- 11 Март 2024
- 617
- 4
автор: Лора Асенова
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Ангел Заберски-син е от онези хора, които с тиха усмивка се борят за своята творческа кауза. А неговата е именно да разпространява и да твори произведения в джаз и симфонични варианти. Трудна задача в днешния ден, когато музиката става все по-електронна, но той заедно със свои добри приятели и страхотни музиканти успява да печели все повече почитатели на тези стилове. Попаднах на анонс за събитие следващата седмица – концерт „Малко преди пролетта“ на Ангел Заберски трио в Sofia live club и ми се стори наистина подходящо начало на сезона, защото музиката му носи точно това усещане – за енергия, светлина и ново начало. Намерих го малко преди пореден негов концерт извън София и си поговорихме за това каква е музиката днес и може ли човек да разчита да бъде само композитор у нас. А той самият ни издаде едно негово тайно желание, което дано се осъществи в бъдеще.
- Обикаляте из страната. Има ли публика за симфонична музика в България? Нашето внимание често е концентрирано в София, но какво е отношението към джаза и към класическата музика извън столицата?
- Изключително позитивна е аудиторията. Хората са жадни за нещо стойностно, за нещо красиво, каквото поднасяме с моите колеги. Пълни са залите за музика с художествена стойност. И за оркестрите из страната е удоволствие да посвирят и нещо различно от техния репертоар.
- С кои от тези оркестри из страната сте работили напоследък? Сигурна съм, че е важно да ги кажем, рядко се сещаме за тях.
- Ето например Симфониета Шумен, с които съм в момента, Старозагорския оперно-симфоничен оркестър, Врачанската филхармония, Плевенската филхармония. Също с оркестъра на Класик ФМ София работим често, с оркестъра на БНР, с който наскоро направих запис. С тях направихме две произведения за класически симфоничен оркестър – с т.нар. двоен състав. Едната пиеса се казва „Капризите на дамите“, а другата е на фолклорна основа. Радвам се, че имах тази възможност, по принцип оркестърът на БНР е много ангажиран и доста се чака. Продуцентите бяха много щастливи от нашата работа и казваха „Давай още“. Но музика не се пише лесно, иначе и в момента работя върху голямо симфонично произведение в малко джаз тематика. Аз в момента съм в сферата на камерната музика, бидейки в джаз попрището – като трио, дуо, квартет, квинтет и затова, като композирам музика, искам да отида в по-дълбоките води със симфоничния оркестър. Аз обожавам мащаба на музиката, който дава той. Той е богатство от звуци и варианти за комбинация между инструментите. Това е да рисуваш картина, но не с бои, а с изразните средства на музиката.
- Изключителна фантазия трябва за това съчетаване.
- Да, много въображение! Затова ние музикантите сме малко лудички.
- Как се отдавате на този процес – в студиото, на пианото или как се случва?
- Творческата работа е вкъщи. Творецът има нужда от уединение и самота. Психо-физиологичен процес е създаването на музика. Тръгвам с някаква мисъл, но накрая излиза нещо съвсем различно. Може 28 дни нищо да не постигна и за 2 дни да се получи цяла пиеса. Също се изисква време и търпение и когато се подготвяш за концерт като изпълнител.
- Може би е по-трудно, когато става дума да се пише музика за конкретна цел?
- Аз много обичам да работя по поръчка. За съжаление това става все по-рядко, времената вече не са такива. Много ми се иска да работя за филм например. Много ми се пише филмова музика, но може би нямам нужните контакти или режисьорите не са сещали, че много би ми се правило това. Аз обичам да работя с жив оркестър, а за жалост за филмите често няма достатъчно бюджет или предпочитат да взимат просто компютърни образци. Между другото, една поръчка получих наскоро от Димитър Косев, който е главен диригент на операта в Русе. Той направи една изключително успешна поредица „Ново поколение“. И именно за него написах „Капризите на дамите“, която записахме в БНР.
- Ето давате примери за пиеси, които пишете и още нови следват. Но какъв е пазарът за това в България? Каква е житейската цена да си композитор тук?
