Как откриваме вярата? Интервю на Уилям Бъкли-младши с Малкълм Магъридж - II част

<p><strong>Втора част на интервюто на Уилям Бъкли-младши с Малкълм Магъридж &ndash; препис от редактирана версия на разговор, проведен в рамките на програмата &bdquo;Огнева линия&rdquo; на 6 септември 1980 г. в Съсекс, Англия, излъчена по-късно по Пи Би Ес. </strong></p> <p><a href="../../topic-10938.php">Първата част на интервюто може да прочетете тук.</a></p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Християнството?</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Християнството приключи.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Вероятно е приключило.</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Така мисля. Защо ли? Защото това е катастрофа само дотолкова, доколкото не можем да я видим като част от осъществяването на Божиите намерения. Ще ви кажа още нещо. Когато се бия в гърдите за онова, което се случва в света, аз често си мисля за момента, когато в Картаген св. Августин научава за оплячкосването на Рим. Имам предвид, че това е потресаваща новина. Самият той е бил високо цивилизован римлянин и за него е било нещо ужасно да разбере, че варварите са влезли в града и са го изгорили до основи.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Пък и е бил там десет години.</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Точно така. И какво да каже сега на паството си? Той казва: &bdquo;Тези новини са тъжни, но нека помним, че ако това се случва, то значи, че Бог го е пожелал. И така, нека хората строят градове и нека разрушават градове. Но съществува и Божият град и той е, към който принадлежим&rdquo;. За мен това е най-точният израз и аз мисля&hellip;</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Е добре, казал е, че принадлежим към него, но това е едно разбиране, до което никога няма да достигнем.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Така е, но ние можем да бъдем християни в човешкия град само в степента, в която сме граждани на Божия град.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>В която можем да го понесем.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Да. В която можем да го понесем.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Добре, но това в никакъв случай не е съветване към покорност, нали?</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Не, в никакъв случай.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Чудесно. Как обаче вие примирявате заповедта да приемаме всички нещастия в дух на отстъпчивост с този съвет, който ни казва, че сме предопределени да се борим.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Тоест?</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Да се борим за своето препитание, за своите принципи, за страната си, за собствените си семейства.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Е, добре, виждате ли, аз отново мисля &ndash; и това е още един велик елемент от постигането на действителността в трансцендентни термини &ndash; че и двете са верни, както и нашият Господ казва на онези, които лукаво Му задават подобен въпрос: &bdquo;Да, определени неща ние дължим на кесаря, а други &ndash; на Бога&rdquo;. Ние живеем в нашето собствено време и е наш дълг да изпълняваме задълженията си в контекста именно на това време &ndash; толкова вярно, толкова благородно и толкова с любов, колкото можем.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Каква роля обаче играе например кесарят в борбата на индивида против физическото злощастие? При други случаи вие сте говорили за необходимостта &ndash; необходимост етическа и религиозна &ndash; да се борим за живота, докато можем. Особено силен пример в това отношение е вашата война против евтаназията. Как присъства тук кесарят, в тази борба&hellip;</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Тя просто означава&hellip;</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> &hellip; против покорството?</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Тя просто означава, че човек не е в състояние, че не е компетентен сам да решава нито че собственият му живот е достигнал до своя край, нито че животът на някой друг трябва да е достигнал до своя край, че трябва да участваме на страната на живота, че в земния си вариант &ndash; дотогава, докато оставаме жители на земния град &ndash; нашият живот остава свещен. Разбира се, погледите ни са насочени и към Божия град и колкото повече вървим към края на живота си, те толкова повече се насочват натам.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Добре&hellip;</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Виждате ли, има ги и двете неща. Аз мисля, че една от ужасните трудности, които изпитваме, обсъждайки тези теми, е, че в нашите умове е вкоренено онова твърдение, което Киркегор нарича &bdquo;или-или&rdquo;. Имам предвид: или притежаваме свободна воля, или говорим за детерминизъм. Това обаче не е така. Ние действително притежаваме нашата свободна воля и в същото време също действително вярно е, че и врабче не може да падне на земята, без това да е Божия воля, тоест без Бог да е пожелал това.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Тоест някъде го има допълването?</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Абсолютно. И това е крайно необходимо да се знае, а тази научна идея за &bdquo;или-или&rdquo; е едно крайно пагубно твърдение.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Момент обаче. Нали вие не отричате принципа на противоречието?</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Не.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Не можете в едно и също време да бъдете и да не бъдете.</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Не, разбира се.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Точно това обаче е &bdquo;или-или&rdquo;.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Да, но какво ни показва Въплъщението? Показва ни, че както Бог може да бъде човек, така и човекът може да стане бог. И страшната сила на тази драма &ndash; на християнската драма &ndash; се крие в това, че тя хвърля обилна светлина именно върху нещата, за които говорим, че илюстрира точно това.