- Автор: Андроника Мàртонова
- 10 Sep 2020
- 360
- 0
Всички човешки типове, всички раси притежават собствена красота. Стига само тя да бъде открита. С безкрайно удоволствие рисувах дребничките камбоджански танцьорки. Техните деликатни жестове, идващи от грацилните им ръце, бяха прелъстителни по един странен и чуден начин.
<p><em> Научих много и благодарение на японската актриса Ханако. По нейното тяло няма грам мастна тъкан. Мускулите й са релефни като на онези малки кучета, наречени фокстериер – със здрави сухожилия, които разпределят и носят равномерно масата. Ханако е толкова яка, че може да стои, балансирайки на един крак, толкова дълго време, колкото си поиска, докато другият й крак виси във въздуха. Изглежда така, сякаш е вкоренена в земята, подобно на дърво. Тя притежава тотално различна анатомия в сравнение с европейките. Японката носи силна красота, скрита в собствената си мощ. Най-общо: красотата е навсякъде. Тя не липсва в очите ни, а очите ни са липсващи и затова не я откриват. Красотата – това е характерът и изражението.</em> </p>
<p><em>Д</em>умите са изречени от големия Огюст Роден и поместени в колекция от интервюта с него под надслов „Изкуството”. Годината на издаване е 1911. За периода от 1906, когато всъщност Роден се запознава с Кабуки актрисата, до края на творчеството си френският скулптор извайва над 50 маски и глави на Ханако от различни материали – мрамор, бронз, глина, гипс, стъклена паста. Същевременно създава и множество нейни портретни рисунки (молив, акварел). Най-известните пластични произведения носят наименование „Главата на смъртта” и „Медитиращата жена”.</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_oTEQx5hrWUI1MzHfvYOFp7V9nfnTKu.jpeg" style="height:386px; width:550px" /></p>
<p> </p>
<p>Студен, ужасяващ ангел с поглед на тигър, носещ непозната за Запада експресия; грозновато женско лице, изразяващо агоничен спазъм, с който японците срещат смъртта; магнетично различна, екзотична, сладка, нецивилизована и крехко миньонче; страхуващо се дете-цвете (буквално това означава името Ханако), притежаващо фини жестове и сгушено в натежалия от бродерии театрален японски костюм; носителка на морбиден делириум… С тези особени, леко зловещи и на места противоречиви определения европейската публика най-често описва образа на Ханако. До голяма степен всичко това е предадено и се усеща като напластени настроения в творбите на скулптора.</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_hruT0hYdpfmgpfisrh4OXonYtE1tJa.jpg" style="height:378px; width:378px" /></p>
<p><em><strong>Една от многото маски на Ханако, фотографирани от легендарния Едуард Стейхен</strong></em></p>
<p> </p>
<p><em>Роден</em> – пише в спомените си актрисата – <em>непрекъснато опитваше да направи моята „глава на смъртта” с кръстосания сценичен поглед”. Беше много трудно да стоя дълго в тази поза. Като видят творбите му, всеки ще каже, че очите ми са смешни и кривогледи. А всъщност аз стоя в мирами<strong> –</strong> изражение на лицето, част от мие (позите в традиционния театър Кабуки). С едното око гледам напред, нормално, а другото е насочено навътре, към носа, сякаш бяга. Това е сложна, мъжка техника, която се изпълнява само за 20–30 секунди на сцената при изобразяването на ритуално самоубийство харакири. А аз стоях така с часове… и на всичко отгоре винаги бях в добро настроение, когато се виждах с мосю Роден.</em></p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_kLhytCmvXUDI8B1f8N9o86ZdvQBiDw.jpg" style="height:825px; width:600px" /></p>
<p> </p>
<p>В началото на ХХ в. Европа е заразена с японизма, но твърде малко познава естетиката, правилата на актьорската игра и теоретичните визии за комуникация със зрелището на традиционния японски театър, без значение дали става въпрос за Кабуки, Но или Бунраку. Същевременно Ориентът (в идеята си за Ex Oriente Lux, ерго Изтокът като цяло) примамва все по-вдъхновяващо Запада, който от своя страна с надменно любопитство и суетен възторг въздиша по непознатите артефакти. Колониализмът усилва безапелационно тези въжделения. Разбира се, сред почитателите на Азия има и фигури на интелектуалци и ерудити, които изследват и обясняват по правилен начин културната традиция и изкуства на ареала. И такива, които много успешно фикционализират преките си наблюдения при пътешествията си по екзотичните територии. Специално за връзката Франция – Япония такъв автор е например Пиер Лоти, който през 1887 г. публикува особено известния си роман „Мадам Хризантема”, чиято фабула по-късно, през 1904 г., ще прелее като оперен инвариант при Пучини в „Мадам Бътерфлай”. (Апропо – това е същият Лоти, дълбоко ненавиждан от Иван Вазов заради острата му позиция по Балканската война и защитата на Османската империя)</p>
<p>Друг пример е творчеството на Жюдит Готие (дъщеря на Теофил Готие), в чиито литературни творби Изтокът в образа на сюжети от Персия, Индия, Китай и Япония иманентно присъства. Именно тя ще напише за актрисата Ханако, че е потомка на японския императорски двор и на велик токийски актьорски род. Както и че е племенница и ученичка на големия Ичикава Данджуро, въвел през ХVІІ век по-резкия стил на игра и развил идеята за оннагата (женското амплоа в ролите на Кабуки, които се изпълняват само от мъже). Тоест в представеното от мадам Готие няма нищо вярно, а е поредното доказателство, че Ориентът става, повече или по-малко, част от европейското въображение. (За да сме съвсем точни, тази тенденция не подминава и българския интелектуален елит, но в далеч по-скромни измерения.) Артистичната имагинация, която също така успешно продава и е вид маркетингова стратегия, както бихме казали днес. Практикуването на атрактивно фалшифициране спохожда и появата на Ханако на европейската сцена. Театралните продуценти от епохата се надпреварват да измислят сензационни факти за актрисата, за да продадат екзотичните си представления.</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_IydNyFeIVUTB7DuBHOoCCeJFchFKVZ.jpg" style="height:601px; width:421px" /></p>
<p> </p>
<p>Колкото по-известна става Ханако, толкова по-невероятни са историите около инак скромната й личност – не веднъж пишат за нея, че е примадона на Имперския театър в Токио. В хора на създателите на митове се присъединява и японският писател Мори Огай – много важна фигура за развитието на модерната литература и критика в Страната на изгряващото слънце. През 1910 г. той написва новелата „Мадмоазел Ханако” (впрочем десетилетия по късно, през 1956, друг голям автор – Мишима Юкио, ще каже, че това е едно от най-добрите произведения на Мори). Творбата по един доста дързък начин фикционализира срещите между Огюст Роден и Кабуки актрисата, намеквайки и за интимна връзка помежду им. Измислената и невинно-прелъстителна Ханако в наратива обаче не е зряла актриса на 38-годишна възраст, а 16-годишно девойче, работещо в парижкия Институт „Пастьор”. Според съвременните изследователи обаче доза реалистична фактология все пак е залегнала в „Мадмоазел Ханако” .</p>
<p> </p>
<p>Коя всъщност е Ханако сан на мосю Роден? Фамилията й е Ота, а истинското й малко име е Хиса, което означава… <em>дълготрайна, дълговечна</em>. Когато е кръщавана така при раждането си на 15 април 1868 г., едва ли някой в централната провинция Гифу си представя, че наистина някога ще бъде обезсмъртена, и то в далечно странство. Семейство Ота тъне в нищета и трудно изхранва осемте си деца. Затова малката Хиса е осиновена от търговец на зеленчуци, който след време фалира. Така през 1875 г. момиченцето е дадено за отглеждане в пътуваща Кабуки трупа, в която се учи на занаят – да танцува, да пее, да свири на шамисен.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/uNbQ3vX0M5k?wmode=transparent&jqoemcache=b5MDA" width="425"></iframe></div>
<p><em><strong>Деца актьори в пътуващ японски театър Кабуки-кадри от филм, заснет през 1930 година</strong></em></p>
<p> </p>
<p>Преминава и през школата на гейшите. Когато пораства, я женят за мъж, който е с 20 години по-възрастен от нея. След време младата гейша успява да се разведе. През 1901 г. актьорската трупа, в която Ота Хиса пребивава, сключва договор за турне в Европа благодарение на връзките на среден японски импресарио с театър в Дания. Всъщност самата Хиса наглася всичко, защото търси начин избяга в Европа. Влюбена е и иска да последва мъжа на мечтите си – разглезен син на съдържател на заложна къща.</p>
<p>Копенхаген, Дюселдорф, още един развод, нови хора, други нрави, друг живот, Лондон… В британската столица през 1904 г. съдбата среща актрисата с Мери Луиз Фулър – американска танцьорка, която е приключила изключителната си кариера във „Фоли Бержер” и вече се занимава с активна продуцентска дейност. (Всъщност това е легендарната Лой Фулър, която ще въведе съвременните импровизаторски техники в американския модерен танц).</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_RwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeFi.jpeg" style="height:443px; width:550px" /> </p>
<p><em><strong>Лой Фулър в прочутия си танцов номер, с който триумфира във "Фоли Бержер"</strong></em></p>
<p> </p>
<p>В настоящия исторически момент тя търси нова, по-малка и непретенциозна японска трупа, която да представи в Париж. Досегашните ангажименти с небезизвестните Сада Яко и Каваками Отоджиро са й донесли слава и пари, но излизат прекалено скъпо като вложение. С всяко пътуване из Европа с прочутите и разглезени вече японци Фулър трябва да наема и изважда разрешително за допълнителен жп вагон, който пренася не само костюмите, но и допълнителни екстри: <em>ориз, солена риба, водорасли, японски мармалад и какво ли още не… за един сезон това са 375 хиляди франка!</em> (пише Фулър в „Петнадесет години от моя живот”).</p>
<p> Когато американката вижда Ота Хиса, разбира, че това е нейната бъдеща звезда. Ето как я описва Фулър. <em>Интелигентна, с изтънчен маниер да забавлява, красива, деликатно странна. Името й беше непроизносимо, затова я кръстих Ханако!</em> След срещата следват 10-годишен договор, множество турнета и смяна на репертоара. Лой Фулър започва да пише пиеси, адаптирайки японски сюжети, за да може Ханако да излезе извън традиционното амплоа на <em>гидаю</em> – разказвачката, която встрани от сцената пее с шамисен. Правилата на Кабуки биват нарушени и така Хиса-Ханако става абсолютната примадона на спектаклите „Мъченицата”, „Драма от Йошивара”, „Японската кукла”, „Малката японка”, „Японската Офелия”, „Девицата”.</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_lSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL46oUB.jpg" style="height:354px; width:550px" /></p>
<p> </p>
<p>Огюст Роден добре познава Фулър, тъй като отдавна проявява интерес към танца. Наблюдаването на движещото се тялото му дава нови, динамични визии за творбите му. На Колониалното изложение в Марсилия през 1906 г. Роден рисува по поръчка гостуващите танцьори на Кралския камбоджански балет. И вече е чувал за новото японско лице Ханако и от друга звездна танцьорка – Айседора Дънкан.</p>
<p> </p>
<p><em> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.jpg" style="height:350px; width:550px" /> </em></p>
<p> </p>
<p><em> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_B0tPnn04NpCTe67F9lDlDVZWLRuWyv.jpg" style="height:500px; width:379px" /></em></p>
<p><em><strong>Огюст Роден рисува в Марсилия танцьорите от Камбоджанския кралски балет</strong></em></p>
<p> </p>
