Деамериканизацията на САЩ: фактори и последици

Деамериканизацията на САЩ: фактори и последици
Най-важната особеност на историческия период, през който преминават в момента САЩ, е течащият с пълна сила процес на смяна на базовата система от ценности, определящи хода на еволюционното развитие на американското общество в течение на почти 250 години, като започнем от последната трета на ХVІІІ век.

 

Американската авторка проф. Робин Мориарти илюстрира концепцията за осъществяващата се фундаментална промяна в системата на базовите американски ценности с резултатите от социологическите проучвания на изследователския център Pew Research, осъществени през 2014, 2017 и 2020. Те касаят отношенията на американците към своеобразното "символ верую" на Съединените щати, според което всеки член на обществото би могъл да преуспее материално в Америка, ако се труди упорито. Както посочва Мориарти: "В американската общество концепцията за успеха обикновено се асоциира с нивото на финансови постижения, въплътени в размера на богатството. Американската психология се основава на твърдата вяра, че богатството е резултат от тежък труд. Което пък предопределя фундаменталното убеждение, че всеки индивид може да стане богат, ако работи наистина много" [Moriarty].

 

През 2014 към тази гледна точка са се придържали 51% от анкетираните, докато 38% са смятали, че финансовите успехи на най-състоятелните слоеве на американското общество се дължат на действието на случайни и нерядко неикономически фактори, но най-вече на социалния им произход. Три години по-късно, през 2017, броят на привържениците на традиционното схващане за корените на материалния успех в Америка все още преобладава, но вече в съотношение 45% към 43%. Преломът се случи през 2020, т.е. още преди началото на икономическите сътресения, провокирани от коронавирусната пандемия, когато този базов "символ верую" на мнозиството американски претърпя радикална метаморфоза - 65% от респондентите вече смятат, че гаранция за финансов успех в САЩ е началното социално-икономическо положение на представителите на  най-състоятелните обществени слоеве, докато традиционният възглед за упорития труд, като основен източник на богатство, се споделя от едва 33% от анкетираните [Most Americans.. p. 5].

 

Не по-малко показателно е и обяснението на причините за бедността в американското общество. Гледната точка, според която бедните не се трудят достатъчно за да подобрят материалното си положение, се подкрепя от едва 26% от респондентите, докато 71% смятат, че представителите на най-бедните обществени слоеве се сблъскват с повече прегради в жизнения си път, което и предопределя незавидното им положение [Most Americans ..p. 4].

 

На фона на тези промени в мирогледа на американците в началото на третото десетилетие на ХХІ век под въпрос се оказва формиралата се в течение на столетия система на фундаменталните американски ценности, включително тези, предопределящи и политическото устройство на САЩ.

 

Ерозията на системата на базовите ценности на американското общество


През последните десетилетия американските социолози и културолози лансираха немалък брой аналитични схеми, опитвайки да характеризират достатъчно изчерпателно съвкупността от фундаменталните ценности на Америка. При това те преследваха и чисто прагматични цели, обусловени както от смяната на поколенията, така и от периодичните имиграционни вълни, които рязко се усилиха след началото на 90-те години на ХХ век. В първия случай тези разработки имаха предимно дидактична насоченост, продиктувана от необходимостта всяко ново поколение американци да се адаптира към традиционните ценности, представяни като система от практически непоклатими константи. Във втория случай пък ставаше дума за опит новите кохорти мигранти да бъдат "ваксинирани" с американските мирогледни постулати, които в крайна сметка да изместят предишните системи от културни ценности на държавите на произход с американските, които - естествено - се представяха като продукт на по-висше ниво на цивилизационното развитие.

 

Сред съществуващите христоматийни системи, класифициращи американските ценности, се откроява поставянето на акцента върху това, че още от самото начало на съществуването на младата американска република, т.е. от приемането на Конституцията на САЩ през 1787, е била налице ориентация не толкова към "коренните" американци, колкото към бъдещите имиграционни потоци, разглеждани като най-важната форма за "вливане на свежа кръв" и обновяване на "жизнения тонус" на американската нация. Именно тази система от ценности трансформира имигрантите в "истински американци". Съвкупността от максимите, които правят САЩ различни от повечето други държави по света, е представена от шест базови ценности (виж таблица 1).

 

 

Таблица 1. Шестте базови американски ценности и взаимната връзка между тях

 

Между тези шест базови ценностни принципи съществува диалектична връзка, която ги трансформира в двойки на принципа на „жизнените цели” и „разходите” за постигането им, а също на правата и задълженията. „Индвидуалната свобода”, като висша социална и духовна цел на развитието на човешката личност, е немислима без „увереността в себе си”, или опората изключително на собствените сили и възможности. При това „увереността в себе си” традиционно се разглежда като свобода на индивида от подкрепата на държавата, църквата и другите обществени институции.

 

„Равните възможности” не само не изключват, а дори предполагат действието на „конкуренцията”, т.е. на конкурентните начала във взаимоотношенията както между отделните личности така и между колективите. В традиционната и американска интерпретация през ХVIII век, „конкуренцията” предполага независимост от съсловния патернализъм, т.е. от повече или по-малко фиксираната ниша в социалната йерархия. При това на практика се подразбира, че американското общество е „безкласово”, или общество с висока степен на социална мобилност.

 

Накрая, реализацията на „американската мечта” предполага „упорития труд” като единствена гаранция за успех в живота и материлно благополучие. „Американската мечта” означава също, че започвайки своя жизнен път „от нулата”, всеки американец в крайна сметка може да стане милионер, без това да зависи най-вече от материалното наследство, което е получил от своите непосредствени или по-отдалечени предци.

 

През ХХI век изключително мощни удари по тази система от ценности нанесоха трите икономически кризи, поразили САЩ през 2000-2001, 2007-2009 и 2020. Те отчетливо демонстрираха, че в основата си съвременното американско общество е съсловно-класово, притежава доста ниска социална мобилност и е силно поляризирано по оста „уинъри и лузъри”. Икономическите сътресения през ХХI век поставиха под въпрос водещата роля на индивидуалното начало в обществото, особено в сферата на икономическите отношения. Десетките милиони безработи, появили се в периодите 2009-2014 и 2020-2021, милионите хора, загубили медицинските си осигуровки, изселени от домовете си или фалирали – всичко това предопредели рязкото и добило мащаби, непознати от времената на Голямата депресия през 30-те години на ХХ век, усилване на ролята на държавата в икономиката. По време на предизборната кампания през 2012 огромен резонанс предизвика изказването на тогавашния кандидат-президент от Републиканската партия, а днес сенатор от щата Юта, Мит Ромни, че 47% от амриканците са „лузъри”. Точните му думи бяха: „47% от избирателите ще гласуват за президента Обама, независимо от всичко... Това са онези 47%, които зависят от държавните помощи, които се смятат за жертви, които вярват, че държавата е длъжна да се грижи за тях, че имат право на безплатна медицинска помощ, продоволствени талони, жилище и всевъзможни други предоставяни им от държавата услуги... Това са хората, които не плащат подоходен данък. 47% от американците не плащат подоходен данък”  [Zelenak, p. 471] 1.

