Философът Аласдеър Макинтайър: Добродетел ли е патриотизмът?

<p>Не подлежи на съмнение фактът, че в обществото няма единно мнение относно патриотизма.</p> <p>Наистина, би било погрешно да предполагаме наличието на две само прости, ясни и взаимопротивоположни системи от вярвания относно патриотизма. И все пак изглежда оправдано да поместим целия възможен спектър от противоположни едно на друго гледища между такива именно два полюса.</p> <p>На единия край ще поставим гледището за патриотизма като добродетел. То е широко прието през 19 век, било е определящо за литературната култура на читателите на МакГъфи.</p> <p>То добива изключително ясен израз в определени моменти през 60-те години на ХХ век. Разбира се, не би било възможно да предложа сериозни основания, които да ме накарат да предпочета едното гледище за сметка на другото. Единственото, което се надявам да постигна, е изясняването на онова, което ги разделя.</p> <p>Първата необходима стъпка по посока на това изяснение е отграничаването на патриотизма в собствения смисъл на думата от две групи разбирания, често приписвани към него.</p> <p>Първата се представя от протагонистите на националната кауза, споделящи схващането, че тяхната нация е борец за някакъв велик идеал. По време на Първата световна война, например, Макс Вебер (немски социолог и юрист 1864-1920 г.) оправдава необходимостта от подкрепа за имперска Германия с това, че именно нейна била каузата на Kultur.</p> <p>По същия начин Емил Дюркем (френски социолог 1858-1917 г.) търсеше подкрепа за Франция, понеже именно нейна била каузата на civilisation.</p> <p>В същата група са и онези американски политици, които обосновават нуждата от преданост на американските граждани към своята страна с това, че тя била борец за свобода срещу злото.</p> <p><strong>Какво разграничава подобни твърдения от патриотизма? </strong></p> <p>Първо, това, че те се интересуват предимно от идеала, а не от нацията. И второ, че доколкото предаността към даден идеал дава добри основания за преданост и към съответната страна, дотолкова са налице и добри основания всеки да подкрепя каузата на своята страна, независимо от неговата националност или гражданство.</p> <p>За разлика от горните твърдения патриотизмът следва да бъде дефиниран в термините на особен вид лоялност към дадена страна, която е присъща единствено на принадлежащите към съответната националност.</p> <p>Само французите могат да бъдат патриоти на Франция, докато всички останали също могат да прегърнат като своя собствена каузата на civilisation.</p> <p>Тук обаче веднага следва да се направи второто важно отграничение.</p> <p>Патриотизмът не трябва да се бърка с безадресната лоялност към собствената нация, когато не се отчитат особените национални характеристики.<br /> &nbsp;<br /> Присъщо за патриотизма е неговата обвързаност с особените характеристики, достойнства и постижения на съответната нация.</p> <p>Тъкмо ценността на националните достойнства и постижения мотивира поведението на патриота.</p> <p>Но той не оценява по същия начин достойнствата и постиженията на други нации, дори те да са от същия вид. Понеже патриотът, доколкото е патриот, ги цени не просто като достойнства и постижения, а като достойнства и постижения на собствената си нация.</p> <p>В тази връзка трябва да се обърне внимание на факта, че</p> <p><strong>патриотизмът се намира в класа на добродетелите, подчинени на някакъв вид лоялност </strong></p> <p>(ако това изобщо може да бъде добродетел). В този клас са още съпружеската вярност, любовта към семейството и рода, приятелството, любовта към институции като училището, крикет&nbsp; или бейзбол клуба.</p> <p>Всички те изразяват особен вид дейностно проявяващо се зачитане към отделни хора, институции или групи &ndash; зачитане, базиращо се на особената исторична връзка между зачитащия и съответния нему човек, институция или група.</p> <p>Ще бъде погрешно обаче да считаме, че патриотизмът или други подобни прояви на привързаност са по същество варианти на признателността.</p> <p>Съвсем естествено е да сме признателни на много хора, институции или групи, без в това да има някакъв елемент на привързаност.</p> <p>Патриотизмът и сходните нему прояви обаче предполагат особен вид признателност.</p> <p>За онези, за които патриотизмът и сродните му прояви на привързаност са добродетели, дължимото към своята нация или човек не представлява просто някаква отплата за получени ползи според принципа на реципрочност на ползите.</p> <p>Затова, независимо че патриотът, влюбен в страната си, или съпругът, верен на съпругата си, могат да изтъкнат като частично подкрепящи основания за признателността си достойнствата на тази нация или съпруга, от които те са се ползвали, техните основания все пак си остават частично подкрепящи основания просто защото въпросните достойнства са ценени тъкмо като достойнства на моята страна или съпруга, както и ползите от тях са ползи, които аз съм получил от собствената си страна или съпруга. Личният характер на това отношение е изключително важна и неотстранима характеристика. А това вече само по себе си е съществен проблем.</p> <p>Какво е отношението между патриотизма като такъв, признателността към съответната нация и признателността заради нейните достойнства и заради ползите, които патриотът получава?</p> <p>Отговорът на този въпрос зависи от отговора на друг, много по-фундаментален въпрос, който най-добре може да бъде формулиран чрез тезата, че ако &nbsp;и патриотизмът следва да бъде разбиран по начина, по който аз го разбирам, тогава ще се окаже, че той не е добродетел, а порок.</p> <p>Защото при това мое разбиране патриотизмът и моралът ще се окажат несъвместими.</p> <p>*Аласдеър Макинтайър (роден през 1929 г. в Глазгоу) е един от водещите американски представители на политическата философия и етика.<br /> <br /> &nbsp;</p>