- Автор: Андроника Мàртонова
- 10 Sep 2020
- 230
- 0
Хипнотизиращ, стилен, графичен, кинематографичен, изненадващ с интерпретациите си, на моменти мрачен, на момента очароващ, експериментален, провокиращ… Това са само част от определенията, които може да ви връхлетят при съприкосновението със световете на датчанина Хенрик Ким-Рер (Henrik Kim-Rehr, 1964, Одензее), един от най-изявените съвременни комикс художници, който от години работи и живее в Ню Йорк.
<p><em>За първи път в България негови творби можем да видим във фоайето на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. В никакъв случай не бива да пропускате изложбата „Хенрик Рер. Графични новели”, която ще продължи до 26 юли 2014 г. Неин куратор е Антон Стайков, с когото разговаряме. Той е изследовател на комикса, a преди дни получи националната награда „Христо Г. Данов” в категория „Изкуство на книгата” за „Кратка история на българския комикс” на издателство „Кибеа”. </em></p>
<p><em>Ако все пак не посетите залата на Националната библиотека – имате втори шанс, в рамките на Международния форум „София Комикс Експо`2014”, който ще се проведе от 15 август до 15 септември 2014 г. в залите на Шипка 6. Антон Стайков е един от десетте куратори на мащабното събитие, което очакваме след два месеца. </em></p>
<p><strong>Г-н Стайков, изложбата на Хенрик Ким-Рем е първата от поредицата авторски експозиции, които ще се случат малко по-късно, по време на големия форум „София Комикс Експо`2014”. Защо започвате отрано, именно с този художник? </strong></p>
<p>По много причини – една от тях бе свързана с дните, в които Хенрик можеше да пристигне за три дни в София. Другата е, че той е много важен автор за развитието на графичната новела през последните 10 години. Ким-Рер не робува на графичното изображение, а разказва ефективно в картини и текст.</p>
<p>Дълги години е сценарист на „Доналд дък”, рисува ежедневния комикс „Ферд’нанд” цели 18 години, рисувал е средновековни и исторически сюжети, има завладяваща творба по „Кървава сватба” на Лорка. Повествованието му е гладко, интересно и драматично. Много държах неговата изложба да бъде ситуирана именно в Националната библиотека, защото неговите графични романи и новели са истински завършени книги. <br />
<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_13MsdqBwTIVjHDXhR8S7o8UkTXeH4Y.jpg" style="height:367px; width:550px" /><strong>Страница от сюрреалистичната графична новела на Хенрик Ким-Рер „Посвещение”</strong></p>
<p>Държах да покажем не само рисунките му, но и самите книжни тела, за да могат посетителите да разгръщат, гледат, четат, но за съжаление не се получи. Изложбата не беше подкрепена финансово и се случи с лични усилия, както често става у нас. </p>
<p>Всъщност Хенрик Рер никога не е учил в художествено училище. Започва да учи занаята от самия комикс, от живописта, графиката, киното, фотографията – той има дълбоки познания в историята на изобразителните изкуства и историята изобщо. Той е един задълбочен, интересен човек, бих казал за него, че е истински викинг. </p>
<p>След изложбата в София Хенрик Рер замина за Дания, за да присъства на премиерата на датското издание на последната си книга „Гаврило Принцип – човекът, който промени века”.</p>
<p>Отпътува много доволен и вдъхновен от срещите с колегите от „Проектът Дъга”, студенти и любители на комикса. Беше изключително респектиран от дизайна на плаката и билборда за изложбата, дело на дизайнера Филип Попов. </p>
<p><strong>Експозицията е особено впечатляваща и разнообразна, тя е като странно пътуване из най-доброто от творчеството му. Но все пак бих искала да поставя фокус върху графичната му новела за 11 септември: „Залез над Трайбека” (Tribeca sunset).</strong></p>
<p>За нея той казва: „Нямах избор: за да го преживея, трябваше да напиша тази новела – като любовно писмо до семейството ми, приятелите ми, до града в който живея.”</p>
<p>Всъщност графичните новели, посветени на трагичния ден, са две. Втората е със заглавие „Вторник” (Tuesday). Хенрик споделя: „Европейците реагират с първосигналното: „Терорът дойде и при американците, най-после и те ще разберат какво е. Всъщност Ню Йорк е един обикновен град, пълен с обикновени семейства. Аз исках да напиша любовно писмо до тях”.</p>
<p>И двете творби са за и около събитията на 11 септември, които семейството на Хенрик преживява. Сградата, в която живее, се намира на 200 метра от кулите близнаци. Когато първият самолет се забива в символа на световната икономика, Хенрик пие сутрешното си кафе и не разбира веднага какво точно се е случило. Мисли, че е станал пожар. След часове близнаците се сриват, по същото това време жена му и двете им деца са от другата им страна, някъде навън. Той не знае къде са, живи ли са, настава истински кошмар. След големи перипетии намира близките си здрави и изплашени. </p>
<p> <br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_3MnivblUYEOvta4h051fnzHiwBOfPx.jpg" style="height:745px; width:550px" /></p>
<p><strong>Страница от „Залез над Трайбека”на Хенрик Ким-Рер</strong></p>
<p><br />
Неговата сграда е сериозно пострадала от взривната вълна, дълго време ФБР забранява на обитателите да влизат в нея, защото след изчисления на траекторията на самолетите смятат, че черните кутии са някъде там.</p>
<p>Два месеца Хенрик и семейството му нямат право да се върнат вкъщи.</p>
<p>Когато забраната пада за кратко, художникът успява да вземе само важни документи.</p>
<p>Той разказва: „Никога няма да забравя гледката – пепелта, която е покрила всичко – цялата работна маса, рисунките, кафето… Пепел и само пепел. И „Ню Йорк таймс” от ранната сутрин на 11 септември, когато светът беше предишният”. След като излизат двете му графични новели на тази тема, съпругата му го моли: „Никога повече не рисувай всичко това, никога повече не включвай мен и децата в творбите си.” </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_5wx83XnRnEvyFobLnRho4vAv3Bx5w4.jpg" style="height:755px; width:550px" /><strong>Из „Вторник”</strong><br />
</p>
<p><strong>Хенрик Ким-Рер неведнъж е посочван като един от значимите автори в артикулирането на 11 септември чрез комикса. До него обикновено седят и художници като легендарния Арт Шпигелман с „В сянката на липсващите кули” (” (In the shadow of No Towers, 2004) и Алиса Торес в съавторство с Съньон Чой „Американска вдовица” (American Widow, 2008). С какво Рер обаче се отличава от тях? </strong></p>
<p>Има още поне пет графични новели по темата, но те са правени по поръчка. Хенрик е единствения художник, който e свидетел и де факто – участник в събитията. Човек, който е преживял целия ужас. Той пресъздава този ден в лаконичен, драматичен графичен разказ.</p>
<p> <br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_NfEbBpScPbCEBKCJgLO3Uf1bI7z9Yc.jpg" style="height:368px; width:550px" /><strong>Из „Посвещение” – вълната на Хокусай, само че от ябълки</strong></p>
<p>След „Залез над Трайбека” и „Вторник” той рисува много различни и силни творби, от които избрах за изложбата в София. Сюрреалистичната история „Посвещение” (Tibute), абстрактната графична новела „Рейкявик” (Reykjavik), в която има повествование без участие на текст. Любима ми е „Плувай” (Swim!) – силна творба за раждането, живота и смъртта, също решена в сюрреалистичен ключ. За мен това е шедьовърът на Хенрик!<br />
</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_Daiy2G2zXxQOxEhc6cdbvEXeRXu0Dv.jpg" style="height:397px; width:550px" /><strong>„Плувай”</strong></p>
<p> </p>
<p><strong>Абстрактната графична новела не е ли за много тесен кръг читатели? </strong></p>
