Йосиф Бродски, неговата муза и времето

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_ABbnFTZ82zAc9ss7VdVgTTlaDT0FtT.jpg" style="height:470px; width:650px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>През есента на 1963 г. в Ленинград младият поет Дмитрий Бобишев открадва приятелката на още по-младия тогава поет Йосиф Бродски. Нещо не е наред. Двамата често са се появявали на публични четения в Ленинград, те са приятели, съперници в поезията, но не и в любовта. Бобишев е на 27 и наскоро се е разделил със съпругата си; Бродски е на 23 и работи каквото намери. Заедно с още двама обещаващи млади поети те са наречени &bdquo;магическия хор&ldquo; от своята приятелка и менторка Анна Ахматова. Великата поетеса вярва, че те ще обновят руската поетическа традиция след годините на мрак при Сталин. Запитана кои от младите поети я възхищават най-много, Ахматова отговаря недвусмислено: Бобишев и Бродски.</p> <p>60-те години на ХХ век за младите хора в Съветския съюз са много по-важни, отколкото за техните американски и френски връстници. Защото, макар депресията и окупацията да са били нещо лошо, сталинизмът е бил нещо много по-лошо. След смъртта на Сталин Съветският съюз като че ли отново започва да се приближава към света. Отменена е забраната за джаза. Публикуван е Хемингуей, музеят &quot;Пушкин&quot; в Москва организира изложба на Пикасо. През 1959 г. Москва предлага място за изложение на американски потребителски стоки и моят баща, също част от това поколение, опитва &bdquo;Пепси-кола&ldquo; за пръв път през живота си.</p> <p>Либидото не е тема табу, на на практика нещата са различни. Младите живеят с родителите си, родителите им на свой ред живеят със своите родители в жилища - прословутите &bdquo;комуналки&ldquo;. &bdquo;Никога не сме имали собствени стаи, в които да поканим момичетата си, нито пък самите те имаха стаи&ldquo;, пише по-късно Бродски от американската си емиграция. Той има половин стая, разделена от частта на родителите му чрез лавици за книги и завеси. &bdquo;Нашите любовни истории се състояха най-вече от разходки и разговори; би се получила астрономическа сума, ако биха ни накарали да платим километрите.&ldquo;</p> <p>Жената, с която Бродски се разхожда и разговаря в продължение на две години, жената, която разваля &bdquo;магическия хор&ldquo;, е Марина Басманова, млада художничка. Съвременниците я описват като очарователно мълчалива и красива. Бродски й посвещава някои от най-красивите любовни стихотворения в руската поезия.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_qBwbZ8JSbh1bL7Q4zyWfQDDrUL31e2.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p> <p><em>Младата Марина Басманова, една от редките нейни снимки&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Хората от техния приятелски кръг почти единодушно осъждат Бобишев, който отнема любимата на Бродски. Но не заради любовната афера &ndash; кой не е имал афери? А защото точно в този период властта започва да преследва Бродски и някак си всички свързват двете събития. През ноември 1963 г. в местния вестник се появява статия, осъждаща Бродски, панталоните му, червената му коса, литературните му претенции и стихотворенията му (любопитното е, че сред седемте цитата, предложени като лоши примери за поезия, три са от неговия съперник Бобишев).</p> <p>Тайнствената красота на младата художничка Марина Басманова очаровала всички. Нейните съвременници забелязвали, че тя обича да се покрива със загадъчност. Басманова дори изобретила свой шифър, за да си води личен дневник.</p> <p>Понякога нейните странности будели недоумение сред околните. Какво ги свързвало с Бродски, никой не знаел. Приятелката на поета Людмила Щерн в книгата си &bdquo;Бродски: Ося, Йосиф, Joseph&ldquo; споменава Басманова така: &bdquo;Тя изглеждаше много срамежлива. Не блестеше с остроумие и не участваше в словесните двубои, с които ние си чешехме езиците. Случваше се за цяла вечер да не обели и дума. Може би това твърде рядко умение &ndash; да слушаш, е привлякло бъдещия Нобелов лауреат.</p> <p>А ето какво разказва Алла Уфлянд, вдовицата на поета Владимир Уфлянд, приятелка на Бродски: &bdquo;Художничката Марина Басманова &ndash; тази съдбовна жена Йосиф обича през целия си живот. Висока, тъмнокоса, с фини черти, изящна, тя бе въплъщение на хладната красота. По-късно Ося ми казваше за нея: &bdquo;Ако само знаеше каква пиявичка е тя!&ldquo;.</p> <p>Двамата се запознали на 2 март 1962 г. на гости на станалия впоследствие известен композитор Б. Тишченко. Това било любов от пръв поглед. От този ден те не се разделили нито за миг. С часове можели да се разхождат, хванати за ръце, невъздържано се целували пред очите на минувачите. Бродски й четял свои стихове и високо ценял мнението на любимата си. Марина на свой ред му разказвала за живописта, водила го по изложби. Изглежда те идеално се допълвали един друг. Той бил страстен и решителен, тя &ndash; спокойна и разсъдлива. Бродски буквално я боготворял.</p> <p>В техните привидно безоблачни отношения далеч не всичко било идеално. Родителите на Бродски и на Басманова не одобрявали техния роман. Самата Марина за нищо на света не искала да се омъжва за Бродски. Влюбените често се карали и разделяли завинаги. След такива кавги той изпадал в тежки депресии. Плашел приятелите си с бинтовани ръце и следи от кръв по китките. Не можел да си намери място и пушел цигара от цигара. Людмила Щерн си спомня, че ужасно се е страхувала, че Бродски ще се самоубие.</p> <p>Уви, тази история не се разминала и без баналния любовен триъгълник. През 60-те години Бродски бил много близък с Анатолий Найман, Евгений Рейн и Дмитрий Бобишев. Всички те били от най-близкото обкръжение на Анна Ахматова, но поетесата предпочитала Бродски и му предрекла голяма поетическа слава.</p> <p>Дмитрий завел Марина при свои приятели на вила в Зеленогорск и я представил като &bdquo;момичето на Бродски&ldquo;. Всички в компанията я приели радушно, но скромната Марина цяла вечер не казала и дума, само понякога се усмихвала загадъчно, тъй че скоро забравили за нея и се веселили както си знаели.</p> <p>Какво се случило после, никой не разбрал. Дали защото страдала от недостатъчно внимание, дали защото изпитвала отдавна симпатия към красивия Бобишев, но тихата Марина прекарала нощта с него. А сутринта подпалила пердетата в неговата стая, събуждайки всички с вика: &bdquo;Погледнете как красиво горят!&ldquo;. Естествено, всички обявили бойкот на Бобишев заради толкова явното предателство към приятеля. Той побързал да напусне вилата, но заявил, че не се чувства виновен, защото тя сама дошла при него. А когато той й намекнал, че Бродски я смята за своя жена, тя го отрязала: &bdquo;Аз самата не се смятам за негова жена, а какво смята той &ndash; това си е негова работа&ldquo;.</p> <p>Разбирайки какво се е случило, Бродски плюл на всичко, взел 12 рубли назаем и се върнал в Ленинград. Най-напред отишъл при Бобишев да търси обяснение, който отново повторил, че Марина сама дошла при него. Някогашните приятели се разделили като смъртни врагове. Бродски се запътил към изменницата, но Марина така и не му отворила вратата. След няколко дни Бродски бил арестуван.</p> <p>Бродски твърди, че от трите съдбовни удара, нанесени му почти едновременно през 1964 г., изневярата на любимата бил най-страшният и най-тежък и му отнел много повече душевни и физически сили, отколкото предателството на приятеля, съдебния процес и изселването.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_YEvJp1BxPSnTInAJUdRgkrt2K2tJXU.jpg" style="height:650px; width:650px" /></p> <p><em>Връчването на Нобеловата награда на Йосиф Бродски през&nbsp;1987 г. Фото от архива на Е. Б. и Н. В. Рейн</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>В психиатрията, където настанили Бродски за съдебно-медицинска експертиза, Марина го навестявала.След съдебния процес Бродски бил заточен в Архангелска област. Басманова понякога изкарвала и по-дълго в селцето. Бродски бил готов да й прости всичко, само приказката да продължи вечно. По това време той ще напише своите най-хубави стихове.</p> <p>Веднъж в селцето Норенская, където текло неговото изгнание, дошъл Бобишев и Марина заминала с него. После се върнала. После всичко се повторило. Бродски жестоко страдал, не можел да си намери място, но всеки път я приемал отново. През 1968 г. на Бродски и Марина им се родил син. Бродски отново опитал да оформи отношенията си с нея, но тя била непреклонна.</p> <p>&bdquo;Марина имаше особен характер &ndash; спомня си Уфлянд. &ndash; Баща й беше известен художник, който не обичаше съветската власт, бил строг и затворен. Марина също се изолирала от хората, но трябвало да общува с кръга на Йосиф. Може да се запитаме от Йосиф или от Бобишев се е родило детето, но Бродски го приел като свое.&ldquo;</p> <p>Положението на Бродски става много лошо, той няма шансове да си намери някаква работа и властите настойчиво го съветват да замине зад граница. Той вече е твърде известен, за него се интересуват от цял свят. Скалъпеният съдебен процес над Бродски поставя началото на съветското движение за човешки права, превръща Бродски в световноизвестна фигура и променя живота му изцяло.&nbsp;Йосиф решава да замине, но до последния момент се надява, че ще заминат тримата. Но заминава сам.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_ZYBDxlW7WZ2zJjR0OzWadQy3ZoeVUb.jpg" style="height:700px; width:457px" /></p> <p><em>На летището &quot;Пулково&quot; в деня на емиграцията, 4 юни 1972 г. Фото от архива на М. И. Милчик</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:20px">Времето на Бродски</span></p> <p>В една честна, подробна и авторитетна биография (&quot;Йосиф Бродски: един живот за литературата&quot;) неговият стар приятел Лев Лосев обяснява с много подробности решението на приятеля си да напусне училище, твърдейки, че това му е помогнало да не бъде индоктриниран. Бродски също мисли така. &bdquo;По-късно често съжалявах за това решение, особено когато гледах как бившите ми съученици преуспяват в системата&ldquo;, пише той. &bdquo;И все пак знаех нещо, което те не знаеха. Всъщност аз също се движех напред, но в противоположна на тяхната посока.&ldquo; Посоката, в която той отива, би могла да бъде наречена с различни думи: нелегалност, самиздат, свобода, Запад. Когато за пръв път чул стихове на Бродски, Лосев бил поразен: &bdquo;Осъзнах, че най-после са се появили стиховете, за които винаги съм мечтал, без дори да го зная&hellip; беше така, сякаш някой е отворил широко врата към някакво огромно пространство, за което никога не сме знаели, не сме чували нищо. Нямахме никаква представа, че руската поезия, руският език, руското съзнание могат да съдържат такива пространства.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_yUSll1MhGHlwqvaKNWN0qBwAHkuk5P.jpg" style="height:466px; width:650px" /></p> <p><em>Бродски с Владимир Висоцки, другия ярък символ на времето. От архива на Е. Б. и Н. В. Рейн</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Много хора са се чувствали по този начин, когато за пръв път се срещнали с поезията на Бродски. Един друг приятел, който по това време бил привикан за разговор с КГБ, си спомня, че казал на следователя, че Бродски е най-вероятният бъдещ лауреат на Нобелова премия от всички хора, които познава. Това е време на гигантска поколенческа енергия и надежда; все някой трябва да я въплъщава. Важно е, че стиховете на Бродски са съвременни и местни. Важно е също и че във връзката си с англо-американския модернизъм те свързват една малка група ленинградски поети с големия свят. А най-важно от всичко е, че с творческата си вярност към старомодната формална традиция те свързват това поколение с великите поети от руското минало; Надежда Манделщам, вдовицата на поета, обявява Бродски за втори Манделщам.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_f7mTDNyAS8Fsth0KDUvu67TSxtMHm8.jpg" style="height:270px; width:650px" /></p> <p><em>Съдебният процес над Бродски, 1964 г. Фото Н. Якимчук</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>През октомври 1962 г. след Кубинската криза Съветите се отдръпват унижени и само няколко седмици по-късно Хрушчов наругава група млади артисти по време на изложба в Москва, наричайки ги &bdquo;педерасти&ldquo;. Размразяването е приключило. Една година по-късно Бродски е обвинен в &bdquo;лентяйство&ldquo; на гърба на съветския народ.</p> <p>Сред интелигенцията от по-късно време се е утвърдило убеждението, че съветският режим е открил величието на Бродски по-рано от всички други. Лосев изпуска въздуха от тази представа; всъщност, обяснява той, инициативата за ареста е дошла от шефа на местния домсъвет; той дочул за славата на Бродски, а поетът се оказал в неговата подведомствена област. Това било всичко. Съветският режим се препънал в един от големите гении в историята на руския език по една случайност.</p> <p>Процесът на Бродски се провежда в две сесии, през февруари и март 1964. Междувременно той е задържан в болница за душевноболни, където е установено, че е психически годен за работа. Процесът е фарс, резултатът е предварително определен. Нито съдията, нито свидетелите се интересуват от поезията му. Бродски, който все още е непубликуван, печели малкото си пари от преводи, понякога работейки на основата на подсрочници (буквални преводи), когато не знае оригиналния език. Обвинителите искат да знаят как е възможно това и дали той не експлоатира партньорите си при такива проекти. Голяма част от процеса се върти около въпроса дали писането е реална работа, щом не носи никакъв или почти никакъв доход. В края на краищата той е осъден на пет години заточение и принудителна работа на север, за да се &bdquo;поправи&ldquo;.