Фредерик Бегбеде: Защо мъжете да нямат право да кажат #MeToo?

Автори: Андре Беркоф, Селин Алонзо, радио “Сюд”

12 май 2023 г. 

"За първи път в живота ми трябваше да бъда охраняван от три коли с ченгета, само за да изнеса лекция в една книжарница. И между другото отидох да видя полицаите, казвайки им: “Нещата се променят. Едно време ме арестувахте, а сега ме пазите”. Те се пошегуваха, казаха ми: “Да, вие остарявате”.​​​​​​Писателят Фредерик Бегбеде разказва за новата си книга "Confessions d'un hétérosexuel légèrement dépassé" ("Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж") и скандалите около нея в предаването “Културата във всичките ѝ състояния” на радио “Сюд”, в разговор с Андре Беркоф и Селин Алонзо.

 

Селин Алонзо: Недолюбваният днес нов враг на ултрафеминистките във Франция е с нас в пряко предаване по радио “Сюд”. Добър ден, Фредерик Бегбеде!

Андре Беркоф: Знаете ли, че той е сривал стени, зачислени са му петима полицаи. Това е изумително! Долу пред радио “Сюд” има 400 феминистки, които викат: “Как посрещате Бегбеде?! Този насилник, този хищник!”. И най-вече - този бял, хетеросексуален над 50-годишен мъж! Това е много сериозно. Много сме щастливи да посрещнем този папа на ъндърграунда. Започва в “Ше Кастел”…

Фредерик Бегбеде: Сега е в радио “Сюд”…

Андре Беркоф: Сега е в радио “Сюд”. Интересното е, че тази книга започва с разказ за това, което се е случило в дома му в Гетари, а днес го преследват, защото е написал книга за поостарелите мъже. Не е истина! Ще говорим за това.

Селин Алонзо: Фредерик Бегбеде предизвика полемика доста преди публикуването на тази книга. И това, което породи полемика, е фактът, че се осмелява да поиска медал за антисексистки борец. Днес не е лесно да бъдеш бял, западен, буржоазен, хетеросексуален мъж над 50 години. Добър ден, Фредерик Бегбеде! Благодаря ви, че сте с нас в радио “Сюд”. И така, публикувахте в издателство “Албен Мишел” "Confessions d'un hétérosexuel légèrement dépassé" ("Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж"). Книгата ви предизвика полемика още преди излизането си. Тази книга е родена от един гняв. Разкажете ни за него.

Фредерик Бегбеде: Една сутрин бях у дома в моето малко село. Излязох от къщи и видях дома си покрит с графити, форма на съвременно изкуство, пръски в стил Полък, много тежки обиди, включително и върху колата, направени с акрилна боя, която не се чисти лесно. Така че трябваше много да търкам, за да я махна. А това бяха гнусни обвинения, които ме наричаха изнасилвач - нещо, с което нямам нищо общо, все пак това е обвинение в престъпление. Не, аз нямам нищо общо с това. Мисля, че това беше, защото навремето бях подписал петиция срещу наказуемостта на клиентите на проститутки.

Селин Алонзо: Да, прословутият манифест на 343-ата мръсници.

Фредерик Бегбеде: Да, и продължавам да смятам впрочем, че забраната на проституцията означава да се увеличи нещастието от сексуалната нищета.

Андре Беркоф: И да се увеличат фрустрацията и престъпленията, защото фрустрациите - не всички - но могат да доведат до това.

Фредерик Бегбеде: Сексуалността е естествена нужда както на мъжа, така и на жената и мисля, че сме утописти, когато забраняваме нещата, това е неосъществима утопия. Трябва да бъдем по-скоро реалисти и нещата да се регламентират, организират. Много страни го правят по подходящ начин.

Андре Беркоф: Били сте много шокиран, децата ви са били там. Как се почувствахте? Като нахлуване в дома ви?

Фредерик Бегбеде: Да, странно e. Освен това там беше бебешката количка - по онова време синът ми беше на шест месеца. Бяха подминали количката. Символично, това е доста шокиращо. Казах си: “ако аз някога съм достатъчно тъп, за да имам желанието да рисувам по стените на нечия къща, виждайки детската количка, щях да спра. Щях да си променя мнението и да си тръгна”. Но това не ги е спряло.

Селин Алонзо: Казахте, че са ви нарекли “изнасилвач, мръсник”. Това все пак е престъпно, доста брутално като обвинение.

Фредерик Бегбеде: Да, подадох жалба, но, за съжаление, полицията не откри вандалите. Така че тръгнах от това събитие в началото на книгата - това все пак това не е аферата “Драйфус” -, за да се опитам да разбера какво прави така, че днес свободата на мисълта, свободата на словото намалява, а хората стават все по-агресивни. Опитах се да напиша книга за това, книга-изповед, много искрена, просто се опитвам да разбера защо съм “недолюбваният”, както казва Клокло.

Селин Алонзо: Казвате, че обезобразяването на дома ви и ненавистните послания не са им били достатъчни и през 2022 г. е трябвало да се извинявате за разговор, който може би се е състоял в коридора на издателство “Фламарион” през 2003 г., както пишете вие. Какво точно се случи?

Фредерик Бегбеде: В. “Либерасион” публикува разговор, разказан от млада жена, на която съм бил издадетел във “Фламарион”. Но аз нямам никакъв спомен за този разговор от 2003 г. А днес сме 2023 г.

Селин Алонзо: За да резюмирам - става дума за писателката Бенедикт Мартен. По онова време тя ви споделила, че е била насилена, нападната от Патрик Поавр д’Арвор.

Фредерик Бегбеде: Аз не си спомням, но тя казва, че съм избухнал в смях. Това е безумно. Първо, не е в моя стил. Второ, не си спомням. И преди всичко по онова време имах приятелка, Тристан Банон, която ми разказа, че е била нападната от Доминик Строс-Кан и аз я изслушах, изобщо не съм се шегувал, отидох да дам показания в полицията. Така че аз не казвам, че това, което разказва Бенедикт, не е вярно, но казвам, че е сложно да се оправдаваш след двадесет години за разговори в коридора на фирмата. Представете си ако  тази идея стане повсеместна - скоро ще трябва да се оправдавате за шегите си до кафе-машината в радио “Сюд” през 2004 г. Искам да кажа, че навлизаме в малко странна нова ера.

Андре Беркоф: Инквизиторска ера.

Фредерик Бегбеде: Да, заради някакви шеги. Разказвам за това в книгата си, защото е друг признак за промяната на епохата, в която днес трябва да се обясняваме за лични разговори, които се оказват публикувани във вестниците. Смятам, че всичко това е доста странно. Спомняте ли глупостите, които може би сте казали, когато сте започвали работа като журналист?

Андре Беркоф: Ако започне да се записва всичко, което са казали хората, днес всички щяха да са в затвора.

Фредерик Бегбеде: Ужасно е. Това ме тревожи и ме подсеща впрочем за една книга на Кундера, която се казва “Шегата”, в която той прекарва седем години в ГУЛАГ заради една язвителна забележка, шега, в която казва “оптимизмът е опиумът на човешкия род”. Добре, това не е най-забавната шега на земята, но не заслужава ГУЛАГ.

Андре Беркоф: Но не е и най-ужасната шега на земята.

Фредерик Бегбеде: Трябва да можем да говорим глупости помежду си нормално, без да си държим сметка за тях след двадесет години. Написах книга за това, но това е преди всичко книга. Надявам се да е забавна. Леко пародирам виктимизацията в немалко невероятни истории и разкази, които се публикуват. Започвам с думите: аз също съм жертва на втора степен.

Селин Алонзо: Именно - защо приемате тази роля, претендирате, че сте жертва?

