- 10 Sep 2020
- 177
- 0
Все още не мога да изоставя темата за и-то. Причината за това е, че всеки ден се натъквам на грешки, свързани с него. Споменахме неведнъж, че то спада към групата на неударените съюзи, т.нар. проклитики, които интонационно се присъединяват към следващата дума и поради това графично не се отделят от нея със запетая. Ала в училище се обръща внимание предимно на правилото, че когато и се употребява еднократно и свързва две еднородни части (Мустаците му бяха големи и увиснали. / Той хапна от хляба и сиренето. / Вадички и горски потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури – всичко пресъхна.), а също и две прости изречения в състава на сложното (Снегът вали на едри парцали и навън не е студено.), пред него не се поставя запетая.
<p>(Тоест има съединителен, съчинителен характер, както се подчертава в Граматика на съвременния български език, т. 3, Синтаксис/1994 и Правописен речник (БПР)/2005, откъдето са примерите.) Но се поставя, когато и е в ролята на съотносителен (и–и: И лампата, и скъпият някога ковьор с пауни, и това лице... всичко това говореше за някогашното буржоазно благополучие.) или на присъединителен съюз (На рамо носеше сърп, а в торбата хляб и сол, и то само колкото да закуси. / Четох, и то много.). </p>
<p>Попадам обаче на друго нещо – след съчинителни съюзи (и, а, но, та и др.) e сложено тире. Щом като е казано, че подир тези неударени, т.е. несамостоятелни в изговора съюзи в никакъв случай не се слага запетая (дори ако са пред думи и изрази, вкл. и вметнати части, изискващи поставянето на такава), защо да е възможно ползването на тире, което също отделя споменатите съюзи от следващия ги текст? В БПР/1983 се посочва следният пример: Аз я обикнах и – стига да иска – ще се оженим. По всички правила на правописните речници и съответните граматики обаче при употреба на запетаи (вместо на тирета – сиреч съвсем аналогичен, но различно изразен графически случай) това изречение с вметнатото в него уточнение ще се изпише: Аз я обикнах и стига да иска, ще се оженим. И затова се питам защо правилото за запетаята да не е валидно и за тирето по отношение на споменатите съюзи...</p>
<p>В Български тълковен речник (БТР)/2004 четем кратката дефиниция: "Тире ср. Писмен знак (–) за означаване на по-силно (в сравнение със запетаята) интонационно-синтактично отделяне на части от изречението – при елипса (Той рисува портрети. Тя – пейзажи.) или обособяване (Чувате ли как пищи една нощна птица – зловещо и сърцераздирателно?), за отделяне на вметнати изречения (В одаята, в която той нощува зиме – през лятото той спи на кьошка или на двора под синьото небе, – са окачени по кукериците всякакви дрехи.) или изрази (Тръгнете из Цариград без фенер – или и с фенер! – да се повеселите.) и др." За значението и употребата на тирето в изречението, а и за графичното му прилагане има подробна разработка в БПР/2005.</p>
<p>С цел да обясня някои особености около него, ще цитирам изречения с грешки от една книга, чието заглавие не споменавам от етични съображения. А – са може би повече от 15000? / И – какво щеше да стане сега?/ Не водеше дневник на фактите около себе си, а – на изводите от тези факти, на субстанцията на своята реакция към тях. / Говореха малко, с откъслечни, кратки изречения, пак замълчаваха. Но – стояха заедно. / Но – нека бъдем справедливи: не само такива бяха чувствата му в този миг. / Ако правеше политика на "световна революция" той трябваше да я приложи. А – не я приложи. Ерго, той не прави.... политика на "световна революция"! А – каква политика, тогава?</p>
<p>Навсякъде в тези изречения тирето е излишно, защото то нито замества нещо пропуснато (елипса), нито е знак, че между него и още едно е вкарана екстра информация. А в последните има други три грешки: след "световна революция" следва да се сложи запетая (тя е нужна, макар че подчиненото условно изречение е изнесено отпред, вместо да е на обичайното си второ място); в българския език няма препинателен знак четириточие, а триточие (многоточие), "с който се означава прекъсване или недовършване на изречението поради недоизказване или прекъсване на мисълта"; запетаята пред тогава е излишна. Впрочем на много места наред с всичко останало не са коригирани глаголите на -увам (чувствувам, командувам и др.), макар че книгата е печатана по време, когато това окончание вече е излязло от употреба (Така ще да е станало: Димитър е "съобщил" решението: и – толкова! Затова и отсъствува. Няма защо да стои тук, където е наредено не действие, а – бездействие.).<br /> Правилото е, че пред тире не се поставя запетая. Но както при всички правила, и тук съществува изключение. Като прочетете: Когато да потегля вече за Холандия – тя очевидно беше най-сетне успяла да прехвърли бижутата – Лизел дойде да се сбогува, ще речете, че пунктуационно всичко е наред. Ала не е, защото пред второто тире трябва да има запетая. Ще го формулирам така: при колебание дали трябва да я употребите, или не пред второто тире (никога пред първото, както е в: Може би ще успее "тъкмо преди празника", – в Лондон, чрез "Сотбиз" или "Кристиз" – да продаде платната; не само заради тирето, но и по принцип тук тя е излишна!), изключете вметнатите (между тиретата) дума, израз или изречение и ако видите, че продължението на фразата изисква поставянето й, то тя задължително се изписва пред второто тире.</p>
<p>Дали сте разбрали добре препоръката, можете да установите, като я приложите при следните две изречения: Беше сигурна – без никой да й го е намеквал, – че скоро ще я уволнят. (Махаме вметнатото между тиретата, остава "Беше сигурна" и "че скоро ще я уволнят" – запетаята помежду им е необходима, значи остава и пред второто тире, когато върнем вметнатото.) Беше сигурна в уволнението си – без никой да й го е намеквал – и вече се подготвяше за новото си място. (Махаме вметнатото и установяваме, че между "уволнението си" и "и вече" нужда от запетая няма – ерго, не слагаме такава и пред второто тире, когато върнем вметнатото.)</p>
<p>Пред второто тире след вметната част на изречението не се слага знакът двоеточие (Защото той беше имал трогателната грижа да си даде сам правото – формалното право, с редовната Наредба-закон от 4 февруари: – "да взима необходимите мерки срещу всеки, който иска да вреди на германския народ".) Тази комбинация е характерна само при оформянето на пряка реч – за отделяне думите на разказвача от тези на героя (– Не си правете труда – измънка брокерът, но след кратка пауза добави бодро: – Е, щом сте казали, една лъжичка захар и само капка мляко. (Амос Оз).</p>
<p>От друга страна, възможно е пред второто тире да стои знакът въпросителна или удивителна според характера на обособената част: Мурад – какъвто пехливанин е той! – идеше прав (Й. Йовков); Ще бъда там – кой ще ми попречи? – точно в дванайсет часа.</p>
<p>Връщам се обаче към грешните примери, за да обоснова мисълта, че обособяването и вмъкването на повече от една-две части в изречението с тирета може да доведе до утежняване и нерядко неправилно възприемане смисъла на фразата. По-добре е едно дълго изречение да се разбие на две или няколко, или пък, както е в случая, да се лишим от някое тире. Изречението Останалото си казаха когато – след половин час – се намериха пак пред онези, замразени за вековете в гранитните си превъплъщения, но съществували, били живи – духове... би могло да се изрази по два начина, но не и по този от книгата (като, разбира се, след казаха се добави пропуснатата запетая). Първо, без нито едно тире, и второ – с две тирета за обособяване на определението към духове (Останалото си казаха, когато след половин час се намериха пред онези – замразени за вековете[...] – духове...)</p>
<p>Не е препоръчително обособена част да се обяснява с вметната конструкция, тъй като с употребата на четири и повече тирета изречението се раздробява до такава степен, че читателят трябва да се върне няколко пъти към началото му, докато разбере кое към кое се отнася. Ето пример, който с малко прекрояване ще звучи по-смислено: Защо – след като бе видял в дълбочина какво е и накъде отива болшевизмът – сталиновият "комунизъм" – се държеше той така? Тук имаме два вметнати израза и най-добре е единият да се отдели със запетая и да останат само две тирета (Защо той – след като бе видял в дълбочина какво е и накъде отива болшевизмът, сталиновият "комунизъм" – се държеше така?)</p>
<p>Грешните примери са взети наслуки от споменатата в началото книга. Не че няма и правилно употребени тирета в нея, ала толкова много накуп не бях срещала досега. Явно авторът е прекалил, но работата на редактора и коректора се състои именно в това: да поправи пропуските и увлеченията му. И да се получи, да кажем, следното правилно конструирано изречение: Нима само толкова – едно мигновение – трае раят?</p>