</p> <p>Но човек не може да направи нищо срещу една легенда, щом тя е вече създадена. Мрачният хумор на Ахматова от времето на ареста &ndash; &bdquo;Каква биография му пишат само на нашия червенокоско&ldquo;. Преписът на процеса, направен от една смела журналистка на име Фрида Вигродова, бързо се появява в самиздат и е изпратен на Запад, където е публикуван на много езици. Съгласувана кампания, започната от Ахматова и подкрепена от Жан-Пол Сартр, води до по-ранното му освобождение. Той се завръща в Ленинград в късната 1965 г.</p> <p>В началото на 70-те години геополитическото колело се завърта отново. Желанието на Брежнев да прочисти &bdquo;къщата&ldquo; съвпада с натиска от Запад за освобождаване на съветските евреи и през пролетта на 1972 г. Бродски получава три седмици време да опакова багажа си и да се качи на първия самолет за Виена. За разлика от селцето Норенская това вече е истинско изгнание и то продължава до края на живота му.</p> <p>&bdquo;Безкрайно щастие! Това е представата, която ние имаме за Бродски в Америка: небивал успех. Само от руска страна човек може да види колко трудно е било всичко, а също и колко много е означавало. За онова съветско поколение Америка е всичко. Те слушат нейната музика, четат нейните романи, превеждат поезията й. Сграбчват парченца от Америка, където могат (включително и по време на пътувания до Полша). И когато през 70-те години им се удава възможност, мнозина заминават.&ldquo;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_QDpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenv.jpg" style="height:600px; width:474px" /></p> <p><em>Бродски с любимия си котарак Мисисипи</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Междувременно английският език на Бродски бързо се подобрява. Почти веднага след идването си в САЩ той започва да публикува в американската интелектуална преса есета, превеждани от приятелите му. През 1977 г. вече пише есетата си директно на един гъвкав, игрив, ироничен английски език, през който понякога се долавя поетическият глас на руския му език. В тези есета, много от които са публикувани в &bdquo;The New York Review of Books&ldquo;, Бродски пише с голяма симпатия за поетите, от които се възхищава най-много: Марина Цветаева, Осип Манделщам, Анна Ахматова и от другата страна, Робърт Фрост и особено Оден. В няколко есета той успява да преработи мъчителните си преживявания в нова форма.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47930_VQUNchvdTVcWGNIM5D6RC3064ldd0C.jpeg" style="height:299px; width:300px" /></p> <p><em>Йосиф Бродски с дъщеричката и жена си Мария Соццани.&nbsp;Красивата музикантка, по-млада от поета с 30 години, била наполовина рускиня и наполовина италианка, имала родствена връзка с Пушкин. Според всички Мария страшно приличала на младата Марина Басманова. Говорела английски, френски, италиански, руски. Когато я завел за първи път на фестивала на поезията в Лондон, приятелите му били потресени от естествената й красота. </em><em>Фото Михаил Баришников</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Пишейки за собственото си поколение от идеалистично настроени руснаци, самият той формулира това най-добре: &bdquo;Безнадеждно откъснати от останалия свят, те си мислеха, че този свят е поне същият като тях; сега вече те знаят, че той е като другите, само че по-добре облечен&ldquo;.</p> <p>Книгата на Лев Лосев за Бродски завършва с Бобишев, който &ndash; вече също в Америка &ndash; се обажда на Бродски в Ню Йорк. Не са разговаряли от две десетилетия, но Бобишев има важен въпрос във връзка с Ахматова, който иска да обсъдят, затова за момент забравят различията си. След като изяснили нещата, Бродски го пита: &bdquo;Е, как намираш Америка?&ldquo;. Бобишев отговаря, че всичко му е много интересно &ndash; цветовете, лицата, всичко. &bdquo;Хм&ldquo;, казва Бродски. И окача слушалката.</p> <p>Една мразовита събота вечер на 1996 г. Бродски пожелава на жена си &bdquo;Лека нощ&ldquo; и отива в кабинета си. Сутринта жена му го намира на пода. Според медиците сърцето му спира внезапно след няколко инфаркта. На гроба му във Венеция хората оставят писма, стихове, любимите му цигари &bdquo;Кемъл&ldquo; и уиски. Надписът на паметната плоча гласи &bdquo;Със смъртта не приключва всичко&ldquo;.</p> <p><em>Превод: Рени Нешкова</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>