Изграждането на Берлинската стена

По инициатива на повече от 100 германски институции бяха организирани (и финансирани) над 200 разнообразни прояви. Историческият форум не е нито научен симпозиум, нито специализиран конгрес, а свежо съчетание от различни начини за преосмисляне на близкото минало: дискусии и изложби, театър, музика и арт инсталации, филмови прожекции и четения. За пръв път на този форум беше публично представен документ, който показва как се стига да разделянето на Германия и изграждането на Берлинската стена през август 1961 г. Става въпрос за стенограма от телефонен разговор между първия секретар на Комунистическата партия на СССР Никита С. Хрушчов и държавния глава на ГДР и първи секретар на Германската единна социалистическа партия Валтер Улбрихт. Неотдавна оригиналът на тази стенограма е предаден от президентския архив на Руската федерация на достъпния Държавен архив. Документът е открит от историка Матиас Ул от Германския исторически институт в Москва, който съвместно с германско-руска историческа комисия работи по научен проект за външната политика на Хрушчов. Затова и по изключение е имал достъп до архивите.<br />Телефонният разговор трае два часа и петнайсет минути &ndash; от 15,40 до 18 ч. (близо 20 машинописни страници), първоначално се обсъждат икономическите проблеми на ГДР и на СССР, а впоследствие се стига до важната тема за затварянето на границата и изграждането на Берлинската стена.<br />Ще представим в превод на български език втората част от стенограмата, където става дума и за България и третата част, от която става ясно как Улбрихт убеждава Хрушчов да одобри разделянето на Германия. Преводът е направен по текста на електронния сайт на германското издание &bdquo;Ди Велт&rdquo;.<br /><br /><br /><em><strong>Из &bdquo;Стенограма от разговор на другаря Н. С. Хрусчов с другаря В. Улбрихт&rdquo;<br />1 август 1961 г.</strong></em><br /><strong><br />Улбрихт:</strong> ...Искам да засегнем и няколко по-общи въпроса. По политически и икономически причини имаме проблеми с интелигенцията. Политическите причини са в това, че тези хора смятат, че е налице и трети път. Те мислят, че мирен договор означава, че разделението ще продължи да съществува, и питат дали няма друг начин. Икономическите причини са в това, че нашите вътрешни проблеми са се увеличили, защото стойностите на седемгодишния план бяха обявени за невалидни. Нашата държавна планова комисия сега работи по това да намали тези стойности. Това има разлагащо въздействие върху широки кръгове от населението. Представители на интелигенцията казват, че ние не можем да си изпълним задачите при подобни намаления в плана. Откакто се отказахме от обявената главна икономическа задача да задминем Западна Германия по производителност на труда и потребление на глава от населението, хората работят без икономически перспективи. Докато това е така, ние ще имаме трудности не само заради дефицитите в търговията.<br />Освен това при нас покупателната способност на населението надминава в момента предлагането с около два милиарда марки. Населението поставя искания, които не могат да бъдат задоволени. Проблема с излишъка на покупателната способност спрямо предлагането не можем да решим при отворена граница, защото тогава би трябвало да замразим заплатите и да вдигнем частично цените. Със замразяването на заплатите вече започнахме, не можем обаче да го обясним на населението. Ние не казваме защо сме намалили стойностите в плана, но всеки инженер може да го види. Намалихме сега инвестициите с два милиона. Интелегенцията усеща това и изразява недоволство.<br />Така че извън подривната дейност на Западна Германия има редица въпроси, които при отворена граница не могат да бъдат решени. Претърпяваме големи загуби от преминаващите границата (хората, които живеят в ГДР и работят в Западен Берлин) и от бягствата от републиката. Затова не можем да изпълним част от задачите.<br />Не трябва да се забравя, че през последните три години в интерес на седемгодишния план ние извлякохме от нашето стопанство всичко, което беше възможно. При това част от местната промишленост, която преди работеше за вътрешния пазар, беше преориентирана към износа. Когато миналата година проверих работата на нашата външна търговия, установих, че оттам се изпращат представители, които сключват договори със занаятчии и всичко отива за износ. По този начин услугите за населението изостанаха. Пред институциите в обслужващата сфера се образуват опашки, което доведе до недоволство. Забраних това, защото в противен случай ще настроим цялото население срещу нас.