Изобретяването на велосипеда

Изобретяването на велосипеда
Ако се поровим в литературата или в интернет, ще установим, че повечето нации си имат свой собствен изобретател на компютъра. Като се тръгне от Блез Паскал и сметачната му машина, Колелото на Паскал, патентована през 1649 г., мине се през Джордж Бул – създал Булевата алгебра, сетне Чарлз Бабидж – изобретил Аналитичната машина от 1856 г., която е била програмирана от Огъста Ада Байрон графиня Лъвлейс, след това и Конрад Цузе – патент в Германия за бинарен компютър от 1938 г., и се стигне до Джон Атанасоф – компютъра Атанасоф-Бери. Много нации са допринесли за създаването на това сложно устройство. Обективно не може да се говори за първия и единствен изобретател на компютъра.
<em><strong>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Reiten, reiten, reiten, durch den Tag, <br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; durch die Nacht, durch den Tag.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Reiten, reiten, reiten. Und der Mut ist so m&uuml;de geworden<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; und die Sehnsucht so gro&szlig;.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; </strong>Reiner Maria Rilke Die Weise von Liebe und Tod des Cornets Christoph Rilke*</em> <p>Историята на велосипеда е по-еднозначно проследима &ndash; серелиферът на граф Мед де Сиврак (1791), барон Карл фон Дрез де Зауербрун и дрезината му (1816), велосипедът с педали на Къркпатрик МакМилън (1838) и велосипедът на Пиер и Ернест Мишо от 1860 година. Едно е сигурно &ndash; изобретателят на велосипеда не е българин. Изобретателството на отделния индивид, представител на която и да е нация, не може да бъде основание за приповдигната гордост на масите и произтичащите от нея последствия.</p> <p>Велосипедът се появява през времето на романтизма и се превръща в пресечна точка на класичното и романтичното схващане на абсолютното &ndash; търсенето на абсолюта във всеобщността на света, от една страна, и в дълбините на себе-то, от друга. Светът вече не се копира. Човекът сам определя мястото си в пространството и пътя дотам. Велосипедът е онова устройство, което от обикновено средство за придвижване се превръща в състояние на духа и на плътта &ndash; връзка между индивида и заобикалящата го природа. Едновременно проява на настъпващата индустриална епоха и нейно отрицание.</p> <p>Велосипедът връща човешкото същество от състояние на придатък към машините, от безгласна буква в безумните административни процедури, в състояние на играещо същество, мислещо, чувстващо и побеждаващо. Велосипедът &ndash; това е триумф на свободното усилие над наложеното функциониране.</p> <p>Пътуването с велосипед разтрошава стените на навика, инертността и самотата. Велосипедът обединява емоционално по същия начин, по който високите планини и морските дълбини обединяват напълно непознати хора. Обединението не е предизвикано само от красотата, от досега с основните стихии или достигането на границите на собственото съществуване. То е преди всичко пряк израз на желанието на човека да прояви свободната си воля отвъд условностите на обществото и принудата на обективната действителност.<br />Епохата на романтизма, по-скоро романтичният стил, живее в усамотението на горите, планинското и пасторалното обкръжение като противопоставяне на градската безутешност, като освобождение от нея. Велосипедът е онова средство, което позволява на човека от XXI век да заживее с романтиците, възприемайки красотата непосредствено, извън каноните и условностите. Да напусне дома си, но не чрез простото преместване от собственото канапе до хотелската стая на предопределен оператор, а чрез изживяването на далечното посредством човешките сетива. Промяната се предизвиква и усеща физически, чрез усилието на собствените мускули.</p> <p>Велосипедът е онова състояние, което превръща натрупаните пари от самоцел в средство за изживяване на мига. Той създава възможност баналният период от време да се извиси до низ от пълноценни моменти на интензивно съществуване.</p> <p>Сълзите от студения насрещен вятър. Дланите, изтръпнали от допира с кормилото. Скриптенето на гумите по песъчливата пътека. Наклонът, впръскващ в коленете ти олово. Дъждът, изсипващ се като благословия.<br />На велосипед седиш като на кон и се превръщаш в странстващ рицар. Светът във този миг е само твой. Целта се губи и остава само пътят.</p> <p>Преди да хлътнеш в първия овраг. Защото пътят освен романтична представа и духовна концепция е също и обект с физически характеристики. А у нас &ndash; ах, колко банална е тази дихотомия &ldquo;по света или у нас&rdquo;, как омръзва вечното профанизиране на емоциите! &ndash; пътища, особено за велосипеди, липсват. <br />В повечето европейски страни има добре изградена мрежа от велосипедни алеи. Вероятно първоначалната идея за построяването им е била продиктувана от романтичната нагласа на хората. Междувременно около този вид пътувания е възникнала цяла индустрия: хотелчета, пансиони, селски дворове, където велосипедистите могат да разпънат палатки или да преспят в плевнята, гостилници, работилници, магазинчета за принадлежности, информация, анимация. Комерсиалната страна е очевидна. Въпреки това красотата на пътуването остава непокътната.</p> <p>Непокътнато в България остава безразличието на онези, които трябва да подкрепят инициативите и да създават подходяща среда за живеене. У нас, както винаги, се приказва. Представят се статистики за заболявания: сърдечно-съдови, инсулти, диабет. Обсъждането на данните и вайкането за затлъстелите ни деца по своята периодичност напомнят шума на вълните. А джиповете стават все п&ograve; &ldquo;четири по четири&rdquo;. При състоянието на шосетата скоро ще преминат на осем по осем. Голф игрища заливат страната, а в София не останаха градинки. Обикалянето на България с велосипед е начинание с благородни намерения, чийто край е твърде вероятно да бъде летален.</p> <p>Ако българските политици и общински администратори &ndash; тъй щедри на обещания в предизборна ситуация &ndash; искат да свършат нещо полезно, то нека се заемат с изграждане на велосипедни алеи из цялата страна. Подценяването на велосипеда като източник на вдъхновение и здраве, както и на приходи от туризъм е неоправдано. Стъпката от ефективност към красота е малка, но съществена.&nbsp; Не са нужни стратегии или петилетни планове &ndash; това може да става квартал по квартал, община по община, регион по регион. В съвсем кратко време напредъкът ще бъде забележителен.</p> <p>В противен случай приказките на управниците ще си останат приказки на пословичния Барон фон Мюнхаузен, който в Германия, между другото, също е превърнат в туристическа атракция.</p> <p><em><strong>*Езда, езда, езда, през деня, <br /> през нощта, през деня.<br /> Езда, езда, езда.<br /> И смелостта е тъй морна вече,<br /> А копнежът тъй голям.<br /> </strong>Райнер Мария Рилке: Песен за любовта и смъртта на корнета Кристоф Рилке.<strong><br /> Превод на Гео Милев </strong></em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи