"Кръг Квадрат": Региони и мрежи. Глобално и локално

Какво се случи с глобализацията? В един или в много светове живеем днес?

Кънчо Стойчев: Днес ще се опитаме да разговаряме и да си задаваме въпроси по темата "локално и глобално", което в дълбочина е темата за регионализацията. Двама от нас тук помним времената преди глобализацията, други двама са се развили в най-бурния период на глобализацията. Но и четиримата помним едни десетина години, в които ни се струваше, че вървим все напред и нещата стават все по-глобални. Но като че ли с тази глобализация се случи това, което се случи и с "Краят на историята" на Фукуяма - той не се състоя. 
Но все пак да не бързаме да погребваме глобализацията. Всъщност може би именно това е понятието, което най-синтезирано се опитва да обхване цялото световно човешко развитие, независимо от това, че в момента се намира в състояние застой и регрес. И така, в един или в много светове живеем днес?

Радослав Илиев: Несъмнено в много, поне в моите очи. Да, не трябва да бързаме да погребваме глобализацията, тъй като според мен тя е естествен стремеж на човека. Идеята, че общ начин на живот, който претендира да бъде добър и трябва да обхване цялото общество (племе), е стара идея и първитя опит за глобализация принадлежи на Александър Македонски. Скорошен активен опит за глобализация наблюдавахме през Студената война, като сблъсък между две идеологии за глобализация - комунистическа и капиталистическо-либерална. В момента виждам трима претенденти за глобални лидери и това са САЩ, Китай и Русия.

Тончо Краевски: Струва ми се, че западният регион е изключително флуиден и разпръснат и стои на различни континенти. В него влизат както САЩ и Европа, Нова Зеландия и Австралия , така и Южна Корея и Япония. Той е разпръснат не само географски, но и културно, принадлежащите културно към този регион хора са разпръснати из целия свят и ги има във всеки по-голям град, има ги в Москва, Пекин, Хонконг и т.н. Те са носители на културата и на политическата програма на този регион.

Андрей Райчев: Първата глобализация е колонизацията. Тогава обаче не става дума за никаква взаимозависимост, а за доминация. Англия командва една трета от сушата. Когато колониите свършват, те не намират да направят нещо по-хубаво от това да се сбият помежду си. Това е Първата световна война и така свършва Европа. От този момент световната ситуация става биполярна - Америка и Русия. Падането на Русия (СССР)  е това, което наричат глобализация. Защо? И СССР, и САЩ не са нации, а са проекти за бъдеще, от едната страна комунизъм от другата проект за индивидуална свобода. СССР рухна не от липса на военна сила, а защото техният проект за бъдеще загина, хората престанаха да вярват в комунизма. 

И така човечеството остана с един проект за бъдеще, което изглеждаше толкова блестящо, че Фукуяма наистина написа "Края на историята", казвайки че това е единственото бъдеще и друго няма да има, защото всички ще искаме либерална демокрация. Но не се оказа така. Изведнъж започнаха да наричат "глобализация" отношението между сравнително независими места. И получихме следното: някакво странно противопоставяне между САЩ и арабите, кулминирало в серия войни и 11 септември. Образува се едно много тежко напрежение между САЩ и Китай. Съвременният китаец е лично произведение на САЩ и лично на Кисинджър, за да прецакат СССР, но сега този Китай започва да тежи на тях. Пакистан бе отделен от Индия и мина на страната на САЩ.

В момента в света наблюдаваме цяла серия отношения, в които има напрежение и това не е свят на командорене и безусловна доминация на Западния регион. Всички обвиняват САЩ, че командват, те наистина са световен жандарм ,имат огромна военна сила, но кого от изброените всъщност успяват да командват САЩ? Русия, видяхме колко я командват. Китай ръмжи страшно и всеки момент може да изригне. Латинска Америка също напоследък не успяват. Така или иначе, дума не може да става, за моделът на колонизацията, когато един център управлява всички. И тук идва големият въпрос: Какви са отношенията на тези страни? Това е въпрос, който с Кънчо Стойчев си задаваме в книгата, която пишем в момента. И отговорът който сме намерили, е че: Главният продукт на глобализацията е регионализацията.

Целия разговор вижте във видеото.