"Ной" – пренаписване на Библията и постхристиянски апокриф

<p>На неопитния зрител може да му се стори, че &bdquo;Ной&quot; е превод на известната ветхозаветна история на съвременен език. Действително, първата половина на епическия двучасов филм на Дарън Ароновски не се отклонява твърде много от библейския канон.</p> <p>Обаче, колкото повече гледаш филма, толкова по-ясно се проявява религиозният дисонанс и толкова по-ясно изпъква подмяната на ключовите понятия, пише&nbsp;Николай Щипков в статията си &quot;Аномия Христианства&quot;, публикувана в pravoslavie.fm.</p> <p>Американските киноиндустриалци с лека ръка са произвели съвсем не християнско кино и дори не плоска холивудска приказка за борбата за екология и чистота на околната среда. Напротив, на преценката на зрителя е поднесено пренаписване на Библията, чиста проба постхристиянски апокриф. &bdquo;Ной&quot; е не само антирелигиозен и антихуманистичен филм, това е ярък пример за размиване и изопачаване на библейските сюжети и понятия.</p> <p><img alt="" src="http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2014/04/03/a469c1d9cb86e872155e173bef810ff4.jpg" style="border:0px; height:256px; margin:0px; outline:none; width:492px" /></p> <p>Нека вземем историята на самия Ной. В Библията той е описан като праведник, който освен всичко друго е &bdquo;ходил по Бога&quot;. С такава ласкателна оценка, за сведение, е удостоен още единствено прадядото на Ной - Енох. Преведено на съвременен език, Ной не просто е спазвал законите, а се е доверявал на Бога, с други думи, следвал е не буквата, а духа на истината. Когато Бог директно се обръща към него с предупреждение за потопа и указания за строежа на ковчега, от страна на Ной би било възможно да се появи дори и сянка от недоразбиране или съмнение.</p> <p><img alt="" src="http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2014/04/03/e8eb90cf576bd66bce93b66f0f67f2ec.jpg" style="border:0px; height:256px; margin:0px; outline:none; width:455px" /></p> <p>Какво обаче става във филма? Вместо напълно ясни указания, Ной сънува неясни видения.</p> <p>Като си ги тълкува по някакъв начин, той с небивало настървение се хвърля да изпълнява даденото му поръчение. В строителството на ковчега освен синовете (които, кой знае защо, нямат жени, поради което, между другото, и възниква един от основните драматургични конфликти на филма), му помагат каменни гиганти, някакви &bdquo;паднали&quot; духове, заточени на Земята, защото се съжалили над хората, а му пречат &bdquo;потомците на Каин&quot;, сборище от джексъновски орки, които настървено се хвърлят с гърди върху амбразурата в отчаян опит да превземат ковчега. Въобще сложно е да се опише с думи откровената безсмислица на някои сцени от филма.</p> <p>Вместо да пусне нещастните хора в ковчега, Ной тълкува виденията почти в логиката на теорията за расово превъзходство и решава, че съществуват &bdquo;чистите&quot; потомци на Сит и &bdquo;нечистите&quot;, поразени от греха потомци на Каин. Едните могат да се качат в ковчега, а другите не бива. Нещо повече, внезапно осъзнал, че и сам недокрай принадлежи към &bdquo;бялата&quot; раса (т. е. самият е частично грешен), решава, че Бог е решил окончателно да изтреби човечеството и да остави на Земята само &bdquo;непорочните&quot; животни. В резултат, като не получава никакво ясно уточнение свише, екранният Ной с помощта на ангели-големи (падналите ангели?) убива тълпи народ, виновни и невинни, и едва не заколва собствените си внучки.</p> <p><img alt="" src="http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2014/04/03/04d5b1204c3514f843fd872c83c7762d.jpg" style="border:0px; height:256px; margin:0px; outline:none; width:455px" /></p> <p>При това е необходимо да отбележим, че за разлика от първоизточника, самият Бог съвсем не е действащо лице във филма. Той е &bdquo;свръхразум&quot;, чиито мотиви е невъзможно да бъдат разбрани и който се намесва в основните събития едва постфактум. Във филма напълно липсва персонификация на Твореца: &bdquo;и рече Бог&quot;, &bdquo;заповяда Бог&quot;, &bdquo;и спомни си Бог&quot;, &bdquo;и рече Господ (Бог) в сърцето Си&quot;. Освен това по логиката на сценаристите излиза, че Бог отчасти е виновен за това, че е въвел Ной в съмнение и заблуждение, а, значи, е повлякъл след себе си хиляди и милиони невинни жертви. А сцената с военния щурм на ковчега от &bdquo;каинитите&quot; поразява със своята концептуалност, особено ако си спомним първоизточника. Не само че никой не е щурмувал ковчега, борейки се да влезе в него, а напротив, дори се смеели на Ной, който строял огромен кораб насред сушата. Нещо повече, &bdquo;каинитите&quot; &bdquo;в дните преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички&quot; (Мат. 24:38-39), тоест не Бог ги отхвърля, а самите те Го отхвърлят.</p> <p>Всички тези и много други неточности и твърде волни интерпретации могат да минат за творческо преосмисляне. Следва обаче да признаем, че това е антирелигиозно преосмисляне.</p> <p>Новият холивудски блокбъстър изопачава не само &bdquo;сюжетната&quot; основа (например всеки от синовете на библейския Ной вече е имал жена към момента на потопа, а на Хам освен това вече му се бил родил син - Ханаан), но което е много по-важно - духовно-смисловата. От праведник Ной се превръща в яростен грешник, защитник на околната среда и расовата чистота, а синовете му - в стереотипни американски тийнейджъри; потомците на Каин - в злобни орки; падналите ангели се оказват не само несправедливо наказани, но и въобще не паднали; а Шестодневът леко и непринудено се трансформира в Дарвиновата еволюционистична теория - всичко това, явно, е направено за по-лесното възприемане на материала от съвременната аудитория.</p> <p><img alt="" src="http://www.cross.bg/photo_new_gallery/2014/04/03/96fd0d6f232f9d38aa1046658562fcb0.jpg" style="border:0px; height:256px; margin:0px; outline:none; width:420px" /></p> <p>Но всяко преосмисляне има своите граници. Когато Андрей Тарковски заснема например своя &bdquo;Соларис&quot;, се получава обърнат наопаки роман на Станислав Лем. Не, това съвсем не умалява таланта на самия Тарковски, обаче поставя под съмнение възможността филмът да бъде наречен пряка екранизация. С &bdquo;Ной&quot; ситуацията е подобна. Всемирният потоп, Ной, пък и самата Библия - всичко това е само голяма рекламна фасада за филма, който има твърде малко общо с ветхозаветното предание. Филмът на Дарън Ароновски е не друго, а израз на примитивните религиозни представи и преживявания на режисьора, заявка за &bdquo;дълбоко&quot; кино в мащаба на кино блокбъстъра. Великолепната визуализация - опаковката - съвсем не си струва откровено безсмисленото вътрешно съдържание.</p> <p>&bdquo;Ной&quot; на Аронофски е пълна инверсия на библейските понятия, намираща се на крачка от кощунството. Библейската история е проста, разбираема, поучителна - възпитава универсална система от нравствени ценности. Езикът на Свещеното писание, както е известно, има притчов характер. Холивуд обаче преразказва не притчата, а предлага нейна съмнителна авторска трактовка, просто я е изопачил, като е вложил противоположен смисъл. Това вече не е просто интерпретиране на ветхозаветния текст, а пропаганда на расово превъзходство и нравствен релативизъм на фона на библейски декорации.</p> <p>Някой ще каже, че филмът е добър вече с това, че &bdquo;те кара да се замислиш&quot;, че това е филм &bdquo;диспут&quot;, филм &bdquo;изказване&quot;. Това не е нещо повече от оправдателен трик: да &bdquo;те кара да се замислиш&quot; само по себе си не е ценност. Ценност е пределно ясната библейска история на Ной, история за смирението, чистотата и нравствения подвиг.</p> <p><br /> <br /> &nbsp;</p>