<p><em>След първото действие</em> – пише Ханако – <em>се върнах в гримьорната, за да се преоблека. Фулър ме чакаше с думите: „Ханако, мосю Роден каза, че би искал да се срещне с теб. Току-що гледа сцената с твоето харакири и бе много впечатлен. Желае да извае статуя с твоя образ, ще те покани в ателието си в Париж. Той е тук, посрещни го”. За мой срам трябва да призная, че за първи път чувах името на мосю Роден. Малко след това той се появи, придружен от асистента си. Бе с рунтава брада и изглеждаше около 50-годишен (</em>тогава Роден е на 66 години – бел. авт<em>.). Поздравих го с респект. Той ми поднесе букет цветя…</em> Така започва всичко.</p>
<p>За периода 1906 – 1914 г. Ханако, благодарение на Фулър и позирането пред Роден, придобива изключителна слава. Пътува из Европа, Балканите, Русия и Кавказ, Америка. Според японския изследовател на творчеството и наследството й (писма, дневници, публикации) Савада Сукетаро, в периода 1910–1911 година тя дори посещава България, което е напълно възможно. Ханако впечатлява с актьорския си талант личности като Гордън Крейг, Елеонора Дузе, Всеволод Мейерхолд, Яков Протазанов. Станиславски я кани в Москва, за да представи основите на Кабуки техниката. <em>Първо им показах как се използва сценичният кинжал и варианти на отнемане на живота. В роля на млада девица и в роля на възрастна жена. Има значение в японския традиционен театър това разделение при изпълнението на сепуко. После показах различни варианти на смях, които научих още като дете, практикувайки гидаю. Сетне демонстрирах състояния на ярост, гняв, печал и скръб. Когато приключих, цялата зала стана на крака, аплодираше и викаше браво. Колко бях щастлива! Явно бях преминала изпита на голямото изкуство пред големите артисти на московския театър. Но държа да подчертая, че този успех се дължи на целия опит в изкуството, придобит от моите японски предшественици</em>. (Из есето „Актрисата се здрависва с благородниците. Спомени от представленията в Русия”).</p>
<p> </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37309_t5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBD.jpg" style="height:800px; width:570px" /></p>
<p> </p>
<p>През всичките тези години Ханако не спира да си кореспондира с Роден. А той не спира да изобразява японската си муза. Според завещанието му след смъртта му (1917 г.) две от скулптираните глави се изпращат лично на Ханако. В 1921 г. Отта Хиса ги отнася в Япония. Актрисата се завръща завинаги в родното Гифу, където остава до края на дните си. В мемоарното си есе от озаглавено „Двадесетте години, през които напуснах Япония като гейша и се върнах като актриса”, можем да прочетем следното признание<em>: Ако не бях срещнала втория си съпруг, никога нямаше да узная Европа, нито колко голям е светът. Сигурно щях да завърша живота си като провинциална свирачка на шамисен, обладаваща тъмен, самотен и извратен ум. Нямаше да мога да осъзная, че с предприемчивост и усилия можеш да получиш благосъстояние и почест</em>. </p>
<p> </p>
<div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/OcGTqxsIUjM?wmode=transparent&jqoemcache=40Ntu" width="425"></iframe></div>
<p><strong>Архивни кадри от 1915 г., показващи работата на Огюст Роден в ателието му</strong></p>
<p>***</p>
<p>Четири портрета, озаглавени просто „Ханако” – маски и глава (голям модел) от гипс, създадени през 1907–1908 г. и около 1912 г., могат да бъдат видени в София. „Метаморфози” – така е озаглавена изложбата, показваща 80 скулптури и 20 рисунки на Огюст Роден, която се открива в Националната художествена галерия на 30 май и ще продължи до 15 септември 2014 г. Произведенията идват от парижкия музей „Роден” и се излагат за първи път в България благодарение на съвместен проект между Министерството на културата на България и Френския културен институт. </p>
