- Автор: Гласове
- 01 Дек 2023
- 860
- 1
Автор: Лора Асенова
"В другите европейски държави има институция, която се грижи за това да разпространява културата на държавата навън. Те търсят механизми да обезпечават път, настаняване. Има една такава борба в момента с Министерството на културата да се създаде такъв център." Михаил Йосифов пред Лора Асенова и "Гласове".
Следвайте ни в Телеграм
Трудно беше да намери време дори за интервю. Програмата на Мишо Йосифов е пълна с концерти из цялата страна, репетиции, записи и преподаване. Дай Боже всекиму, но това е щастието и бремето на това да си добър, особено в музиката. Той е замесен в голяма част от успешните джаз проекти в България, а от доста време стъпва и на най-големите световни сцени с популярната формация Pink Martini. На 4 декември в София ще има концерт с негови аранжименти по музика на Петър Ступел в изпълнение с новата му група "Новините в джаза".
- Тази година бяхте на турне из България и с „Новините в джаза“. С тях имахте и открити уроци по места. Какъв беше интересът към тях?
- Все по-голям! Бяхме в музикални училища и паралелки, много им беше интересно. Концертите също минаха добре, имаше много хора. Това са едни млади артисти, които представят своя авторска музика, за тях беше също доста вълнуващо изживяване.
- Кои са „Новините в джаза“?
- Това са мои бивши или настоящи студенти. Велека Цанкова, тя завърши преди няколко години и още от преди това стана неделима част от aджазовия живот на София. Тя има много участия по клубове, много красиво и лъчезарно момиче. Тя като вокалист си партнира с Лъчезар Кацарски. Също невероятно талантлив човек, бликащ от идеи за нови парчета. Всичките в групата за мен са явления. Както и Калина Андреева, която свири на контрабас и пее, тя и си композира парчета, аранжира си ги. Даже сега има цял нов неин албум. Тази година и ние издадохме албум, който се нарича „Първа емисия“, сега подготвяме „Втора емисия“ през януари. Саксофонист във формацията е Александрос Красидис, полу-българин полу-кипърец, който избра България за свой дом, тук завърши Академията. Николай Костадинов на пиано. Сега с него имахме репетиция, защото ще свирим в Пловдив с Вики Алмазиду, тя беше съпруга на Милчо Левиев, много добра певица. Красимир Зафиров е китарист, Ивайло Манев – барабанист, Атанас Попов – перкусионист.
- Както споменахте, Вие сте преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ вече около 10 години. Какво се промени в обучението, интереса и студентите през това време?
- Ние като преподаватели се стремим да държим нивото на Академията, така че младите да имат стимул да останат да учат в България. Смятам, че доста успяхме истински да запалим по джаза. Откакто аз бях студент в Академията Христо Йоцов прави едни джем сешъни, които според мен са много ценни, защото той много хубаво води студентите в това да станат джаз импровизатори. Аз водя специалност „Импровизация“, където се занимаваме малко по-теоретично с тези неща. Другото много хубаво е Биг бендът на Академията, който водя последните 6-7 години. Там има едно съживяване, всеки семестър имаме живи изпълнения с тях. Сега на 17 декември ще имаме концерт с него в Зала 3 на НДК. Хилда Казасян и Христо Йоцов ще ни бъдат гост-солисти. Ще има солисти също и от Академията - певци и инструменталисти. Други студенти, които са учили навън, като се върнат, казват, че оценяват, че тук по време на обучението им имат възможност толкова активно да свирят в биг бенд. Плюс това, като има толкова съмишленици на едно място, те започват да се формират като групи.
- А занимават ли се с друго освен с музиката?
- Някои - да, други - не. Аз много ги насочвам, като са музиканти да се занимават само с музика, защото има начини и с музика да се изкарват пари. Когато се занимаваш предимно с музика, си във форма и когато дойде интересно предложение – си във форма да го направиш добре. Иначе малко губиш тази инерция. Музиката за съжаление е ревниво изкуство и изисква ежедневна отдаденост.
- Ето Вашата програма е препълнена. Дано винаги да е така! Но казвате и за много записи на албуми, а аз се чудя как вървят те в днешно време?
- Сега с Христо Йоцов направихме една джазова формация „YoYo Band“, като Йосифов и Йоцов, записахме албум и мога да кажа, че по време на нашите концерти почти разпродадохме първия тираж. Иначе с албумите е по-различна ситуацията от преди. Аз вече гледам на албума като на една по-скъпа визитна картичка на проекта. Същественото е проектът, а албумът е част от рекламната ни дейност.
- Какви концерти следват през зимата? По Коледните празници хората се сещат повече за джаз.
- На 17 декември с Биг бенда на Академията, с Велека ще имаме концерт във Велико Търново с техния духов оркестър, който функционира и като биг бенд, сега първо на 4 декември в Sofia live club. През януари следва вторият албум с „Новините в джаза“, албума с Милица, който чака от десетина години. Всичко, в което участваме, е много еквивалентно на това, което се случва в музикалния свят в момента. И затова правим много, белким на някого да му излезе късмета и да го представим и по света!
- Вие сте представяли България по света!