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Когато преди две години участвах във вашия партиен конгрес, всичко беше наред. Какво се случи? Нали искахте да задминете ФРГ до 1961/62 г.!<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Не бяхме подсигурили нашите планове със суровини, тоест те не бяха балансирани. Трябваше да внасяме стомана и други стоки и срещу тях да експортираме стоки за широко потребление. Вече се карах на държавната планова комисия за това.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Ама какво става? ГДР не може да си плаща суровините? Но тях никой не ги раздава безплатно.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Да, така е. Искам да дам пример: купихме за сто милиона в Западна Германия обувки и сега имаме дългове по сметката. Те ни заплашиха, че ако не платим до 15 август, доставките ще спрат.<br />При съставянето на плана ние разчитахме на помощта на останалите народнодемократични страни. Ние продадохме на чехите модерни металургични съоръжения, те трябваше според договора да ни доставят през 1960 г. 8000 тона стомана. Но не го направиха. По същия начин се държат Полша и България.<br />Българите ни дължат сега 60 милиона, това означава, че ние ги кредитираме. На Полша отпуснахме кредит на стойност 450 милиона, за да ни доставят каменни въглища, за които ние дори плащаме по-висока цена от тази на световния пазар. В замяна те искат от нас съоръжения, но стомана ние не получаваме от тях. Следователно ние сме принудени, за да изпълним нашите задължения към тези страни, да купуваме с валута липсващия материал в Западна Германия и сега те са наши длъжници.<br />Със СССР нещата стоят в общи линии по подобен начин, но вие ни давате кредити.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> И с нас ли сключвате такива неизгодни договори?<br /><br /><strong>Улбрихт: </strong>Моля ви да не използвате тези факти, тъй като понякога те се обясняват с това, че в социалистическия лагер не могат да се намерят необходимите съоръжения. Но мога да приведа следния пример: ние ви построихме кораб и трябваше да закупим техника на стойност 20 хиляди от Западна Германия. Вашите външнотърговски органи поставиха като условие корабният мотор да е западногермански, въпреки че биха могли да проверят, че не е задължително моторът да бъде купен на Запад, защото е напълно възможно да бъде набавен и в социалистическия лагер.<br />Този пример не трябва да се приема като критика, защото вие поне ни помагате.<br />Между социалистическите страни няма сътрудничество, не се решава въпросът кой ще строи нови машини по западен модел. Румънците например купиха от американците машина за сушене на пластмаса. Ако имахме четири такива машини, можехме да увеличим двойно производството на съответната пластмаса. Но СИВ не се занимава с този въпрос и не размножава схемите на такива нови машини. Затова сега се борим с румънците да ни дадат копия на схемите.<br />В момента всеки работи само за себе си и резултатът е, че попадаме във все по-голяма зависимост от Запада. СИВ трябва да се справи с това и да заработи като създадения у вас Комитет за координация на научните изследвания.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Значи след като сключим мирния договор, първата крачка на Запада ще е ембарго. А ние какво ще направим?<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Нали затова поставям този въпрос.<br /><strong><br />Хрушов:</strong> Малко е късно. Вие сте влезли в отношения със западногерманците и сега сте в лошо положение. Ние също търгуваме със западногерманците, но когато обявят ембарго, да вървят по дяволите &ndash; просто няколко фабрики ще заработят с 2 години по-късно. Разполагам със секретен доклад как се подготвят те. Нека. За &bdquo;Круп&rdquo; ще има повече лоши последствия, отколкото за нас, защото ще им спрем плащанията.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> &bdquo;Круп&rdquo; вече проверяват възможностите за търговия с неутрални страни.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> &bdquo;Круп&rdquo; искат да търгуват с нас. Дори тайно ни помолиха да ги ругаем повече, защото иначе американците ги натискат.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>За да се променят настроенията в ГДР, трябва да се обясни на населението икономическото положение и да се посочат перспективите, които в момента липсват.<br /><strong><br />Хрушчов: </strong>По този въпрос имам собствено мнение, а вие още не сте ми отговорил. Вашето производство е само малък процент от обема на нашето производство. Вероятно цялото ви производство се равнява само на нашия икономически растеж. Ако това досега не е използвано, то се дължи на немарливостта в икономиката ни. Затова сме виновни ние, но също и германците. Ние строим нови заводи, а вашите не са натоварени максимално.