Амос Оз: „Между приятели” е трагикомичeн роман за малките и големи неща от човешкия живот

<p><strong>- 47 г. след публикуването на първия ви роман, &bdquo;Земите на чакала&rdquo;, чието действие се развива в кибуц, отново се връщате в него с романа &bdquo;Между приятели&rdquo;. Какво ви отведе там &ndash; едно последно завръщане или носталгията по един свят, който вече не съществува и който вие самият сте напуснали преди 26 г.?</strong></p> <p>- Не! Не изпитвам никаква носталгия към кибуца от 50-те г. Това не беше раят. Но, откакто съм го напуснал, не минава и седмица без да го сънувам. Всякакви сънища! Добри, лоши, обикновени. Тогава си казах, че трябва да се завърна там с една история. &bdquo;Между приятели&rdquo; обаче не е роман за кибуца. Това е книга за човешката ситуация: самотата, носталгията, любовта, лишенията, приятелството, смъртта, желанието. Накратко, малките и големите неща в живота на хората.</p> <p><strong>- Какво ви държи тогава все още в кибуца? Това, че прилича на човешка лаборатория? Осъществената утопия?</strong></p> <p>- От всички големи революции на ХХ век това е единствената, която не е проляла кръв. Нямаше Гулаг. Нямаше екзекуционни взводове. Нямаше затвор. Нямаше полиция. Това е интересно &ndash; социален опит без принуда, нито насилие. Разбира се, имаше големи заблуди, най-голямата беше вярата, че човекът може да бъде променен радикално. Това беше детинско. Не може да бъде променена човешката природа.</p> <p><strong>- Защо това заглавие, &bdquo;Между приятели&rdquo;? То ни отвежда към един мирен свят, в една топла интимност. Докато вашите герои са всичко друго, но не и щастливи. Те се борят между самота, неосъществени желания, тъга.</strong></p> <p>- Мирен и тъжен свят. Това е моята книга. Но бих добавил две измерения, на иронията и на трагикомичното. Защото тази книга е също опит да залича линията, която разделя трагедията и комедията. Когато си млад, става дума за две различни планети. С възрастта разбираш, че става дума за два прозореца, от които виждаме един и същ пейзаж, един и същи свят. Вземете героя от новелата в началото на моята книга: градинарят Цви Провизор. Той не спира да говори за катастрофите, които разтърсват света: земетресение в Китай, пожар в Испания, наводнение в Никарагуа. Но когато приятелката му го пита защо се е нагърбил с цялото нещастие на света, той отговаря: &bdquo;Светът е пълен със страдания. Не можем да направим кой знае какво. Тогава най-малкото, което можем да сторим, е да говорим за това&rdquo;. Трагедия или комедия? И героят от последната новела: Мартин Ванденберг, този оцелял от Холокоста, който вярва в човешкото братство и в... есперанто. На практика до последния си ден той преподава, но само на трима души. Трагедия или комедия? И двете! &bdquo;Между приятели&rdquo;, или трагикомичният роман за човешката ситуация.</p> <p><strong>- Когато говорите за работата си като писател, винаги споменавате две думи: дисциплина и любопитство. Толкова ли е просто? А страхът от белия лист? Творческото изчерпване? Желанието за разказваш истории?</strong></p> <p>- Страхът от белия лист? Да, той е силен. Спомням си, че винаги водех един и същ спор с баща ми. За кого от двама ни е по-трудно? Казвах му, че за мен. Защото трябваше да започна да пиша от нищото, на един девствен лист, докато той, ерудитът, изследователят, имаше своите референции, източниците, на които се опираше. &bdquo;Не, казваше ми той, за теб е много по-лесно. Аз трябва да давам доказателство за всичко, което твърдя, да цитирам източниците си...&rdquo;. Във всеки случай, ако пиша, то е по необходимост: да разказвам истории. В началото беше, за да се харесам на момичетата. Не бях добър ученик, не бях надарен в спорта, не бях наистина хубав. Тогава единственият начин да ги впечатля, беше да разказвам истории. Днес вече нямам избор. Това е като нуждата да мечтаеш, не мога да го контролирам.</p> <p><strong>- В политически план вие сте решително ляв, борите се от години за създаването на две държави, Израел и Палестина. Но от гледна точка на последните избори израелската левица не е много силна.</strong></p> <p>- Тя все пак спечели 25 мандата (от 120) на последните избори. Това не е много, но не е незначително. Знаете ли, след изтеглянето от Газа не е лесно да бъдеш от левицата. Години наред левицата заявяваше, че ако Израел се изтегли от палестинските територии, ще има мир. Излязохме от Газа. И какво видяха израелците? Ракети вместо мир! Това направи труден живота на левицата. Как да излезем от това? Е добре, говорейки неуморно за необходимостта от споразумение с палестинците, обяснявайки връзката между продължаване на окупацията и социалноикономическата ситуация на необлагодетелстваните слоеве. До днес левицата не каза достатъчно ясно, че бедността в Израел е свързана с колониите. Тя не трябва да спира да го повтаря. Денем и нощем!</p> <p><strong>- Когато 15-годишен сте напуснали дома на родителите си, то е било, за да не приличате по нищо на баща си. Въпреки това неотдавна ви чух да казвате, че с възрастта сте станали като него.</strong></p> <p>- Това се нарича ирония на историята. Наистина на 15 г. се бунтувах срещу баща си. Той беше интелектуалец, аз реших да бъда тракторист. Той беше жител на града, аз отидох в кибуц. Той се казваше Клаузнер. Аз смених името си на &bdquo;Оз&rdquo; (&bdquo;силата&rdquo; на еврейски - б.а.). Той беше дребен, аз ще направя всичко, за да стана едър. В което впрочем не успях. И е вярно, че днес работя в стая, пълна с книги, и съм писател. Това, което той искаше да бъда. Все пак не станах негов двойник. За политиката ние продължаваме да сме в пълно разногласие. Ето, 40 г. откакто той почина, а няма ден, в който аз, социалистът, да не споря с него, консерватора, за политика.</p> <p><strong>- Подготвяте ли нова книга?</strong></p> <p>- Да! Но няма да говоря за нея. Прекалено много рентгенови лъчи по време на бременността вредят на бебето.</p> <p><img src="/uploads/editor/AMOS-OZ.JPG" alt="" width="623" height="271" /></p> <p><em><strong>Амос Оз</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>