Двуезичие

Двуезичие
Когато отворим издание на някой античен класик (Омир, Херодот, Цицерон), направено преди няколко десетилетия (а може и сега) в Германия, Британия или друга западноевропейска страна, откриваме, че предговорът не е написан нито на немски, нито на английски, холандски и т.н., а на един друг език. Това е латински.

 

 

Какво значи това?

Известно е, че езикът на римската държава, а после и на западното християнство от самото му начало е точно този – латински.  

Разбира се, на Запад винаги е имало множество народи, които никога не са говорили латински; но с присъединяването си към Църквата всички те възприемали този език – наистина, не като говорим, а само като богослужебен. Някои от тях обаче били толкова повлияни от него, че и говоримият им език се развил на основата на латинския – това са не само италианците, но също и испанците, португалците и французите.

По-северните и североизточни народи обаче – примерно, германците - са запазили собствения си език, макар и в него да са навлезли немалко думи от латински произход.

Църковната централизация на западния свят се е оказала толкова силна, че никой от тамошните народи в продължение на хилядолетие и половина не е могъл да постигне не само църковна, но дори и езикова независимост от Рим. За това не е помогнала дори появата на университетите, защото и там работният език от самото начало бил латински; а и те самите, подобно на монашеските ордени, не се подчинявали на някой местен епископ или светски владетел, а направо на папата.

Реформацията, която е отчасти и движение за езикова свобода (за правото да се изразяваш публично на родния си език), е довела не до реформа, а до разцепление на западната църква; и не е чудно, че верни на Рим останали главно онези страни, чийто говорим език е романски (основан на латинския). Защото те го чувствали като свой.

Така обществата в западния свят се оказали двуезични. Народът знаел само говоримия език, чието развитие обаче се е възпрепятствало от това, че образованието – и богословско, и друго – трябвало да е на латински.

Духовенството и покрай него цялата образована част от обществото разбирало някои от говоримите езици (наречия, диалекти), но „официалният“ език на тези прослойки все пак бил латинският. Той е бил единственият цялостно развит, „пълноценен“ език; докато останалите били изтласкани към областта на частното, битовото и баналното, и оставени за много векове в състояние на примитивност (варварство).

Затова владеещите латински се чувствали не само над, но и някак „извън“ народа – тъй като той не е можел да говори като тях, а те се „понижавали“, когато е трябвало да се обръщат към него.

Дали заради това или просто „наред с това“, западното духовенство е останало завинаги целибатно - духовниците, за разлика от свещенството на Изток, не се женели, което подчертавало тяхната отделеност от народа: той се възпроизвежда телесно, а те – само духовно. 

Ето защо - в съгласие с тези вековни принципи на отделеност - западните „елити“ и до днес са много по-свързани помежду си и същевременно много по-отдалечени  от „простолюдието“, отколкото аналогичните им прослойки в православните страни.

 

...

 

Всичко това не се е случило на Изток, и в частност – в България. Българският език със самото присъединяване на народа и държавата към Църквата е станал пълноценен: както се е говорело у дома, така се е говорело и в двореца, и в храма – със същите думи, макар и с много неологизми. Но тези неологизми, макар и изработени въз основа на гръцките думи, били славянизми и поради това бързо били почувствани като свои и традиционни.

Затова, когато някой средновековен, възрожденски или съвременен български автор пише текст на родния си език, той не се чувства ограничен от него; а знае, че казва всичко, което иска да каже - тъй като езикът му е цялостен и достатъчен. Пишейки на български, той говори първо на сънародниците си, а после и на всеки, който има достъп до този език – било направо, било чрез превод. А ако пише на друг език, то е само защото го адресира към „чужденци“.

Но западният автор, пишейки на латински, не се обръща към чужденци, а точно към „свои“ – към тези от елита. Нещо подобно сега се опитва и чрез английския.

 

...

 

Ето защо в България (да не се забравя първенството й в Европа, а и личната заслуга на царете Борис, Симеон и Петър), както и другаде в православния свят, е трудно или по-скоро невъзможно да се постигне разделение на „елит“ и „простолюдие“. Обществото тук не може да се „разцепи“ на по-висши и по-низши. На Запад това отдавна е нормално и затова там има расизъм и фашизъм. При нас обаче то е чуждо и затова ние такива явления нямаме.

Българският народ не може да бъде унищожен набързо чрез интернационализиране (откъсване) на образованата му прослойка, тъй като тя никога не е била отделяна от него с такива тежки прегради, каквито са езикът и целибатът.

С други думи – в България човек може да достигне най-висока образованост, без поради това да стане чужд на сънародниците си. А този, който се старае преди всичко да изглежда чужд, никога няма да стигне до образованост, тъй като просто не се е интересувал от нея, а от съвсем друго.

Така че онези, които се стараят да говорят усложнено (с англо-латино-грецизми) и да охулват народа си (на прост български), за да изглеждат учени и „елитни“, се заблуждават. Те са далеч от учеността и нищо не знаят за елита. 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Васик

    19 Окт 2015 2:52ч.

    Това, за което се говори в статията, двуезичие ли е, или диглосия? Не мисля, че употребата на термина диглосия в този случай ще е също и проява на явлението диглосия. В действителност политическата класа има свой собствен език, но той не служи на политическата класа, за да каже нещо на простолюдието (понякога наричано също и избирателите), а за да се представи като родствена пред брюкселската политическа класа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Допълнение

    19 Окт 2015 3:08ч.

    Един от пътищата за оздравяването на душата е да се придаде смисъл на историята, в която човек тъй или иначе чувства, че участва. Един приятел, който чете тези неща, каза, че според него това е "историософия". Това е уместна дума. Та когато се придава такъв смисъл, не може да се ползват наготово неща, които са казани другаде или отдавна, дори да звучат добре и да са като цяло верни. Но те не се отнасят точно до "тук и сега". А хората имат въпроси относно живота си точно "тук и сега". Понякога човек си мисли, че общите възгледи (религия примерно) за нещата стигат, за да живее разумно и добре. Но ако той се откаже да размишлява по конкретни (исторически и дори злободневни) неща, има опасност да стигне до равнодушие или дори до враждебност спрямо околните. Защото и те не са какви да е хора (от другаде или от друго време), а точно от тук и от това време. Странно е примерно, как мнозина, които са уверени, че са християни, сякаш не забелязват, че Новият завет съдържа разкази за исторически лица от определено време и място с всякакви подробности относно конкретната обстановка (Н.Г.)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гочев, остави тези въпроси за по-компетентните

    19 Окт 2015 5:41ч.

    от теб. Това което пишеш са празни и неверни неща, от които нямаш ни най-малка представа, защото си зле образован както в историческото езикознание, така и в богословско отношение. Може би е време да проумееш, че да четеш древните извори на собствените им езици не означава нищо без да познаваш добре контекста, в който те добиват своя смисъл. А обзорния поглед и мащабните заключения са по силите само на учени с широка образованост и дълбока мисъл, каквито на теб ти липсват. Иначе рискуваш да се превъреш ако не в Божидар Димитров, то поне в Стефан Цанев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До еееееееееееееее

    19 Окт 2015 5:46ч.

    Щом искаш обосновка, ето. "Ето защо - в съгласие с тези вековни принципи на отделеност - западните „елити“ и до ДНЕС са много по-свързани помежду си и същевременно много по-отдалечени от „простолюдието“, отколкото аналогичните им прослойки в православните страни." Първо. Кои са православните страни? Гърция, България, Сърбия, Румъния и Русия. Как може елитите на тези страни да се сравняват с елитите на Западна Европа, които са са се развивали векове без прекъсване? Първите четири православни страни са били четири-пет века под турско робство. Какви елити са имали през това време? Второ. В България, Румъния и Сърбия елитите, доколкото са се обособили след освобождението, са били унищожени от комунистите. Сегашните елити нямат нищо общо с тях. Също е положението в Русия след 1917г. Авторът иска да ни убеди, че руските елити по време на крепостното право, когато до 1861 г руските селяни са ги продавали като животни, са били по - близки до простолюдието от тези във Франция или Англия. Това ми се струва абсолютно невярно! За езика има още по-големи, как да се изразя по-меко, неистини!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако това босоного историческо умотворение

    19 Окт 2015 6:07ч.