 

В резултат, още в началото на второто десетилетие на ХХI век, известният  изследовател и професор по социология Айрин Тавис Томпсън изтъква, че американците все по-добре разбират, че „в днешно време само индивидуализмът очевидно не е достатъчен за сплотяването на обществото. Без елементарното осъзнаване на това, кое може да се смята за благо за цялото общество и без наличието на обща култура, обществото е обречено да се раздира от ожесточени политически битки”  [Thompson, p. 86].

 

Доминиращото разбиране за "ролята на индивидуализма в американската култура дълго време се градеше върху модела на конфликта, в чиито рамки индивидуализмът и конформизмът се разглеждат като антагонистични един към друг, а индивидуализмът и социалното сътрудничество се намират на противоположните полюси на обществените отношения. Днес обаче можем достатъчно уверено да твърдим, че американците вече не разглеждат истинския индивидуализъм като нещо, предполагащо конфликт с обществото" [Thompson, p. 106].

 

Аналогична ситуациа възниква и по отношение на дихотомията "равни възможности - конкуренция". Приблизително от 60-те години на ХХ век насам в американското обществено съзнание постепенно се налагаше представата, че доминираща роля в системата на обществените отношения в САЩ играят затворените "елити", които започнаха да се обозначават с понятието "истъблишмънт". При това, в културологичен план, активността на "елитите" и най-вече на тези, представляващи медиите и академичните среди в САЩ, започна да се характеририза като насочена към разрушаване на фундаменталните американски ценности, отразяващи мирогледа и идеологическите стереотипи на големи маси от населението. Айрин Томпсън вижда причините за културологичната несъвместимост между "елитите" и обикновените американци в това, че елитите и техните представители са загубили връзката си със своя народ  [Thompson, p. 149]. Вследствие на това, в американското общество започнаха да се разпространяват антиелитарни настроения, възприели формата на т.нар. "демократичен популизъм" [T Thompson, p. 157].

 

С появата на Тръмп на голямата политическа сцена популистките настроения се превърнаха в заплаха за американската политическа демократична система, като започнем от прословутото му обещане да "пресуши вашингтонското блато" (октомври 2016) [Berman] и свършим със събитията от 6 януари 2021 във Вашингтон, които бяха характеризирани от политическото ръководство на САЩ като неуспял опит за антиконституционен държавен преврат [Hill].

 

Задълбочаващият се идеен разрив в представите за смисъла и значението на фундаменталните американски ценности


Ерозията на традиционните ценностни ориентири на американското общество съвпаднаха с друг феномен, касаещ тяхната роля и значение за цивилизационната самоидентификация на Америка: стремително задълбочаващият се разрив в представите и интерпретациите на смисъла и значението на фундаменталните ценности. Не става дума за отричането на тези ценности, а за разминаване в начина, по който ги разбират представителите на различните идеологически течения и най-вече носителите на либералната и консервативната идеологии, т.е. от привържениците на Демократическата и Републиканската партии. Така, според анкета, проведена от социологическата агенция Pew Research през септември 2019, 73% от респондентите от Демократическата и Републиканската партии се разминават не само в оценката си за основните направления на вътрешната и външната политика, предлагани от партийните ръководства, но и в интерпретацията на "базовите понятия", сред които са и ценностните категории.

 

Съответно, само 26% от анкетираните са споделяли общи представи относно съдържателната страна на обсъжданите теми и проблеми [Dimock]. Задълбочаващият се разрив в разбирането на смисъла и значението на базовите ценностни ориентири води до нарастване на взаимното морално неприемане между представителите на противопоставящите се политически лагери в САЩ. През 2020 55% от републиканците са смятали демократите за "по-аморални", в сравнение с останалите американци (ръст с 8%, в сравнение с 2016). Към аналогична гледна точка по отношение на републиканците се придържат 47% от демократите (ръст с 12%, в сравнение с 2016) [Dimock].

 

Резултатът от анкетата на Pew Research може да бъде илюстриран с данните от друго социологичесто проучване, проведено през есента на 2020 от Института за изследване на религиозните проблеми съвместно с Института Брукинг в рамките на ежегодния анализ на промените в ценностните ориентации на американците. В частност, респонденните са помолени да изразят мнението си по два принципно важни проблема на имиграционната политика на САЩ. Първата теза/твърдение е, че в момента е налице "имигрантска инвазия" в Съединените щати, в резултат от което се извършва постепенна подмяна на културните и етнически основи на американското общество. Според втората теза/твърдение, мюсюлманската ценностна система няма нищо общо с американската, както и с американския начин на живот.

 

68% от анкетираните не приемат първата теза, а 54% - втората. Сред белите евангелисти-протестанти обаче, броят на несъгласните е два пъти по-малък - 40% и 28%, съответн [Dueling Realities.. slide 26]. Тоест, може да се твърди, че в момента между бялото мнозинство в Америка, изповядващо системата от фундаментални американски ценности, и останалата част от обществото, представлявана от различните етнически и джендърни малцинства, възниква непреодолима пропаст, която едва ли може да бъде премахната в рамките на традиционния американски модел на мултикултурна асимилация.

 

Задълбочаващият се разрив в разбирането за смисъла и значението на фундаменталните американски ценности води до нарастващ антагонизъм между привържениците на Републиканската и Демократическата партии. Според цитираната по-горе анкета на Института за изследване на религиозните проблеми, 81% от републиканците са твърдо убедени, че "социалистите контролират Демократическата партия" (към тази гледна точка се придържат и 46% от независимите и 12% от демократите), а пък 78% от демократите смятат, че "расистите са успели да подчинят Републиканската партия" (към аналогична позиция се придържат 47% от независимите и само 9% от републиканците) [Dueling Realities].

 

В условията на осъществяващата се в американското общество фундаментална промяна в системата на базовите ценности на американската цивилизация, в рамките на политическата демократична система възниква устойчив синдром на политическите "игри с нулева сума" или на политически антагонистичните игри, в които политическият успех на една от партиите е възможен само за сметка на провала на другата. В момента съзнанието на политическия елит в САЩ е подчинено именно на идеологията на "играта с нулева сума". При това "консерваторите разсъждават в категориите на играта с нулева сума, когато става дума за политиката, касаеща социалните промени, например за имиграционната реформа... На свой ред, либералите разсъждават по същия начин, когато става дума за икономическото неравенство и факта, че почти цялото богатство на Америка е концентрирано в ръцете на малък кръг от хора". В резултат от това, в съвременното американско общество "национално избраните лидери от противоположните части на политическия спектър усилено прокарват политически стратегии на действия с нулева сума" [по-подробно, виж: Davidai. Ongis].

 

Метаморфозата в съзнанието на съвременния политически елит в САЩ породи феномена на "културата на отмяната" (“cancel culture”), или по-точно на "културата на зануляването", т.е. на "изтриването на историческата памет" на американското общество и американската цивилизация.

