Кой казва, че с пари не може да се купи щастие

<p>Лейард разглежда този въпрос не на равнище индивид, а в макроикономически мащаб, като икономист, който определя приоритетите на правителствената политика. В своите трудове той отбелязва, че в публикуваните данни за благосъстоянието на нацията се забелязва рязък скок, като средният годишен национален доход е нараснал от 5 000 на 15 000 долара. От тази гледна точка има основания за удовлетворение. Но Лейард стига до извода, че не трябва да наблягаме толкова много на икономическия растеж, както правим, а трябва да увеличаваме данъците, да не насърчаваме трудоемките дейности, да намаляваме мобилността и да отделяме повече време на това, което увеличава нашето щастие - да прекарваме времето със семейството и приятелите си и да четем неговите книги.</p> <p>Но дали това е правилният извод? Не съм съвсем сигурен.</p> <p>Нека си представим за момент, че вие сте щастлив човек, защото през следващите месеци ви очакват много чудесни обеди и приятелски събирания. Разбира се, след като те отминат, ще дойде Лейард, ще ви затрупа с въпроси и ще установи, че не сте по-щастлив отпреди. Той ще стигне до заключението, че трябва да престанете да посвещавате време и енергия за приятелски събирания, защото е очевидно, че те не увеличават вашето щастие.</p> <p>Доста причудливо заключение. В края на краищата щяхте ли да бъдете толкова щастлив, ако не бяхте предвкусвали тези събирания? Нима не е възможно всичко това да се пренасочи към богатството?</p> <p>Фактът, че повишаването на доходите не увеличава много щастието, не означава, че не си заслужава да се обръща внимание на перспективата за по-висок доход. Може би именно вероятността, че в нашия житейски път може да има икономически растеж ни дава възможност да продължаваме да вярваме в по-доброто бъдеще и да изпитваме още повече щастие.</p> <p>От изследванията знаем, че надеждата е здраво свързана с щастието. Ако искате да се запознаете с щастлив европеец, направете опит с човек, който смята, че след пет години личното му положение ще се подобри. Ще направите същото откритие, когато сравните американците с европейците. Според изследване на &bdquo;Харис интерактив&quot; 65% от хората в САЩ, но едва 44% в Европейския съюз, смятат, че през следващите пет години положението им ще се подобри. Ще откриете също така, че 58% от американците са много доволни от своя живот, в сравнение с 31% от европейците.</p> <p>Известно ни е също, че липсата на надежда и възможности е тясно свързана с нещастието. В бедните и лошо управлявани страни цялото общество страда от безверие. Възможностите пред хората са малко, те нямат никаква надежда, че утрешният ден ще е по-добър. Вярата в бъдещето нараства, когато бедните страни започнат да усещат растежа, когато пазарите се отворят и доходите най-накрая започнат да нарастват.</p> <p>Благодарение на това бихме могли да си обясним защо след Втората световна война щастието е достигнало високи равнища на Запад. В икономиките, които се развиват бързо, хората започват да мислят, че децата им ще се радват на по-добър живот от техния. Критиците, които смятат, че стабилното щастие навежда на извода, че нулевият растеж е за предпочитане пред загубата на доходи, подкопават щастието.</p> <p>Повишаването на данъците с цел да не се насърчава производството (като същевременно икономическият растеж намалява), както предлага Лейард, е начин да се отклони този прогрес.</p> <p>Истината е, че щастието няма да спре нарастването. Според Световната база данни за щастие, поддържана от холандския учен Руут Веенховен***, в по-голямата част от изследваните западни страни се забелязва нарастване на удовлетворението от 1975 г. насам. Има незначителни връщания назад, но дори и при нашия стандарт на живот, хората са по-щастливи, когато обществото става по-богато.</p> <p>Другата причина, поради която тези общества са толкова щастливи, се крие в това, че по-богатите общества предоставят по-голяма свобода на индивида да избира своя начин на живот. С течение на времето се усъвършенства умението ни да живеем и работим така, както искаме. За някои хора това може да означава намаляване обема на работата, която извършват. Ако смятате, че тежкият труд и мобилността не ви правят по-щастлив, просто ги зарежете! Според едно последно изследване през изминалите пет години 48% от американците са намалили работното си време, отказали са се от повишение, понижили са материалните си очаквания или са се преместели на по-спокойно място. Чудесно.</p> <p>Но ако изследванията за щастието се използват, за да се пусне в ход антикапиталистическа кампания, това само ще ограничи свободата ни на избор и способността ни да вземаме решения, които ни носят удовлетворение.</p> <p>Въпреки че критикува индивидуализма и материализма, Лейард признава, че &bdquo;вероятно ние на Запад сме по-щастливи, отколкото което и да е предишно общество&quot;. Не трябва ли той да проучи защо преди това той и неговите последователи започнаха да подкопават това общество?</p> <p><em>Забележки:</em></p> <p><em>*Йохан Норберг е шведски икономист, автор на книгата &bdquo;В защита на глобалния капитализъм&quot;, преведена на 17 езика. Сътрудник в Центъра за Нова Европа (Брюксел). От март 2007 г. е старши сътрудник в Института &bdquo;Катон&quot;. (бел.пр.)</em></p> <p><em>**Директор на центъра за икономическо действие в Лондонското училище за икономика и политически науки. Поддържа идеята, че крайната цел на обществената политика е да направи хората по-щастливи. През последните години активно се включва в новата наука за щастието и през 2005 г. публикува книгата си &bdquo;Щастието - уроците на новата наука&quot;. (бел. пр.)</em></p> <p><em>***Професор по въпросите на взаимозависимостта между социалните условия и човешкото щастие в университета &bdquo;Еразъм&quot;, Ротердам (Холандия). В края на 90-те години на 20 век създава портал в интернет &bdquo;Световна база данни за щастието&quot;. Редактор е и на &bdquo;Списание за изследвания на щастието&quot;. (бел. пр.)</em></p> <p><strong><em>Превод: Бинка Илиева&nbsp;</em></strong></p> <p>&nbsp;</p>