Фредерик Бегбеде: Както току-що казах, първо, това е хумор. Но и защото не виждам защо мъжете да нямат правото да кажат #MeToo? В живота си аз също съм имал епизоди, като всички, случили са ми се някои неща: бях бит от свещеник в моето католическо училище, когато бях на седем години; видях ексхибиционист в един парк, беше странно. По онова време беше пълно с такива типове, които си разтваряха шлифера и показваха половия си орган на децата. Всички сме се имали събития в живота си - това е животът. Разбира се, аз не намалявам болката на истинските жертви на изнасилване. Уважавам ги и очевидно съм “за” да бъдат наказани всички хищници и изнасилвачи, но казвам: аз също съм преживял някои неща. И не защото съм мъж, нямам право да говоря за страданието си.

Селин Алонзо: Именно вашите думи за #MeToo породиха полемика в социалните мрежи. Вие пишете следното в книгата си: “#MeToo често се състоеше в приковаването на позорния стълб без доказателства, нито процес. Попитайте Ришар Бери, оневинен след двегодишни клеветнически доноси, какво мисли за освобождаването на словото. Дадоха на всички жени този ядрен бутон”.

Фредерик Бегбеде: Да, да. Мисля, че има система, която се нарича “правосъдие”. Със сигурност тя не работи много добре, нужни са повече ресурси, за да се регистрират жалбите и да се разследва цялото сексуално насилие. Всички сме съгласни с това. Но в крайна сметка, тази система се състои в изправянето един срещу друг на обвиняемия и на човека, който подава жалба, има адвокат на защитата, има равновесие и се опитват да изяснят нещата, накратко резюмирам принципите на правото.

Андре Беркоф: Има нещо, което ме порази, Фредерик Бегбеде, и което е неразделно свързано с вашата книга. Гледах ви два-три пъти в телевизионни предавания. Това, което ме порази, е не че се разкайвате, но вие казвахте: “не, аз изобщо не съм такъв”. От една страна имаше хора, които ви третираха сякаш сте Епщайн, а вие почти се извинявахте по телевизията. Защо?

Фредерик Бегбеде: Не, не се извинявам, но трябва да кажа, че по принцип творците, писателите не трябва се приемат като политиците. Тъй като аз не участвам в никакви избори, а публикувам книга, която е лична, интимна книга с изповед, където разказвам за моите мерзости във всички области, не очаквах да се окажа изправен пред трибунал и да съм длъжен да се оправдавам за всяка запетая в книгата.

Андре Беркоф: Така е по принцип?

Фредерик Бегбеде: Да, имах чувството, че все едно изведнъж съм станал политик от типа на Ерик Земур. Това е странно. Мисля, че един творец би трябвало да се изразява свободно, да има право да публикува това, което иска. Дори да пише глупости, той има право да пише глупости…

Андре Беркоф: Абсолютно.

Фредерик Бегбеде: И освен това не трябва да се отнасят към творците все едно са политици.

Андре Беркоф: Освен това, ако един политик е на власт, може да наложи някои неща, а вашият случай не е такъв.

Фредерик Бегбеде: Не, аз предлагам книга. Ако не ви харесва книгата, не я купувате, не я четете. Аз просто свидетелствам. Но наистина почувствах още с публикуването на заглавието, че това заглавие провокира още преди да я отворят, още преди публикуването на книгата някакъв изблик на омраза. Не знам дали заради думата “хетеросексуален”. Никога няма да разбера, това е доста ирационално.

Селин Алонзо: Именно, на 21 април, когато бяхте в Бордо, за да представите книгата, трябваше да го направите под полицейска охрана. Повече или по-малко бяхте взет за заложник от колектива “Феминистки колаж” (“Collage féministe”), който ви упреква, че възхвалявате в книгата си културата на изнасилването.

Фредерик Бегбеде: Напълно невярно.

Изабел Аланзо: И в комюнике този колектив заявява следното: “Неговата книга изобилства от пасажи с нечувано сексистко насилие и банализира изнасилването, пишейки именно, че страхът от затвора е единствената причина, която възпира мъжете да нападат сексуално всички жени, които им харесват”. Какво ще отговорите на тези жени, които ви упрекват също, че оспорвате съществуването на патриархата?