 

Матрицата на американската историческа памет: презареждане


Феноменът на "културата на зануляването" ("културата на отмяната"), тълкуван от различни позиции, започна да влияе практически върху всички аспекти на обществения и политически живот в САЩ приблизително от 2017-2018 насам. Постепенно той започна да се използва като един от най-ефективните медийни инструменти на борбата със системата от традиционни американски ценности, както и за пренаписването (би могло да се каже дори "на зануляването") на американската история. Тези процеси постепенно започват да достигат и до съзнанието на обикновените американци. Според публикувано през май 2021 социологическо проучване на Pew Research, към подобна гледна точка се придържат 13% от републиканците и 1% от демократите. От друга страна, 7% от анкетираните демократи смятат, че тази концепция се използва активно за борба с расизма, ксенофобията и белия шовинизъм. Едва 1% от анкетираните републиканци обаче споделят сходни възгледи за "културата на отмяната" [Americans..].

 

В нашумялата си реч, произнесена на 4 юли 2020 в Маунт Рашмор, щат Южна Дакота, бившият президент на САЩ Доналд Тръмп еднозначно характеризира "културата на отмяната" като един от основните политически инструменти, използвани "за да принудят хората да напуснат работата си, да унизят несъгласните и да изискват пълно подчинение от всички съгласни. Това е тоталитаризъм в най-пълния смисъл на думата, напълно чужд на нашата култура и нашите ценности и той няма никакво място в САЩ". Според Тръмп, "опиянените от идеите на "културата на отмяната" разярени тълпи се опитва да премахнат статуите на нащите бащи-основатели, да разрушат най-свещените ни паметници и да провокират вълна от жестоки престъпления в американските градове". При това той специално акцентира върху факта, че "тази левичарска културна революция цели напълно да нивелира идеите на Американската революция. Действайки по този начин, левичарите искат да унищожат същата онази цивилизация, която спаси милиарди хора от бедността, болестите, насилието и глада и издигна човечеството до нови висоти на постиженията, откритията и прогреса. За да осъществят идеите си, те са изпълнети с решимост да премахнат всички статуи, символи и паметници на нашето национално наследство" [Trump Remarks..].

 

Сред конкретните прояви на "културата на отмяната", Тръмп посочи това, че "в разрез с всички обществени и природни закони... децата в училища биват учени да мразят страната си и да вярват, че мъжете и жените, които са я изградили, не са били герои, а злодеи. Радикалната визия за американската история представлява паяжина от лъжи: в нея е унищожена всяка перспектива, всяка добродетел е скрита, всеки мотив е изкривен, всеки факт бива подлаган на съмнение, а всеки недостатък се преувеличава до такава степен, че цялата американска история губи смисъла си, а историческото платно на събитията се изкривява до неузнаваемост [Trump Remarks..].

 

Според Тръмп се осквернява паметта на великите американски президенти, чиито скулптурни образи са изваяни в планината Рашмор: Вашингтон, Джеферсън, Линкълн и Теодор Рузвелт. При това е показателно, че "радикалната идеология, атакуваща страната ни, се прокарва под флага на социалната справедливост. На практика обаче, тя руши всяка справедливост и цялото ни общество. Идеята за справедливостта се превръща в инструмент за разделение и отмъщение, затова нашето свободно и изключително общество е застрашено с течение на времето да се превърне в място на репресии, унижения и всевъзможни забрани" [Trump Remarks..].

 

В тази връзка Тръмп предложи създаването на Национален парк на американските герои, подписвайки за целта и съответния указ. Издигането на статуи на видните политически дейци и личностите, създали американското общество, се обосновава с тезата, че "тези статуи от камък и метал ще се превърнат в мълчаливи учители. Те ще съхраняват историческата памет и ще пробуждат духа на отговорност, разкривайки пред бъдещите поколения възможността да допринесат за написването на нови славни страници в героичната история на Америка. Тези произведения на изкуството следва да пораждат чувство на благодарност за постиженията и жертвите на нашите забележителни съграждани, които - въпреки недостатъците си - са поставили своите добродетели, своите таланти и своя живот в служба на американската нация. Тези паметници ще бъдат израз на най-благородните ни идеали: уважението към предците, свободолюбието и стремежа към по-съвършен съюз на американските щати" [Building And Rebuilding..].

 

Националният парк на американските герои трябваше да бъде открит на 4 юли 2026, във връзка с 250-годишнината от приемането на Декларацията за независимостта на САЩ. За това, колко голямо значение придаваше Тръмп на идеята за създаването му свидетелства и фактът, че на 18 януари 2021, т.е. два дни преди края на мандата си, той подписа втори указ, включващ списък от 244 видни американски исторически дейци - 192 мъже и 52 жени [Building the National.. p. 6810-6811].

 

На 14 май 2021 обаче, съвсем в духа на "културата на отмяната", президентът Джо Байдън подписа нов указ, с който отмени двата указа на предшественика си за създаване на Национален парк на американските герои, при това без да мотивира решението си. Освен това, беше отменен и указът на Тръмп от 26 юли 2020, предвиждащ административна и наказателна отговорност за оскверняване на исторически паметници, паметни знаци и мемориали [Revocation of Certain.. p. 27025-27026].

 

"Героичният списък" на Тръмп беше подложен на критики заради едностранната си джендърна ориентация, даваща приоритет (73% към 27%) на героите-мъже. Ще напомня, че 86 герои от този списък са родени в периода 1900-1950. Първи в списъка е поставен Христофор Колумб, роден през 1451, а последен е американският професионален баскетболист Коби Браян (1978-2020). Най-младият герой в списъка е Натан Хейл, участник във Войната за независимост и екзекутиран от британците на 21-годишна възраст, а най-възрастният е математикът от НАСА Колдуел Джонсън (1919-2013), изчислил траекториите на полета на всички американски пилотирани мисии до Луната в рамките на проекта Apollo (1969-1972).

 

Всъщност, либералните американски историци и, в частност, Майкъл Бешлос, изучаващ американската президентска институция, формираха теоретичната база, върху която стъпва указа на Байдън дълго преди той да стане факт, посочвайки, че "цялата слава на американската демокрация е свързана с това, че всеки американски гражданин следва, сам за себе си, да реши, кой е неговия личен герой и кой не е. Това не може да бъде част от компетенциите на който и да било американски президент, особено, ако той е бил отхвърлен от избирателите" [Alberti]. Именно тезата, че всеки гражданин на САЩ следва да направи собствен списък на националните геори, е най-краткият път към "изтриването на историческата памет" на американското общество.

 

Процесът на съзнателно изтриване на историческата памет и подмяната на едни герои с други вече тече на ниво федерално законодателство. В частност, според закона за военния бюджет за 2021 (P.L. 116-283), в рамките на следващите три години държавният секретар по отбраната следва да създаде специални комисия, чиято цел е да изготви план за преименуването на 10 американски военни бази (разположени в южните щати Луизиана, Джорджия, Северна Каролина, Тексас и Вирджиния), носещи имена на генерали и пълководци от Конфедерацията (т.е. съюза на сепаратистките щати по време на Гражданската война от 1861-1865), включително генерал Робърт Ли [FY2021 National.. p. 10].

 

Силен отклик в САЩ предизвика инициативата на ръководството на демократите в Камарата на представителите, начело с председателя и Нанси Пелоси, да бъдат премахнати осем статуи на видни дейци на Конфедерацията, поставени в една от залите на Конгреса. Предисторията е следната. Още през 1864 са приети закони, според които всеки щат следва да представи на Конгреса на САЩ статуи на двамата си най-известни граждани. Първата скулптура се появява през 1870. Осемте статуи на видни дейци на Конфедерацията са поставени в периода 1908-1931 по решение на законодателните събрания на щатите Арканзас, Алабама, Мисисипи, Джорджия, Северна и Южна Каролина [National Statuary.. pp. 7-8].