    бъде представено като курсова работа пред сериозен академичен преподавател, то би могло да получи дори 3 (тройка) като насърчение за това, че въпреки неграмотността е направен (похвален) опит за самостоятелно мислене, а то винаги трябва да бъде насърчавано. Иначе то би могло да предизвика възторг единствено у "блестящите лаици" на клуба "Борисова градина". Предполагам, че то е било четено от автора за първи път именно там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • еееееееееееееее

    19 Окт 2015 6:23ч.

    Какви елити са имали през това време? Второ. В България, Румъния и Сърбия елитите, доколкото са се обособили след освобождението, са били унищожени от комунистите. Сегашните елити нямат нищо общо с тях. Също е положението в Русия след 1917г. Авторът иска да ни убеди, че руските елити по време на крепостното право, когато до 1861 г руските селяни са ги продавали като животни, са били по - близки до простолюдието от тези във Франция или Англия. Това ми се струва абсолютно невярно! За езика има още по-големи, как да се изразя по-меко, неистини! МА ТИ ВЕРНО СИ МНОООГО ЗЛЕ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • еееееееееееееее

    19 Окт 2015 6:24ч.

    То че г-н Гочев допуска все още много грешки, това е ясно. Само че съвсем не такива, каквито оплювателите си мислят.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Все още

    19 Окт 2015 6:32ч.

    Все още допуска много грешки, така ли? Ами какво ще стане с тези нещастници, на които е преподавател? И те ще ли ще станат глупаци като него? И докога ще допуска много грешки? Сега разбирам колко е вярна поговорката "Човек се учи докато е жив"!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До еееееееееееееее

    19 Окт 2015 6:37ч.

    Освен МА ТИ ВЕРНО СИ МНОООГО ЗЛЕ нищо ли друго не можеш да измислиш? Да не си бивш студент на Гочев?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • еееееееееееееее

    19 Окт 2015 7:16ч.

    Сметаш да си говориме с тебе ли, аде нема нужда. Много здраве на Жоро каприев!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До еееееееееееееее

    19 Окт 2015 13:51ч.

    Ти не си можел и да говориш, не само да мислиш!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И този

    19 Окт 2015 18:50ч.

    тип преподава в СУ?! УЖАС!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Валентина

    19 Окт 2015 23:37ч.

    Доц. Гочев, продължавайте да пишете! Вашите публикации са прекрасни!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поморийски

    20 Окт 2015 3:57ч.

    Полезно четиво на Гочев

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дачков, Дачков,

    20 Окт 2015 4:58ч.

    не те ли е срам да публикуваш подобни дивотии!?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рашка

    20 Окт 2015 17:21ч.

    Мога да напиша коментар по-дълъг от тази статия. например- как старобългарският станал църковно-славянски,примера с казаното на ГДимитров-не Гемето! а Тарабата в Лайпциг на втрещтените германци как говорили на немски само с конете си или със слугите си! А влиянието на турският от там и арабският в езиковият ни речник след пет века робство - не владичество,е все още чувствително. Дори влашкият език,вкл.кирилицата-за нейното влияние нищо в статията, е бил почти както влиянието на латинския на английският- англичаните дори във формирането на съвременият език-не този на Чосър- са крали и заемствали от латинският на поразия,както във всичко останало! и не е виновен само Уйлям Завоевателя по-точно Копелето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Умберто Еко

    20 Окт 2015 17:30ч.

    Един италиански майстор на афоризмите беше написал, че човек не може да бъде голям български поет. Мнението му изглежда малко расистко. Може би е искал да изрази само едната от следните две идеи или и двете едновременно (би могъл да избере която и да е малка страна вместо България). Първата — че дори такъв поет да съществува, езикът му не е достатъчно познат, за да имаме шанса пътищата ни да се пресекат. „Голям“ всъщност означава „прочут“ — не може да си голям поет, ако не си прочут. Веднъж бях в Грузия и ми казаха, че националната им поема „Човекът с тигровата кожа“ на Шота Руставели е невероятен шедьовър. Вярвам, че е така, но славата му не е отекнала в света така, както тази на Шекспир! Втората идея — една страна трябва да е била разтърсена от големи исторически събития, за да произведе съзнание, способно да мисли универсално.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Статията на Николай Гочев прави един непохватен (в стремежа си към «деликатност на всяка цена») опит

    20 Окт 2015 18:29ч.

