Антон Чехов: Театърът ми даде много хубави неща

Днес Антон Павлович Чехов би бил наречен високоефективен човек: писател с медицинско образование майсторски съчетава две работни места и посвещава свободното си време на благотворителност. През своите 44 години той създава повече от 300 произведения, излекува около хиляда души, засажда стотици дървета и извършва десетки добри дела. Чехов влезе в историята като един от създателите на новата драма. Днес се навършват 165 години от рождението му, припомня ТАСС.

Произведенията на Чехов са преведени на повече от сто езика. Неговите пиеси „Чайка“, „Три сестри“ и „Вишнева градина“ се поставят на театралните сцени по цял свят. Животът на писателя отразява процеса на формиране на хуманистичните идеали на твореца, неговия дълбок лиризъм и разбирането на духовния свят на човека. 

Антон Чехов е роден 29 януари 1860 г. в голямо семейство в Таганрог. Баща му, Павел Егорович Чехов е търговец. Заедно с жена си Евгения Морозова те имат шест деца, като Антон е третото. Атмосферата в дома на Чехов е строга. Всеки ден в 5 часа сутринта братята пеят в църковен хор, а след училище помагат на баща си в бакалията, която той притежава. Всички деца трябва да учат някакъв занаят. Малкият Антон научава професията на шивач. Майка им Евгения учи децата да бъдат отзивчиви, да уважават и подкрепят слабите и да обичат природата. Бъдещият писател започва обучението си през 1868 г. в Таганрогската гимназия. Там той приема литературния псевдоним Чехонте, по прякора, даден му от един от неговите учители.

На 13-годишна възраст той за първи път посещава театър, където се играе оперетата "Хубавата Елена" от френския композитор Жак Офенбах. Тогава Чехов се влюбва в сцената и литературата. „Театърът ми даде много хубави неща... Преди за мен нямаше по-голямо удоволствие от това да седя в театъра“, пише Чехов в писмо през 1898 г.

През 1876 г. бащата на Чехов губи работата и парите си. Докато цялото семейство заминава за Москва, 16-годишният Антон остава сам в родния град, за да завърши гимназията. Той започва да преподава, за да изкарва прехраната си. През тези години чете много и пише есета за училищни списания. През 1879 г. Чехов завършва гимназия и заминава за Москва. Там той започва да се грижи за семейството си със скромните си доходи от литературни издания. През същата година Чехов постъпва в медицинския факултет на Московския университет „И. М. Ломоносов". След като завършва университета започва да работи като лекар. 

Антон Чехов съчетава обучението си в университета с постоянна литературна работа. Публикува предимно под псевдонима Антоша Чехонте.

Писателят има около петдесет псевдонима. Някои от тях са Антоша Ч., Брат на моя брат, Рувер. 

През вековете повечето пиеси са били базирани на принципи, датиращи от античната трагедия и произведенията на Аристотел. При създаването им за основно правило се приемаше правилото на трите единства: действие (пиесата трябва да има един основен сюжет, второстепенните не са важни), време (действието не трябва да продължава повече от 24 часа) и място (всички събитията се провеждат строго на сцената, мястото не се променя). Но в края на ХIХ век традиционните форми - както в литературата, така и в театъра - са се изчерпали. И Чехов усети това. Той промени подхода към създаването на пиеси, тяхната структура и намери нови художествени методи. В класическите пиеси героите са разделени на положителни и отрицателни, но той не начертава граница между доброто и злото, не хвали и не обвинява героите си, а прави образите им човешки. Повечето от героите на Чехов са хора с вътрешен конфликт, със слабости и противоречия, мечтатели, разочаровани, изпълнени със страст и надежда.

Традиционната драма носи елемент на назидание, но Антон Чехов се отказа от това - пиесите му се основават на размисъл, анализ на вътрешното състояние на героите. Той изпълни драмата със съвременни, напълно битови проблеми, разбираеми за зрителя, терзание и размисъл, търсене на отговори. Той вярваше, че всичко на сцената трябва да бъде естествено, както в реалния живот, и обръщаше голямо внимание на детайлите в диалозите и ремарките. Ключовите събития при Чехов често се развиват не на сцената, а извън нея - в „Чайка” публиката само чува Треплев да изстрелва куршум; ве вижда и изсичането на вишневата градина в едноименната пиеса.

Една от най-важните творби на писателя е „Остров Сахалин“. Той заминава за острова през 1890 г., когато вече е болен от туберкулоза и изминава много тежък път през Сибир. Стигайки до Сахалин, той проучва живота в руските затвори. Местната администрация му забранява да общува с политическите затворници, но писателят нарушава това правило. Той успява да проведе преброяване на населението на острова, да научи житейските им истории, причините за изгнанието им и събира богат материал. Пет години по-късно е публикувана белетристична и журналистическа книга с пътни бележки за наказателна колония и трудов лагер „Остров Сахалин“. Неговите съвременници приемат книгата с огромен интерес и дори шок от случващото се на острова.

След Сахалин писателят се установява в Москва. През тези години Чехов вече е един от най-четените автори в Русия. През март 1892 г. той купува имение близо до Москва, където отваря медицински център, построява три училища и лекува болни. Медицинската практика му отнема много време и енергия, но именно през този период Чехов пише най-известните си произведения - пиесата „Чайка“, разказът „Стая № 6“ и още около 40 значими творби.

Мнозина от неговите съвременници смятат творчеството му за песимистично.

През същата година писателят се запознава с бъдещата си съпруга, актрисата Олга Книпер. За първи път я вижда на репетиция в Московския художествен театър. Двамата се женят през 1901 г., но цялата им връзка се развива на разстояние, тъй като актрисата работи в Москва, а писателят живее в Ялта, заради влошеното си здраве. Докато Чехов работи върху пиесата „Три сестри“ и разказа „Дамата с кучето“, той поддържа топли и нежни отношения със съпругата си чрез писмена кореспонденция. Те си изпращат повече от 800 писма и телеграми. Писателят често се обръща към съпругата си по доста нетрадиционен начин - „малка актриса“, „моето куче“, „моята скъпа, хубава, мила, умна съпруга, моята малка светлина“. В писмата си Чехов се шегува: „Не забравяйте писателя, не забравяйте, иначе ще се удавя тук или ще се оженя за стоножка“.

Последната творба на драматурга е „Вишнева градина“. През лятото на 1904 г. туберкулозата, от която писателят се разболява през 1884 г, се развива, а лекарите разбират, че вече няма надежда за неговото възстановяването. Той заминава в Германия, а в нощта срещу 15 юли се събужда и за първи път през живота си моли близките си да доведат лекар. Чехов казва на лекаря и на жена си, че умира, след което поисква чаша шампанско, изпива я спокойно, тихо ляга на лявата си страна и умира. Тогава той е на 44 години.

Източник: БТА, ТАСС

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм