Американските атомни бомби над Япония са военно престъпление, стратегическа грешка и морална катастрофа

Американските атомни бомби над Япония са военно престъпление, стратегическа грешка и морална катастрофа

Автор: Тейлър. С. Нойкс, jacobin.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Пускането на атомните бомби над Япония е основано на лъжи

На 78-та годишнина от атомните бомбардировки над Япония трябва да си спомним, че употребата на бомбите не беше необходима за спечелването на войната. Политиците в Съединените щати бяха наясно с този факт, но въпреки това продължиха, като по този начин позволиха зверството, станало начало на ядрената ера.

Отбелязвайки седемдесет и осмата годишнина от атомните бомби над Хирошима и Нагасаки, ние ставаме свидетели на странен парадокс. От една страна, сега по-голям процент американци от когато и да било се съмняват в необходимостта от използването на атомно оръжие срещу японците. Но противно на това, аргументите, оправдаващи неговата употреба, остават упорити и постоянни. Това е за отбелязване, предвид историческите доказателства, които сега ясно свидетелстват, че Япония е била на косъм от капитулация в момента, когато тези оръжия са употребени.

Решението да се предприеме мигновен холокост срещу потенциално най-малко 210 000 цивилни японци е сложно и многостранно. Основният аргумент, издиган в оправдание на употребата на атомните бомби- че те ще приключат войната бързо и ще спестят инвазия, при която ще бъдат дадени около един милион жертви – няма особена тежест. Историческите доказателства много силно сочат, че Америка е желаела да избегне нуждата от преговори със Съветския съюз относно бъдещето на Източна Азия. Потсдамската конференция, проведена от ръководството на съюзниците през лятото на 1945 г., е имала за цел да определи следвоенното споразумение за Европа. Съединените щати не са искали да бъдат принудени към подобно преговаряне – със съветски участници на масата – за следвоенно споразумение относно Пасифика.

От средата на 1990-те продължаващият диспут за употребата на бомбите е фронт на по-широка културна война. Конфликтът възниква, когато Смитсоновият институт, в стремежа си да успокои преобладаващите настроения, отстъпи от своята научна автономност и спря критичното изследване на решението за използването на атомните бомби. Изследването трябваше да е допълнение към откриването на напълно възстановения бомбардировач „Енола Гей“.

Упорството на дискредитираните аргументи в оправдание на бомбардировките – и тяхното интегриране в идеята за американската изключителност – вече е смехотворно. Самото им съществуване подчертава необходимостта от преоценка на основните аргументи, които доказват фундаменталната ненужност на използването на атомно оръжие срещу Япония.

Недопускане на Съветския съюз

Според линията на разсъждения, оправдаващи бомбардирането, употребата на ядрено оръжие е имала за цел да принуди Япония към незабавна и пълна капитулация. Това е приключило войната, преди милиони калени в битките съветски войски да се изсипят в Източна Азия. Осуетяването на потенциално съветско освобождение на континента от японско владичество и възпрепятстването на опитите на западноевропейските колониални сили да използват работна ръка и ресурси за следвоенно икономическо възстановяване е просто щастливо последствие на тази стратегия. Обаче, ако това наистина е била целта, нейният краен резултат, въпреки значителните загуби на японски цивилни животи, е просто временно отлагане на неизбежното с няколко години.

Струва си да вземем предвид следните няколко ключови момента: Съединените щати остават единствената страна, която е използвала ядрено оръжие с враждебни намерения. И е единствената страна, която го е използвала умишлено срещу цивилни. Съединените щати са обмисляли също така използване на ядрено оръжие като средство за приключване на войните в Корея и Виетнам. Доколкото може да се съди, нито Съветският съюз, нито Русия някога са обмисляли нападателно използване на ядрено оръжие по начин, подобен на този, по който Съединените щати използваха ядреното си оръжие срещу Япония. И накрая, Съединените щати поддържат доктрината за „първа употреба“ на ядрено оръжие, излизат от договорите за контрол на въоръжението и се застъпват за нови технологии за нарушаване на ядрения баланс.

Решението да се използва ядрено оръжие срещу Япония в заключителната фаза на Втората световна война незабавно е посрещнато с противоречиви реакции. Отначало несъгласие се появява в редиците на висшите американски военни и политически фигури, макар и само като частно мнение. Макар че голяма част от публиката посреща новината за бомбардировките с възторг, възприемайки събитието като сигнал за незабавен край на конфликта, това чувство не е всеобщо. Редакторска статия в септемврийския брой на Saturday Review от 1946 г. поставя под съмнение необходимостта от бомардировките и допуска възможността те да са направени умишлено, с цел да бъде сплашен Съветският съюз.
Тази идея е изследвана в книгата на Гар Алперовиц от 1965 г. „Атомната дипломация: Хирошима и Потсдам – Употребата на атомната бомба и американската конфронтация със съветската власт“. Алперовиц е първият, който прилежно артикулира идеята, че бомбите са пуснати както за да се постигне незабавно приключване на войната, така и за да се избегне пълномащабна съветска намеса, която може потенциално да повтори в Далечния Изток това, което вече се беше случило в Централна и Източна Европа.

