- 10 Sep 2020
- 412
- 1
За Николàс Гòмес Дàвила единствените два „толерантни” начина да пише са дългият спокоен стил и краткият, елиптичен стил. Тъй като обаче не е смятал себе си за способен да пише в дългия, спокоен стил, той избира афоризмите. Съгласно Гòмес Дàвила, афоризмите са подобни на семена, съдържащи обещание за „безкрайни резултати”. Друг начин на мислене върху тези афоризми е да се каже, че те са подобни на върхове на идеи, даващи на читателя възможността да си представи стоящата под тях огромна планина...
<p>Господ стои в същината на това, което обичаме.</p>
<p>Любовта и омразата не създават, а разкриват качества, които нашето безразличие скрива.</p>
<p>Човек обича само този, който го обожава, и уважава само онзи, който го обижда.</p>
<p>Любовта не е мистерия, а място, където мистерията изчезва.</p>
<p>Въпросите умират само пред любовта. „Защо обичаме?”, е единственият невъзможен въпрос.</p>
<p>Любовта е актът, който превръща своя обект от същество в човек.</p>
<p>Онези, които обичаме – стига ни само, че съществуват.</p>
<p>Да обичаш означава да разбираш причината, поради която Господ е създал обекта на твоята обич.</p>
<p>И най-нахалната мъдрост стои засрамена пред душа, пияна от любов или омраза.</p>
<p>Усмивката на човека, когото обичаме, е единственото ефикасно лекарство срещу скуката.</p>
<p>Двете крила на интелигентността са ерудицията и любовта.</p>
<p>Щастието на човека, когото обичаме, е единственото земно благо, което ни дава пълна наслада.</p>
<p>Нека се учим да съпътстваме тези, които обичаме, в грешките им, без да ставаме техни съучастници.</p>
<p>Това, което ни отдалечава от Господ, е не чувствеността, а абстрактността.</p>
<p>Голото тяло решава всички проблеми на Вселената.</p>
<p>Изкуството е най-великото удоволствие за сетивата.</p>
<p>Сексът не решава дори сексуалните проблеми.</p>
<p>Ръката, която не се е научила да гали, не умее и да пише.</p>
<p>Да обичаш означава да кръжиш неуморно около непристъпността на любимия.</p>
<p>Свещениците и журналистите са намазали термина „любов” с толкова много сантименталност, че дори самото му ехо излъчва сладникаво зловоние.</p>
<p>Интелигентната идея предизвиква чувствено удоволствие.</p>
<p>Духът търси в една картина най-вече чувствено удоволствие.</p>
<p>Предпочитаме не да милваме тялото, което обичаме, а да бъдем самата ласка.</p>
<p>Идеалният образ на човека, когото обичаме, не е измама на любовта. Напротив, да обичаш, значи единствен ти да съзреш съвършенство, невидимо за други очи.</p>
<p>В автентичния хуманизъм се долавя дискретна и приятна чувственост.<br /><br /><em>* Николас Гомес Давила е роден на 18 май 1913 година в Колумбия в семейство от столичния елит и макар формалното му образование да приключва с гимназията, чете непрекъснато не само на родния си испански, но и на овладените още в детството френски, английски, латински и гръцки, както и немски, италиански, португалски и дори датски – на по-зряла възраст. До края на живота си събира библиотека от 30 000 тома. Резултатът от толкова много четене и размишления излиза през годините в няколко тома афоризми (Notas, 1954; Escolios a un Texto Implícito, 1977, Nuevos Escolios a un Texto, 1986, и др.), част от които ви предлагаме тук.</em><br /><br /><em><strong>Превел от испански: Филип Каменов</strong></em></p>