- Висока. Откровен съм. Това не е труд, който се заплаща. Объркани са нещата, средствата за култура никога не стигат. Музиката е навсякъде, но нашата работа остава недооценена. Но за мен това е любов, аз изпитвам потребност да пиша музика. Изкарвам си парите по друг начин – с концертна дейност, дори за партита, събития, сватби, това също е удоволствие. Щастлив съм и че съм доцент и преподавам в Нов български университет. Прекрасна е срещата ми с младите хора там. И въпреки всичко намирам време и вдъхновение да напиша и по някоя нота. Живото изпълнение минава и заминава, искам нещо на хартия да оставя след себе си. И още едно удоволствие от работата ми – че работя с най-добрите музиканти в България. И в джаза, и в класиката – обграден съм с талантливи колеги и приятели.
- Ето в сряда например, на 13 март, в Sofia live club ще излезете на една сцена с големи Ваши приятели и музиканти – Стоян Янкулов – Стунджи и Борис Таслев.
- С тях вече около 15 години сме трио, музицираме заедно. Правили сме много турнете и толкова добре сме се сработили. Защото музикантите най-добре комуникират, когато често излизат на сцена заедно. Тогава и музиката се представя по най-добрия начин. Аз избрах да съм именно с тях, защото видях, че те най-много импонират на моите предложения за пиеси, аранжименти, транскрипции. Те са страхотни! Аз за тях винаги съм казвал – Стоян не свири на барабани, Стоян е барабаните! Борката Таслев не свири на бас, той е басът! Аз усещам, че публиката оценява тази симбиоза между нас. Човек обаче трябва да е критичен към своята работа, аз не се влюбвам във всяка моя нота и поправям много неща. И забелязвам, че тази наша спонтанност на концертите се харесва.
- Споменахте и преподавателската Ви дейност в НБУ. Какви млади хора срещате, има ли ентусиазъм у тях за работа? Наскоро сте участвали там и като ментор в Музикалната лаборатория „Изкуството на песента“.
- Да, заедно с Етиен Леви и Светослав Николов от Jazz FM поговорихме с участниците в музикалния конкурс, организиран от НБУ и с медийната подкрепа на BTV radio group. Дадохме им своите насоки, без да им казваме какво да напишат. Но например, че е хубаво да пишат песни първо на български език, че е хубаво да ползват живи музиканти, а не да разчитат на компютърни семпли, да има хармония в песента, да има музикална форма. Да не правят безцелни неща, трябва да има някаква рамка. Беше много приятна среща. Бях притеснен преди това, защото младите имат самочувствие и енергия, че никой нищо не може да им обяснява как се прави, но те бяха изключително вслушващи се и подходиха с много уважение към желанието ни да им помогнем.
- Иначе сред Вашите студенти има ли влечение да използват повече компютърни софтуеъри за композиране?
- Разбира се. Това е разбираемо и е неизбежно.
- А новите технологии позволяват ли по-голямо разгръщане в професионален план или го ограничават, ограбвайки въображението?
- Аз не съм против технологиите, самият аз ги използвам също. Но аз имам здрави музикални основи и аз измислям музиката, а не взимам нещо предложено наготово. Музиката я измислям аз на пианото, така бих искал да бъдат и младите творци.
- Но как се разбира кое е добро и кое не е?
- Само публиката може да каже.
- А в сряда с триото какво ще изпълните?
- Подготвили сме една ретроспекция с по малко от всичките албуми, които сме записвали през годините. Отново ще изпълним и мои транскрипции на известни класически мелодии от Рахманинов, Пучини, Бизе, Чайковски. Популярни теми, които ще поднесем в много „вкусен“ джаз вариант. Ще имаме и две мои авторски пиеси, така че ще се получи един, надявам се, добър микс.
- Хубаво е, че такива места като зала „България“, Sofia live club, които дават място за изява на такива концерти. Какви са плановете Ви за следващите месеци?
- Засега се подготвяме за концерта в сряда, а след това отново се захващам към нотния лист. Междувременно пак имаме частни участия, а в края на април с Вера Шандел отново подготвяме концерт-спектакъл с песните на Едит Пиаф. Надявам се да следва силен сезон.