    да постави въпроса: „Защо в името на натрапения ни глобализъм и мултикултурализъм трябва да поставяме родния си език в позицията на комуникационен инструмент «втора категория»?“ И наистина — езикът, който са ни завещали нашите родители и прародители е в рискова ситуация. И винаги е бил така, просто ЗАЩОТО КАТО НАРОД СМЕ МАЛКО НА БРОЙ. Намираме се «под критичния минимум», поради което докато на Балканите имаше «турско присъствие», езикът ни се пълнеше с турцизми. В периода на Българското Възраждане, аранжирано В МНОГО ГОЛЯМА СТЕПЕН от «ПОЛУНОЩНАТА ЦАРИЦА» на дядо Вазов, а и през краткия период около Освободителната Руско-Турска войн,а българите изведнъж «порусяха», за да се «понемчат» през управлението на Кобургите. По съветско време отново «порусяхме», а днес всички сме по-големи «американци» даже от самия Джордж Вашингтон и Бенжамен Франклин взети заедно. Е какво сме тогава ние? Лист отбрулен, който политическите ветрове подмятат насам-натам, ли? Комай трябва да взимаме пример от албанците, които, макар да ни се виждат полуидиоти, все пак знаят добре какво е НАЦИОНАЛНО ДОСТОЙНСТВО. Колкото до ЛИНГВА ФРАНКА, която ни е необходима за да се разбираме с външния свят (на когото въобще не му пука кои сме ние и на какъв език се разбираме помежду си), концепциите за изграждане на „лингва франка“ са две. На едната се е спрял Николай Гочев, който ни припомня, че през Средните векове образована Европа е комуницирала на МЪРТВИЯ ВЕЧЕ латински език. Това, за което трябва сами да се сетим е «езиковата микстура», на която по-обикновените люде — занимаващи се с търговия из басейна на Средиземно море — са били възприели да им бъде „лингва франка“ през същия този доста продължителен период на Средновековието, пък и на Ренесанса. «Езиковият хаос» на средиземноморските търговци се е състоял от богат набор италиански, гръцки, арабски, турски, испански, френски и берберо-кабилски лексикални единици. Спомен за този уникален похват на общуване е днешния език на остров Малта. Забелязахте ли принципа на утрждаване на «лингва франка» — или възоснова на един МЪРТЪВ, НО ВЕЛИЧЕСТВЕН ЕЗИК на древна цивилизация (латинския за интелектуална Европа) или пък МНОГО РАЗНОРОДНИ ЕЗИЦИ от даден географски регион, събрани в пъстра колекция в стил „ориенталски пазар“. Малко по-късно в Северна Европа се формира Ханзейския търговски съюз, който също възприема своеобразна «лингва франка» — основана преимуществено на немските наречия, както и на езиците в Скандинавския регион. Вярно е, че в Ханзата доминира «немскоречивост», но това още не е езика на една официална Германия, каквато тя ще стане при Бисмарк. Изводът е, че за ЛИНГВА ФРАНКА трябва да се възприема НЕУТРАЛЕН ЕЗИК (латинския език — на вече несъществуващия РИМ или смесения език — на множество култури, взети заедно), но в никакъв случай не бива да се декретира езика на ДЪРЖАВНОСТ, която неминуемо ще се опита да наложи свой «еднополюсен модел» от позиция на силата, както става сега в целия свят по волята на САЩ и тяхната вечно агресивна политика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Рашка

    21 Окт 2015 1:26ч.

    Към последният-статията на Гочев явно е общообразователна ама дори не става за първи курс студенти по филологичиските дисциплини. Впрочем не се спомена т.н. пиджън инглиш,за лингва франка ясно. Явно началото на съвременният мултикултуризъм води от колониалното минало на Англия и Франция. Общо взето съвременните "латински" езици са вулгарен латински в различна степен.Друг типичен пример на коктейл е холанския-фламандският между немски и английски ,но е част от германските езици. А това,че имало много "русизми" в българският език е спекулация най-малко. Тези русизми са с произход от т.н. старобългарски-църковнославянски език от средните векове,променени фонетично и съвременен правопис и славянските езици са най-стабилната група в Европа колкото да не се харесва това на останалите- руски,български,украински,сърбохърватски,чешки-словашки и......так дальше.Това меко ь- ел и др.консонанти се чувства най-добре в класическата средновековна част на стара Б-я- между Искаро и Ч.море,Дунав и Ст.планина. Като закачка- срам и позор за нашите недоучени депутати и други "интелектуалци" когато казват- канцелиръм,дилитвам,драфта е готов за "онлайниране" взе да мирише. За американският английски да не пишем- той е проба пиджън инглиш особено в южните щати,разбира се не и в колежите на Харвард,Йейл или Принстън.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фотий

    21 Окт 2015 22:25ч.

    Амбициите на статията са благородни, но е хубаво да изчистим някои неточности. Първата е лингвистичната: романските езици не са "повлияни" от латинския, те са произлезли от него. За влияние можем да говорим при английския, но не и при италиански, френски, испански, португалски и т.н. Латинският се консервира, а те продължават да се развиват. Съмнявам се обаче, че езиковият преход от италиански към латински е можел да бъде пречка за някого, който е искал да се образова и така да се издигне. Пречките вероятно са били финансови, а не езикови. Втората е социологичната: езикът не е елемент на социалната, а на етническата сфера. В областта на социалното разделение са само социолектите. Правилното произнасяне на "The rain in Spain stays mainly in the plain" се оказва не толкова трудно. Илайза Дулитъл и професор Хигинс имат един и същи роден език и въпреки различния социален произход принадлежат към един и същи етнос, без значение дали професорът знае и латински. За българския народ разбира се няма никаква езикова опасност да бъде отделен от т.нар. елит. А че използвали прекалено много чуждици - типична черта на парвенютата. Опасност по-скоро е това, че няма истински елит, който да дръпне напред, а някаква псевдопрослойка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Jean-Marie Chassaignon /Жан-Мари Шасеньон/ (1735–1795)

    22 Окт 2015 0:37ч.

    Cataractes de l’imagination, déluge de la scribomanie, vomissement littéraire, hémorragie encyclopédique, monstre des monstres... /Катаракти на въображението, потоп на графоманията, литературно повръщане, енциклопедични кръвоизливи, парад на изродите…/ (1779)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Забулената сова

    22 Окт 2015 20:02ч.

    Статията е за отношението между народа и елита, но както и предния път коментарите се изместиха малко встрани от темата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Забулена сово, когато се касае до «елита» в България,

    22 Окт 2015 22:19ч.

    нещата трябва да се възприемат твърде условно. Ние имаме само някакъв НОВОИЗЛЮПИЛ СЕ ЕЛИТ, което ще рече, че всъщност нямаме елит, защото ЕЛИТ — това значи ЗАНАЯТ, ЧИИТО СЕКРЕТИ СЕ ПРЕДАВАТ ОТ ПОКОЛЕНИЕ НА ПОКОЛЕНИЕ вътре в ЕЛИТАРТНИЯ КЛАН (семейство, род, племе, етнос…). При българите е ясно: имало някога боляри от антуража на владетелите на Второто Българско Царство, но всички били изклани с османски ятаган. Имало след туй будни възрожденци, които подир Освобождението се обособили в ПАРТИИ и започнали да се требят едни други, както и турчин не ги бил требил. Дошла на власт сетне отечествено-фронтовската шайка и доизтребила каквото било останало от потомците на нявгашните възрожденци. Народен съд е това — не е шега работа!… Е, и кой да бъде сега «елита»? Овакантения елит се запълнил с безцеремонни люде, които си били пасли що пасли говедата по баирите, па по некое време взели че слезли в селата със шмайзери на рамо — «народни верни синове»… Такъв елит не го търси за друго, освен за кьор-софра и за тъмни сделки. Сетне — знаем: синовете и внуците на говедарите се накиприха «джазово» и се превърнаха (за една нощ) в АМЕРИКАНЦИ СЪЩИ. Е, где го тук ЕЛИТЪТ? Ми то такъв «елит», дори и да говори на език, с нещо по-различен от ЕЗИКА НА УНИЗЕНИТЕ И ОСКЪРБЕНИ МАСИ, това ще да е такъв «елитен» език, на който при всяка втора дума се упоменава МАЙКАТА — чиста и свята, както я наричат… Хъм, ДВУЕЗИЧИЕ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • уууууууу

    22 Окт 2015 22:28ч.

