- 10 Sep 2020
- 127
- 17
Отворено писмо до БТАДо Председателя на Народното събраниеДо Министър-председателя на Република БългарияДо Комисията по култура към Народното събраниеДо Министъра на културата на Република БългарияДо синдикатите КНСБ , КТ Подкрепа, До СБМТД, БАРОК, Стопанска камара
<p>От Гражданско сдружение за защита на българската култура <br />От Дискусионен клуб “Българското музикално-сценично изкуство - накъде в ХХI век”<br />От СМСА – Синдикат Музикално Сценичен Арт – НСФ „Култура”- КНСБ<br /><br /><br />Господин Министър,<br />Уважаеми Дами и Господа,<br /><br /> По повод публикацията на в. „Труд” от 12.07.2010 г. “Министър Вежди Рашидов обявява в сряда арт реформата” си позволяваме да ви обърнем внимание върху следното:<br /> Недопустимо е творческите гилдии и синдикатите да научават от пресата решенията на министъра на културата за т.нар. реформа. До този момент с тях не е обсъждано и изяснено каква ще е тази реформа, независимо от подписаните споразумения съгласно Кодекса на труда. Нещо повече – от цитирания текст проличава професионална несъстоятелност, що се отнася до вътрешно-жанровите характеристики в музикалното изкуство и европейските традиции на музикалната практика.<br /> Изразяваме категорично несъгласие с реформирането на културните институти, посочени в публикацията от министър Рашидов, без провеждане на социален диалог и експертно обсъждане. Това не е реформа, а ликвидация, особено в областта на музикално-сценичното изкуство, която ще доведе до социално напрежение и нови безработни. <br /><br /> Явно прозира неразбиране и липса на управленски и експертен капацитет за реформиране на музикалните институции. Още на пръв поглед е ясно, че по отношение на музикално-симфоничното изкуство ще има само два обособени центъра – София (Софийска филхармония) и Пловдив (Пловдивска филхармония). Всички останали оркестри ще бъдат сведени до “симфониети” - малки музикални състави, които не са в състояние да поддържат симфоничен репертоар от ХVІІІ век насам. Това означава заличаване на 90% от българското симфонично творчество! Дори „Рапсодия Вардар” от Панчо Владигеров и националният химн на България няма да могат да бъдат изпълнявани в България – вероятно с изключение на София и Пловдив. <br />Що се отнася до „симфониетите”, нека експертите, работили по „реформата”, посочат кои произведения от европейското наследство могат да бъдат изпълнени от състав 2,2,2,2, - 2,2,0,0, - 0, - 10,8, 6, 5, 4. – т.нар. Бетовенова симфониета и в кои времена ни връщат? Нима т.нар. политически елит не си дава сметка, че в момента стремглаво се отдалечаваме от европейските критерии за изкуство и култура, че това, което искате да направите, ни тласка към „чалгизацията” като безалтернативен модел на национална идентичност?<br /><br />Г-н Министър,<br />Уважаеми Дами и Господа,<br /><br /> Според Лисабонския договор всеки европеец трябва да има гарантиран достъп до култура. Култура, която той сам да избере - опера, симфонична музика, оперета, мюзикъл и т.н. С въпросната ”реформа”, вие искате да отнемете това право на българските граждани?! Защо?<br /><br /> Позовавайки се на изказване на министър Рашидов, в. „Труд” твърди: ”Нищо няма да бъде закривано, ще бъдат обединявани институции”?! С какви професионални аргументи планирате това обединяване? И по какви причини бяха избрани точно цитираните центрове? Тук е уместно да попитаме защо се закрива Пловдивската опера – театър с традиции, дал на България и света именити оперни певци. Какво налага това закриване? Само липсата на сграда ли? По този начин се цели съкращение на работни места. Каква икономия за държавата ще бъде реализирана с поредните безработни. Какво налага обединяването на институции? Коя експертна група посъветва министъра на културата и изработи модела за това преструктуриране? Какви позитиви ще донесе това за въпросните културни институции и обществеността в Република България? Изчислени ли са финансовите разходи от мащабните съкращения, цитирани в текста? Изчислени ли са неустойките по сключени договори? Какви са очакваните резултати и в какви срокове ще бъде подобрена работата на тези институции. Какви са прогнозните предвиждания на експертите и съветниците на министър Рашидов?<br /><br />Г-н Министър,<br /> <br /> Идеята за обединение е абсолютно несъстоятелна и доказва липса на експертен капацитет в повереното Ви министерство. Доказателство за това е наемането на външна консултантска фирма, която да изработи новия Закон за сценичните изкуства. При наличие на всички отдели и дирекции в МК, нужно ли е това? <br /> Вие, г-н Министър, в публикацията заявявате, че бихте попитали: “хората съгласни ли са да плащат на 200 души ненужни заплати, когато няма продукт”. Този въпрос дали не е по-основателен за дейността на МК. За гилдията е ясно, че в последния творчески сезон музикално-сценичните състави бяха тласкани към изкуствен фалит т.