Платоническа любов. „Пирът“

<p>1.</p> <p>... Като хвърлим един поглед към речите на петимата говорители преди Сократ, бихме казали, че техният интерес е насочен към това, каква е ползата да се почита Ерос и да се практикува любовта.</p> <p>И благата, за които те говорят, са свързани с удоволствието. (Наистина, по-малко става въпрос за телесното, а повече за удоволствието от допира на душите - значи за приятелството).&nbsp;</p> <p>Това са блага държавнически (че е хубаво в държавата да има приятели &ndash; за самата държава е добре); или културни (хората да общуват помежду си по възвишен начин, да се възпитават един друг в разни добродетели); или цивилизационни (че любовта подтиква хората да създават красиви неща във всички области на живота; да кажем, да пишат хубава поезия).</p> <p>Да ги погледнем поотделно.</p> <p>Федър говори колко прекрасно е да се съберат двама влюбени - един по-възрастен мъж и един младеж - и да заживеят заедно; колко е приятно за самите тях, а и полезно за държавата. И казва: &bdquo;Добре би било да се състави войска от влюбени - защото в нея никой не би посмял да не бъде храбър, да стане дезертьор или да предаде някого.&rdquo; И въобще би било добре в една държава да имаме приятелства и влюбени.</p> <p>Павзаний сякаш се придържа към същата тема, но прибавя и друго. Трябвало да се има предвид, че е едно човек да се влюбва заради тялото, а друго - заради душата. Първото се случва на по-простите хора, а второто - на по-изтънчените и по-развитите.&nbsp;</p> <p>Той даже посочва къде вижда тази изтънченост, културност и развитост: &bdquo;Ето, погледнете към варварите - там не се смята за правилно да има любов между мъже, както е у нас, в Гърция. При тях е нормална само любовта между мъж и жена; което показва, че те са хора, които не ценят приятелството. А не го ценят, защото живеят в тиранични общества, където управляващите се боят от това, да има приятелства между гражданите.&rdquo; А че приятелството между мъже било опасно за тиранията, личало и от това, че в Атина тя била свалена благодарение на любовта между двама души - Хармодий и Аристогейтон.&nbsp;</p> <p>&bdquo;Но и в самата Гърция, като се погледне - в Лакедемон, но и другаде - понякога тази любов се случва твърде лесно: без влюбеният да покаже добри качества и без да изисква кой знае какво от своя любим. А при нас, в Атина, нещата са поставени най-добре: тъй като влюбеният се стреми към една обещаваща, красива душа, а любимият, от своя страна, желае да получи душевни блага от ухажора си - значи добро възпитание, знания, добродетел; и по този начин да напредне...</p> <p>Та в речта на Павзаний виждаме държавнически интерес към любовта - тя е нещо, което помага на обществото да се усъвършенства; и като че ли има нещо като интерес към елитарността. Не всеки може да обича както трябва, и не навсякъде се обича както трябва; но има някои развити народи или държави, където се практикува добрата любов, любовта към душата, чрез която хората се усъвършенстват индивидуално; и при тях културата напредва.</p> <p>После думата взима Ериксимах и казва, че това, което е чул, е, общо взето, вярно; но се говори твърде стеснено - само за отношенията между индивиди. А трябва да се обърне внимание, че любовта е отношение, което може да бъде наблюдавано навсякъде в природата и изобщо в света; защото доброто, правилното, естественото отношение между елементите в човешкото тяло е форма на любов между тези елементи.</p> <p>Необходимо е лекарят, който се занимава с тези неща, да намери правилното отношение между тях. Това е &bdquo;добрата любов&rdquo;, за която, макар и по друг начин, е говорил Павзаний. Та като се намери добрата любов, се достига и до здраве.</p> <p>&bdquo;И в музиката&rdquo; казва, &bdquo;като се намери доброто съотношение между тоновете, се достига до истинска мелодия.&ldquo; Но и ако става дума за отношения между хора и богове, което е най-важното нещо - там също има специалисти, подобни на лекари. Това са жреците и гадателите. Те също разбират от любовно изкуство - защото и там трябва да има добра любов.&nbsp;</p> <p>Така че любовта, за която са говорили Федър и Павзаний - тази между отделни индивиди - е просто частен случай на доброто съотношение между елементи: били те индивиди или природни стихии, или нещо друго, което, подобно на стихиите, пронизва целия свят.