цялата катедрала &bdquo;Св. Александър Невски&rdquo;!</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_W9Ol1yhi17T7mVr6VK6WAHeVMQkHlT.jpg" style="height:383px; width:574px" /></p> <p><span style="font-size:13px">Името Дяволското гърло иде от странния апетит на най-голямата река в пещерата. Каквото и да пуснат по течението на реката, която се влива в нея, то никога не излиза от другата страна. Изследователите решили, че сигурно разклонение отмества предметите в неизвестна посока или те падат в неоткрит подземен басейн. Пуснали по течението оцветители, но те излезли безпроблемно, само вещите ги нямало.</span></p> <p>През 1970 г. варненските водолази Сияна Люцканова и Евстати Йовчев се гмуркат във водите на пещерата, но никога вече не изплуват на повърхността. Телата им не са открити и всички опити хора да проучат странното място, което поглъща всичко и не пуска нищо, са преустановени.</p> <p>Естествено, пещерата се свързва и с траките, които хвърляли вътре телата на своите големи предводители, на път към вечния живот. Там и Орфей опитва да си върне Евридика. От легендата знаем, че не му се е получило, но той така ревнал, че се появил извор. Днес там хората спират да пият бистра пещерна вода, а вярващите във всякакви заклинания и магии хора са хвърлили безброй монети.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_Bi2qD4YVmZ2f6obyv6jB3UjhP67aNt.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Мечти, заклинания, хвърлени монети, отпиване на вода &ndash; щом вярваме в Коледа, защо да не повярваме в извора на Орфей? </em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Излизането на повърхността е голямо облекчение &ndash; първо, защото катеренето почти вертикално нагоре, макар и по стълба, е приключило и второ &ndash; друго си е човек да се измъкне от дяволското гърло!</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_3oL5OpaNkwMmMTLXsh3LS7FboviwF5.jpg" style="font-size:13px; height:400px; line-height:1.6em; width:600px" /></p> <p><strong><em>Гледката, която се разкрива в мига, когато човек излиза от Дяволското гърло </em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Екопътека Струилица и пръски от самодиви</strong></p> <p><span style="font-size:13px">Ако съществува екопътека у нас, по която човек може да мине и по пантофи, то това е Струилишката. Намира се толкова близо до Девин, че е грехота да сте в Девин и да не я посетите. Още преди началото й ще видите комплекс с басейн и в топъл ден е прекрасно да се разходите, а после да отморите насред зелените хълмове. На много места по протежението на девинската река са сложени дървени пейки с маси и край тях с малки огнища. Толкова е уредено, че човек не може да се нарадва!</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_ZJuKPj9Z6uvTRhNDefUi0MpFYObglQ.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p><span style="font-size:13px">Реката не е голяма, но е шарена, весела, с множество бързеи и създава настроение. Чисто е навсякъде и това допълнително умилява &ndash; всъщност можело да е направо идеално!</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_mkAQ5pafogJTaAaXdpc7HdU7TTV49h.jpg" style="height:337px; width:600px" /></p> <p><span style="font-size:13px">След разходка по обикновена пътека минаването над реката е по идеално направени дървени мостчета, прикрепени от едната си страна към скалите. Толкова е красиво, че човек може да спира на всеки няколко метра и да се захласва по гледките. Дори на самата пътека са сложени пейки &ndash; ясно е, че човек не иска само да крачи, а просто да подиша аромата на свежест и очите да си отдъхват с игривите струи.</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_VwBvmHUwWiNFbYgmVuL8BtlwAepwiz.jpg" style="height:336px; width:600px" /></p> <p><span style="font-size:13px">Ако нещо няма логика обаче е, че пътеката не води доникъде, а свършва на една поляна. Хоп &ndash; няма вече пътека! А идеята е тя да продължава напред, нагоре, нанякъде и така туристите да могат да се прехвърлят на друго място, а не задължително да се върнат по същия път.</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_Nd5pIs6DZ2VMI6LYtGteP4IaBio0PH.jpg" style="height:337px; width:600px" /></p> <p><span style="font-size:13px">Когато потеглите назад обаче, вече си знаете, че ще отидете до водопада Самодивското пръскало. Когато е пълноводен, той прилича на спуснати коси на самодива от цели 50 метра височина. Но в края на лятото всеки може смело да застане под струите и да се изкъпе &ndash; температурата е поне 14 градуса.</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42262_zDVF2E79h6ccTUjETNlm1arJk22J3S.jpg" style="height:688px; width:458px" /></p> <p><strong><em>А сега си представете тези скали, облени в плътни водни струи!</em></strong></p> <p><span style="font-size:13px">Катеренето нагоре задължително иска стабилни обувки &ndash; пътеката е стръмна и с много камъчета &ndash; човек лесно се подхлъзва. Когато стигнете под струите обаче, нищо не пречи да си почивате там и половин ден &ndash; свежи пръски, аромат на мокра зеленина и страхотно настроение. Какво повече му трябва на човек?</span></p> <p>&nbsp;</p>