Фредерик Бегбеде: Всичко това е невярно, те не са чели книгата. Книгата се развива, има фрази, извадени от техния контекст, но наистина в някакъв делириум пиша за мъжкото желание като за нещо френетично, лудо, буря в главата, която прави така, че хетеросексуалният мъж е постоянно привлечен, омаян. Но той се въздържа, както казва Камю, въздържа се. Така че аз казвам: за щастие, има закон, който ни възпира и очевидно уважаваме жените. Но не това беше целта. Целта не беше да дебатират с мен, целта беше да бъде забранена тази конференция, да развалят дебатите и да сложат на витрината колажи с тежки обиди. Това беше. Това е цензура, тези личности съвсем не търсеха демократичен дебат. Именно това откривам. За първи път в живота ми трябваше да бъда охраняван от три коли с ченгета, само за да изнеса лекция в една книжарница. И между другото отидох да видя полицаите, казвайки им: “Нещата се променят. Едно време ме арестувахте, а сега ме пазите”.

Андре Беркоф: Да, за консумация.

Фредерик Бегбеде: Те се пошегуваха, казаха ми: “Да, вие остарявате”.

Андре Беркоф: Само една дума, защото това, което казва Фредерик, е интересно. Ще дам един пример, една шега, която днес вече не може да се разказва, освен тайно: Сен Жермен де Пре, времето е хубаво, двама души седят на терасата на кафенето. Гледат момичетата и единият казва на другия: “Знаеш ли, тъжен съм, защото никога няма да можем да ги имаме всичките”. А другият отговаря: “Да, но можем да опитаме”. Това изнасилване ли е? Опит за изнасилване? Не. Но подобна шега вече е невъзможна.

Фредерик Бегбеде: Всъщност в книгата си казвам точно това: в главата си имаме фантазии. Виждайки жена, която ни привлича, в главата си имаме фантазии като Шарл Бодлер, като Чарлз Буковски. И това не е култура на изнасилването. Културата на изнасилването е нещо друго. Когато виждаме, например, в един филм, “Анжелика, маркиза на ангелите”, тя винаги казва “не, не, не, о, да!”. Това наистина показва, че ако мъжът настоява, докато тя казва “не”, той ще бъде възнаграден. Това е култура на изнасилването. Но аз съвсем не съм такъв. Да, аз съм човек, седнал на терасата на кафенето, който се любува отдалеч и дори не смее да отиде при жената, която не познава. Имам право на това. Мисля, че поне можем да кажем, че имаме право на това.

Селин Алонзо: Фредерик Бегбеде, след конференцията в Бордо бяха ли отменени други конференции?

Фредерик Бегбеде: Да, за съжаление, след като този колектив от Бордо все пак спечели, имаше книжарници, които една след друга отмениха моите конференции. Това означава, че има хора, които се страхуват да не се случи същото нещо, т.е. да бъдат нарисувани с графити, да има демонстрации. Не им се сърдя, че ме отмениха, но в крайна сметка има някакво малодушие в това. Мисля, че е нужна малко смелост и да си кажеш “имам право”. Пак повтарям: аз казвам само много банални, любезни и любовни неща за жените. Трябва да можем да говорим за всичко това спокойно и ако тези феминистки искат да дискутират с мен, аз съм напълно отворен за демократичен дебат.

Селин Алонзо: Проблемът - аз се свързах с тях - е, че те отказаха да говорят в пряко предаване днес по радио “Сюд”.

Фредерик Бегбеде: Това са хора, които отказват дискусия, докато аз съм като Виржини Депант - аз съм за мир между половете. Аз съм за това да можем да водим диалог, да дискутираме, но вместо това получавам обиди и хора, които се крият.

Андре Беркоф: Това говори много за обществото. Днес се нахвърлят на Фредерик Бегбеде, утре може да е някой друг. Това, че днес един писател, който и да е той, има нужда от три коли с полицаи, и че го “отменят”, сякаш е от крайната левица или крайната десница, сякаш е безумен левичар или неонацист.

Фредерик Бегбеде: Аз приемам това по-скоро като забавна история, защото, честно казано, не е много сериозно и използвам това, че съм тук, за да кажа: не отменяйте всички събития, защото нищо няма да се случи! Преди две седмици бях в Салона на книгата, направихме конференция с Венсан Равалек, която мина много добре. Нямаше демонстрация, нямаше графити, така че това е възможно. Не бива да надценяваме заплахата. Но наистина е странно. Някога малко завиждах на Уелбек, когато имаше полицейска защита. Казвах си: “каква класа!”. Но днес всъщност е малко досадно и мисля, че полицията трябва да върши други неща, а не да пази писателите.

Андре Беркоф: Уелбек беше с полицейска защита след публикуването на “Подчинение”.

Селин Алонзо: В книгата си, Фредерик Бегбеде, казвате “сбогом на коката”. Саган бе казала, че човек се дрогира, защото животът е мрачен, хората са отегчителни, вече няма толкова висши идеи, които да бъдат защитавани. Вие защо се дрогирахте? Били сте на 20 години, когато сте започнали, така ли е?

Фредерик Бегбеде: Това беше модерният жест през 80-те години, когато се оказах с приятели, които пробваха това нещо. Виждахме го в много филми, в “Добри момчета” на Скорсезе, в сериали…

Андре Беркоф: Филмите на Анди Уорхол също.

Фредерик Бегбеде: Да, това беше един жест в някои среди на Парижкия нощен живот. Освен това е забавно, аз имам много смешни спомени. Но много бързо затъваш. Мислиш си, че не е опасно, а след това малко по малко изпадаш в депресия. Аз спрях, защото си казах: “Не, твърде стар съм. Минах възрастта за тези глупости”. Това е всичко.

Селин Алонзо: Казвате също, че сте се дрогирали от скука.

Фредерик Бегбеде: Да, това много добре го казва Франсоа Саган. Човек се дрогира, за да се случи нещо, защото не се случва нищо. И между другото, често това е най-тягостното: накрая си обграден от наркомани, които говорят само за това. Дрогират се, защото иначе няма какво да си кажат.

Селин Алонзо: До такава степен?

Фредерик Бегбеде: Да, да. Оказваш се обграден от хора, които са последователи на същата субстанция. Ако трябваше отново да го направя, нямаше да го правя.

Селин Алонзо: Да, все пак има по-добри начини за справяне със скуката.

Фредерик Бегбеде: Работата е там, че след като спрях, когато вечер пия вино, имам голям махмурлук на сутринта. Сега следващото нещо е да спра и алкохола.

Андре Беркоф: Но това ще бъде тъжно, Фредерик (смях).

Фредерик Бегбеде: Тъкмо от това ме е страх. Страх ме е да не умра от скука.

Андре Беркоф: Това ми напомня за Еди Баркли, който имал друга пристрастеност и на когото един приятел казал: “Ти излизаш всяка вечер, всяка вечер от 30 години насам! Няма ли момент, в който да искаш да си останеш у дома, да гледаш телевизия?”. И той казал тази чудесна фраза: “Но какво да правя у дома? Нямам какво да си кажа”.

Фредерик Бегбеде. Така е, има някакво препускане, за да не видиш собствените си тревоги или празнотата в живота си.

Селин Алонзо: А може би и нужда да попаднеш в опасност?

Фредерик Бегбеде: Да, това е голямата ми теория в тази книга. Мисля, че моето поколение, което не е преживяло войната - все пак ние сме първото поколение французи, които не са преживели войната, аз съм роден през 60-те години, преди това мъжете са получавали бойно кръщение, било е ужасно, но един мъж се е определял чрез насилието. И може би това са намерили, за да заместят войната - дрогата. Може би.

Андре Беркоф: Във всеки случай посвещаване, игра на посвещаване.

Фредерик Бегбеде: Вкусът към риска. Това не е непременно дрогата. Други поемат риск, карайки мотор с 250 км/ч като Колюш…

Андре Беркоф: Други обикалят света пеша…

Фредерик Бегбеде: Да, или катерене като Силвен Тесон. И винаги го има това търсене на саморазрушението, което може би е нещо по-скоро мъжко, отколкото женско.

Селин Алонзо: Може би. Но вие днес напълно излекуван ли сте?

Фредерик Бегбеде: Човек никога не е излекуван. Аз ходя на сбирки, винаги трябва да внимавам. Има определени часове, когато си в опасност, защото може да се изкушиш.

Селин Алонзо: Кои? Вечерта?

Фредерик Бегбеде: В полунощ, по-скоро след полунощ. Ако съм обграден от кокаиномани в 1 часа след полунощ, съм в опасност. По-скоро трябва да избягвам подобни ситуации.

Селин Алонзо: Затова ли избягахте от Париж през 2017 г.?

Фредерик Бегбеде: Това е една от причините. Главната причина е, че ми се родиха две деца и исках да опитам друг живот, в по-близък досег с природата.

Андре Беркоф: По-спокоен.

Фредерик Бегбеде: Да, но имаше и други причини. Париж ми поомръзна със замърсяването, задръстванията… Но сега преоткривам Париж.

Селин Алонзо: А днес казвате, че се чувствате по-добре в августински манастир, отколкото в бордей и че с военните ви е по-забавно, отколкото с фешънистите. В книгата си разказвате за духовното уединение, което сте направили. Този пасаж в книгата ви е много вълнуващ, разкажете ни как се случи.

Фредерик Бегбеде: На един издател, Никола Дия, му хрумна идеята да изпрати няколко писатели в един манастир, който се казва Абатство Лаграс. Честно казано, когато отидох, бях изтощен, много уморен след купон предишната вечер. Мислех, че няма да ми е интересно, а след това изплуваха детски спомени от католическото ми обучение и чух грегориански песнопения, видях тези мъже в бели раса, които коленичат и пеят, и ми потекоха сълзите. Не се проснах на земята, не видях Иисус пред себе си, но наистина се почувствах добре.

Селин Алонзо: Особено ви е развълнувало това християнско песнопение.

Фредерик Бегбеде: Да.

(музика)

Фредерик Бегбеде: Виждате ли колко е хубаво!

Селин Алонзо: Толкова е възвишено! Това е молитва на Св. Тереза Авилска.

Фредерик Бегбеде: Св. Тереза Авилска казва “Само Бог е достатъчен” на хората, които имат вяра. Няма нужда да излизаш всяка вечер, нямаш нужда от разни субстанции, само Бог е достатъчен. Всъщност те са намерили смисъл в живота си и затова завиждам на тези хора, тъй като се усеща тяхното блаженство.

Изабел Алонзо: Вие имахте ли вяра, Фредерик?

Фредерик Бегбеде: Имах, защото бях възпитан в католическия катехизис, така че, да, на 6-7-8 години аз вярвах. Бях дете с чисто сърце, нямах никакво съмнение в това, което ми разказват, като всички деца. Бях абсолютно вярващ и изпитвам носталгия, защото животът беше толкова по-прост, когато бях на осем-девет години и бях убеден в съществуването на Бог. А днес е много по-сложно. Така че съм развълнуван от детето с чисто сърце, което бях.

Изабел Алонсо: Споменавате също катофобията (фобия към католицизма - б. пр.), която, както казвате, днес е насърчен расизъм във Франция.

Фредерик Бегбеде: Добре знаем, че ако критикуваме исляма, например, рискуваме живота си. Неприемливо е да си правим шеги с евреите и е много добре, че е неприемливо. В замяна на това, има една религия, на която имаме право да се подиграваме постоянно - това е католицизмът, с една дума християнската религия. Може би това е доказателство за зрялост. Може би.

Андре Беркоф: Когато в обществено учреждение като “Франс Ентер”, без да цитирам други, пробива “Иисус е педал”, всички се забавляват и няма последствия. Ако направят същото нещо с Яхве или Мохамед, това ще създаде някои проблеми.

Фредерик Бегбеде: Има двоен стандарт, но Иисус впрочем казва в Проповедта на планината: “Ако те ударят по дясната буза, обърни и лявата”. Мисля, че това е доста изискано.

Андре Беркоф: Да, изискано е, но да не бъдеш през цялото време в тази ситуация.

Селин Алонзо: Вие имате ли желание да обърнете лявата си буза за ултрафеминистките днес?

Фредерик Бегбеде: Но аз само това правя. Само това правя!

Селин Алонзо: Но той е ревльо! (смях)

Фредерик Бегбеде: Да, нека да поговорим за ревльовците. Знаеш ли кои са ревльовците? Ще ти обясня. Открих, че феминистките смятат, че мъж, който се оплаква, който ридае, който казва, че е нещастен, е ревльо, защото мъжете нямат право да се оплакват, тъй като в патриархалната система имат цялата власт и следователно, щом имат цялата власт, нямат право да се оплакват.

Андре Беркоф: Това ли казват феминистките за ревльовците?

Фредерик Бегбеде: Значи аз съм ревльо. Както ще бъде и Андре, ако някога Андре се оплаче в ефир от положението на белите хетеросексуални мъже.

Андре Беркоф: Само една дума от Саша Гитри, която вече не може да бъде изречена в ефир, но аз ще я кажа: “Аз съм против жените, напълно против”.

Фредерик Бегбеде: Бих искал да кажа нещо, защото това е важно. От излизането на тази книга - тя върви много добре, така че благодаря на колектива в Бордо - ако бях наел пиар агенция, тя нямаше да се справи по-добре от тези феминистки. Освен това те са само едно малцинство, трябва осъзнаем това. Не мисля, че трябва да се страхуваме, това наистина е едно съвсем малко малцинство. Наистина получих много признания от жени, които подкрепят книгата ми, казват ми “напълно сте прав”, “благодаря, че казахте всичко това”. Нека се обичаме един друг, нека се опитаме да се съблазняваме, да се срещаме и да се влюбваме. Тъжно е, ако вече не можем да правим това, особено във Франция, страната…

Андре Беркоф: На съблазняването.

Фредерик Бегбеде: Страната на съблазняването, на любезниченето, това е много френско изкуство.

Андре Беркоф: Да кажем, че има не само опасни връзки!

Фредерик Бегбеде: Не, абсолютно!

Селин Алонзо: Но всъщност най-лошата ви пристрастеност, казвате вие, е към секса - нито военната дисциплина, нито религията, нито коката са успели да ви излекуват от тази пристрастеност.

Фредерик Бегбеде: Това наистина е пасажът, който предизвика най-много полемики, защото има цяло лирично отклонение за желанието ми към жените. Но мисля, че човек може да напише това. Когато си хетеросексуален и виждаш да минават жени, ти си напълно възхитен, но пак казвам, отдалеч и с цялото уважение между възрастни, които приемат да участват в сексуален акт. Това се разбира от само себе си.

Селин Алонзо: Вие казвате: “Ние не сме кретени, а чакали. Чакалът е на път 365 дни в годината. Чакалът прекарва цялото си съществуване, пеейки песента на животните”.

Фредерик Бегбеде: Забавното е, че певицата Анжел пусна: “Това да ли е или не?”. Това е същата идея, но днес една жена има по-голямо право да каже това, отколкото един мъж.

Селин Алонзо: Казвате, че една от най-добрите системи, за да бъде контролирана лудостта на мъжете, е бракът. Но това е провокация, Фредерик Бегбеде!

Фредерик Бегбеде: Честно казано, аз съм много щастлив.

Андре Беркоф: Кой брак ви е това, Фредерик?

Фредерик Бегбеде: Третият. Аз съм специалист по брака. Но исках да кажа на Сандрин Русо, която говори за деконструираните мъже, кой всъщност е деконструираният мъж. Това е съпругът. Съпругът е тук, той канализира своето желание и се грижи за някого, когото смята за по-важен от себе си. Така че има красота в тази идея, която всъщност е романтична идея: да се влюбваш отново в същия човек всяка сутрин и да избереш една жена, за да се отървеш от милиардите жени!

Андре Беркоф: Да не мислиш повече за другите.

Фредерик Бегбеде: Да.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте "Гласове"в Телеграм