- Автор: Петър Волгин, БНР
- 02 Фев 2024
- 2598
- 3
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Интервюто в две части с проф. Дарина Григорова в Поглед.инфо:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s
В сряда е имало отново заседание на Академичния съвет и ние около 50 души преподаватели, общественици, духовни лица, журналисти, мисля, че и Вие се бяхте подписал там, внесохме Декларация с много въпроси там, с настояване на тези въпроси да бъде даден отговор, включително са сезирани много комисии, включително Президентството, включително Министерският съвет, включително Министерството на образованието и науката. Едно нещо буди възмущение, меко казано. Академичния съвет не е приемал декларация. Академичния съвет е дал съгласие декларация да бъде написана впоследствие, но преди излизането ѝ от името на Академичния съвет на Софийския университет не е била подлагана на гласуване.
Вие можете ли да си представите докъде сме стигнали, щом Алма-Матер си позволява. Подобно поведение да речем е обяснимо за някакви фирми или онези групировки от 90-те години, но за Академичен съвет? И вчера най-неинтересното е, че двама от деканите са се разграничили от това нещо. Това каза проф. Людмил Георгиев пред Петър Волгин и БНР. Според него така започва мракобесието - с неглижирането, с атаките срещу даден човек. А, като мине, продължава с други и така нататък и така нататък. Не, трябва да се даде отпор още от началото.
Ние около 50 човека сме подписали Декларация и я внесохме, но заедно с това има над 1500 души, организирали подписка в защита на професор Григорова. Това са, как се казва, това са живи хора.
Призовавам българското общество, и е хубаво, че тъкмо от Софийския университет тръгва това, защото е показателно, пак казвам, Софийският университет не е институцията, Софийският университет е духът, свободата. Това е Софийският университет. Хубаво е, че излезе от там и призовавам много хора не само да се замислят, но и да започнат наистина каквито и да било действия за защита на свободата на словото и защита достойнството на всеки един човек.
– Здравейте, проф. Георгиев.
– Здравейте и на Вас и на Вашите слушатели и също така честит Трифон Зарезан на Вас и на Вашите слушатели.
– Разбира се, благодаря Ви.
– Хубавото на този празник е, че празнува два пъти, и на 1, и на 14-ти.
– Винаги е добре, когато празниците имат по две дати за отбелязване.
– Едно уточнение искам да направя още в началото, по-скоро едно разграничение, което го правя с удоволствие, разбира се, и категорично. Разграничавам се от Академичния съвет на Софийския университет, който очевидно има само правото да говори от името на Университета. Но не мога да се разгранича някак си от самия Софийския университет, защото вижте, аз съм на 63 години, сега лятото ще направя 64. От тях 36 като преподавател и 5 години като студент, това са 41 години в Софийския университет. Така че аз не мога да се разгранича от Софийския университет, мога да се разгранича от Академичния съвет.
– Това е важно уточнение. Ще поговорим след малко за това.
– За мен Софийският университет не е институцията, за мен Софийският университет е духа. А няма как толкова, две трети, от живота ми да е минал там и аз да се разгранича от Софийския университет.
– Ще поговорим, разбира се, и за това, но първо да започнем с актуалната политическа ситуация, проф. Георгиев, защото виждаме в центъра на политическия дебат в момента е лидерът на парламентарната група на ДПС, г-н Делян Пеевски, който се очаква да стане и съпредседател на партията. Виждаме, че той е абсолютен капацитет по абсолютно всички въпроси. Последната новина, свързана с него, естествено е противопоставянето, в което той влезе с президента Румен Радев. Как Вие, който все пак сте били в това Движение, макар и отдавна, си обяснявате тази огромна власт на г-н Пеевски? Това се дължи на подкрепата на г-н Доган или има някакви други неща?
– Ами аз вече на няколко пъти имах възможността да споделя, че в случая, очевидно, може би става дума за финансови зависимости, заедно с това и външно-политически, разбира се, картбланш от страна на Съедините Щати. Не може човек, който е санкциониран по „Магнитски“, да прави каквато и да било кариера, та камо ли политическа. Иначе що се отнася до това, което казахте за неговата всекомпетентност, аз имам само един пример, от който може да си проличи, че всъщност става дума за човек, който дълбоко не е в час с каквото и да било.