<p>Този тип комикс си има почитатели и особено силна аудитория в Ню Йорк. Специфична е именно с неконкретната си фабула и провокацията, която отправя към мисленето, комуникацията и прочита. </p>
<p><strong>Хенрик Ким-Рер е рисувал и комикс за Брус Спрингстийн…</strong></p>
<p>Да това е поръчка, която дори му е била платена, но издателят загива при автомобилна катастрофа и издателството престава да съществува. Тогава Хенрик решава, че иска да създаде нещо различно. Историческо, което да свързва темите, заложени в работите за 11 септември, с анализа на тероризма изобщо, но като погледне всичко това под друг ъгъл.</p>
<p>Във „Вторник” и „Залез над Трайбека” художникът изследва особеното емоционално и рационално състояние, което трудно се подава на описание: безгласният гняв, насочен срещу терористите, които не познаваш, които са безименни, срещу факта, че не знаеш защо всичко това се случва, защо умират хора в центъра на цивилизацията…</p>
<p>Следващият етап на пречистването при Хенрик обаче е свързан с други въпроси: как всъщност хората стават терористи и убийци? И защо убиват невинни хора? Така се ражда новата графична новела: „Гаврило Принцип – човекът, който промени века” (Gavrilo Princip: l'homme qui changea le siècle, 2014).<br />
<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_GbzbkBHqDpluMAbZ8w88nPUjivuLEX.jpg" style="height:750px; width:550px" /></p>
<p><strong>Корейската корица на „Гаврило Принцип”</strong></p>
<p><br />
<strong>Отговаря ли си на въпросите чрез нея? </strong></p>
<p>Категорично да! Гаврило Принцип като че ли не е много познат у нас. Той е фигура от началото на ХХ в. – беден сръбски младеж от Босна, който, воден от националистични подбуди и огромно желание да помогне в политическата ситуация на Сърбия, се включва в анархистичното движение „Млада Босна”, в резултат на което се съгласява напълно съзнателно и убедено да стане убиец на австрийския ерцхерцог Франц Фердинанд и съпругата му София в Сараево на 28 юни 1914 г. </p>
<p>Така нареченото „Сараевско убийство” отприщва и вълна от терористични актове на Балканите. Тази история е предадена блестящо в графичната новела „Гаврило Принцип – човекът, който промени света.” </p>
<p>Като художник и драматург, Ким-Рер е вложил много в творбата, особено с конкретната стилистика, напипваща майсторски езика на експресионизма, на фотографиите от епохата.</p>
<p>Самият Хенрик споделя: „Това са 200 страници, в които е много трудно да следваш една и съща методология и техника”, затова в комикса се виждат много различни визуални техники. Има рисунки с молив, имитации на гравюра, изображенията са дигитално обработвани допълнително, за да се постигне максимално силен ефект от потапянето в изобразителната среда на времето от началото на ХХ в.</p>
<p>„Гаврило Принцип” е и психологическо изследване на малкия човек, който постепенно се превръща в терорист. </p>
<p>Гаврило Принцип е бил болен от туберкулоза, но въпреки състоянието си, пламенно и всеотдайно иска да подкрепи националистите, като това е проследено по вълнуващ начин в неговата новела.</p>
<p>Същевременно цялата сюжетна линия на Рер е пълна с второстепенни допълнителни сцени и епизоди, които отварят други пластове в посланията и обрисуват детайли от сложния портрет на главния персонаж. На Гаврило Принцип се случват поредица случайни съвпадения, които довеждат до убийството. След войната той е обявен за национален герой на Югославия. <br />
<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_Ri1mLj86L5yzKYdswzyJCNAhPUXf7d.jpg" style="height:379px; width:550px" /></p>
<p><strong>Сцената на убийството </strong></p>
<p> </p>
<p>Сто години след убийството в Сараево ние продължаваме да говорим и да сме свидетели на политически убийства. Графичната новела е издадена на пет езика – датски, корейски, немски, френски и холандски, а всеки момент очаква своята англоезична премиера. </p>
<p><strong>А на български?</strong></p>
<p>За да се платят авторските права, печата и разпространението, тиражът трябва да е над 3000, а това засега в България не може да се случи. Между другото, точно в момента у нас има и прецедент: излезе документалната графична новела на немския художник Райнхард Клайст, за която трябва да се пише! „Боксьорът. Истинската история на Херцко Хафт” разказва за мъж от еврейски произход, боксьор, който попада в концлагер по време на Втората световна война, където за да оцелее, се боксира срещу други свои сънародници за забавление на нацистите...</p>
<p>Ето хубав пример – издателството е намерило начин да купи правата и да издаде качествена графична новела на български. Много качествена творба, вълнуваща, в най-добрата традиция на Уил Айзнър!</p>
<p><strong>Има едно определение, че графичната новела е вид литература без главно „л” обаче. Как се отнасяте към това твърдение?</strong></p>
<p>Според мен не е точно така. При автор като Арт Шпигелман абсолютно с голямо „Л” можем да обозначим неговите произведения, и особено когато става въпрос за „Маус”.</p>
<p>Целта е безспорно висока – преосмисляне на нацизма.</p>
<p>Всъщност може би няма високо и ниско, а качествено. Вижте това е друг вид изкуство, друг вид изразяване.</p>
<p>Например питал съм Хенрик Ким-Рер дали иска да бъде писател и да пише проза, като литературна художествена творба. Неговият отговор бе аргументиран с това, че е навлязъл много навътре в изкуството на графичната новела и би му било трудно да се откъсне от това да води разказа с текст и рисунка. Той просто е достатъчно добър в своето поле. <br />
<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_ZYBDxlW7WZ2zJjR0OzWadQy3ZoeVUb.jpg" style="height:750px; width:550px" /><strong>Из „Гаврило Принцип”</strong></p>
<p><br />
<strong>Какво отличава графичната новела/роман от комикса?</strong></p>
<p>Понятието „Графична новела” за пръв път е дефинирано от Уил Айзнър. Както повечето понятия, то е опит да бъде постигната по-голяма конкретност. Айзнър опитва да разграничи „сериозните” произведения в комикса от масовата комерсиална култура.</p>
<p>В сърцевината си графичната новела е произведение, което е по-близко до литературата и разглежда важни екзистанциални и философски въпроси. След етаблирането на този термин обаче, ретроактивно, голяма част от важните произведения в комикса като например „Корто Малтезе” на Юго Прат, са разглеждани и анализирани именно като графични новели.</p>
<p>В графичните новели често важна роля играе автобиографичният елемент. Нерядко анализаторите на комикса прават паралели между него и киното. В тази връзка, би могло да се каже, че жанрът „графична новела” е близък и до документалното кино. Когато в един класически комиск пръсъстват горепосочените елементи, можем да кажем и че между графична новела и комикса няма съществена разлика. </p>
<p>Уил Айзнър и Скот Маклауд са автори, които дадоха нов статут на комикса, легитимираха го като друг вид художествено произведение. Според тях той е ефективно оръжие в суровата битката срещу предразсъдъците и негативните емоции. </p>
<p>Вижте какво направи иранската авторка Марджане Сатрапи с „Персеполис” (издавана от френското издателство „Футуропилис”), Тя разказва личната си история, като чрез този разказ прочитаме историята на Иран и Европа през последните 30-40 години, разбираме за предразсъдъците, които витаят и тровят демократичното развитие на обществата.</p>
<p>Уил Айзнър създаде понятието „графичен роман” с комикса си „Договор с Бога”, а Скот Маклауд написа и нарисува две важни книги, за това как се прави комикс и за това – как се чете комикса. Второто е много важно.</p>
<p>Истината е, че хората не знаят да четат комикс и това е голям проблем, защото те имат съвсем други очаквания от този жанр. Винаги се мисли едва ли не, че комиксът е за деца. И това е причината в България той да не попада при правилната аудитория, която по принцип съществува. </p>
<p><strong>А как трябва да се чете графичната новела? </strong></p>
<p>Като литература, като кино. Трябва обаче и да имаш опит, да си внимателен в следенето на панелите и да знаеш, че в графичната новела можеш да се върнеш назад, да гледаш две картинки една до друга, после да прелистиш до разтвор, да следиш драматургичните елипси във времето, подобно на киното. Но не е същото, има разбира се известни разлики.<br />
</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_hcRlr128lIwGVQ73hCBjKCY3rt9eOX.jpg" style="height:372px; width:550px" /><strong>Абстрактната новела „Рейкявик”на Хенрик Рер</strong></p>
<p><br />
<strong>Да поговорим за нещо особено интересно: белите полета между панелите – т.нар. gutters (от англ. канали, улеи, канавки, бразди) като естетически и структуроопределящ елемент, въведен в графичната новела от Арт Шпигелман. </strong></p>
<p>Това е характерно за четенето на комикса. Спецификата в редуването на изображения, които те поглъщат и пренасят в следващото действие. Трябва да се абстрахираш от това, че имаш пред себе си панели с рисунки и текст, разположени един до друг. Тези „канали” подреждат разказа и експонират отделните сцени в обща графична среда. </p>
<p><strong>Вероятно те провокират асоциативното мислене, активират културния опит, натрупването на образи в съзнанието и въображението на читателя…</strong></p>
<p>Точно така.</p>
<p><strong>Алтернативен комикс и алтернативна новела – какво се крие зад тези категории? </strong></p>
<p>Определението е „алтернативен”. Ще ви дам за пример сръбския автор Александър Зограф: в неговите творби има силен политически елемент, жаргонен език, социално ангажирани сюжети и неспазване на задължителните елементи в класическия комикс – балони, последователност, хоризотална ориентация на текстове и пр.</p>
<p>В алтернативната творба има свободно боравене в визуалните похвати.</p>
<p>Текстовете може да са вертикални, наляво, надясно, рисунката може да е недодялана и експресивна. Това на пръв поглед обърква четеното, но всъщност създава друга структура и текстура на цялата работа.</p>
<p>По време на войната сърбите изпращаха електронни писма до свои приятели в Париж, с разкази за случващото се в Сараево и така се родиха много комикси от тези „свидетелски показания”. Документалното начало с неговата мощ се използва максимално в алтернативния комикс. То ражда и нови визуални форми. В крайна сметка визуалното обслужва разказа.</p>
<p>„Маус” на Арт Шпигелман е също отличен пример – това е автобиографичен разказ, в който Шпигелман провежда интервюта със собствения си баща (показан като досадно, дори неприятно деденце, стар евреин в Ню Йорк, който непрекъснато си брои пенсията). Но чрез тези документално пресъздадени разговори, нарисувани в свободен стил, подходящ по-скоро за комичен комикс, се оформя постепенно разказа в графичния роман, стига се до същината, до дълбоките корени на истината за Втората световна война, концлагерите и т.н. <br />
</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_t5svNNpO9ZusogxneMbaXreGzB2rBD.jpg" style="height:789px; width:550px" /></p>
<p><strong>Корицата на „Маус”на Шпигелман</strong></p>
<p>На София Комикс Експо`2014 ще видим много творби и образци на алтернативния комикс, защото и френското издателство „Футурополис” ще представи 10 от най-добрите си автори у нас. Ще гостуват силни група от Испания, Холандия, Сърбия, Чехия, Полша, Русия И не само! </p>
<p><strong>Какво ще включва вашата лична селекция на София Комикс Експо?</strong></p>
<p>Седем автори на графични новели, които през последните 10 години са оказали изключително влияние върху това изкуство и добиха огромна популярност. Сред тях са Рейнхард Клайст с творбата му за Джони Кеш „Виждам тъмнина”, Хенрик Ким-Рер с „Гаврило Принцип”. От българска страна – Сотир Гелев, който създаде изключително силна нова творба. Но и също така Антонио Алтариба и Ким с невероятната новела „Изкуството да летиш”.</p>
<p>Много интересен е швейцарецът Томас От – художник, който рисува макабрени истории с характерен само за него изобразителен стил. За да бъда точен – това е само малка част от звездите и многообразната международна програма на форума, която е подготвена от 10 куратори..</p>
<p>Искам да акцентирам върху желанието ни да направим симпозиум по проблемите на комикса, на който сме поканили писатели, художници и теоретици. В рамките на изложбата ще се проведе и конференцията „Кино, анимация, комикс”, организирана съвместно с Институт за изследване на изкуствата на БАН. <br />
<br />
<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_GNzJFr9hPsnZeUMrqnUnqnKBYKEQUe.jpg" style="height:374px; width:550px" /></p>
<p><strong>Из „Гаврило Принцип”на Хенрик Рер</strong></p>
<p><strong>България длъжник ли е на комикс културата?</strong> </p>
<p>Това е двупосочен процес. България е длъжник на комикс художниците, а а те са от своя страна са длъжник на България. Държавата трябва да започне да финансира пълноправно това изкуство, както прави с другите изкуства, а комикс творците от своя страна – да започнат да създават творби, в които да рефлектира съвременността. </p>
<p>Българският комикс може да каже много повече и за историята, и за настоящето. Преди години имаше някакъв опит за систематичен разказ за българската история във вестник „Стандарт” – 10 книжки за български царе и 10 книжки за български войводи. Е, аман с това историческо наследство!</p>
<p>През 1981 г. за 1300 годишнината на България започва да излиза „Дъга”. Тогава правят концепцията за списанието и се повтаря рефренът „историята, та историята!”, защото в това списание партийните културтрегери провиждат съвременен начин за възхвала на комунистическото настояще и възпитание в патриотичен дух. </p>
<p>В този контекст мога да кажа, че историята ни е наистина много добре разказана в българския комикс. Но не и съвремието – „настоящето” през 80-те години и „настоящето” – сега. Както отбеляза и Хенрик Ким-Рер, „...вие, българите, трябва да започнете да създавате талантливи творби, които да разкажат какво се случи и се случва в България през последните 25 години.</p>
<p>Това ще е много интересно и за западните издатели и читатели – да видят сюжетите от прехода, от бандитското приватизиране, как хората пропадат в бедност или стават неморално богати”. Според Рер това е начинът българският комикс да намери място на световния пазар. </p>
<p><br />
<strong>Не започна ли все пак да се активира съвременната тема при младите автори у нас?</strong></p>
<p>Една от целите на изложбата през есента е точно тази. Затова и представям в моя кураторски избор антиутопията „Патент 64246” на Сотир Гелев. В нея той поставя много въпроси за мястото на човека в съвременното общество, за бюрокрацията, за малкия човек и скритите механизми на властта. Главните герои ненавиждат да са с маски, но са принудени да ги носят.</p>
<p>Защо правят това? Каква е ролята на героите в общество на анонимност и липса на отговорност?</p>
<p>Премиерата ще е на 5 ноември, новелата е част от албума „Над Дъгата #2”. Наистина ще видим много различна, нетипична за българската традиция творба, която ще ни отпрати към утопиите на Светослав Минков, към филма „Бразилия”, към актуалните събития с България. Надявам се да привлечем млади талантливи творци, които ще разкажат днешния ден в нови графични новели.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38349_5ZONKnXrq17wYJIgffOOkyHeQb7lde.jpg" style="height:650px; width:550px" /></p>