<br />Наясно съм със законите на производството и знам, че когато инженерите свикнат с определени условия, те не желаят да ги сменят, както и асортимента.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Това вече сме го постигнали. Този въпрос не стои.<br /><br /><strong>Хрушчов: </strong>Но това е основният въпрос. Например ние ви поръчваме кораби. В договора се споразумяваме какво трябва да направите вие и какво &ndash; ние. Вие се задължавате да купите корабния мотор от Англия или ФРГ. Но не го правите.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Тогава ще се каже, че съм настроен против СССР.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Престанете с това. В крайна сметка ние строим крайцери и ядрени подводници, които са по-добри и по-бързи от американските. Значи това го можем. Явно вашите хора са казали, че биха могли да направят необходимото. Все пак ние си плащаме и не искаме нищо даром. За настоящото положение според мен ГДР носи по-голяма вина, че кой друг!<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Според седемгодишния план у нас беше предвидено нарастване на производството с 9%. Според новия план за 1962 г. нарастването възлиза само на 5%. Но тези 4% ни липсват.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Не разбирам. Нали от три години говорим по този въпрос. Може би преводачът превежда лошо?<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Ние сме за това икономиката изцяло да премине на доставки на суровини от социалистическия лагер. Но за следващата година ни липсват 153 000 тона стомана. Дори в преговорите със СССР това количество не беше поето. Следователно трябва да го купим от Западна Германия. За специалната стоманена ламарина 100% зависим от тях.<br /><br /><strong>Хрушчов: </strong>И ние купуваме някои видове стомана.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Но вашите другари казаха, чи нямате такава стомана.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Вярно е. Тогава ще произвеждаме други машини. Вие ще произвеждате машини от тази стомана, но неза вас. Спрете.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Вие например ни доставяте неръждаема стомана само за договори на СССР.<br /><br /><strong>Хрушчов: </strong>Така е, защото нямаме достатъчно такава стомана.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Но Полша и Чехословакия ни поръчаха съоръжения за химическата промишленост от тази стомана и трябва да я купим от ФРГ.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> За мен това е непонятно. Не бих подписал такъв договор, щом не ми носи комерсиална изгода.<br />Ще дам пример. След като приключихме седемгодишния план и обяснихме, че сме готови да взимаме кредити, мнозина от Запада ни предложиха кредити. Тогава казах, че трябва да проверим възможностите си за изплащане на тези кредити и че не трябва да допускаме да се надценим. Те ни предлагат кредитен договор за 5 години. Ние отговаряме, съгласни сме, но не за пет, а за седем години. Ако не искате, тогава &bdquo;довиждане&rdquo;.<br />А какво се случва тук? Поръчваме ви кораби и вие купувате моторите от Англия или ФРГ. Щом това не ви е изгодно, не приемайте такива договори. Търсете други, които не ви принуждават да се ангажирате със Запада.<br />В началото при вас вървеше добре, търговията със Западна Германия се развиваше и това ви беше полезно. Но както се казва: докато не загърми, селянинът не се кръсти. Миналата година Аденауер ви даде урок и чак тогава започнахте да се почесвате и да умувате.<br />Нима не можем да намерим изход от тази ситуация? Америка не ни продава нищо и ние се оправяме. Така беше и с Англия и ФРГ, когато те не търгуваха с нас. Защо да не можем сега да построим социализма без Аденауер и Де Гол? Би трябвало да ги пратим по дяволите.<br />От Аденауер купихме риболовни кораби и от &bdquo;Круп&rdquo; два химически завода. Когато италианците решиха да търгуват с нас, предложиха ние да купуваме повече техни стоки, отколкото те наши. Но ние не се съгласихме. С англичаните беше същото. Те ни попитаха какво да купуват от нас. Отговорихме: изберете сами. Ако не намерите какво да купувате от нас, тогава и ние няма да купуваме от вас. Те помислиха и решиха: ще купуваме от Америка петрол, но те няма да купуват нищо от нас. Тогава по-добре да купуваме петрол от руснаците, които в замяна ще купуват наши стоки.<br />Казвам на капиталистите: всеки от вас си има държава. Когато ви трябва нефт, купете си, а ние ще вземем вашите стоки. Те се позовават на своите закони. Ние отговаряме, че също имаме закони и по друг начин няма да разговаряме.