Иконография на Разпятието

Иконография на Разпятието
"Защото словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия" (1Кор. 1:18). Никой не може да възхвалява триумфа на Божието въплъщение, Неговата победа над смъртта – предела на нашето падение, без в същото време да величае Христовия кръст – предела на доброволното самопринизяване ("кеносис") на Божия Син, Който се покорява на Отца "дори до смърт, и то смърт кръстна". Въплъщението се случва, за да може вечното Слово да приеме смърт, както казва Самият Христос: "но затова и дойдох в този час" (Йоан 12:27). Този Божи "час" настъпва, за да се извърши всичко, необходимо за нашето спасение. Това е часът и на Неговите врагове, които са във "властта на мрака" (Лука 22:53). В действителност истинската победа на Христос е Неговото външно поражение, т.е. Той побеждава смъртта със смърт.
<p>Разпятието е конкретен израз на християнската тайна &ndash; победа чрез поражение, слава чрез унижение, живот чрез смърт &ndash; символ на всемогъщия Бог, Който пожела да стане човек и да умре като роб, за да спаси Своето творение. Разпятието е и образ на изкуплението, което от своя страна е проява на Божията любов към падналото човечество.</p> <p>Излишно е да подчертаваме какво място заема Разпятието в живота на християните. Сам Христос посочва кръста като атрибут на всеки, който иска да Го следва (Мат. 10:38; 26:24; Марк 8:34; Лука 14:27). Проявата на "Божията сила" (1Кор. 1:18) чрез кръстния знак e част от молитвата. Представянето на Христовия кръст (много пъти заменян от символи) е познат още в ранното християнство. Иконоборците, които се обявяват срещу изобразяването на разпятието, пропагандират декоративното представяне на кръста в апсидите на храмовото пространство. Може да се предполага, че изображението на кръстната смърт намира своето начало още в дълбока древност.</p> <p>Византия създава класическия тип на Разпятието чрез усета си за пропорциите. Търсейки изчистване на пропорциите и добра композиция, тя стига до изобразяване само на по-главните фигури. Христос е представен гол, с бяла препаска, с наклонена глава и затворени очи, което показва настъпилата смърт. Лицето Му винаги е обърнато към Света Богородица. Изразът е печален, но спокоен и по-скоро ни напомня сън.</p> <p><strong>Икона на Разпятието с Богородица и Йоан Богослов</strong></p> <p>Победата над смъртта и ада е представена чрез пещера, която се отваря в подножието на кръста, под каменистия връх на Голгота. Това е скалата, която се е разцепила при смъртта на Христос. Там е и черепът на Адам, който според някои бил заровен на Голгота. Ако иконографската традиция приема този детайл от апокрифни извори, то това е направено, за да се стигне до догматичния смисъл на иконата на Разпятието - изкупването на първия Адам с Христовата кръв, изкупването му от Новия Адам, Който става човек, за да спаси човешката раса.</p> <p>Архитектурен фон на иконата са стените на Йерусалим. Този детайл не само кореспондира с историческата истина, но е и вид духовно наставление. Както Христос е страдал извън границите на Йерусалим, така християните трябва да Го следват и да излязат извън стените на обичайния живот. Разпятието показва космическия смисъл на Христовата смърт, която "пречиства въздуха" и освобождава цялата вселена от господството на демоните.</p> <p>Композицията на иконата е балансирана и спокойна въпреки някои натежавания (тялото на Христос и кръста са много масивни). Жестовете, с които е представена Христовата смърт, са сдържани и спокойни. Божията Майка се намира от дясната страна на кръста. Тя стои близо до него с протегната напред ръка. Лицето й е скръбно, но в него доминира силната вяра. Изглежда, че това е адресирано и към свети евангелист Йоан, който е ужасен от случващото се. Майката Божия го приканва да очакват заедно чудото на спасението, съдържащо се в смъртта на нейния Син.</p> <p>Поведението на свети евангелист Йоан представлява вид религиозен ужас и страх. Той е протегнал лявата си ръка към кръста, докато с дясната, насочена към лицето, като че иска да закрие очите си пред гледката на смъртта на своя Господар. Жената и центурионът стоят зад Богородица и апостола. Брадат мъж с увита в бяло глава гледа към кръста с вдигната дясна ръка, като че ли иска да се прекръсти. Надписът в горната част на иконата показва предмета на изображението. <br /><br /><strong>Из "Смисълът на иконите" (The Meaning of Icons)</strong></p> <p><em>Превод със съкращения: Камелия Константинова</em></p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи