Деян Енев: Добрата литература умива душите на хората

<strong>Възкресение Христово е най-радостното вселенско събитие. Нужна ли ни е подготовка, за да влезем в тази радост, или тя ни се дава &bdquo;по благодат&rdquo;? <br /></strong><br />С подготовка е по-добре. Защото Възкресението Христово крие много пластове и освен да го усетиш, е добре и да го проумееш. Но подготовката се трупа с практиката, с въцърковяването. Християнството е живот, то не е наука. Ние се учим да живеем през целия си живот. И да сме християни се учим през целия си живот. Всеки елемент е важен &ndash; и книгите, и молитвите, и постът, и ходенето на църква. Но това нещо става бавно, постепенно. Една от книгите на К. С. Луис се казва &bdquo;Застигнат от радостта&rdquo;. Радостта ще те застигне, ако си хванал верния път. А преди радостта от Христовото Възкресение е евангелският разказ за страданията на Христос, преведен на богослужебен език. Ти може да усетиш красотата на песнопенията, но е добре да проумяваш и какво точно се пее на клиросите. Всяка дума и всеки жест в църковната служба са наситени със значения. Пътят към радостта минава през тегобите, лишенията, страданията. <br /><br />Благодатта е тайнство, тя не се търкаля на улицата. Може на този Великден да останеш студен като камък и на следващия Великден пак да останеш студен като камък по време на службата и да се чудиш какво правят хората тук, каква е тази блъсканица. Но Бог в свое време винаги намира човека. Ще отидеш ли и на третата година на Великденската служба? Може би точно това е твоят Великден. <br /><br /><strong>Често сравняват героите ви с Йовковия Серафим, с &bdquo;малките&rdquo;, &bdquo;тихи&rdquo; и &bdquo;кротки&rdquo; неудачници. Това ли са според вас възможните спасители на обществото ни от озлоблението, гнева, отчаянието и цинизма?<br /></strong><br />Озлоблението, гневът, отчаянието и цинизмът в деветдесет и девет процента от случаите са просто черупка, зад която се крият все същите малки, тихи и кротки неудачници. Ако приемеш Христос, както е при Серафим, вече няма да ти трябва тази черупка. А и в крайна сметка разказът се казва &bdquo;Серафим&rdquo;, не &bdquo;Еню&rdquo;. Тъй че можеш да избираш &ndash; да не дадеш пари на Павлина, или да напишат разказ за теб. Може би точно този разказ е &bdquo;новото, златно, скъпоценно&rdquo; палто на Серафим. Ето поле за размисъл. Еню също не е лош човек. Прави си сметка на парите, подслонява Серафим, на другия ден се отбива у Павлина, да види как е болният й мъж. Той не е злодей. Кой от нас може да каже, че в живота постъпва като Серафим, а не като Еню. Никой. <br /><br /><strong>Възможно ли е възкресение без смирение? Защо смирението е толкова непопулярна добродетел? </strong><br /><br />Не знам дали е възможно възкресение без смирение. Не знам дали Лазар се е бил смирил достатъчно преди смъртта си и преди възкресяването му. А смирението може би наистина е непопулярна добродетел, защото ние не си даваме труд да проумеем точно какво е смирението. Смирението не е нищо повече от това да поставиш на мястото на собственото Аз Иисус Христос. Тоест да постъпваш тъй, както учи той, а не както те тласка да постъпваш несъвършената ти човешката природа.<br /><br /><strong>Какво им е симпатичното на безпомощните хора? Защо избрахте точно техните души във време, в което успехът и умението &bdquo;да се справяш с живота&rdquo; са толкова важни категории?<br /></strong><br />Кой казва, че това са безпомощни хора? На тях невидимо им помагат ангелите и светците и сам Иисус Христос. <br />Ето какво пише Ян Твардовски, полски свещеник и поет: &bdquo;Бог е невидим и пази своята тайна. Той действа чрез невидимите си сътрудници &ndash; ангелите, и чрез видимите &ndash; хората. Ангелът сам по себе си не е ангел. Ангел е само тогава, когато Бог си служи с него. Понякога човекът може дори да не знае, че му се случва да бъде ангел. Аз самият съм срещал такива хора, чрез които Бог ми е предал нещо, и в тези моменти те за мен са били ангели&rdquo;.