е. оставени без минималните средства за организацията на творчески сезон – без солисти, гост-диригенти и прочие... Защо? За да може да се цитират фрапиращи цифри - колко безумно скъпо и несъстоятелно е музикалното изкуство? Защо то няма място в България? Защото чудото на българските оперни гласове е фикция? Или защото прехранващите се в Министерството на културата нямат нищо общо с наименованието на ведомството? <br /><br /><br /> Нужно ли е данъкоплатците да плащат хонорари на външни консултантски фирми, не е ли по-добре юридическият отдел на МК, който получава заплати за тази дейност, заедно с работна група от експерти от гилдиите и синдикатите да изработи този закон, както беше случаят със Закона за закрила на културата. <br /><br />“По-добре да се оптимизират, да се обединят. Имаме обаче един страх, кои аджеба ще отидат на улицата”. <br /><br /> С тези Ваши думи, г-н Министър, Вие отново декларирате, че за вас Реформа е еквивалент на унищожение. ”Някой трябва да отиде на улицата” - това ли е отношението Ви към творците на България? Да ги изпратите на улицата!? Това ли е задачата на един министър на културата? В това ли е смисълът от съществуването на Министерство?<br /> Що се отнася до обединяването, и там Вашите експерти са немощни. Националният музикален театър “Стефан Македонски” ще стане Софийски център за музика и балет, в който ще влиза и балет „Арабеск”, но няма да влиза името на Стефан Македонски?! Върховно управленско решение! Какви ще са полезните последствия от това. Кой и защо си позволява да заличи името на Стефан Македонски??? Нима „експертите” около министъра не са наясно, че творческото название е и търговска марка? Че „търговската марка” Държавен музикален театър „Стефан Македонски” е отдавна и трайно известна и търсена в Европа и Азия? Или може би РБългария няма право на авторитетна търговска марка по света? <br />Интересно как ще решите казуса с „Пловдивска филхармония”, чието артистично название беше приватизирано при поредната „реформа” със „сливане, оптимизиране и реформиране...” Парадоксът е в това, че един и същи сценарий се поставя наново, само че с различни изпълнители (министри). Защо?...<br /> По същият начин стои въпросът и с балет „Арабеск” - уникална трупа с доказани успехи под това име. Неясното определение Софийски музикален и балетен център автоматично унищожава тези две търговски и имиджови марки. Явно целта е обезличаване на трупите и постепенното им закриване. За публиката самата сграда от 60 години насам е известна като Музикалния театър. Огромна е опасността тази публика да загуби ориентация къде трябва да отиде, за да гледа спектакъл и кой по-точно спектакъл ще гледа? На „Арабеск” или на Музикалния театър?! Какво е това - Софийски музикален и балетен център? Билетен център ли е това... Много интересно, една “Фолкс опер” във Виена, чийто еквивалент е Музикалният театър “Стефан Македонски” как би могла да бъде преименувана във Виенски музикален и балетен център - представете си какво объркване за публиката по цял свят ще бъде това. Но хората държат на традициите си и не допускат подобна подмяна! Едва ли може да бъде измислена по-лоша PR и рекламна стратегия. Другото интересно в този случай е т.нар. предмет на дейност - по търговския закон ли, или по творческите цели и задачи на тези два културни института - НМТ “Ст. Македонски” и Балет “Арабеск”, коренно различни. ”Арабеск” има специфично място и функция в културния живот на България като една модерна балетна трупа, боравеща със съвременни изразни средства и танцови техники. Тази дейност не се покрива с дейността и формата на Музикалния театър. Тук интерес заслужава и идеята за т.нар. интендантско управление на сградата на Музикалния театър. <br /> Отделянето на управлението на сградата и материалната база от театралната трупа, както стана ясно - такъв модел се коментира и за Варненска опера, отново поражда въпроса какви ще са реализираните икономии – съкращение на работни места в културните институти и разкриване на нови работни места – обслужващи интенданската структура, какво ще е съотношението закрити и открити нови работни места. Защо и кому е нужно това и как точно ще се случи? Вие очевидно също нямате ясна визия. Ще бъде ли регистрирано ново юридическо лице и по какъв друг начин ще бъде управляван сградният фонд. Как и при какви условия трупите ще бъдат настанени във въпросните сгради. Какво ще стане с приемствеността по отношение на традициите и професионализма, изграждани с десетилетия?! Категорично сме против отделянето на сградата от структурата и на НМТ “Ст. Македонски”! <br /> Държим НМТ “Ст. Македонски” да запази националния си статут и своето име и да бъде категоризиран в най-високата категория. За пореден път задаваме въпроса: с отделянето на сградите и обособяването на тяхната автономност не се ли цели приватизация на изключително апетитни имоти в централните части на София, Варна и други градове на България. <br /> Отговорът явно е да!<br /> Настояваме за отстраняване на временно изпълняващия длъжността Директор на НМТ “Ст. Македонски” Тодор Димитров поради липса на управленски капацитет, знания, опит в областта на музикалния театър, както и нужното образование и ценз, за да ръководи институт с национално значение. И поради причината, че е назначен от МК, за да подготви въпросното отделяне “образец открита сцена” и преструктурирането на НМТ “Ст. Македонски”. <br /> В писмо от 29.06.2010 г. с вх.№ 6500026 до зам.-министъра на културата Митко Тодоров той е уведомен за позицията на колектива и синдикалните организации на КТ „Подкрепа” и КНСБ при НМТ „Ст. Македонски”.<br /><br /> Господин министър, очаквахме да сте по-прецизен по въпроса за делегираните бюджети! По какви показатели и на какъв принцип ще бъдат определени тези делегирани бюджети. Дали това наистина ще повиши изискванията към културните институти и социалния статус на хората, работещи в тях. “Не можем да се откажем от тази идея, тъй като това е желанието на артистите” - това казвате Вие, Г-н министър на културата. Кои артисти? <br /> В България има лош пример за делегиран бюджет - болниците и училищата! Те не заработиха по-добре. Делегираният бюджет би могъл да доведе до прибързано ликвидиране на културните институции. Настояваме за широко обсъждане на експертно ниво с участието на синдикатите, МК и независими организации и експерти – личности, имащи отношение към реформата в културата. Прибързани решения в тази посока ще имат фатални последствия за българската култура. А “редукцията”, с която Вие, министър Рашидов, подменяте понятието съкращения, ще струва много по-скъпо на държавата!<br /><br /> Относно идеята мениджмънтът да се отдели от творческата дейност на културните институти, смятаме, че това е абсолютно неприложимо в България към този момент. Първо, няма достатъчно мениджъри с опит в управлението на културата, които да не са творчески личности. Имайки предвид броя на институтите и трупите в България, е ясно, че това е абсурд. За да има адекватно управление, мениджърът трябва да е наясно с организацията, художествения продукт, работния процес, качеството на продукта и спецификата на културните институти съобразно съставите, които работят в тях. Това автоматично води до извода, че мениджър на такъв институт няма как да е човек само с икономическо или юридическо образование например, а трябва да е човек, запознат с всичко, изброено по-горе, което от своя страна води до извода, че не е възможно да не е човек от театъра, музиката, изкуството...<br /><br /><br />Г-н Министър, <br />Уважаеми Дами и Господа,<br /><br /> Настояваме за изработване на национална културна стратегия, Закон за сценичните изкуства и провеждане на градивна реформа, обсъдена със синдикатите и всички организации, имащи отношение към културата на РБългария. <br /><br />Реформа, която да е обмислена и наистина да доведе до развитие на културните институти и тяхната дейност. Ние смятаме, че не е необходимо да се прибързва и по този начин проблемите в културата да се задълбочават. Те трябва да се решават с оглед запазването на българската културна идентичност и издигането на културата като необходима и неразделна част от възпитанието и духовното формиране на нацията. Тук не на последно място стои въпросът за хората, работещи в тази област, подготвяни от деца за тези професии. Изпращаме ги на трудовата борса при липсата на пазар на техния труд и място, където да го реализират. Това е грижа на държавата!<br /><br /> Българската култура е най-сигурният начин за интегрирането на България с културата на Европа! А българската музикална култура от десетилетия е част от европейската и световната музикална култура. Каква ирония! За чудо на ХХ век бяха посочени българските оперни гласове. Гордостта на родината ни, а сега се закриват оперни театри! <br /><br />Г-н Министър,<br /><br />Призоваваме Ви да не избързвате да представяте пред МС доклада за реформа в културата, който според сайта на МК вече е готов и ще бъде внесен в МС на 14.07 2010 г. Уверяваме Ви, че културната общественост на България няма да приеме неадекватни, лишени от смисъл решения, които ще влияят на културния живот и бъдещето на България в близките и за съжаление не само в близките години. <br /> Надяваме се, че не Вие ще останете в историята на България като министъра, провел унищожителна реформа за българската култура. <br />Призоваваме Ви да не избързвате и поради причината, че, меко казано, е некоректно в момента, в който повечето от културните институти и творци са в годишен отпуск, да се решава тяхната съдба. <br /><br />Предлагаме обществен дебат на тема: “Реформа под строй, ликвидация или просперитет на българската култура” с учредения дискусионен клуб “Българското музикално-сценично изкуство, накъде в ХХI век”. Надяваме се да срещнем Вашето разбиране и да вземете предвид нашето безпокойство на хора, отдали живота си на изкуството и културата на България.<br /><br /><br />Уважаеми Дами и Господа, <br /><br /> Изразяваме пред вас своята вяра, че няма да допуснете провеждането на “реформата” на министър Рашидов. Като национално отговорни държавни институции и личности именно вие можете да спрете посегателството над културните институции в България и ликвидирането на българската музикална култура!</p>