 

Замяната на тези статуи, обявени за символи на робовладелството, вече стартира. В частност, по решение на властите на шата Вирджиния беше премахната статуята на генерал Робърт Ли, вместо която ще бъде поставена скулптура, изобразяваща афроамериканката Барбара Джоунс (1935-1991), известна активистка на движениета на граждански права в щата. Паралелно с това, по решение на Нанси Пелоси, бяха свалени портретите на четирима председатели на Камарата на представителите, активно подкрепяли Конфедерацията по време на Гражданската война [Marcos].

 

Процесът на "зануляване" на американското историческо наследство набира скорост. Ако в периода от 2015 до 2019 в САЩ са демонтирани 54 паметника, свързани по един или друг начин с епохата на робовладелството, през 2020, на вълната на масовите протести във връзка с убийството на Джордж Флойд, бяха съборени 169 паметници, най-вече в щатите Вирджиния (71 паметника) и Северна Каролина (23 паметника) [Marcos]. В момента на територията на САЩ остават още 2100 обществени символи на епохата на Конфедерацията, 704 от които са паметници и мемориални групи.

 

Важно е да се има предвид, че трансформацията на матрицата на историческата памет на американското общество е обусловена от по-мащабния процес на преосмисляне ролята и значението на белите американци и бялата раса в цивилизационното развитие на САЩ, приело формата на ожесточена политическа и идейна борба във връзка с "критичната расова теория".

 

Амбивалентното значение на критичната расова теория


В момента преобладаващата представа на американския интелектуален елит относно ролята на бялото население, основало САЩ и изиграло доминираща роля в цивилизационното развитие на страната, се свежда до това, че политическите, правни и конституционни основи на Съединените щати са буквално пропити от идеите за расовото превъзходство на белите американци. Според христоматийната дефиниция на известния философ-афроамериканец Томи Дж. Къри, "привържениците на критичната расова теория твърдят, че цялата американска правна система и всички американски правни институции са расистки в основата си, защото от самото начало на формирането на САЩ те са ориентирани към увековечаване на социално-икономическите и политически различия между бялата и другите раси и по-конкретно - между белите и афроамериканците" [Critical Race Theory..].

 

Истината е, че всички представи за "системния расизъм", които са широко разпространени в съвременните Съединени щати, се основават на тезата, че системата от ценности, въплътена в американския институционализъм, има расистки характер, тъй като е пряко обусловена от манталитета и съзнанието на бялото мнозинство в Америка. Твърди се, че белите, в качеството си на титулна американска раса, определяни понякога като "бели, ангосаксонци и протестанти", само на пръв поглед формират общоамериканска система от ценности, кореспондираща в еднаква степен със съзнанието на небелите американски групи и другите американски раси. В тази връзка не само християнството, като доминираща религия в страната, но и Конституцията на САЩ се представят като "чисто расови". Според един от най-видните привърженици на критичната расова теория - афроамериканския професор Дерик Бел (1930-2011), "правото и религията имат много общо. В частност, както правото, така и религията претендират да облагородяват човешката природа. Правото претендира за установяването на справедливост, включително расова справедливост, докато религията се стреми да утвърди любовта и добрите начала във взаимоотношенията между хората (включително добродетелните расови отношения)". Впрочем, на аргументацията на Бел би могъл да завиди всеки агностик: според него, "и правото, и религията залагат изключително на сляпата вяра, с чиято помощ разчитат да постигнат фундаменталните си цели. При това към вярата се прибягва всеки път, дори когато тя е в разрез с научните доказателсва и здравия смисъл. Знаем например, че от научна гледна точка възкресението на Христо не се е случило и е нямало как да се случи, но християнството постоянно се обръща към вярващита с искане да признаят факта на Възкресението". Според американският философ, "по аналогичен начин знаем от историята, както и от собствения си опит, че правото никога не може да гарантира справедливост, а в Америка правото никога не може да гарантира расова справедливост. Въпреки това постоянни ни внушават, че справедливостта съвсем скоро окончателно ще възтържествува в американското общество" [Bell, p.265].

 

Зад тези обширни пасажи от последната статия на Дерик Бел, смятана за "идейното му завещание", ясно прозира изповядваният от него "цветен расизъм". Основният и смисъл е, че фундаменталното подобряване на ситуацията в САЩ, включително промяната на ценностната парадигма на американското общество, ще станат възможни едва когато "титулната бяла раса" поспепенно започне да слиза от историческата сцена.

 

През 2020-2021 идейната битка около критичната расова теория, както и по отношение на "културата на зануляването" достигна до най-високото политическо ниво в САЩ. На 22 септември 2020 Доналд Тръмп подписа прословутия си указ за противодействие на расовите и джендърни стереотипи в дейността на федералното правителство. В него не се споменава критичната расова теория, но свързаното с нея идейно направление се определя като една от "най-радикалните", "разрушителни" и "злокачествени" идеологии, с които някога се е сблъсквало американското общество. В указа се подчертава, че: "Тази идеология се основава на пагубните и лъжливи твърдения, че Америка е изконно расистка и сексистка страна и, че някои хора са потисници само заради своята раса или пол. И, че тази расова и сексуална идентичност е по-важна отколкото статуса им просто като хора и американци". При това администрацията на Тръмп решително се разграничи от расистките представи от средата на ХІХ век, според които американската държава е "създадена на основата на бялата раса, от белите мъже с цел да защитава интересите им" [Combating Race.. p. 60683].

 

Освен това в указа се посочва, че: "Американските военни не бива да внушават на нашите героични мъже и жени в униформа, фалшивите представи, че страната, за която те са готови да умрат, е расистка по своята същност. Разпространяването на подобни лъжливи представи може пряко да застраши сплотеността и ефективността на въоръжените ни сили" [Combating Race..].

 

Този указ на Тръмп намери силен отклик в американското общество, тъй като беше приет по време на заключителния етап от президентската кампания през 2020. На практика, той бе изтълкуван като своеобразна разновидност на политизираното "фройдистко подхлъзване": "всички в Америка подсъзнателно знаят", че обществените институции в страната са пропити от "духа на бялото превъзходство", но никой не дръзваше да го каже открито, още повече пък под формата на указ на държавния глава.

 

Формализирайки по този начин фронталната идеологическа атака срещу критичната расова теория, Доналд Тръмп, а в негово лице и по-голямата част от Републиканската партия, се доближиха опасно близо до "червената линия", отвъд която която започва и деамериканизацията на САЩ, т.е. когато противодействието на дискриминацията на афроамериканското население постепенно се трансформира в борба срещу бялата раса, т.е. с белите американци, като такива. На практика, в идеологическото поле на страната започва да се появява гигантски разлом, основан на формалното и функционално отричане на ролята на титулната нация в историческото и цивилизационно развитие на Америка буквално от най-ранните етапи от формирането на американската република.