Той призова президента Радев да се срещнат на политическия терен, което в неговата главица означава, че президентът не е политическа фигура. Нали разбирате какво безумие е това. За съжаление обаче не е само Пеевски, много политици, много анализатори и много журналисти не могат да направят разлика между политическо и партийно. Те говорят за политическо, имайки предвид партийно. Това е едно объркване, от което те не могат да си дадат реална представа за нещата, не само в областта на политиката, но и изобщо в живота на обществото.
Още Аристотел казваше, че човешкият начин на устройство на човешкото общество е политиката, т.е. всеки един акт в това общество би могъл да се разглежда и като политически.
Какво да се прави, такова е нивото. Щом Пеевски тръгна да ни обяснява всички неща от живота на обществото, това означава само едно – че България е стигнала дъното.
– Сега искам да коментирате обаче едно събитие с външно-политическа характеристика, защото при нас на посещение беше външният министър на Турция г-н Хакан Фидан, който никак не е случайна фигура, най-малкото поради факта, че преди да стане външен министър беше шеф на разузнаването в Турция. Той дойде в България, срещна се с всички важни политически фактори, но много интересно беше, че първата му среща беше с г-н Мустафа Карадайъ, човекът, който сега е председател на ДПС в оставка. И това породи редица коментари както за взаимоотношенията на г-н Карадайъ с Турция, така и за бъдещата му роля. Това че г-н Фидан се срещна първо с човека, който явно вече не е на пръв план в ДПС, какво означава според Вас?
– Не съм чел много коментари. Вие сам го казахте, макар и в оставка, той все пак е председател на ДПС. Той е човекът, който подписва документите от името на ДПС, така че макар и в оставка той си е председател на ДПС, докато бъде излъчен нов. Не виждам нищо смущаващо в това, още повече, че по мое време, когато лидер беше Ахмед Доган, чак такива връзки нямаше, поради простата причина, че той гледаше с пренебрежение към турските политици, смяташе ги за азиатци, а той за европеец.
Сега не искам да влизам в подробности, но мисля, че няма и толкова много лошо нещо в това, защото е нормално. За съжаление българските политици не са такива, от този ранг, и аз не знам български политик да е отишъл в Сърбия и в Западните покрайнини и да се е срещнал с организации на българското малцинство там. Това, че ние не го правим, какво говори?
– Въпросът е тази среща дали не означава, че Турция по някакъв начин продължава официално да залага на г-н Карадайъ, макар да е ясно, че той няма да бъде в скоро време председател на ДПС.
– Вижте, аз не съм астролог, гадател и оракул, не мога да знам какво е отношението на Турция към Карадайъ, но мисля, че от дипломатическа точка е нормално, пак казвам Карадайъ е председател, макар и в оставка.
– Добре, а какво мислите проф. Георгиев за бъдещата роля на ДПС сега в политическия живот на България, защото ние видяхме, с гласовете на ДПС беше организирано това конституционно мнозинство, което направи промените в Конституцията, но след като те бяха приети, ДПС продължава да си подкрепя правителството, т.е. незаменими ли са ДПС в момента?
– Аз ще отговоря по малко различен начин. Навремето още Ахмед Доган беше казал „аз създадох ДПС, аз ще го унищожа“. Мисля, че с лидер Делян Пеевски Ахмед Доган изпълнява точно тази своя закана. Това е началото на краят на ДПС.
– Защо Ахмед Доган да иска да унищожава ДПС?
– Защото той се смята за всемогъщ.
– Не било би по-логично да мислим, че той би искал тази партия да продължи да крепне и да се развива?
– Не, това е един особен мефистофелски дух, който трудно може да бъде разбран, ако не си имал контакти с него.
– Факт е, аз не съм имал, да.
– Да.
– Тоест Вие сте имал, така че ще сте доста обиколки пред нас.
– Бяхме приятели, разбира се.
– А не мислите ли, че г-н Доган все пак е човек, който има много животи, подобно на котката и може да използва различни хора, докато той винаги остава начело и ръководи нещата?
– Това е едно от проявленията на мефистофелския дух, за който казах.
– Смятате, че ще продължи да изпълнява тази роля?
– Не съм много сигурен, защото все пак човек остарява. И аз остарявам, и той остарява, и Вие остарявате, всички остаряват, така че не съм сигурен с течение на времето колко сили ще има още. Но пак казвам, дали е съзнателно или не, лидерството на Делян Пеевски означава точно това – началото на края на ДПС.
– Добре, а какво ще стане с управляващата коалиция, проф. Георгиев? Защото ние виждаме, те си имат безкрайно едно комфортно мнозинство в парламента, явно си правят каквото си искат, така може ли да бъде изкаран целият мандат?
– Както винаги се случвало в историята на България, в България и в София не се решава нищо. Всичко ще зависи от развитието на външно-политическата установка.
– Тоест?
– Тоест, при една очаквана победа на Русия във войната с Украйна, нещата ще приключат и ще вземат вероятно следващите управляващи коренно-противоположни геополитически ориентации. Нещо, което съм описал и в много текстове, включително и в книгата ми „Критическа психология на българската история“. Не се учудвам следващият политически елит да подаде молба за членство на България в БРИКС и в ШОС.
– Не ми се вярва, те всички са такива правоверни евроатлантици.
– Бяхме правоверни поданици на Третия Райх преди 9 септември. Бяхме правоверни поданици на Съветския съюз и на комунистическата система преди 10 ноември. Сега сме верни поданици на НАТО, САЩ, Брюксел, Европейския съюз. Но нещата като се променят, ще станем пак обратно. Което е много жалко за българския дух като цяло, не само за политическия елит.
И само ако ми разрешите, от много години го говоря, и звучи, и ще прозвучава като налудничава идея, но бъдещето на България винаги съм казвал, че е да бъде независима, свободна държава, което не членува в никакви външнополитически, икономически, военни, финансови и така нататък съюзи. Само тогава ще може да се създаде в бъдещите поколения убеждението, представата, че самите те са отговорни за собствената си държава.
Ние и до ден днешен винаги джиросваме отговорността за собствената ни държава на други, на поредния силен във външнополитически план. Това е.
– Тук въпросът обаче, който задават, както казах, правоверните евроатлантици, ако не е НАТО, кой ще ни пази?
– БРИКС, ШОС, ето като се разпадне НАТО кой ще ни пази.
– Ама няма да се разпада.
– Да бе.
– Аз вярвам на нашите евроатлантици, така че...
– Вижте, г-н Волгин, милиони глупаци са вярвали, че Римската империя никога няма да се разпадне.
– И за Съветския съюз не вярваха, че ще се разпадне.
– Милиони глупаци са вярвали, че Третия Райх няма да се разпадне. Милиони глупаци са смятали, че комунистическия блок няма да се разпадне. Сега милиони глупаци смятат, че НАТО и Европейският съюз няма да се разпаднат. Ами няма такова нещо в историята.
– Така е, всяко нещо, което има начало, има и своя край. Зависи какъв ще бъде този край.
– Особено, когато имаш имперски претенции да владееш света. Няма как да стане.
– Сега искам, проф. Георгиев, да Ви върна към това, с което Вие започнахте, а именно с това, че се разграничихте от Академичния съвет на Софийския университет. Аз само ще припомня, защо го казвахте това, защото сигурно не много слушатели си спомнят. Факт е, че имаше една декларация на Академичния съвет, която заклеймяваше проф. Дарина Григорова от Университета, заради едно нейно интервю. И там Академичния съвет на Софийския университет каза, ние се разграничаваме, това е недопустимо… След което Вие написахте един текст, много силен текст, в подкрепа на проф. Григорова. Можем ли да обобщим цялата тази история накратко?
– Тя звучи абсурдно. Вчера е имало отново заседание на Академичния съвет и ние около 50 души преподаватели, общественици, духовни лица, журналисти, мисля, че и Вие се бяхте подписал там, внесохме Декларация с много въпроси там, с настояване на тези въпроси да бъде даден отговор, включително са сезирани много комисии, включително Президентството, включително Министерският съвет, включително Министерството на образованието и науката.
Много са нещата, вероятно няма да имаме време за всичко, но едно нещо буди възмущение, меко казано. Академичния съвет не е приемал декларация. Академичния съвет е дал съгласие декларация да бъде написана впоследствие, но преди излизането ѝ от името на Академичния съвет на Софийския университет не е била подлагана на гласуване.
Вие можете ли да си представите докъде сме стигнали, щом Алма-Матер си позволява. Подобно поведение да речем е обяснимо за някакви фирми или онези групировки от 90-те години, но за Академичен съвет? И вчера най-неинтересното е, че двама от деканите са се разграничили от това нещо.
