Франсис Скот Фицджералд, нараненият принц

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Героинята изчаква нейният ухажьор да спечели пари. Тя се отличава с красота, която снимките не успяват да предадат. Той също не е зле, нещо като наранен принц. Тя му изпраща писмо, което завършва така: <em>Ще умрем заедно, знам го</em>. Казват, че е ексцентрична. С времето ще я нарекат луда. Тя мечтае да стане балерина. Той си спечелва писателска слава. Тя е неговата муза.</p> <p><strong>Много бързо се превръща в неговия кръст.</strong></p> <p>В началото двамата се обичат толкова много, че дори имат обща четка за зъби. На всяка страница от книгите му силуетът на Зелда се превръща в букви. <em>Все едно ми е дали тя ще умре, но не бих понесъл да се омъжи за друг</em>, казва той. Заедно те превръщат фантазията в изкуство. Тази фантазия обаче си има цена. Един ден трябва да се плаща. В брой.</p> <p>Не липсват чудновати анекдоти, дори и да са трудно проверими: поръчвали шампанско и пресен спанак в полунощ, къпали се с дрехите във фонтата на Юниън Скуеър, катерили се по покрива на такситата. Легендите следват една след друга. Тази подвизи имат своя чар. Но са уморителни. Авторските права валят. Те пътуват, придружени от 17-те си куфара и &bdquo;Енциклопедия Британика&rdquo;.</p> <p><strong>Ето ги в Париж, хотел &bdquo;Риц&rdquo;, Монпарнас.</strong></p> <p>Лазурният бряг все още не е засипан с мазни хартии. Там Зелда има авантюра с френски пилот, епизод, чиято следа откриваме в &bdquo;Нежна е нощта&rdquo;. През това време Хемингуей, съперникът, мнимият брат, обикаля баровете на улица &bdquo;Дьоламбр&rdquo;. Те въплъщават бурните 20-те г., танцуват на фона на джаза, наемат къща в Лонг Айлънд (<em>Позволяваме си да съобщим на гостите през уикенда, че всяка покана да останат и в понеделник, отправена от един или друг от домакините в неделя на разсъмване, не трябва да бъде взета на сериозно</em>). Джинът тече във вените им. Ражда им се дъщеря, Скоти, през 1921 г. Има и един аборт. През 1925 г. се появява &bdquo;Великият Гетсби&rdquo;, благодарение на който той се надява да стане</p> <p><strong><em>най-добрият второстепен писател в света</em>.</strong></p> <p>Няколко леки автомобилни катастрофи, все по-упорстващ махмурлук. Посещават богатите, без да ги разбират наистина. Доларът мирише на трагедия. Терминът &bdquo;изгубено поколение&rdquo; им пасва като ръкавица. Странностите на Зелда се увеличават, включително и опит за самоубийство. Все пак тя успява да изпрати тайно един ръкопис на издателство &bdquo;Скрибнърс&rdquo;. &bdquo;Запази ми този валс&rdquo; излиза през 1932 г. (1392 продадени екземпляра). Тя започва да рисува, въобразява си, че е новата Айседора Дънкан. Състоянието й се влошава. Чува цветята да говорят. В главата й ехтят гласове. Медицината трябва скоро да се намеси. Психиатрите струват скъпо. Скот се изтощава. Между 1920 и 1937 г. той пише 113 новели. <em>Господи, колко е непоносима писателската професия!</em> Зелда влиза в клиника. Тя чете Библията, споделя пред сестрите:<em> Без надежда, без младост, без пари, ще остана там, за да съжалявам вечно, че съм жива</em>. Скот я посещава, пише й неуморно: <em>Надявам се, че четеш книги (знаеш, онези неща, които приличат на блокове, но се отварят от едната страна)</em>.</p> <p><strong>Балът е приключил. Трябва да се угасят светлините.</strong></p> <p>Холивуд, този <em>трагичен град, населен с красиви момичета</em>, отваря обятията си за него.&nbsp;<em>Физически и морално ипотекиран до шията</em>, Скот работи над сценарии, повечето от които остават незаснети, с изключение на &bdquo;Трима другари&rdquo;. Договорът му с &bdquo;Метро Голдуин Майер&rdquo; е продължен. 1000 долара седмично (за сравнение Фокнър получава едва 300). Изчиства дълговете си.</p> <p>Запознава се с 28-годишната Шийла Греъм, вестникарски хроникьор. Двамата заживяват заедно. Среща се с продуцента Ървин Талбърг, който ще стане главния герой в книгата му &bdquo;Последният магнат&rdquo;. Амбицията му: <em>Да получа малко безсмъртие, ако не пестя усилията си</em>. Здравето му се влошава. Откриват туберкулоза. Започват проблеми със сърцето. Вече прилича на старец, след като години наред е изглеждал много млад за годините си. Спира да пие. Син халат замества костюмите и вратовръзките.</p> <p>Умира от удар на 21 декември 1940 г. Докато яде шоколад и слуша &bdquo;Героична симфония&rdquo; на Бетовен. На пишещата машина вече е набрал 45 хил. думи от бъдещия си роман. Той е 44-годишен. Противно на слуховете, книгите му не са изчерпани в книжарниците. Когато научава за смъртта му, Зелда доверява: <strong><em></em></strong></p> <p><strong><em>С него светът изглеждаше пълен с обещания</em></strong>.</p> <p>Осем години по-късно тя умира при пожар в болницата, в която е настанена. Пак по нейни думи: <em>Никой нямаше да може да оцелее при нашия начин на живот</em>. В тъмното чува Скот да й отговаря: <em>Аз съм продукт на един дух, който не знае какво иска, на едно тревожно поколение</em>.</p> <p>Нощта вече не е толкова нежна.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/FITZGERALD-2.jpg" alt="" width="618" height="347" /></p> <p><em><strong>Франсис Скот Фицджералд с дъщеря си Скоти в Рим, 1924 г.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>