 

Далеч отиващите последици от двусмисленото отношение на Тръмп и най-верните му привърженици моментално бяха "пресметнати" от демократичната администрация на Джо Байдън. Един от първите актове на новия държавен глава, подписан в деня на инаугурацията му - 20 януари 2021, беще указ № 13985 с претенциозното заглавие "За прокарване на расовата справедливост и подкрепата за нарушените права на населението в окръзите от страна на федералното правителство". С него се отменяше действието на указа на Тръмп от 22 септември 2020. Той ясно и недвусмислено очертава политиката на Демократическата партия за "възстановяване на историческата справедливост" и "преодоляване на всички видове расова дискриминация". При това в него е формулирана една безпрецедентна до този момент цел: утвърждаването на върховенството на принципите на равенството, гражданските права, расовата справедливост и равните възможности се превръща в задача на всички структурни подразделения на изпълнителната власт (!).

 

Тоест, с указа, на федералното правителство се вменява задължението да използва комплексен подход към прокарването на справедливостта за всички, включително сред цветнокожите и онези, чиито права в исторически план са били засегнати, които са били маргинализирани и страдат от постоянна бедност и неравенство. Прокарването на равенството, гражданските права, расовата справедливост и равните възможности се превръща в отговорност на цялото правителство, защото гарантирането на справедливостта изисква системни усилия. Затова изпълнителните органи и агенции следва да работят за премахване на несправедливостта в своята политика и програми, които са пречка по пътя към постигане на равни възможности.

 

Указът на Байдън косвено подкрепя претенциите на афроамериканците и коренните народности на Америка в рамките на петгодишен срок да им бъдат изплатени компенсации за столетията на потисничество, т.е. за периодите на робството и расовата дискриминация, на обща стойност 5 трилиона долара [Advancing Race..].

 

С други думи, критичната расова теория не води до премахването, а само видоизменя расовото неравенство: в перспектива, в титулна раса на Америка следва да се превърне амалгамата от небели раси, която, както изглежда, ще замени титулната раса от предишния исторически период. През юни 2021 Джо Байдън подписа нов указ, според който именно федералното правителство (и по-точно, правителствените чиновници на всички нива) следва с течение на времето да се превърне в своеобразен прообраз на новата форма на титулните небели раси.

 

Паралелно с това се отделя специално внимание на "равното представителство" на хората с нетрадиционна сексуална ориентация. Указът, в частност, включва изискване към Директора на националното разузнаване на САЩ "да предприеме стъпки към премахване на всички възможни препятствия пред достъпа до секретна информация и лични проверки на представителите на ЛГБТ-обшността - сътрудници на федералните институции или кандидати за работа в тях, включително трансджендъри.. и небинарни лица..." [Fact Sheet, President Biden..].

 

Междувременно, след като напусна Белия дом, в своите речи и интервюта, Тръмп продължи да се обявява против тези идеологически иновации. На 26 юни 2021, на митинг на свои привърженици в щат Охайо, той изтъкна, че следва да бъде забранено преподаването на критичната расова теория, като учебна дисциплина, в образователните институции, както и насаждането и във федералното правителство и особено във въоръжените сили на САЩ. В тази връзка Тръмп обърна внимание върху обстоятелството, че в началото на 2021 администрацията на Байдън наложи нови правила, налагащи тази теория в учебните програми в цялата страна, както и в пропагандната дейност в армията. Според него: "Днес нашите генерали и адмирали са принудени да отделят повече време за тези глупости, отколкото на действията на противниците ни. Вижте последните им телевизионни изяви - те са се превърнали в жертви на тази порочна теория. Нашите военни вече няма да са способни да се сражават и да изпълняват заповеди"[Trump Wellington..].

 

Под влияние на указа на Тръмп от 22 септември 2020, в редица американски щати (предимно доминирани от републиканците) стартира мощно движение за забрана на преподаването на критичната расова теория в училищата. До края на юни 2021 в законодателните органи на 27 щата са внесени законопроекти за забрана на преподаването на тази теория на учениците, а в осем щата (Айдахо, Айова, Арканзас, Ню Хемпшир, Оклахома, Тенеси, Тексас и Флорида) това вече е забранено със закон [Map..].

 

Базовата парадигма, формираща културната и ценностна самоидентификация на американската нация, традиционно се основаваше на представата за "расово-етническия котел за претопяване". Новите имигранти, сред които през последните десетилетия доминират небелите расово-етнически групи, трябваше постепенно да бъдат асимилирани, адаптирайки се към господстващата система на американските ценности.

 

Със съкращаването на относителния дял на белите в общата численост на американското население обаче, количеството започна да се трансформира в качество. Ако през 1980 белите са били 80% от населението на САЩ, според преброяването от 2020 делът им е намалял, до 60,1% [Frey..]. "Цветните" етнически-расови малцинства усетиха (особено след избирането през 2008 на афроамериканеца Барак Обама за президент на САЩ) своята сила и духовна мощ, които са в разрез с ценностно-културната ориентация на бялото мнозинство.

 

Вместо процеси на адаптация и асимилация в САЩ с пълна сила започнаха да се развиват процеси на заместване на предишните американски ценности, асоциирани с многовековната доминация на бялото мнозинство, с ценностните установки на "цветната Америка". При това процесът се развива като безкомпромисна война за оцеляване, тъй като - както отбелязва преди време проф. Айрин Томпсън, американската ценностна система не се основава на факта на раждането, а е следствие от идеологическата индоктринация, тъй като "в Америка всички онези, които отхвърлят традиционните американски ценности, по дефиниция се смятат за антиамериканци" [Thompson, p. 28].

 

Както се твърди в диалога "Тимей" на великия древногръцки философ Платон, континентът Атлантида е потънал в Атлантическия океан буквално "само за едно ужасно денонощие" [Платон.., c. 507]. Възможно е тази съдба на атлантическите типове цивилизации да грози и днешните Съединени щати. Когато в огъня на вихрещата се в момента в САЩ идеологическа война напълно изгори системата от културни ценности на Америка, напълно възможно е тя също толкова бързо да се отправи към дъното на потъналите в забрава световни цивилизации [по-подробно, виж: Jones, Roberts..] [2].

 

Бележки:

 

1. Оттогава насам 47% се превърна в нарицателен етикет, който се лепи на всички нарочени за "лузъри" в американското общество, включително на кандидат-президентите и президентите (като Тръмп), загубили президентските избори.

 

2. През последните години американските социални биолози предпазливо повдигат темата, че в обществото на САЩ се осъществяват промени, които могат да бъдат дефинирани като метаморфози на "цивилизационния код на развитието" на Америка. Според направените изследвания и наблюдения, причините за тези промени не са свързани с расовите, а с географските фактори. Лица от една и съща етническа група, например латиноамериканците, от социобиологична точка не се различават един от друг, но географските фактори, свързани с произхода им, оказват голямо влияние върху техния темперамент, болестите от които страдат и дори върху политическата им активност.
 

 

Литература:  

 

Платон. Сочинения в четырех томах. Том 3. Часть 1. СПб. 2007.

2020 Confederate Symbol Removals // Southern Poverty Law Center. – URL: splcenter.org/data-projects/2020-confederate-symbol-removals (date of access: 12.07.2021).

Advancing Racial Equity and Support for Underserved Communities Through the Federal Government. Executive Order 13985 of January 20, 2021 // Federal Register. 25.01.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/01/25/2021-01753/advancing-racial-equity-and-support-for-underserved-communities-through-the-federal-government (date of access: 12.07.2021).

Alberti D. Trump's "American Heroes" are 73% men // Axios. 19.01.2021. – URL: axios.com/trump-national-garden-american-heroes-fa32200f-340b-41e9-be8c-0d92b3c700de.html (date of access: 12.07.2021).

Americans and ‘Cancel Culture’: Where Some See Calls for Accountability, Others See Censorship, Punishment // Pew Reseach Center. 19.05.2021. – URL: pewresearch.org/internet/2021/05/19/americans-and-cancel-culture-where-some-see-calls-for-accountability-others-see-censorship-punishment/ (date of access: 12.07.2021).

Bell D. Law as a Religion // Case Western Reserve Law Review. 2018. N2. Pp. 265-274.

Berman R. Donald Trump's Last-Ditch Plan to 'Drain the Swamp' // The Atlantic. 19.10.2016. – URL: theatlantic.com/politics/archive/2016/10/donald-trumps-plan-to-drain-the-swamp/504569/ (date of access: 12.07.2021).

Building and Rebuilding Monuments to American Heroes. Executive Order 13934 of July 3, 2020 // Federal Register. 08.07.2020. – URL: federalregister.gov/documents/2020/07/08/2020-14872/building-and-rebuilding-monuments-to-american-heroes (date of access: 12.07.2021).

Building the National Garden of American Heroes. Executive Order 13978 of January 18, 2021 // Federal Register. 22.01.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/01/22/2021-01643/building-the-national-garden-of-american-heroes (date of access: 12.07.2021).

Combating Race and Sex Stereotyping. Executive Order 13950 of September 22, 2020 // Federal Register. 28.09.2020. – URL: federalregister.gov/documents/2020/09/28/2020-21534/combating-race-and-sex-stereotyping (date of access: 12.07.2021).

Critical race Theory // Encyclopedia Britannica. 16.06.2021. – URL: britannica.com/topic/critical-race-theory (date of access: 12.07.2021).

Davidai Sh., Ongis M. The politics of zero-sum thinking: The relationship between political ideology and the belief that life is a zero-sum game // Science Advances. 2019. №5. Es. 3761. 18.12.2019.

Dimock M. How Americans View Trust, Facts, and Democracy Today // Trust Magazine. 19.02.2020. – URL: pewtrusts.org/en/trust/archive/winter-2020/how-americans-view-trust-facts-and-democracy-today (date of access: 12.07.2021).

Diversity, Equity, Inclusion, and Accessibility in the Federal Workforce. Executive Order 14035 of June 25, 2021 // Federal Register. 30.06.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/06/30/2021-14127/diversity-equity-inclusion-and-accessibility-in-the-federal-workforce (date of access: 12.07.2021).

Dueling Realities: Amid Multiple Crises, Trump and Biden Supporters See Different Priorities and Futures for the Nation // PRRI.19.10.2020. – URL: prri.org/research/amid-multiple-crises-trump-and-biden-supporters-see-different-realities-and-fut (date of access: 12.07.2021).

Fact Sheet: President Biden Signs Executive Order Advancing Diversity, Equity, Inclusion, and Accessibility in the Federal Government // The White House. 25.06.2021. – URL: whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/06/25/fact-sheet-president-biden-signs-executive-order-advancing-diversity-equity-inclusion-and-accessibility-in-the-federal-government/ (date of access: 12.07.2021).

Frey W. The nation is diversifying even faster than predicted, according to new census data // Brookings. – URL: 01.07.2020. brookings.edu/research/new-census-data-shows-the-nation-is-diversifying-even-faster-than-predicted/ (date of access: 12.07.2021).

FY2021 National Defense Authorization Act: Context and Selected Issues for Congress. March 8, 2021. Congressional Research Service. – URL: everycrsreport.com/files/2021-03-08_R46714_fa874f9662ce23860de513d02a7339dbbe58b221.pdf (date of access: 12.07.2021).

Hill F. Opinion. Yes, It Was a Coup Attempt. Here’s Why // Politico. 01.11.2021. – URL: politico.com/news/magazine/2021/01/11/capitol-riot-self-coup-trump-fiona-hill-457549 (date of access: 12.07.2021).

Jones T., Roberts J. Genetic Race? DNA Ancecestry tests, Racial Identity, and the Law // Columbia Law Journal. 2020. N7. Pp.1929-2016.

Krull J. Commentary: Trump, Romney and the definition of loser // The Statehouse File.com. 05.05. 2021. – URL: thestatehousefile.com/commentary-trump-romney-and-the-definition-of-loser/ (date of access: 12.07.2021).

Map: Where Critical Race Theory Is Under Attack // EducationWeek. 29.06.2021. – URL: edweek.org/policy-politics/map-where-critical-race-theory-is-under-attack/2021/06. (date of access: 12.07.2021).

Marcos C. House passes bill to remove Confederate statues from Capitol // The Hill. 29.06.21. – URL: thehill.com/homenews/house/560804-house-passes-bill-to-remove-confederate-statues-from-capitol (date of access: 12.07.2021).

Moriarty R. Is A Fundamental Culture Shift Happening? // Forbes. 21.04.2020. – URL: forbes.com/sites/robinmoriarty/2020/04/21/is-a-fundamental-culture-shift-happening/?sh=2fe41fbf7ab9 (date of access: 12.07.2021).

Most Americans Point to Circumstances, Not Work Ethic, for Why People Are Rich or Poor. Young people have more negative views of impact of billionaires // Pew Research Center. 02.03.2020. – URL: pewresearch.org/politics/2020/03/02/most-americans-point-to-circumstances-not-work-ethic-as-reasons-people-are-rich-or-poor/ (date of access: 12.07.2021).

National Statuary Hall Collection: Background and Legislative Options. December 3, 2019. Congressional Research Service. – URL: fas.org/sgp/crs/misc/R42812.pdf (date of access: 12.07.2021).

Revocation of Certain Presidential Actions and Technical Amendment. Executive Order 14029 of May 14, 2021 // Federal Register. 19.05.2021. – URL: federalregister.gov/documents/2021/05/19/2021-10691/revocation-of-certain-presidential-actions-and-technical-amendment (date of access: 12.07.2021).

The Six Basic American Values Are What Make Us “Americans” // Vintage American ways. – URL: vintageamericanways.com/american-values/ (date of access: 12.07.2021).

Thompson I. Cultural Wars and Enduring American Dilemmas. 2013.

Trump D. Remarks at an Independence Day Celebration at the Mount Rushmore National Memorial in Keystone, South Dakota // The American Presidency Project. 03.07.2020. – URL: presidency.ucsb.edu/node/343032 (date of access: 12.07.2021).

Trump D. Wellington, Ohio Rally Speech Transcript: First Rally Since Leaving Office // Rev. 27.06.2021. – URL: rev.com/blog/transcripts/donald-trump-wellington-ohio-rally-speech-transcript-first-rally-since-leaving-office (date of access: 12.07.2021).

Vogels E.F, Anderson M., Porteus M. and others Americans and ‘Cancel Culture’: Where Some See Calls for Accountability, Others See Censorship, Punishment // Pew Reseach Center. 19.05.2021. – URL: pewresearch.org/internet/2021/05/19/americans-and-cancel-culture-where-some-see-calls-for-accountability-others-see-censorship-punishment/ (date of access: 12.07.2021).

Zelenak L. Mitt Romney, the 47%, and the Future of the Mass Income Tax // Tax Law Review. 2014. Vol. 67. Pp. 471-500.

 

Д-р Наталия Травкина е ръководител на Центъра за вътрешнополитически изследвания на Института за САЩ и Канада на Руската академия на науките. 
 

Д-р Владимир Василиев  старши научен сътрудник в Института за САЩ и Канада на РАН.

 

Източник: geopolitica.eu

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Преди 120 години чичко ви Ленин описа империализма като „висш и последен стадий на капитализма“

    03 Яну 2022 10:58ч.

    Той казва следното: "Ние видяхме, че по икономическата си същност империализмът е монополистически капитализъм". Създаденият от него съветски империализъм надмина всички му описания. Държавният капитализъм роди невиждани монополи. СССР завладя с оръжие над 1/6 от планетата. За огромно съжаление на мнозинството от кремлолаиците тук съветската империя се разпадна не толкова от външен натиск, колкото от собствените центробежни сили и пълният си провал в икономиката. Всички республики се разбягаха, само и само да нямат нищо общо с Русия. От статията виждаме, че новите "лениновци" са една претоплена манджа, която ще вкисне преди да се усетят нейните готвачи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Hvhzfd

    28 Май 2022 21:57ч.

    tadalafil 20mg pill - <a href="https://provigpill.store/">provigil 200mg pills</a> buy provigil 100mg without prescription

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Pgjcde

    18 Юни 2022 11:07ч.

    buy furosemide sale - <a href="https://allopurinol.store/">buy generic zyloprim 300mg</a> order doxycycline 100mg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    03 Яну 2022 11:21ч.

    Цял научен труд. А между другото, ако анкетьорите преди време не са нагазвали в гетата, а сега политкоректно са наблегнали на тяхното участие като едни сценаристи на филм с Джеймс Бонд, резултатите ще се различават с много. Също като оценката дали си бял или черен, ако си Обама или починалия от ковид генерал Колин Пауъл. Или иначе казано, ако перефразираме Марк Твен, слуховете за потъването на Атлантида са силно преувеличени. На надяващите се пожелаваме търпение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    03 Яну 2022 11:46ч.

    „Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част - съд за непочтена употреба?“ /Римляни 9:21/ Хората не се самосъздават от нищото, за да се считат за еднакви и плод на една и съща естествена еволюция. Теорията на антирасизма предполага, че няма как да има разлики между хората, но нима ние всички не сме прекалено различни? Ние сме различни по много начини, визуално, генетично, културно, като заложби и основното е, че сме различни като мисия в света, на което са подчинени и част от останалите разлики. Ходим на училище от малки, някой да се е чувствал еднакъв със съучениците си и да твърди, че може да прави всичко, което и те? Ако разликите в един род са толкова големи, нима няма и разлики между народите и дори расите? „Но, о, човече, кой си ти, който отговаряш против Бога? Направеното нещо ще каже ли на онзи, който го е направил: Защо така си ме направил?“ /Римляни 9:20/ В свещените писания е написано много пъти, че не само всеки човек има своето предназначение, но и всеки род, племе. Дори човеците занимаващи се с изкуство не правят два пъти едно и също произведение, защо Бог да прави едно и също? Задължението на човека е да се смири пред нещата, които не зависят от него и да работи за да реализира това, което зависи от него, без завист, без бунт, без отричане постиженията на останалите. И ние у нас имаме циганско малцинство, може ли да сравним великата история на Тракия с първата писменост в света, с просветеното богопоклонение и основи на Правото, с цивилизационната ни роля спрямо Европа и света, с историята на циганите? Ами да унижаваме себе си, за да се изравняваме с тях, ще е богохулство. Би било стъпкване на божествените дарове и призвание към богарския народ. Ако някой иска да каже, Боже, защо така си ме създал, няма да постигне нищо пред Бога с това. В крайна сметка изпитанието към всички е едно, да живеят достойно и праведно с това, което имат. Ако са верни в малкото, ще получат по-голямото. Но ако имаш малко и пак не си му верен, ако не живееш почтено според особеностите си, как ще те постави Бог над по-голямото? Негрите в САЩ наричат спазването на реда и ходенето на училище „бяло поведение“, нима очакват, че ще им се даде нещо повече, след като не искат да учат при безплатно образование и всички грижи към тях? Няма да им се даде и агресията няма да им помогне, тя само показва защо са там, където са! Комунизмът, рожба на безпросветния атеизъм, създаде идеологиите на равенството, еднаквостта, уравновиловката, тъй като целта му винаги е била антихризъм, т.е. отричане на Божествения ред в Творението. Той не може да поправи злото, както твърди, той е проводник на злото. Древните религиозни закони са съдържали много повече мъдрост относно как да се помага на бедните, като им се опрощават дългове, дава им се работа, може да се прочете в писанията законите в тази посока. Но равенството никога не може да бъде закон, защото такова не съществува в свят, който е субективно управляван от Цар и всичко се случва по Неговата воля. Без смирение пред Твореца няма награда от Твореца, Който единствен може да пренаписва бития, да награждава и да наказва. Комунизмът е идеология, според която човекът е сам за себе си бог, но човекът не е сам за себе си бог, в желанието си да бъде, той само възприема всички извращения на богоборчески сили, с което си навлича тежки съдби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Даа

    03 Яну 2022 12:03ч.

    Цялата работа се свежда до това, как САЩ да загубят световното лидерство, без да губят от достойнството си. Трудна задача! Неизпълнима. Ще запазят толкова от достойнството си, колкото Путин реши да им позволи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    03 Яну 2022 12:21ч.

    Всичко това добре. Но, независимо от компетентността и добрите намерения на авторите, има нещо доста елементарно: докато не се анализира с подробности (с подробности!) етно-религиозният произход на най-богатата и най-влиятелна прослойка в САЩ и пътят на нейния възход, всички подобни писания, волно или неволно, ще се превръщат в заобикаляне на проблема, иначе казано: преливане от пусто в празно. И по-лошо: замаскиране (не непременно нарочно!) на истинския проблем. Все пак не забравяйте, че руската революция от 1917 г. беше организирана и финансирана от САЩ (по-точно и коректно казано, от определена етно-религиозна група в САЩ) - а САЩ бяха първата държава, която установи дипломатически контакти (не "дипломатически отношения"!) с новосъздадения СССР през 1922 г. Поне това ако не ви накара да мислите, значи чугунът е прекалено много!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Уточнение

    03 Яну 2022 13:11ч.

    Статията е публикувана в бр.6/2021 на списание "Геополитика", излязъл в края на октомври миналата година...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Валенщайн

    03 Яну 2022 14:13ч.

    Много добър текст с изключение на последния пасаж. Мечтайте си, мечтайте си Америка да потъне като Атлантида! Това да не ви е дрисливия Съветски съюз, дето не можа една свястна кола да произведе и да нахрани хората си! Да живее Републиканската партия на Съединените щати! Тръмп 2024! Може и Рон ДеСантис 2024 или Тед Круз 2024! И бог да пази великите съкровищници на американските ценности като щата Тексас, Флорида и тн. Тази велика страна е това, което е, само защото е управлявана досега по акъла и по културата на белите хора. И нищо не може да промени този факт! Дай я на черни или латиноси и ще се получи едно огромно Хаити или Мексико на стероиди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Зануляване... почти

    03 Яну 2022 14:14ч.

    Предефинирва се парадигмата на основаването и съществуването на САЩ. Дава се път на нефелните,мързеливите и имбецилите и те в скоро време ще станат преобладаващи. Не случайно вярващите в американската мечта драстично намаляват. Като всяка империя и САЩ се срутват от имплозия - милионният Рим на два пъти е завладяван от пършиви варварски орди от по 40-50 000 души,защото на никой от римските граждани не му е пукало за Рим. Така всички държаватворни етноси в Шумер,Вавилон и Египет са са претопявали и размивали измежду варварите - историята не е само прогрес и възход,а и дееволюция,регрес,тъмни векове и опростачване до нивото на преобладаващата маса варвари,тоест зануляване и пак отначало почти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Човек, който е научил английски от майка си

    03 Яну 2022 14:39ч.

    Може да си отвори устата, само за да изяде нещо чуждо или за да излъже. Великият СССР скоро ще бъде възстановен, а дрисливите САЩ ще отидат заедно с останалите англоезически държави на бунището на историята, където ще правят компания на Картаген. Техните адепти в България ще бъдат избити. Заедно със семействата си. Четеш ли, обзървърчо?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук до Валенщайн

    03 Яну 2022 14:54ч.

    Валенщайн, нали за това става дума: че я дават на негри и латиноси и се получават Хаити и Мексико, и то без стероиди? Изхвърли чугуна от главата си, замени го с мозък и направи опит да мислиш! Като несвикнал, отначало ще те боли, ама полека-лека пък може и да се нагъне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хал хабер си нямате

    03 Яну 2022 15:02ч.

    Ето го пророчеството на Нострадамус за 2022: Щатският долар ще се срине!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Историята е цикличен процес

    03 Яну 2022 15:08ч.

    След възхода на всяка една империя, следва и нейния упадък. Понастоящем, навлизаме в крайната фаза на поредния такъв цикъл. Остава само да видим кои ще са варварите този път

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Капитан Кук

    03 Яну 2022 15:24ч.

    Дипломатическите отношения между СССР и САЩ са установени на 16 ноември 1933 година. Руското посолство в Америка е основано през 1807 г., но след Революцията през 1917 г. Вашингтон отказва да признае новата власт и САЩ официално признават Съветския съюз чак през 1933 година. САЩ участват във интервенция в Съветска Русия ( Далечния изток) през 1918. https://bg.rbth.com/history/326035-sssr-sasht-diplomaticheski-otnoshenia

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до Валенщайн

    03 Яну 2022 15:26ч.

    Америка до 20 години ще бъде преобладаващо небяла държава. Няма как да се спаси от упадък- справка ЮАР,

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ред Шухарт-сталкер

    03 Яну 2022 15:38ч.

    Да четеш Булгаков е удоволствие, но в случая " Анушка, вече е разляла олиото" би било достатъчно точен коментар на ситуацията, останалата част от текста по скоро предполага мнозина да не достигнат до съществената му част.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гладните кокошки на Кремъл у нас

    03 Яну 2022 16:23ч.

    едро просо сънуват !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Деамериканизацията на САЩ: фактори и последици

    03 Яну 2022 18:22ч.

    Казано накратко - пак сме изтеглили късата клечка, както винаги, когато се подлагаме на Запада.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на 03.01.2022 в 10:58 СССР завладя с оръжие над 1/6 от планетата.

    03 Яну 2022 18:26ч.

    Умнио, СССР защити с оръжие на два пъти Държавата си с размер над 1/6 от планетата от алчните ръце на интервентите и фашистката чума.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    03 Яну 2022 18:32ч.

    Индивидуализъм за сплотяване на обществото! ха ха ха ха Каква американска безсмислица!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • в случая " Анушка, вече е разляла олиото" би било достатъчно

    03 Яну 2022 19:49ч.

    Може и само "олиото". Така всички ще достигнат до съществената част, капацитет сте !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • terrarium

    03 Яну 2022 23:57ч.

    Деамериканизацията на САЩ се извършва от самите американци в условията на вчерашните и днешните САЩ, а не са външна заслуга. Извършва се, защото е обективен процес, неизбежен, защото е закономерен. Следователно не може да бъде спрян чрез волята накаквито и да било политици, а краят и на тази разбойническа империя е пред очите ни поради вселенския закон на ентропията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Mycaka без картофи и кайма

    07 Яну 2022 2:18ч.

    на практика америка е континент на индианците. откриването на америка дава чувството на заселилите я след това, че те самите са я създали, като континент, като са носили лично пясък, земя и камъни от европа и африка. такава общо-взето е и нагла-сата на всеки откривател на нещо си. равен старт, равни възможности... ала-бала. ми дайте ми възможност за равен старт с луис армстрог, за да видите как ще се сгромолясам. но инак всички знаем за това, как се става милионер с миене на една ябълка, която с помощта на наследството от чичо боб се превръща в ябълка+ябълка прим. прекаленото смесване на холивудските фантазии и реалността води единствено до ypодливиme изкривявания на последната. липсата на здрав разум или неговото пълно втечняване е в основата на гибелта на цивилизациите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    09 Яну 2022 18:09ч.

    Америка е континент на бизоните, мечките гризли и мравоядите. Индианците са бивши сибиряци, проникнали по време на ледниковия период, когато Азия и Америка били свързани. По-късно проникнали и други. Викинги, испанци, португалци англичани, французи и други.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • SIMO

    11 Яну 2022 21:15ч.

    Гладен русофил, краха на америка сънува........Абе ватници, КОЙ определя директора на РОСГОСБАНК, КОЙ??? Всеки случай не се казва Вова и Вова не може да го смени........Светът се управлява от парите, а КОЙ управлява парите............Който разбрал, разбрал.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Валенщайн на 03.01.2022 в 14:13

    12 Яну 2022 1:12ч.

    Интересно, като я даваш на Тед Круз през 2024 г., дали си даваш сметка, че я даваш на латиносите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунајска уфсъ с евразијски манталитет

    13 Яну 2022 15:14ч.

    за Анушка, којато разлјала олиото, е јасно...а какво става с Галина, којато чак когато влјазла в банјата разбрала зашто са ја водили на боулинг и на ресторант?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Коба

    22 Яну 2022 16:45ч.

    Ха, ха, най-напред скочиха като ущипани моми първите двама в коментарите - платени тролчета на дем.партията в USА. Ама, както са казали китайците: "Ако седиш дълго и търпеливо край реката, ще видиш трупа на врага ти да плува по нея!" С тая политика на демократите Путин само трябва да чака...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи