Джонатан Хайд: Социалните мрежи са Вавилон, фрагментация във всичко, объркване навсякъде

"Когато умерените мълчат, екстремистите вземат властта", казва в интервю за "Фигаро" американският социален психолог Джонатан Хайд, преподавател в Stern School of Business на Нюйоркския университет. Заедно с Грег Лукианоф той е автор на забележително есе за опустошенията на “уокизма” в американските университети, «The Coddling of the American Mind» (Разглезването на американския дух), публикувано през 2018 г.

 

- Купуването на Туитър от Илон Мъск тревожи някои хора от левицата. Милиардерът казва, че иска да насърчи свободата на изразяване. Смятате ли, че в нашето общество има липса или излишък на свобода на изразяване?

- Никога не говоря за “свобода на изразяване” сама по себе си, без да уточнявам за коя институция става дума и каква е нейната цел. Така в университета целта е търсенето на истината. За това е необходимо да могат да се изразяват противоположни гледни точки, да се гарантира свободно разглеждане и да няма дискриминация спрямо някои политически възгледи.

Това не е същото като свободата на изразяване. Туитър не е университет. Неговата цел на е истината. Но ако това е публично място, както Мъск и много хора смятат, тогава ни трябват критерии за реч, подходящи за публично място. Това означава без сплашване, без смъртни заплахи или заплахи за изнасилване. Всичко това вече е незаконно и не е част от свободата на изразяване. Но в Туитър проблемът са не толкова конкретните заплахи за насилие, колкото тормозът на ниско ниво. Мъск би трябвало да го превърне в място, където хората се страхуват по-малко да кажат какво мислят. Това означава да намери начин да промени динамиката, така че 80-те процента умерени потребители да не бъдат сплашвани от екстремистките глупаци.

- Повече модериране ли означава това?

- Всички са се фокусирали върху модерирането на съдържанието, но то е само 10 процента от проблема. В САЩ няма да се разберем за това: левицата иска повече модериране, смятайки, че всеки десен дискурс е реч на омразата; десницата иска по-малко, защото смята, че всички модератори са леви!

След като проучих задълбочено какво правят социалните мрежи за демокрацията, стигам до заключението, че проблемът не е в това, че някои хора публикуват ужасно, злобно или фалшиво съдържание, а, че всичко ужасно, злобно или фалшиво може да се разшири в рамките на двадесет и четири часа и да достигне милиони хора. Мисля, че проблемът е в архитектурата на мрежата, а не в модерирането на съдържанието.

- Значи трябва да се реформират алгоритмите?

- Не само. Алгоритъмът е част от проблема. Един от най-важните елементи е кой е на платформата. Има много фалшиви профили в Туитър, роботи или обикновени тролове. Безумие е да има публично място, където мнозинството е от фалшиви граждани или хора, които манипулират.

Така че, ако Мъск въведе удостоверяване на потребителите, това ще бъде огромна стъпка напред. Ако съкрати някои от функциите, които подобряват разпространението на нискокачествените послания, това също би било добре. Ако направи някои от промените, които Франсис Хаугън, разобличителката на Фесйбук, препоръча на Фейсбук, това би било добра новина.

- Трябва ли да се премахне анонимността?

- Не, анонимността е друг проблем. Проблемът не е дали публикуваш с истинското си или фалшиво име, проблемът е да бъдеш отговорен. Не можете да си откриете сметка в банка без документ за самоличност. Банките трябваше постепенно да въведат правила, за да не може в тях да влезе човек с чанта със злато и да каже: “Открийте ми сметка на името на Джон Смит”.

В началото на интернет съществуваше тази либертарианска утопия, тази мечта да можеш да кажеш всичко, без изобщо да оставяш следи и да имаш идентификация. Добронамерена, но ужасна идея. Може да има някои места на анархия в мрежата, но мисля, че Туитър стана твърде важен за демокрацията, обществото и журналистиката, за да остане място с нулева автентификация.

- Сравнявате социалните мрежи с Далечния Запад, място, където сами раздаваме правосъдие…

- Читателите би трябвало да се опитат да си спомнят как изглеждаше мрежата в началото. През 90-те години беше страхотно. Имаше токсични зони, но имаше невероятно чувство за възможност, изследване или откритие, обединение на света. Дори Фейсбук и Туитър бяха много добри места. Но след известно време те се превърнаха в жестоки места, където хората нападат другите. Много хора бяха уволнение или унизени.

Някои се самоубиха. Динамиката, която позволява на разгневени хора и морализатори да се групират и да нападат други, които често са напълно невинни, е невероятна несправедливост. Социалните мрежи продължават тази несправедливост и всеки ден разрушават живота на невинни. Поради каква причина? Много активисти казват, че това е справедливост. Казват, че държат сметка на властта. Но прилагането на справедливост без надлежна процедура, без възможност да се противоречи, без отговорност, е законът на Далечния Запад.

- Как да се регулират медиите, без да се превърнем в Китай или Русия?

- Първата огромна крачка е просто да признаем, че трябва да регулираме. Ние регламентираме фармацевтичните продукти, колите, самолетите. И всички тези индустрии са процъфтяващи. Желаната утопична саморегулация в началото на интернет напълно се провали. Така че абсолютно имаме нужда от федерален регулатор.

Това е първа точка. Втората е, че независимо от регулацията, тя трябва да бъде неутрална от политическа гледна точка: не може да казваме, че само консервативните мнения не трябва да се изразяват. И няма да има посегателство към свободата на изразяване, ако тази неутралност е гарантирана. Ето защо трябва да се съсредоточим по-скоро върху реформите на архитектурата, отколкото върху модериранато на съдържанието.

