- Автор: Гласове
- 31 Авг 2023
- 1447
- 7
Автор: Валентин Кардамски, kritichno.bg Следвайте "Гласове" в Телеграм
Маестро Найден Тодоров е български тромпетист, пианист и диригент. От сезон 2004 – 2005 г. е гост-диригент на Софийска филхармония, от 2005 г. е директор на Оперно-филхармоничното дружество в Русе, от 2017 г. е директор на Софийската филхармония,От 2017 г. насам е директор на Софийската филхармония, с която гостува на някои от най-престижните сцени в Европа.
Найден Тодоров е работил с всички български държавни оркестри и оперни театри, както и с много чужди оркестри, между които Виенския симфоничен оркестър, Филхармонията на Богота – Колумбия, Оркестъра на Румънското радио и телевизия, Филхармонията на град Токио и мн. др. Той си партнира с някои от най-изявените по света певци и инструменталисти като Райна Кабаиванска, Анджела Георгиу, Соня Йончева, Веселина Кацарова, Паул Бадура Скода, Милена Моллова, Марта Аргерич, Иво Погорелич, Мария Жоао Пиреш, Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Роберто Аланя, Роландо Вийязон, Готие Капюсон, Джошуа Бел, Рей Чен и много други.
От 2018 г. насам, като част от образователната политика на Софийската филхармония, Найден Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на Българската Национална Телевизия „На концерт с БНТ 2“. През 2021 г. издава първата си книга с разкази „Полъх от ангели“. През 2023 година е служебен министър на културата във второто правителството на Гълъб Донев.
- Г-н Тодоров, основен акцент в работата Ви като министър на културата бе да се преборите за по-висок бюджет в сектора. Уви, стана точно обратното, след тръгването Ви от ведомството. Какви ще са резултатите?
– Резултатите ще са същите като досега. През последните 30 години българските управляващи систематично пренебрегваха културата, съсредоточени в желанието си да стабилизират икономиката. Е, днес знаем всички колко е стабилизирана икономиката, за сметка на това имаме и един колапс в културата, който съвсем скоро може да бъде и необратим.
При това визирам не само изкуствата, а въобще културата на обществото ни.
Колкото до новия бюджет, според мен проблемът не е в министерството на културата, а в това на финансите, което възприема средствата за култура като излишен разход в момент на (поредна) икономическа криза. И да, докато е рестриктивна политиката към изкуствата, цялостната култура на обществото също няма да върви нагоре. Да цитирам ли Чърчил?
- До днес в България меценатството е почти непознато, уви. Липса на адекватно законодателство или?
– Закон за меценатството, макар и несъвършен, има у нас от 15 години, но той сам по себе си не е достатъчен. Факт е, че повечето хора дори не подозират за неговото съществуване. Факт е също, че ако бизнес средите у нас не припознават културата като интересен сектор, който може да носи различни обществени дивиденти, то няма никакво значение дали има или няма закон за меценатството. В крайна сметка да си меценат е и вътрешно усещане за потребността на културата за обществото.
- Има ли недофинансирани сектори в културата у нас, които са заплашени от закриване и кои?
– Реално в момента всички сектори в културата страдат от недофинансиране. Онова, което хората не осъзнават е, че да, възможно е и да има закриване, но то може да бъде причинено и от липсата на кадри, защото поради изключително ниските заплати в сектора, все повече хора се отказват от професиите в тази област и у нас реално вече има сериозен дефицит на кадри в културата.
Ако политиците не виждат посоката на развитие на този процес, то това е опасно късогледство.
А ако е тенденциозно – нещо, което не искам да си мисля, че е възможно, то това е вече нещо различно и оценката на историята ще бъде доста еднозначна. Ако разбира се дотогава останат хора, които да се интересуват от история.
Държава, която прави културата в жертва за сметка на останалите политики е обречена на?
Добре, все пак ще цитирам Чърчил: когато по време на войната му предложили да спести от бюджета за култура, той отказал с думите „За какво тогава се бием“? Мога да цитирам и доскорошния министър на културата на Украйна Александър Ткаченко: „Културата е щит на нашата идентичност и нашите граници!“. А мога да цитирам и Стефан Цвайг – „Европа свършва там, където не слушат класическа музика“.
- Бяхте наскоро в Бразилия, Австрия и Германия. Публиката по света Ви приема като посланик на културата от България. Разкажете за концертите там?
- Хората на изкуството винаги са посланици на своята родина, когато гостуват по света. Затова и развитите страни подкрепят изкуствата толкова много. Наистина лятото ми беше интензивно и бях много щастлив от реакцията на публиката в Бразилия, Германия и Австрия. Подобни моменти ми дават увереността, че каквото и да се случва в момента, класическата музика ще продължи да живее и да се развива.
- Повдигнете завесата и издайте, какво да очакваме през новия сезон на националния оркестър?
- Аз съм щастлив, че успяхме да наложим Филхармонията като оркестър, който представя най-доброто от света на класиката – като програми, като солисти и като диригенти. Винаги и без изключения. През есенния полусезон в Софийската филхармония имаме две нови български премиери – на произведения от Емил Табаков и Румен Бояджиев-син. Ще изпълним също и произведения от Добринка Табакова, Димитър Ненов, Марин Големинов и Панчо Владигеров.
На 5 октомври ще представим заедно с големия челист Готие Капюсон за първи път в България и концерта за чело на композитора на музиката на Батман, Спайдермен и други известни филми Дани Елфман, който специално ще дойде за премиерата в София.
Ще ни гостуват и други именити изпълнители като Максим Венгеров, Вадим Репин, Михаил Плетньов, Мидори, Иво Погорелич, Диана Дамрау, Шарл Дютоа, Кристоф Ешенбах, Джеймс Джъд…
Трудно ще ми бъде да ги изредя всички. Бих искал да препоръчам и концертите на Росен Миланов, Деляна Лазарова, Веско Ешкенази, Лия Петрова… Мисля, че тази есен е наистина изключително силна за Софийската филхармония и се надявам концертите ни да бъдат един оазис за софийската публика в това тежко време на всеобщо отрицание и агресия.
- Бихте ли се върнали отново в Министерството на културата и ако да, с какви задачи?
- Не обичам да работя с хипотези. Преди време се подигравах на министрите на културата, че са „просяците“ в правителството, които зависят от благоволението на министъра на финансите и после се озовах в стола на министъра.
Принципно не завиждам на министъра на културата – той е притиснат от всички страни. А и във време, в което липсват достатъчни средства дори за нормално физическо съществуване на хората в сектора, всеки е тръгнал да се спасява на парче и никой не желае да разсъждава за повече от месец-два напред, как да успееш да убедиш хората да те последват за каквато и да било дългосрочна политика?
Източник: kritichno.bg