Ето тук призовавам и другите членове на Академичния съвет да имат доблестта в крайна сметка да кажат: как може от името на Академичния съвет на Софийския университет да излиза декларация без тя да е прочетена от членовете на Академичния съвет и да е гласувана от тях?
– Чакайте сега, нека да кажа, защото дали съм Ви разбрал правилно. Тази декларация, която излезе от името на Академичния съвет в този нейн вид, тя не е била предоставена на членовете на Академичния съвет?
– Да.
– Това доста странно звучи, меко казано.
– Това звучи ужасяващо, ако питате мен.
– Каква може да бъде реакцията по този повод?
– Ами, сега това казвам, ние около 50 човека сме подписали Декларация и я внесохме, но заедно с това има над 1500 души, организирали подписка в защита на професор Григорова. Това са, как се казва, това са живи хора. Поне тези 50 човека цялото общество ги знае.
Г-н ректорът съобщава, че имал на неговия имейл множество мейли от хора от цялата страна. Ами дайте да ги видим тези хора какви са? Кои са тия хора? Излезли ли са с имената си? Не става така.
Призовавам българското общество, и е хубаво, че тъкмо от Софийския университет тръгва това, защото е показателно, пак казвам, Софийският университет не е институцията, Софийският университет е духът, свободата. Това е Софийският университет. Хубаво е, че излезе от там и призовавам много хора не само да се замислят, но и да започнат наистина каквито и да било действия за защита на свободата на словото и защита достойнството на всеки един човек.
– Това е много важно, което казвате.
– Защото мракобесието така започва. Започва с неглижирането, с атаките срещу даден човек. А, като мине, продължава с други и така нататък и така нататък. Не, трябва да се даде отпор още от началото.
– Казвам, че е важно това, което споделяте, защото Университетът винаги е бил, както казвате, пространство на духа и пространство, където могат да се чуят различни мнения. Тоест Университетът не е казарма, където всички преподаватели, ректорът говорят едно и също.
– Естествено. Само ще припомня, на времето преди 1989 г., когато направихме клуба за подкрепа на гласността и преустройството, четирима човека от клуба бяха изключени от там не знам какво, под натиск, видите ли, на трудовите колективи. Нещата се повтарят.
– Да, това е много интересно. Нали живеем в демокрация, нали сме загърбили отдавна онези практики? А като че ли се оказва, че си ги повтаряме, само че сменяме отпред прилагателното – не е комунистическо, а евроатлантическо.
– Да, което е едно и също по същество. Аз затова казвам, че за съжаление, ние, които сме, как да кажа… Българският Индиана Джоунс, например, се сети, че ние сме дали Православието на Русия. Ами аз това го говоря от маса години, тази теза разбира се приветствам, аз го говоря това, и не само Православието, но и писмеността и по този начин Русия е наша дъщеря.
Той, вероятно и подобни на него хора смятат, че с такъв факт ние се разграничаваме от Русия. Напротив, това означава още по-дълбоки връзки. Как майката, родителят, в случая България, ще отхвърли дъщеря си, в случая Русия. Връзките са още по-дълбоки.
– И накрая, проф. Георгиев, какво очаквате като бъдеще именно в това отношение, именно в проблема със свободата на словото в медиите, в университетите, в публичното говорене? Дали има някаква опасност да бъде окончателно занулено? Може би това е най-голямото постижение на българския преход, а именно свободното говорене.
– Пак ще повторя, пред очите ни стават събития, които не бихме си помислили, че ще се случат. Вижте Европейският съюз се разпада, вижте какво става със страните.
– Урсула фон дер Лайен казва, че всичко е наред.
– Вижте какво става вътре в Съединените щати, за което никой не говори, какво става с Тексас. Ей, хора, нещата се обръщат. Така че променянето на външната политическа обстановка ще предполага точно и това, веднага се дойдат елити, които ще се присламчат към новите силни на деня.
– Такива винаги се намират.
– Аз не искам това, аз искам България да е независима, свободна и не членуваща в никакви международни организации държава, държава на духа, еманацията на чиито дух е Софийският университет.
– Дано този дух наистина да пребъде. Благодаря Ви за този разговор, проф. Людмил Георгиев.
– И аз благодаря, всичко добро.
Източник: БНР