    Идеята за елит е чужда на християнската вяра.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гочев, ти си позор за класическата филология

    22 Окт 2015 22:40ч.

    Ти си този, който трябва знае, че във Византия например (особено след 10 в.) "елитът" е бил тотално отделен от останалите; че езикът на който същия този елит е пишел се е различавал толкова радикално от говоримия (който също се е делял на диалекти), че простолюдието въобще не го е разбирало (атическия гръцки). Колкото до българския - факт е, че Софроний Врачански се вижда принуден да обяснява най-прости думи като "любов" на турски (севда), за да го разберат. Толкова се е запазил езикът ни. А образованите християни в Турската империя са говорели гръцки (също както образованите европейци са говорели латински), но са разговаряли всеки на своя език (също както всички европейци). В родопските краища дори не се е помнело, че има кирилица - пишели са на български с гръцки букви. А латинският се е смятал за официален академичен език по простата причина, че въобще университетското образование възниква на Запад и възниква в лоното на Западната църква, която служи и пише на латински (но проповядва устно на местните езици). Националната идея възниква едва в 18 век и с нея понятието на национален език.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ти си този, който трябва знае, че във Византия

    23 Окт 2015 5:38ч.

    Ти кога се върна от Византия, че ги говориш тези щуротии.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аполон и Хермес

    23 Окт 2015 16:46ч.

    Уважаемият Гочев, цопна "камък" в блатото на жабите от прехода и те се разкрякаха, крякайки "назобеното" от "прехода към мизерията" и козяшката ясла! А в козяшката кочина, за отмяна на робството е водена война помежду краварите и робовладелците, някоя и друга година преди Дядо Иван, да освободи пра-пра дедите ви, жаби крякащи! За умниците, знаещи какви "елити" сме имали в "щастливото и сияйно минало" (например като този, чиито глави отсича Телериг, разните Киряк Стефчовци, Иванчо Хаджипенчовци и т.н., или "сегашните соросоидоизроди, дето съдят нашето _анкянско Слънце, заради един руски самолет"), които са ...!? Стига само един пример, който вкарва жабетата на кучето в ..., А бре, калпаци, сегашното състояние на български език, на който разговаряте и пишете, е дело на възрожденците, които са го сътворили по време на турското робство. Те, защото наистина са били елит, за разлика от сегашна гмеж, . А сегашните го кепазят с всички възможни начини с изхвърляне на тези възрожденци от учебните програми, с лансирането на малоумията ЕС, ГГ, КТ, ЛФ и други като тях, както и с папагалстването на козяшките говедарщини!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хайде стига благоприказки!

    24 Окт 2015 0:44ч.

    Какви възрожденци! Колко от вас могат да прочетат нещо от възрожденците без речник или бележки под линия? Що за глупости са това! Нашата литература датира от прелома между 19 и 20 в. Литературният ни език се формира в началото на 20-ти век. Това е положението. А вашите познания се основават най-вече върху спомените от ученическото ви прочитане на съкратеното издание на Под игото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Впрочем не виждам причина за гордост

    24 Окт 2015 0:53ч.

    Американците имат доста по-дълга собствена и световно призната литература от нас. И като говедари повече ги бива от нас. Защото не са правили ТКЗС-та. А ако ние имаме някакъв повод за национална гордост (което само по себе си е съмнително чувство), той трябва да е най-вече взривното ни развитие и европеизация от освобождението до края на ВСВ. Оттам насетне имаме поводи само за срам.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • американците

    24 Окт 2015 2:12ч.

    Благодарим за признанието, безименни козяци! От днес нататък ние ще се гордеем още повече, а вие продължавайте да се срамувате, защото това ни е много изгодно!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • американците

    24 Окт 2015 2:14ч.

    И не забравяйте - всичко що е с бележки под линия да не се чете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Велий Патеркул

    28 Окт 2015 23:53ч.

    Testiculos vero duos.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • !!!

    02 Ное 2015 17:48ч.

    Duos et bene pendentes.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Werewolf

    02 Ное 2015 18:09ч.

    Think globally act locally - нашите пишман политици правят точно обратното. А не чух и един "виден" наш политик да се изкаже на международен подиум на сносен английски,то и руският им е толкоз вече. Може би сегашният ДМитев поназнайва,но по-добре да не се изказва,че винаги окепазява България.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи