Първият ми “Забранен филм“ беше “ Коса“ на Форман. През 83 – та изненадващо, той проби “ Желязната завеса“, въпреки плашещият надпис над касите : „ Забранен до 18 г. поради несъвместимост с морала и ценностите на социалистическата младеж.“
Татко току що ми беше донесъл от Куба дънки и яке. Наконтих се с “капиталистическите“дрехи….Бях в 4 – ти клас. Баща ми купи билети за семейството ни. Проби тълпата, прегърнал мин и мама през раменете. Билетокъсачката в кино “ Витоша“ гаутлайтерски“ го попита :
- На колко години е момиченцето?
А татко невъзмутимо, без да я погледне, отговори:
- На 18! Това е гаджето ми! / кимайки към майка /….А това жена ми!
И се шмугнахме, под кръвожадният поглед на жената! От тогава съм гледала “ Коса“ – 48 пъти!
Всеки божи ден гледам кино. До пълно побъркване. С настоящите текстове нямам амбиция да открадна хляба на професионалните критици. Аз не мога да анализирам. Очите са погледът на сърцето ми. Само искам да ви заразя, отвлека, влюбя в тази умопомрачителна, магична вселена – наречена КИНО. Тук ще ви представям филми, които не са мол пуканка. Не са актуални за деня. Но са… Трогателни, Радикални, Скандални, Новаторски! Дано успея. А сега налейте питие. Настанете се удобно в креслото. Загасете лампата. Клапа! Старт! Посвещавам на ФБ групата „Препоръчай филм“. 5000 души събратя – емигранти в космоса на киното. Киноманиаци.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44454_5sigh0OVWhX22ZsqsnymVEnRSnMXfJ.jpg" /></p>
<p> </p>
<p>God's Pocket е вероятно последният филм на непрежалимият за всички ни Филип Сиймур Хофман. Ясно, че удоволствието да бъдем задно с него, в непогледната тъмнина на киносалона, безвъзвратно се изчерпва с всеки един кадър. И вероятността – “отвъдният“ му поглед да ни хваща за гърлото при тази трагична раздяла е неминуема…Точно както се случва с Хийт Леджър или Кърт Корбейн.</p>
<p>По ирония на съдбата, целият сюжет се върти около невъзможността едно погребение да се превърне във възможно. “Джобът на Господ“ е квартал на работническата класа. Отрудени, смачкани лузъри. Преждевременно състарени. С лица - набраздени от спукани капиляри, поради непрестанното зареждане на жизненият им двигател с “ огнена вода“.</p>
<p><br />
Това е квартал, в който децата наследяват къщите от родителите си. Из стаите се носи дъх на застояла яхния и отегчени взаимотношения. Всеки е прекарал някого за нещо. Като дете е подпалил, нечии гараж...Или е напуснал от шубе, мястото на полесражението. Малките удоволствия, които си позволяват тези изоставени от Господ - “ божи деца“ са хазартната наркомания - в случая - конни залагания, клюките в местният бар и вестникарската колонка списвана от дърт, алкохолизиран журналист - любител на грозновати, млади момичета.</p>
<p><br />
Историята: Мики / Филип Сиймур Хофман /, е собственик на хладилно камионче с което разнася месо. Женен е за местната сексуална бомба - поизхабена красавица с напращели гърди под роклята от изкуствен жакард. Както казва един от героите за нея: „Това е жена, която с погледа си може да те накара да забиеш вилица в оная си работа! При това - доброволно. “ Тя има син от първи брак. Неприятно и агресивно момче. Една сутрин то отива на строителната площадка. Там бачка като наемен работник. Нахвърля се с нож върху възрастен негър, къде на шега, къде гаврейки се. Негърът грабва тръба и с един – единствен удар върху покритата му с мазна, немита коса глава, го убива.</p>
<p><br />
От там нататък Мики - вторият баща на младежа има три дни, в които да набави 6 хиляди долара и да плати погребението. В живот изграден върху непрестанни заеми, това начинание се оказва непосилна задача.<br />
Най - доброто на God's Pocket е, че се плъзга сравнително гъвкаво, между трагичното и комичното. С този подход - първият филм на режисьорът John Slattery, / известен повече като актьор от Mona Lisa Smile, Отчаяни съпруги, Железният човек / е изтеглил силна карта. Превръща успешно едно погребение в бедняшки абсурд. В който са замесени, въпреки чепатите си, чешитски характери - едни по своему чисти и примирени човеци.</p>
<p>И все пак, аз не мога да нарека тази история – Черна комедия. Може би проблемът идва от недостатъчно адекватната адаптация върху мрачният роман на Пийт Декстър. На моменти диалогът звучи литературно и констативно. Примери от рода: “ – Животът е кучка. – Стана студено.“ , освен цветност, не предлагат действие, и така ограничават задачите на този наистина звезден, актьорски състав включил Джон Тартуро, <a href="http://www.rogerebert.com/cast-and-crew/eddie-marsan"><span style="color:rgb(37, 184, 232); font-family:georgia">Eddie Marsan</span></a><span style="color:rgb(0, 0, 0); font-family:times new roman"> в ролята на погребалният агент и др.</span></p>
<p>Режисьорът е един добър, верен следовник на линията зададена от братя Коен в този жанр…Но някак липсва вихър, непослушание, потъпкване на правилата за поведение за да се превърне филмът му в неординерен екземпляр – събитие.</p>
<p>Много месеци продължавам да си мисля, и да търся причината, мотивът за решението на Филип Сиймур Хофман да напусне така този свят.</p>
<p>Може би отговорът се крие в друга реплика прозвучала между тъгата и шутовската съдба в “ Джобът на Господ“ :<br />
“Събота е подходящ ден за погребение. Можеш да се напиеш. А в неделя не тръгваш за работа.“<br />
Чийърс, Сър Хофман от нас долу! Дано ти е кеф горе в небесните обятия!</p>
<p><br />
Препоръчвам с ирландско уиски - 9 долара бутилката.</p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/KxwwQEkbllI?wmode=transparent&jqoemcache=6SNp5" width="425"></iframe></div>
<p>God's Pocket <span style="color:#666666">(<a href="http://www.imdb.com/year/2014/?ref_=tt_ov_inf"><span style="color:rgb(112, 87, 157)">2014</span></a>)</span></p>
<p><strong>Director:</strong></p>
<p><u><a href="http://www.imdb.com/name/nm0805476/?ref_=tt_ov_dr">John Slattery</a></u></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>