</p> <p>А Аристофан казва нещо по-различно от това, което са говорили другите; и то не само защото е образно (притчата за хората с четири крака, четири ръце и две лица, които някога били разрязани от боговете и затова желаели изгубената си половина). Той обръща внимание на нещо, което по-нататък Сократ ще използва: че любовта е не просто правилно (премерено) отношение между някакви елементи, но е и желание, копнеж. То е копнеж нещо да бъде &bdquo;такова&ldquo; завинаги. Това е новост; и тя се доближава до онова, за което после говори Сократ.</p> <p>Колкото до Агатон, той не казва нищо ново, а само повтаря по един ораторски украсен начин, че любовта е причина за големи блага - и етически, и културни. И че Ерос е бог, който е прекрасен, съвършен и поради това трябва да бъде почитан.</p> <p>2.</p> <p>После започва да говори Сократ.&nbsp;</p> <p>Той приписва своите размисли на аркадската жрица Диотима. И казва, че когато се говори за любов, трябва да се помни, че тя е, преди всичко, някакъв недостиг; и, което Аристофан е загатнал - че е желание да притежаваш нещо вечно. Следователно влюбеният е човек не много щастлив; той е човек, комуто нещо не достига.&nbsp;</p> <p>Сократ казва: &bdquo;Влюбените са събудени. Те не са съвършени мъдреци, но не са и напълно невежи - защото пълният невежа е човек заспал; той няма усещането, че може да получи през живота си нещо необикновено, че има нещо важно, към което да се стреми. А влюбеният, желаещият, е човек, който няма най-ценното, но знае, че го няма и поради това се стреми към него.&rdquo;</p> <p>&bdquo;А любовта за какво е? Не е ли тя стремеж към красивото? Да, тя е това, но също е и желание да притежаваш красивото вечно, завинаги. Значи няма съмнение, че влюбеният желае и безсмъртие. Защото щом човекът желае да притежава нещо вечно, това просто значи, че той би желал да е безсмъртен. Това се проявява в поведението на всички живи същества &ndash; защото те се стремят към възпроизводство на самите себе си чрез телесно раждане. Също и на хората - както в това, че се обичат едни други телесно и се обезсмъртяват чрез своите потомци, така и в това, че непрестанно се занимават с дела, несвързани пряко с телесното. Това са дела държавнически, поетически или други, чрез които човек придобива слава. Тази слава продължава през поколенията; и така той се обезсмъртява чрез името си, сочещо към неговите дела.&rdquo;</p> <p>*</p> <p>&bdquo;А всъщност любовта не е ли, накрая, стремеж към истината? Когато мислим за влюбеност, си представяме, че някой се влюбва в лице, тяло. Но ако способният човек желае да напредне в любовта, той ще забележи, че между тези лица и тела, които пожелава, има нещо общо.&nbsp;</p> <p>И тъй, той се влюбва в едно лице/тяло; но забелязва, че и в друго лице/тяло има нещо подобно; и узнава, че е влюбен в нещо, което се провижда през всяко отделно лице и тяло. А по-нататък проумява, че през тях е видял нещо, което трябва да се нарече душа - и че то е по-доброто.&nbsp;</p> <p>Но и в душата не всичко е достойно за любов, не всичко е красиво. Красиви са някои неща - склонност към определени дела, към знания. И, напредвайки, влюбеният стига до това, което е общо за всички тях и ги надхвърля.</p> <p>И тук Сократ казва: &bdquo;Чрез причастността към това, което е красиво, всички неща са красиви. И човек, който е разбрал това, вече няма да се занимава с нищо просто така, поотделно: няма да има интерес към отделни, разхвърляни и несвързани неща, който всъщност е един робски интерес - били те тела или души, или отделни знания, или отделни занимания; а ще се интересува от всичкото. И този човек, който знае за красивото, и че нещата са красиви точно благодарение на причастността им към него, той, каквото и да прави, ще бъде красиво. Тъй като няма да следва сенки - отделни неща, несъвършено причастни към красивото - а самото красиво. Поради това всичко, което прави, ще бъде красиво - тъй като е имал пряка връзка с истината, а не с нейни отражения и неща, които може донякъде да са й причастни, но не са самата тя.&rdquo;</p> <p>&bdquo;И кой ще бъде достоен за безсмъртие? Няма ли точно този човек да бъде достоен? И то много повече от онези, които са се прославили, след като цял живот са били поклонници на някои отделни неща - но не на самата истина.&rdquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>