- Автор: Артър Милър, „Светът на физиката”
- 10 Sep 2020
- 873
- 7
Числото 137 остава загадка във физиката вече цяло едно столетие. А то е само върхът на айсберга, известен като парадокси на квантовата механика. И по изненадващ начин се сближава с фундаменталния проблем на психологията – този за природата на съзнанието. Съчетанието на двете имена – това на знаменития физик от първата половина на ХХ в. Волфганг Паули, както и това на не по-малко знаменития негов съвременник, психолога и психиатъра Карл Густав Юнг, също изглежда твърде странно.
<p>Малцина от съвременните учени са склонни да признаят, че тайно се отклоняват от парадигмата на рационализма и тръгват по тъмните криволичещи пътеки на ирационалното. Така е било с Паули и Юнг. Но така е било и преди повече от три столетия, когато Нютон е изграждал основите на класическата наука. Когато бил запитан от свой колега върху какво работи, отговорът бил: „Върху физиката, но само в свободното си време“, защото основните му занятия били библейската хронология, алхимията и как да се различи движението на материалните обекти относно Бог. На своите знаменити закони за движението той гледал като на средство за постигане на тази цел. И затова изследователят на Нютоновото наследство, английският икономист Джон Мейнард Кейнс, ще заключи: „Нютон не беше първият от епохата на разума. Той беше последният от магьосниците“</p>
<p>Нютон не е искал да се знае за неговите езотерични (философски, религиозни, алхимични, астрологични) занятия. Не е искал и Паули. А също Юнг. Затова едва в началото на ХХI век научаваме за тази непозната страна на техните изследвания. Какви ли са били техните очаквания? Кой е техният път към истината?</p>
<p>Ето отговора на Паули: „Моето собствено разбиране е, че съществува само една тясна пътека на истината (без значение дали става дума за научна или друга истина), която минава между Сцила със синкавата мъгла на мистицизма и Харибда на стерилния рационализъм. Тя цялата е осеяна с уловки и човек може да падне на всяка от двете й страни“.</p>
<p>Число ли лежи в корена на вселената? Просто ли е това число? С число ли се обяснява всичко във вселената? Много от най-големите открития в науката са възникнали от математиката: Айнщайновата обща теория на относителността, черните дупки, паралелните вселени, струнната теория и теорията на сложността са само няколко от многото примери. Всички те могат да се изразят с уравнения, но заедно с това изразяват конкретни аспекти на физическия свят.</p>
<p>137 е историята на двама единаци – Паули, учения, който се потопи в окултното, и Юнг, психолога, който е уверен, че в науката се съдържат отговорите на някои от измъчващите го въпроси. И двамата имат огромни и трайни приноси в техните области. Но в многобройните си разговори те отиват много по-далеч, изследват междинната територия между техните две области, като и от двете страни изскачат искри.</p>
<p>През 1931 г. Паули е на върха на своята научна кариера. Той е открил принципа на забраната на Паули), който обяснява защо веществото има такава структура и защо определени звезди загиват.</p>
<p>Паули е на 31 г., Юнг е с 26 години по-възрастен. Юнг е прославен и е търсен от пациенти от висшето общество в Европа и Америка. Заедно със Зигмунд Фройд си поставят задача да изучават – и лекуват – ума. Но подходите им са твърде различни.</p>
<p>Юнг търси проявите на дълбочинното подсъзнание. Наред с това в кръга на интересите му са китайската философия, алхимията и НЛО. Той вижда еднакви схеми в основата на коренно различни начини на мислене и е убеден, че те възникват от ума – нарича ги колективно несъзнавано и архетипи. Днес тези понятия са общоприети.</p>
<p>Междувременно Юнг търси смисъла на образите в дълбочината на колективното несъзнавано. Много от отговорите намира в символиката на алхимиците. Последните постулират, че всичко, даже металите, е изградено от четири елемента – земя, вода, въздух и огън, които могат да се превръщат един в друг – т.нар. „ротация на елементите“. Цел на алхимията е да постигне обединение на всичките четири елемента, за да създаде мистичния пети елемент – квинтесенцията или легендарния „философски камък“. Това е крайното състояние на просветлението, съвършенството. Философският камък има силата да превръща обикновените метали в злато и заедно с това да превърне човека в просветлен философ.</p>
<p><strong>Принципът на Паули за забраната. Четири квантови числа вместо три</strong></p>
<p>Паули си задава въпроса: какво спира всеки електрон в атома да падне в най-ниското енергетично ниво – основното ниво.</p>
<p>Налагал се изводът, че всеки електрон в атома трябва да има не три, а четири квантови числа и за да се обясни периодичната таблица на елементите, никои два</p>
<p>електрона в атома не трябва да имат еднакви четири квантови числа, т.е. не могат да заемат един и същ електронен слой. (Това е знаменитият принцип на Паули за забраната, наречен така от Пол Дирак.)</p>
<p>Принцпът на Паули позволява също така да се обясни защо металите са твърди и каква може да бъде съдбата на звездите. Откритието на Паули създава перспективи във физиката и променя нашето разбиране за космоса.</p>
<p>Кеплер държел на числото три като ключово число, което трябва да обясни същината на света. Флъд, обратно, твърдял, че това е числото четири.</p>
<p>Кеплер е уверен, че в света съществува ред и хармония, и се бори да намери средства за неговото разгадаване. Търси в него подходящото място за Бог.</p>
<p>Кеплер вярвал в реалност отвъд видимото. За него тримерната сфера е най-красивият образ, защото тя символизира Светата Троица, Триединния Бог с Бог Отец в средата, Синът – по обиколката, и Светия Дух, излъчван от центъра, подобно на радиус. Това създава неизменно съотношение между обиколката, радиуса и центъра.</p>
<p>Той казва: „Макар Центърът, Повърхността и Разстоянието да са очевидно Три, те все пак са Едно“. Кривата повърхност на сферата без начало и без край представя вечното Битие на Бог.</p>
<p>Вселената със Слънцето в центъра и планетите, въртящи се около него в тримерното пространство, е идеалната сфера и затова представлява самия образ на Светата Троица. Кеплер вижда в нея триумф на геометрията – дисциплината, която според него стои най-високо от всички науки.</p>
<p>„Разумът на Бог, чието копие тук е човешкият разум, запазва от своя архетип отпечатъка на геометричните данни от самото начало на човечеството като тетрактис. Сумата на числата, съставящи тетрактиса, е десет, което Питагор смята за съвършено число (след като сме преброили до десет, ние се връщаме към единицата – числото на творението).</p>
<p>Кабалата е възприета по Кеплерово време с ентусиазъм като антидот на рационалния подход на гръцката философия. А когато Кеплер създава своя модел на вселената (Mysterium Cosmographicum, 1596), той е убеден, че е открил Божия геометричен план на космоса.</p>
<p>През ноември1932 г. Паули отново е при Юнг. Започват редовни сесии всеки понеделник следобед за около час. Паули е записал над 350 свои сънища. „Те съдържат великолепна серия от архетипни образи“– казва Юнг в своя лекция. Юнг често говори за сънищата на „голям учен, много известен млад човек“, но по настояване на Паули никога не споменава името му.</p>
<p>От близо 400 сънища Юнг прави подробен анализ на 59. Те са образец за процес, който Юнг нарича индивидуация. Това е специфичен термин на Юнг за процес, при който се развива индивидуална личност, процес, при който пациентът постига баланс между съзнаваното и несъзнаваното. Белег за това е, че пациентът започва да сънува за мандали – особен вид диаграми, обикновено основани върху кръг или квадрат, и четири симетрично разположени обекта.</p>
<p>По теорията на Юнг сънищата възникват от несъзнаваното и затова дават възможност да се разбере как то функционира. Сънищата се възбуждат, когато равнището на съзнаваното потъва под несъзнаваното – ситуация, която най-често възниква по време на сън. Когато се събуждаме, нивото на съзнаваното се издига и светът на несъзнаваното изчезва. Но сънища могат да се появят и когато сме будни. Юнг нарича такива будни сънища „видения“. Сънищата и виденията, пише той, са двата ключа към несъзнаваното.</p>
<p>Когато насън се появяват архетипни символи, най-често мандали, това вероятно е сигнал, че безредното допреди съзнавано е станало подредено.</p>
<p>Това, че Паули сънува и после рисува мандали, е ясен сигнал за растящ баланс между съзнаваното и несъзнаваното.</p>
<p>През 1953 г. Паули имал един особено запомнящ се сън относно спектрални линии. В него той и съпругата му Франка наблюдават експеримент, чиито резултати представляват спектрални линии върху фотографска плака. Една от линиите имала фина структура. Той описва това по следния начин: сънят „съдържа благоприятна индикация, а именно фината структура на втората линия“. Неговата интерпретация е следната: „Това показва, че е започнала асимилация на несъзнаваното съдържание от съзнаваното“. И добавя, че „в съня моята жена казва колко интересно й се вижда това“. С други думи, сънят според него означава, че неговото несъзнавано се проявява в съзнаваното. Вероятно той подразбира, че със своята интерпретация на съня си той е развил някои характеристики на психологичните типове на Франка.</p>
<p>За разлика от него Франка излиза навън и е в досег с външния свят. Паули забелязва, че дублетите са като редуващи се тъмни и светли ивици на оса (от която много се плашел) и на тигър. Той знае, че това е архетип. Виждал е това в западноевропейската алхимия, а също в Индия, където така са декорирани индийските храмове, които посетил в началото на годината заедно с Франка. Това бил израз на две противоположни сили – светло и тъмно в безкрайно повторение. В термините на психологията това символизира тенденцията на една психическа ситуация да се повтаря.</p>
<p>Това противопоставяне на светлото и тъмното по-нататък е изяснено от представата на Бор за допълнителността, според която квантовите явления могат да се схващат в термините на противопоставянето между допълващи се двойки, каквито са вълна и частица. Бор бил уверен, че допълнителността е валидна отвъд физиката и е фундаментална за всичко живо, където допълващите се двойки на живот/смърт, любов/омраза и ин/ян играят ключова роля. Всичко това, казва Паули, „сочи, както изглежда, някакво по-дълбоко архетипно съответствие на комплементарни двойки от противоположности“. И то се символизира от разцепването на спектралните линии на две – разцепване, което се определя от 137. Това засилва неговото убеждение, че 137 е архетипно число.</p>
<p>(Със съкращения)</p>
<p><em>Авторът Артър Милър, завършва физика в City College, NY и защитава докторат в Масачузетския технологичен институт на тема от теорията на елементарните частици. </em></p>