<br />Божият порядък е различен от човешкия и ти сам избираш в кой порядък искаш да участваш. <br />&nbsp;<br /><strong>Приемате ли твърдението, че вярата на българина е поникнала на камениста почва, че е лошо закодирана? <br /></strong><br />Няма как това твърдение да е вярно, защото древните български земи са библейските поля на първата евангелска проповед. Тук са проповядвали самите апостоли св. Павел и св. Андрей и техните помощници Сила, Тит и Ерм. <br /><br /><strong>Сравнявате вярващия човек с някой, който мъкне винаги със себе си 15-килограмова раница и се чуди къде да я остави, защото е неудобна и винаги му тежи. Какво носи вярващият в раницата и защо тя винаги тежи? </strong><br /><br />Ето пример. Вие постите. Отивате на гости. Сервират ви месо. Как трябва да постъпите? Да кажете че постите и да не ядете от месото? Но ако домакините са сготвили само месо, трябва сега да приготвят нещо специално за вас. А и фактът че казвате гордо, на всеослушание &bdquo;аз постя&rdquo; някак ви закичва с постенето, и то пред хора, които не постят, с нещо като медал. Оттук пътят до възгордяването е къс. В книгите е описано как трябва да постъпите. Намирате книгите и прочитате. Тоест вярата тежи, защото вярата е усилие, труд, принуждаване. <br />&nbsp;<br /><strong>Разкажете за писателския талант &bdquo;да умивате душите на хората&rdquo;. <br /></strong><br />Всяка добра литература &bdquo;умива душите на хората&rdquo;. Добрата литература и изобщо доброто изкуство преработва обществените токсини във вещество, което не разяжда, а окуражава човешкия дух. Затова популяризирането на четенето в днешните времена има ранг на мисия. <br /><br /><strong>Попаднах на ваше интервю от 2000 г., в което казвате: &bdquo;Ние допуснахме да превърнем политиците в звезди от първа величина. Сега наш дълг е да ги свалим от пиедестала&rdquo;. Десет години по-късно този пиедестал се напъва да изпълни целия ни живот. Защо се случи така според вас?<br /></strong><br />Не, вече не разсъждавам така. Престоят на политиците на този пиедестал ги самосваля много по-сигурно от него, отколкото всякакви външни усилия. <br /><br /><strong>Все още ли смятате, че българският народ вече е задействал спасителните си механизми? Кой е този, които върви пред нас, пали свещичките по храмовете и ни показва пътя?</strong><br /><br />Все същият, който прави това вече 2000 години. Трябва да преговаряме постоянно историята си. Но не онази, фалшивата, която моето поколение изучаваше в училище и в университета. А истинската българска история. Сега поне, слава Богу, това е възможно. И тогава ще видим как във времената, когато православната ни вяра е била силна, и народът ни е вървял нагоре. <br /><br /><em>Деян Енев е завършил българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на сборниците с разкази: "Четиво за нощен влак" (1987), "Конско евангелие" (1992), "Ловец на хора" (1994), "Клането на петела" (1997), "Ези-тура" (2000) &ndash; Националната награда за българска художествена литература &ldquo;Хр. Г. Данов&rdquo; и Годишната литературна награда на СБП, и "Господи, помилуй" (2004) &ndash; Голямата награда за нова българска проза &ldquo;Хеликон&rdquo;. Сборникът му с избрани разкази &ldquo;Всички на носа на гемията&rdquo; е преиздаван три пъти. През 2008 г. австрийското издателство &bdquo;Дойтике&rdquo; издаде в превод на немски сборник с избрани негови разкази под заглавие &bdquo;Цирк България&rdquo;. През 2009 г. са публикувани книгите му&nbsp;&bdquo;Хора на перото&rdquo; (очерци за писатели) и сборникът с нови разкази &bdquo;Градче на име Мендосино&rdquo;. В края на 2009 г. излезе и подборката му &bdquo;7 коледни разказа&rdquo;, а през април 2010 г. излезе книгата му с християнски текстове &bdquo;Народ от исихасти&rdquo;. <br /></em>