- В статия в The Atlantic сравнявате Америка от десет години насам с Вавилонската кула. Защо тази метафора?

- Това е най-добрата, която намерих, за да опиша това, което преживяваме. В мита за Вавилон ключовият аспект е, че хората стават много могъщи.  Те строят град с кула, достигаща до небесата. И Бог се обижда от тяхната горделивост, от тяхната арогантност. За да ги накаже, Бог решава да обърка езиците им, за да не се разбират повече. Така че Вавилон не е история за племената. Не е левицата срещу десницата, нито гражданска война. Това е фрагментация на всичко и всеки. Изригване на безпорядък навсякъде. Преди десет години не беше така.

- Кога настъпи този повратен момент? Кога влязохме в поствавилонската ера?

- Пикът на технодемократичния оптимизъм беше през 2011 г. Тогава вярвахме, както през 1989 г., че целият свят скоро ще бъде демократичен, този път благодарение на технологията. В онзи момент бяхме на върха на арогантността… почти завършвахме Вавилонската кула. В действителност началото на края беше започнало през 2009 г. с промените в платформите, които ги направиха много по-заразителни (въвеждането на бутона “Харесвам” във Фейсбук и на RT в Туитър).

Но преди 2014 г. ние наистина не виждахме, че кулата се пропуква и започва да пада. Нещата не бяха напълно безумни през 2013 г., през 2015 г. станаха такива. Междувременно Фейсбук въведе нишки за коментари: можете да отговорите на някой, който е публикувал коментар и всички ще видят, че се борите. Така че това е начин хората да бъдат подтикнати да спорят. През 2014 г. вече имаше много повече битки и агресивност. Тогава започнаха да се случват странни неща в американските кампуси. Студентите да изискват защита срещу думи и оратори. Да крещят по високоговорителите…

- Смятате ли, че културата на отмяната и “уокизмът” (wokisme) са реакции на тази Вавилонска кула в социалните мрежи?

- Винаги е имало разнообразие от морални и политически мнения в кампусите. Винаги е имало хора, за които всичко е било синоним на власт, най-вече в някои департаменти за джендър или афроамерикански изследвания, където ужасната Френска теория навлезе през 80-90-те години на ХХ век. Не че броят на хората, които вярват, че “всичко е власт” изведнъж нарасна. Но социалните мрежи събориха всички стени и дадоха огромна власт за сплашване, суперзаразителност на малцинствени групи. В кампусите крайната левица вдигна пистолета със стрелички и започна да стреля по хората.

Един от първите примери за култура на отмяната, практикувана в Туитър, беше случаят с Брендън Ейч. През 2014 г. този инженер беше повишен в изпълнителен директор на компютърната компанията Netscape. Но в социалните мрежи някой откри и обяви публично, че през 2008 г. той е направил дарение на група, противопоставяща се на гей браковете (и която водеше кампания за организирането в Калифорния на референдум за забраната на гей браковете в щата - б.а.). За седем дни той беше принуден да подаде оставка. Това не се случваше през 2008 г. През 2014 г. всеки, който има възражение, може да опозори някого и да разпали тълпа в Туитър с искане за неговото уволнение. Това е светът, в който живеем оттогава.

- Би могло да се възрази, че Европа и САЩ са преживели доста граждански войни и революции преди интернет. По време на превземането на Бастилията не е имало интернет, но той съществуваше по време на атаката срещу Капитолия през 2021 г. Как социалните мрежи наистина променят играта?

- Да вземем друга метафора. Горските пожари винаги са съществували. Щатът Калифорния има над стогодишен опит в борбата срещу тези пожари. Не могат да ги спрат, но знаят как да се справят с тях. Сега да предположим, че атмосферата на Земята е нараснала от 20 на 80 процента кислород: сега всичко гори. Някои хора биха казали: “Добре, винаги е имало горски пожари”. А управлението на горите в Калифорния би отговорил: “Не, вие не разбирате. Всичко е в огън и ние не можем да го изгасим”. Това се промени. Всеки може да атакува всеки. Това не беше вярно преди 2012 г.

- Разбира се, но не мислите ли, че поляризацията съществува отпреди социалните мрежи?

- Със сигурност. Но играта променя мащаба си, когато сплашването се демократизира, насърчава и освобождава от всякаква отговорст. Когато всеки може публично да опозори или атакува някого във всеки един момент, без отговорност, нито надлежна процедура. Марк Зукърбърг често казва: “Как може да е лошо да се даде повече гласност на повече хора?”. Със сигурност, ако всички имаха повече гласност поравно, може би било по-добре. Но в действителност вие давате повече гласност на четири групи: крайната десница, троловете, крайната левица и агентите на руското разузнаване. Ако тези четири групи имат мегафон и могат да кажат това, което искат, под фалшиви имена, без никаква отговорност, останалите 80 процента стават по-тихи.

Когато умерените мълчат, екстремистите вземат властта. Така Републиканската партия в САЩ сега е напълно обезумяла. Вляво Демократическата партия все още не е обезумяла напълно: все още има спорове между умерените и крайната левица. Всички институции в нашата култура се ръководят от левицата. Когато умерените в редакциите, университети или холивудските студия мълчат или са уволнявани, единствените, които говорят са екстремистите. Това е фундаментална промяна в играта.

 

Превод от френски: Галя Дачкова