<br />С Италия сключихме добър търговски договор. Днес четох разговор на нашия посланик с петролния магнат Матео. Той подкрепя търговията с нас и казва, че вече може да се купува повече съветски нефт.<br />А вие направо се предавате в ръцете на Аденауер и Макмилан. Наистина ли не можем ние да ви снабдяваме със суровини? Това е недостатък в нашите отношения.<br />Колкото до чехите и поляците, вината е ваша. Приятелството си е приятелство, но сиренето е с пари. Само албанците успяват да кажат: &bdquo;Дайте ни, иначе няма да сме ваши приятели&rdquo;. Да вървят по дяволите.<br />За всичко това съм говорил в нашия ЦК, само че явно не са го взели на сериозно.<br />Нека договаряме това на ниво секретари (имат се предвид генералните секретари на партиите &ndash; б. пр.). Поляците естествено ще се сепнат. Ако не ви дават нищо, не сте длъжни да им помагате, не можете да ги кредитирате.<br />Със стомана ви снабдяваме ние. Що се отнася до специалната стомана, и ние също си я купуваме. Но нека да започнем да я купуваме съвместно, за да не трябва по-късно да плащаме заради вас със злато. Не правете като българите, които първоначално купуваха всичко без нас и си сложиха главата в торбата и стигнаха до банкрут. Ние трябваше да плащаме заради тях, но така не може да продължава.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Съгласен съм.<br /><br /><strong>Хрушчов: </strong>Нека обсъдим с Госплан да увеличим прираста ви на 9%. Може поляците да помогнат. На чехите ще им е по-трудно, защото много от стоките им се изнасят.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> По отношение на стоманата чехите стоят в някои позиции по-добре от СССР.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> За стоките за широко потребление трябва да видим какво плащате със злато. Сега е възможно да се плаща за тях и с други изделия. С Нкрума (президент на Гана 1960&ndash;1966 г. &ndash; б.пр.) се разбрахме, че половината от стоките ще заплащаме в злато, а другата половина в натура.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Ще обсъдим това в Госплан.<br /><br /><strong>Хрушчов: </strong>Колкото до промишлените стоки, не приемайте договори, ако самите вие не можете да доставяте. Ако непременно трябва да пазарувате от Запада, изисквайте за това компенсация от нас, а не си слагайте сами главата в торбата.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Във външната търговия направихме сериозни грешки. Опитахме се да ги поправим, но беше трудно, защото Рау (министър на търговията на ГДР 1955&ndash;1960 г. &ndash; б.пр.) беше индивидуалист. Сега правим промени. Казах, че нямаме дарове за раздаване. Но ще мине известно време, докато създадем ред.<br />Хрушчов: Около две години ще ви трябват. Късно се замислихте. Трябва да обмислите въпросите, които бяха поставени на последния ви конгрес. Това са въпросите, които и ние трябва да решим. Западна Германия трябва да бъде изпреварена. Ако вие затворите границата, това няма да премахне проблемите.<br /><br /><strong>Улбрихт: </strong>Напротив, ще бъде обявена блокада.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Нямам предвид сключването на мирния договор, а мерките, които сега се взимат около Берлин.<br />Нашият посланик ми докладва, че ви липсва работна ръка. Можем да ви предоставим.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> В Политбюро решихме да поискаме работници от България и Полша.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> И ние можем да ви дадем &ndash; млади хора, комсомолци. Имаме излишък от работна сила. Не слушайте &ldquo;Гласът на Америка&rdquo;, че нямаме достатъчно работници.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Не можах да събера кураж да ви поставя този въпрос.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Нека помислим как да го обясним на народа по най-подходящ начин.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Като социалистическа помощ за ГДР!<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Може би е по-добре да го наречем обмен на млади кадри, както предложи Фидел. При този обмен вие ни давате един, а ние на вас сто. Така направихме с Фидел. Той обаче се обиди, че ние пратихме малко младежи в Куба, но му казахме, че повече в момента няма нужда да изпращаме. А щом кубинците искат да идват при нас, нека идват.<br />Така можем да решим и проблема с инженерите. Преди германците ни изпращаха инженери и ние се учехме от тях. Сега ще ви изпратим на вас нашите инжеери, но не за да ви учим, а за да помогнем.<br />Защо мълчите? Не искате да говорим на тази тема ли?<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Не, искам първо всичко да обмисля и изчисля.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> ...