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Добре&hellip;</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Иисус е трябвало да пострада. Какво означава в противен случай Кръстът? Не би имало жертва. И в същото време Той е трябвало да бъде Бог, тъй като е бил съвършен.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Уитакър Чеймбърс беше казал, че &bdquo;без кръстната смърт от Христос би останал само един либерализъм&rdquo;.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Да, това е много добре казано.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Е, добре. Но не са ли тези изкуствени дизюнкции<strong> (вж. бележка 1)</strong> вероятните главни пречки пред едно по-всеобщо приемане на Бога?</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Такива са, но ние не можем да ги разясним с езика на нуждите на двадесетия век.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Защото не ни достига речник, нали?</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Точно затова.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Изисква се или речник, който да е до такава степен изтънчен, че да е практически неуловим &ndash; освен само за малцина &ndash; или онази интуиция, с чиято помощ разбира руският неграмотен кулак в ГУЛаг, така ли е?</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Да, така е, но в същото време, ако вземете под внимание случая на Паскал, най-великия ум и водещ учен на своето време &ndash; случай, който винаги ми е бил много интересен &ndash; то точно посредством науката и на интелекта си той достига до заключението, че сам по себе си умът се намира в нещо като задънена улица и че само чрез вярата човек може да осъществи живота си, да осъзнае какъв е неговият смисъл и да отнесе самия себе си до същинската му реалност. Ето това е. Вие знаете прекрасното определение за вяра от Послание до евреите, където се казва: &bdquo;А вяра е жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда&rdquo;<strong> (вж. бележка 2)</strong>. С други думи, тя придава форма на дивната надежда, която съзрява в нас.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Защо обаче тя да не може да прави това, бидейки илюзорна?</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Бидейки илюзорна? Добре, тя наистина може да бъде илюзорна, но защо тогава да не допуснем, че с помощта на благодатта ние можем да различаваме илюзорните неща от действителните, че тайната обхваща и двете.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Вашият подход към Бога и към християнството е цялостен &ndash; ако реша да използвам един парадоксален термин, вашето разбиране на тайната и все пак&hellip;</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Приемане на тайната, Бил, при мен става дума по-скоро за това.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Приемане на тайната.</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Аз не я разбирам, също както и никой никога няма да я разбере в самата ѝ същност.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Затова казах &bdquo;парадоксален&rdquo;.</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>Да, но все пак това е нейно приемане и аз смирено свеждам глава, надявам се и бих желал да&hellip;</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Да?</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>&hellip; и бих желал да кажа &bdquo;да бъде Твоята воля&rdquo;, в смисъл че изцяло възприемам тайната на обстоятелствата.</p> <p><strong>Г-н Бъкли: </strong>Да, добре. Нека обаче в тези последни минути да ви задам един такъв въпрос. Вие не приемате на базата на вашия личен подход към вярата да се обобщава по отношение на съответния подход у останалите хора. Дали обаче това е така, защото вашият подход е типичен само за вас самия, или защото сте убеден, че той винаги идва индивидуално?</p> <p><strong>Г-н Магъридж: </strong>По същество мисля второто. Абсолютно съм убеден, че пътищата към Бога са безкрайно разнообразни, че зависят от темпераменти и от обстоятелства, и от хиляди други неща, а едно от нещата, които за мен са отблъскващи в някои &ndash; иначе похвални проявления на християнство в наше време &ndash; е идеята, че съществува някаква стандартна процедура, която хората следват такава, каквато тя е. Това е почти все едно по време на своето поклонничество Бъниан да бе написал, че ако незабавно не поемете по пътеката &ndash; в смисъл да я пунктирате на картата &ndash; нямате пътека? И аз бих &ndash; отново в крайно смирение, тъй като по никакъв начин не смятам себе си за добър християнин или някой, който би доближил Бисерните порти<strong> (вж. бележка 3) </strong>по друг начин освен в най-просещо душевно състояние, предвид записаното в ръцете на онзи, който ще пази портите&hellip;</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> Е, да кажете, че сте несъвършен християнин означава на първо място да осъзнавате повредената по рождение човешка природа, но очевидно когато казвате, че се доближавате до Бога по свой индивидуален начин, това не звучи обезкуражаващо за останалите, които Го търсят&hellip;</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Искрено се надявам да не звучи така.</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> &hellip; в съответствие със своите собствени склонности и темпераменти, нали така?</p> <p><strong>Г-н Магъридж:</strong> Виждате ли, ужасно нещо е, когато, веднъж възприел тази идея &ndash; а именно какво точно означава да бъдете добър християнин &ndash; вие се окажете поразен от собственото си несъответствие спрямо нея. Това засилва вашето чувство за вас самия като за грешник, като за безнадеждна личност. Някога мислех, че когато хора като св. Франциск и св. Павел са казвали &bdquo;аз съм най-големият измежду грешниците&rdquo;, или пък майка Тереза, която винаги казва &bdquo;не съм достойна, не съм достойна&rdquo; &ndash; че всичко това е било някаква превземка, но сега виждам, че в степента, в която можем да мислим това осъществяване, това духовно осъществяване&hellip;</p> <p><strong>Г-н Бъкли:</strong> То става истина. Благодаря ви много, Малкълм Магъридж.</p> <p><span style="text-decoration: underline;">БЕЛЕЖКИ:</span></p> <p><strong>1.</strong> Тоест твърденията &bdquo;или-или&rdquo; (бел. прев).</p> <p><strong>2</strong>. Евр. 11:1 (бел. прев.).</p> <p><strong>3.</strong> Срв. Откр. 21:21 (бел. прев.).</p> <p><em><strong>Превод: Борис Маринов</strong></em></p>