- Да, но най-много от моите концерти навън са с Pink martini. Там лично представям България, понякога и в компанията на Димитър Карамфилов. Но друго си е някой наш проект да има по-сериозен концертен живот. С Ангел Заберски и с Борис Таслев ще бъдем през декември в Българския културен институт в Берлин, за което благодарим за поканата.
- А какво ни липсва, за да пробием навън?
- Това е малко политически въпрос. Някои български етно музиканти успяват да намерят своята сцена като Теодосий Спасов, който е познат из целия свят, или Ибряма. Оперни певци като Соня Йончева, име, което всеки в света, който се интересува от оперна музика, знае. Но сме коментирали с колеги, че е много важно да се направи така нареченият „export center“. В другите европейски държави това го има – институция, която се грижи за това да разпространява културата на държавата навън. Те търсят механизми да обезпечават път, настаняване. Има една такава борба в момента с Министерството на културата да се създаде такъв център.
- Но и в България ми се струва, че се отварят повече сцени. Повече заведения предлагат джаз, има повече джаз фестивали, които привличат голям интерес. Как си го обяснявате?
- Със сигурност има такъв процес на възраждане на тази музика. До голям степен това е някакъв наш общ труд, който дава своите плодове, защото последните 10 години джаз музикантите са много активни в това да популяризират своята музика. Хората виждат, че джазът не е нещо страшно. Започнаха да го възприемат като част от културните им нужди. И не само в София се появяват нови места за джаз. В Пловдив, в Бургас, във Варна, в Русе имат големи традиции в джаза. Има все повече нужда в хората да слушат този тип музика. Доста се развива. В последните години Хилда прави нещо изключително, защото тя е популярно лице и понякога хората идват само, за да я видят нея, но, виждайки целите тези спектакли, те се запознават с тази красива музика, цялото преживяване много ги впечатлява и започват да виждат и другите, които се в този проект.
- Като казахте какво представлява сцената навън и как искаме да я достигнем, някога мечтаели ли сте си за Америка, Меката на джаза?
- Като малък много си мечтаех, сега в момента хич не си мечтая да живея там. Но винаги обичам, когато работя в Америка. Ние с Pink Martini имахме няколко турнета там. Много различен музикален свят!
- Отдавна работите с тях, но как се случи запознанството с Pink Martini?
- От 2014 година започнахме да пътуваме заедно. Следващото ми турне с тях е през април. Но преди 20 години се запознах с един тромбонист в Гърция, а после той започна да работи с Pink Martini. След известно време те имаха концерт в Зала 1 на НДК и аз отидох да ги гледам. В бекстейджа отидох да поздравя моя приятел и там се запознах се и с останалите хора от групата. Останахме с тях вечерта, много се забавлявахме! И те след месец ми се обадиха, че техният тромпетист иска да си вземе малко отпуска, защото те адски много пътуват и повечето музиканти си имат заместници, и ме попитаха да поема едно турне и така тръгна. Малко случайно. Като музикант много неща виждам и научавам от тях. Голяма отговорност е. Техните концерти винаги са в големи зали, пълни. С тях имах огромното щастие два пъти да свиря в Royal Albert Hall, в Grand Rex в Париж сега бяхме за два концерта, в зала Olympia, от този род места. Това е вълнуващо преживяване!
- Сега следва концерт в България. Кои популярни мелодии на Петър Ступел ще прозвучат на 4 декември в Sofia live club в нов Ваш аранжимент?
- Петър Ступел е човекът, който е маркирал нашето детство. Това беше нашият ден като деца със „Зайченцето бяло“ започваше по радиото, след това чакахме да стане 17ч. да пуснат „На всеки километър“ и със „Сънчо“ си лягахме. Това са три знакови негови мелодии, които включихме. Освен това има и други негови песни, които аз не бях чувал преди да стана музикант, защото те са хитове от преди мен, от 60-те. Като една много забавна песен, наречена „Дай да те целуна“, една друга „Любовта е море“, те са от български филми. Лиана Антонова ги е изпълнила навремето, много красива музика. Естествено една от най-красивите филмови мелодии – „Замълчи, замълчи“. Намерихме една друга, която се казва „Търси се една девойка“, която Борис Годжунов е изпял. Много романтична песен по текст на Радой Ралин с много забавен текст. Винаги се забавлявам много с текстовете на Радой Ралин. Както и „Снегът на спомена“, една от най-красивите български песни.
- Детските мелодии в програмата отправят ли покана и към децата?
- Този концерт е отворен към всички, включително и децата! Има и още една детска песничка, за мен една от най-красивите български детски песни, „Продавач на надежда“ тя е по текст на Джани Родари. Освен песните на Петър Ступел ние ще представим и няколко наши авторски песни, които до голяма степен са повлияни от онова време, от поп музиката на 60-те и 70-те години, която е много романтична и много ме вдъхновява. Когато трябва да пиша песен, по-скоро си представям тази музика. Много добре изпълнени песни в това време има примерно от Биг Бенда на Радиото, от оркестър „София“, страхотни музиканти! Много съжалявам, че не съм бил жив тогава или че в късните им години все още не съм се интересувал толкова от тази музика, за да ги чуя на живо! Ние в годините направихме доста песни на български композитори, като започнем с творчеството на Йосиф Цанков, заедно с Вили Стоянов, който направи една такава инициатива да възродим творчеството му. Със Сантиментъл суингърс направихме „Страстно обичам жените“, много забавна песен. Или „Недей тъгува“, която е като стара градска песен, но също е на Йосиф Цанков. После с Вили направихме цял албум с негова музика - „Онзи вятър от първата среща“. Музиката от онова време е много мелодична, позволява лесно човек да я променя и все звучи добре. 
- Много ми харесва това, че се обръщате към българските композитори и българската музика. Като мисия ли Ви е?
- Със сигурност мисия дотолкова, че искам да събудя тази музика. Благодаря на „Кантус фирмус“, че ми се довериха да направя тези аранжименти на Петър Ступел и да подготвя този концерт с групата „Новините в джаза“. Защото освен че аз се срещам с тази музика и едни млади хора я опознават.
- Така остава и се предава. Но как се случва от различни стилове да преаранжирате музика. Възможно ли е от всеки стил да се направи джазово звучене?
- Разбира се, че може. Това са композиционни похвати и техники. Но в тези песни на композитори като Петър Ступел мелодиите са толкова ярки, че много лесно можеш да ги промениш. А в онези години джазът е бил забранен и аз имам усещане, че тези композитори биха се радвали да чуят по джазов начин изпълнени техните пиеси. Мир на душата му, с Борето Карадимчев сме си говорили, аз исках да направим няколко негови песни и той ми казва „Ама не ги правете като песни, направете ги като джаз стандарти!“. Песни като „Бяла тишина“. Има резон в това. Джаз стандартите, като погледнем исторически, това са мелодии от мюзикълите през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, които джазмените модифицират, това е в сърцевината на джаза. И българската музика ни предлага много мелодии, които също могат да звучат добре и в джаз.
- Правили сте и аранжименти върху Моцарт. Това ли е най-голямото музикално предизвикателство като преработка?
- Със сигурност беше предизвикателство! Ние със секстета, с който работих дълго време, направихме няколко такива произведения. Тогава Христина Ангелакова организираше „Моцартови вечери“ в Правец и ни беше поканила да участваме. Тогава направихме няколко инструментални пиеси по Моцарт и с Милица Гладнишка направихме няколко арии. Големият хит беше „Кралицата на нощта“. Стана много забавно! Милица е много артистичен човек, успява да се превъплъти. След това пък с нея направихме нещо, което ще запишем догодина като албум - „Операта среща джаза“. В нега ще има доста арии в джазови варианти. Имаме Пучини с арията „Vissi d’arte“ от операта „Тоска“, „Ария на клеветата“, „O mio babbino caro“ на Пучини, „Хабанера“ от „Кармен“ в много интересен вариант. Когато го свирим на живо, публиката е във възторг, защото Милица се превъплъщава в стара френска циганка, която пуши на площада и гледа как минават по-младите момичета и малко им се кара. Много е артистична, много хубаво влиза в образ!
- Като споменавате имената, с които работите, ми се струва, че някак си приятелствата в джаза са по-устойчиви отколкото в други жанрове. Защо ли е така?
- Може би ние се разглеждаме като запалянковци от един отбор! Защото ние джазмените се комбинираме в най-различни формации. Навремето Васил Пармаков се шегуваше, че в България има 20 музиканти, които са в 35 групи и свирят 15 парчета репертоар. Просто всички джаз музиканти в България се познаваме много добре, работим заедно в най-различни проекти и до голяма степен се усещаме като съмишленици. Това ни прави и приятели.
- „Новините в джаза“ е последната новина. Иначе с Хилда Казасян и Плевенската филхармония имаме много концерти с няколко програми – с мелодии от българското кино, с мелодии от световното кино и сега направихме трета програма с музиката на Гершуин, чиято премиера мина наскоро в Плевен, аранжиментите отново са на Христо Йоцов. Аз се възхищавам на Христо, който е страшно продуктивен и всичко е много качествено при него. Последното нещо, което направихме заедно е негов концерт за тромпет и тромбон, специално написан за мен и Вили Стоянов. На премиерата му в Плевен участва и Василена Серафимова, българска перкусионистка, която живее в Париж, с концерт за маримба и ударни, писан отново от Христо. С Ангел Заберски постоянно работим заедно. Сега имаме един записан албум, който чака да бъде смесен от Стоян Янкулов. Той е с авторска музика от Ангел и негови аранжименти на стандарти и класически произведения, който е с по-голям състав. Отново сме с щрайх, с брас секция, ритъм секция. Изключително красива музика. Въобще аз се чувствам един щастлив човек, защото постоянно съм в много красива музика забъркан. Не знам с какво съм заслужил, но животът ми тече много красиво, непрестанно се случват хубави неща. Сега последното нещо, което беше – с едно момиче, Александра Борисова, която е от екипа на Камен Донев. Тя е певица и пианистка и Стоян Янкулов й направи албум с фолклорни песни, които пак са фюжън. Забавляваме се ежедневно.