А сега &ndash; за затварянето на границата. Кой термин е най-подходящ? Какво ще правим по този въпрос? Когато от 19 до 23 юли в Западен Берлин се проведе Църковен събор...<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Знаете ли, че американците критикуваха Аденауер за това, тъй като се опасяват от изостряне на отношенията? Това мероприятие беше дело на Аденауер.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Аденауер претърпя поражение, защото ние получихме възможността да отделим нашата църква от западногерманската църква. Взехме контрамерки и въведохме контрол върху пътуванията до Берлин, който все още продължава да се осъществява на 50 км преди града. Освен това се контролира и &bdquo;външния кръг&rdquo;, осигуряващ достъп до града.Политбюро реши, че през тази седмица Берлинският сенат ще излезе с решение за регистрацията на всички преминаващи границата (хората, които живеят в ГДР и работят в Западен Берлин &ndash; б.пр.). Ще ги регистрираме всичките и след това ще ги обработим. Това няма да донесе много практически резултати, но ще подготви хоратаза затварянето на границата и следващите мерки.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> За колко души става дума?<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Официално в Берлин са 75 хиляди, но в действителност са повече.<br />През тази седмица Еберт ще се обърне към населението на ГДР с молба до нормализирането на ситуацията да се откажат от пътуванията до Берлин. Същевременно ще бъде спрян и автобусният транспорт до Берлин.<br />Но хората ще питат защо в крайна сметка не могат да пътуват до собствената си столица. Това трябва да им се обясни.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Това не трябва да се допуска, те трябва да имат възможността да пътуват до столицата си.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Технически можем да го подготвим в рамките на две седмици.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Направете го, когато искате, ние можем по всяко време да се подготвим.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Не се ли страхувате, че ще повлияе върху западногерманските избори, че ще помогне на Аденауер и Бранд?<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Мисля, че Аденауер ще спечели. Няма да правим политически игри в случая. Те и двамата са мерзавци. Бранд е по-лош от Аденауер. Разчитаме за това само на вас.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> От Бранд всичко може да се очаква, защото той няма какво да губи.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Смятам, че Аденауер след изборите ще се държи по различен начин. От секретни документи знам, че западните сили ще се появят със своите предложения едва след изборите във ФРГ. Ако искаха да ни поставят безкомпромисни условия, за тях щеше да е по-изгодно да го направят преди изборите, за да помогнат на канцлера. Но тогава щяха да си затворят пътя за преговори с нас.<br />Те искат да внесат своите предложения едва след изборите, за да могат да ги формулират по-меко. Това ми намекна Крол (Ханс Крол, посланик на ФРГ в Москва от 1958 до 1962 г., за повече информация, виж карето по-долу &ndash; б.пр.). Той каза, че изборите са само оправдание. Той е умен мъж. Наистина сега малко се гъне, защото смятат, че се застъпва за един мек курс. Трябва понякога да демонстрира и твърдост.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Ние ще обсъдим тези мерки в Политбюро.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Кога е за вас най-удобният момент?<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Когато се върна от Москва, ще проведем стопански съвет, защото Западна Германия в отговор на мерките, взети по границата, ще спре важни доставки.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Възможно е.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Затова трябва да разясним на държавния апарат как си представяме нашата икономическа политика по-нататък. Ще обясним, че тъй като още не сме спечелили съревнованието със Западна Германия, се изправяме пред нови икономически задачи. Към тях спада да направим нашата икономика независима от Запада.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Мерките не трябва да се обясняват на вашия народ с това. Такава обосновка ще е изгодна за Аденауер, защото тя означава, че не можете да се конкурирате със Западна Германия. Затварянето на границата трябва да се обоснове политически, а оттам после да се изведат икономическите последствия.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Не ме разбрахте правилно, разбира се, че трябва политически да се обосноват мерките.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Трябва да излезем публично със съвместно комюнике, в което ГДР да бъде помолена в интерес на социалистическите държави да затвори границата. Тогава вие ще го направите по наша молба. Това не е вътрешнодържавен, нито икономически, а огромен и изцяло политически въпрос.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Съгласни сме с обосновката на въпроса от гледна точка на голямата политика. Но трябва да се подготвим за икономическите стъпки. Преди да осъществим тази мярка, аз трябва да обясня как ще изглежда нашата икономическа политика, за да го разберат всички. Колкото до политическата страна на нещата, взехме решение за мирния договор, което се радва на голям успех.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> По това имам различно мнение. Преди въвеждането на новия граничен режим изобщо не трябва да обяснявате нищо, защото това само ще увеличи масовите бягства и може да доведе до опашки и задръствания. Това трябва да стане така, както осъществихме паричната обмяна. Сега ще ви оставим една-две седмици време, за да можете да се подготвите икономически. След това ще свикате парламента и ще оповестите следното комюнике: &bdquo;От утре ще бъдат изградени гранични постове и ще се забрани свободното преминаване. Който иска да преминава, може да го прави само със специално разрешение на съответните служби на ГДР&rdquo;. Ще се въведе такъв ред, че никой да не бъде пускан да влиза в Берлин и да стига до границата между Берлин и Запада (очевидно се има предвид границата между Източен и Западен Берлин &ndash; б.пр.).<br />Но ако въпросът се постави още сега по този начин, филистерите &ndash; в това отношение руските и германските филистери си приличат &ndash; веднага ще се опитат да избягат. По подстъпите към Берлин може да се образуват задръствания, което ще е своего рода демонстрация.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Аргументът е основателен.<br /><strong><br />Хрушчов: </strong>Другарят Первухин (Михаил Г. Первухин е посланик на СССР в ГДР от 1959 до 1962 г. &ndash; б.пр.) ми каза, че &bdquo;външният кръг&rdquo; около Берлин трябва да се вземе под контрол.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Това е обичайната гледна точка на външните министерства, които изхождат от четиристранния статут на града.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Другарят Первухин каза: нека хората да бягат в Западен Берлин, оттам и без друго не могат да се махнат. Но това е немислимо, защото тогава в Западен Берлин ще се създадат огромни лагери, които ще бъдат показвани на туристите.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Така е, защото границата минава през вътрешността на Берлин.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Бих изградил контролни пунктове само в Берлин, не и около града.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> В началото контролът по &bdquo;външния кръг&rdquo; е необходим, за да не започнат още сега да се събират преднамерени лица в Берлин. &bdquo;Външният кръг&rdquo; съществува заради четиристранния статут, ние обаче сме на мнение, че границата минава през вътрешността на Берлин. Преди всичко обаче трябва да побързаме.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Когато границата бъде затворена, американците и западногерманците ще са доволни. Посланик Томпсън (Л. Томпсън е посланик на САЩ в СССР в периода 1957 &ndash; 1962 г. и 1967 &ndash; 1969 г. &ndash; б.пр.) ми каза, че тези бягства създават на западногерманците неприятности.<br />Следователно всички ще са доволни, когато изградите контролните пунктове. Освен това те ще усетят вашата власт.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Да, тогава ще се постигне стабилизиране.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Имам технически въпрос. Как ще се осъществява контролът по улиците там, където едни части от тях са в ГДР, а други в Западен Берлин?<br /><br /><strong>Улбрихт: </strong>Имаме конкретен план. В сградите, които имат изход към Западен Берлин, тези изходи ще бъдат зазидани. На другите места ще се издигнат заграждения от бодлива тел. Бодливата тел вече е доставена. Всичко това може много бързо да се направи. По-трудно ще е с транспорта. Ще преустроим пероните на метрото и градската железница за прекачване към Западен Берлин.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Че кой ще се прекачва там?<br /><br /><strong>Улбрихт: </strong>Тази част от населението, която получи разрешително за пътуване. Има например 14 000 души, сред тях много представители на интелигенцията, които живеят в Западен Берлин и работят при нас.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Още един въпрос. Ако вие разрешите на вашите хора да живеят в Западен Берлин, ще могат ли тези, които живеят при вас, също да работят оттатък?<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Не, това няма да е разрешено, това е друго нещо. Имаме обаче няколко хиляди деца, преобладаващо от дребнобуржоазни семейства, които живеят в Източен Берлин и ходят на училище в Западен Берлин.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Това трябва да бъде пресечено.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Да, няма да ги пускаме повече там да учат.<br />Досега нашите влакове за Потсдам минаваха през Западен Берлин. Сега ще трябва да заобикалят през територията на ГДР. Съществува обаче опасност западноберлинските и окупационните власти да сложат ръка на гарите в Западен Берлин, които са наши. Разбира се, ще им бъде трудно, защото влаковете, които тръгват от тях, трябва да преминат през наша територия.<br /><br /><strong>Хрушчов: </strong>Тогава няма да го направят, защото вие може да им затворите транспортните пътища.<br /><br /><strong>Улбрихт:</strong> Получава се проблем с военните влакове, които трябва да пропускаме. Ще има конфликти от този тип.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Малките конфликти не вредят. Но всичко трябва да е направено много умно, за да не могат в нищо да ни упрекнат.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Вече се заехме с борбата срещу търговията с хора. Противникът усеща, че се подготвяме да затворим границата. Вчера например един английски кореспондент ме попита: &bdquo;Бихте ли затворили днес границата?&rdquo;. Отговорих, че зависи от западните сили.<br /><br /><strong>Хрушчов:</strong> Виждам, че по този въпрос се разбираме правилно.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Как ще протекат на практика нашите съвещания в Москва? Мисля си, че трябва да се започне с разговор в рамките на първите секретари.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Не би било лошо, но тъй като тук пристигнаха първите секретари и председателите (на правителствата &ndash; б.пр.), не е подходящо.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Тогава трябва да започнем с пленарно заседание.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Да, ще е трудно да започнем по друг начин, защото в делегациите влизат членове на Политбюро. Рапацки (Адам Рапацки &ndash; външен министър на Полша от 1956 до 1956 до 1968 г. и член на Политбюро на ЦК на Полската обединена работническа партия &ndash; б.пр.) например е член на Политбюро. Имахме съмнения по отношение на него. Но няма налице факти, уличаващи го в нелоялност.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> И ние не разполагаме с нищо срещу него. Но от неговия апарат изтича информация.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Същото ми каза и другарят Гомулка (Владислав Гомулка е генерален секретар на ЦК на Полската обединена работническа партия от 1956 до 1970 г. &ndash; б.пр.) и помоли по важни въпроси да се обръщаме директно към него. Нашето отношение към Рапацки е същото като към Циранкевич (Юзеф Циранкевич е министър-председател на Полската народна република в периода 1947 &ndash; 1952 г. и 1954 &ndash; 1970 г. &ndash; б.пр.): това са приятели, произхождащи от редиците на някогашните социалисти.<br />Добре, ще проведем първото заседание и след това ще видим как ще продължим.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>След това ще трябва да свикаме извънредно заседание.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Нека направим все пак така: ще натоварим външните министри да напишат комюникето, за икономистите също ще се намира някаква работа, а след като по този начин сме се отървали от тях, ще се съберем за съвещание на наше равнище.<br /><strong><br />Улбрихт:</strong> Основният въпрос за съвещанието в тесен кръг следователно ще бъде какво ще се случи, ако ФРГ след сключването на мирния договор обяви блокада.<br /><strong><br />Хрушчов:</strong> Този въпрос може да бъде обсъден на пленарното заседание, защото това не е тайна.<br /><strong><br />Улбрихт: </strong>Но подробностите трябва да бъдат обсъдени в по-тесен кръг.<br /><br /><em>Разговорът продължава два часа и петнайсет минути.<br />Записал: (Подпис)<br />(В. Коптелзьов)<br /></em><br />Преводът е направен по: Hans Kroll, Lebenserinnerungen eines Botschafters, K&ouml;ln 1967, 525 ff., dok. in: Dokumente zur Deutschlandpolitik, IV. Reihe/Band 7, zweiter Halbband: 2.10.-31.12.1961, hg. vom Bundesministerium f&uuml;r innerdeutsche Beziehungen, Frankfurt/Main 1976, S. 923-92<br /><br /><em><strong>Превод от немски език: Мария Дерменджиева<br /></strong></em><br />