Ядреният дипломатически обмен, който никога не се случи

Въпреки че споразумението от Ялта от 1945 г. е двусмислено дефинирано и отворено за различни интерпретации, Алперовиц твърди, че президентът Франклин Делано Рузвелт е би убеден, че Полша и голяма част от Източна Европа, освободени от Червената армия, ще попаднат под съветско влияние. Обаче Хари Труман, който поема президентството през април 1945 г., не споделя кооперативния подход на Рузвелт и избира да приложи по-конфронтационна политика, за да ограничи и възпре съветското влияние в Европа. Окуражаван от топ съветниците си, Труман възприема конфронтационен подход към Йосиф Сталин относно Източна Европа, отчасти воден от идеята за ядреното оръжие като дипломатически инструмент.

Подобен хардлайнерски подход спрямо Съветския съюз е бил избягван в миналото, по три основни причини: Рузвелт е искал да сътрудничи със Сталин. Съединените щати са искали да избегнат подписването на отделен мир между Германия и Съветския съюз. А също и понеже твърдият подход е криел риск от загуба на съветската подкрепа срещу Япония.

Първоначално се смята, че съветските сили ще са нужни, за да се удържи Квантунската армия в Манджурия и да се попречи на подкреплението за вътрешните японски острови. Но към април 1945 г. съюзническите сили са осигурили контрол на бреговите линии около Япония, предотвратявайки такъв вариант. Към април 1945 г. влизането на съветски войски в бойните действия в Пасифика вече не се смята за нужно за завършването на успешната американска инвазия в Япония.

Въпреки че бомбите са били разглеждани като ценен инструмент за пазарлък в продължаващите преговори със Съветския съюз за приключване на Втората световна война, тяхното използване не е пряко зависимо от военната им употреба. Алперовиц предполага, че секретарят по отбраната Хенри Л. Стимсън който е обстойно запознат с програмата за бомбите на кабинета на Труман, клони към обмен на информация за ядрената енергия и бомбата и предлага съветско участие в международната комисия за контрол на атомната енергия.

Тази идея за атомен дипломатически обмен е била обсъждана още през декември 1944-а година. За да се ускори капитулацията на японците и да се осигурят благоприятни условия за бъдещите преговори със Съветския съюз, идеята за демонстрация на невоенна атомна бомба под формата на детонация в пристанището на Токио е сериозно обсъждана.

Към момента на бомбардировките капитулацията на Япония е предстояща

Основният и траен аргумент, съществуващ и до днес, е че употребата на атомната бомба е приключила войната „рано“. По този начин са били предотвратени значителни загуби – както японски, така и американски – които биха се случили при инвазия във вътрешните японски острови. Но има сериозни доказателства за твърдението, че Япония вече е била победена, преди пускането на атомните бомби.

Японският флот например, е бил потопен към пролетта на 1945 г. в голямата си част, което е позволило почти тотален контрол на съюзническите сили във водите около Япония. Освен това японските въздушни сили са унищожени до такава степен, че американските бомбардировачи атакуват почти безнаказано. Рутинните бомбени рейдове над Токио, включително унищожителните нападения на 9 март 1945 г., които взимат живота на 100 000 души, са пример за това. В периода между 9 март и 15 юни 1945 г. в общо 7 000-те бомбени мисии са били загубени само 135 американски самолета, което подчертава превъзходството на американските въздушни сили над Япония.

По-нататък Алперовиц изтъква, че японците са започнали да изпращат мирни пратеници още през септември 1944 г., достигайки до фигури като китайския националистически лидер Чан Кайши през декември 1944 г. и ангажирайки се със СССР през април 1945 година. Било е добре известно, че японците се интересуват от мирно договаряне. Освен това американците са знаели, че има потенциал за капитулация без нужда от инвазия още през април 1945 г., при положение че има яснота в условията по капитулацията.

Аргументът, че бомбардировките предотвратяват нуждата от инвазия е подкопан от самия избор на градовете, които да бъдат бомардирани. Сега вече е известно, че предложението е предвиждало тактическа употреба на девет атомни бомби срещу японски военни цели като част от планирана, но несъстояла се инвазия. Две от тези бомби в крайна сметка са използвани срещу градове без особена военна стойност и това е доказателство, че през август 1945 г. плановете за инвазия вече са били изоставени.

Потенциалната опасност от масивна конфронтация между Червената армия и Квантунската армия при Манджурия създава перспектива за Съветския съюз да търси равно участие в последващите разговори за край на конфликта. Това би ги поставило в позиция да заявят сериозни претенции в региона и би довело до ползи, които значително биха превишили първоначалните им претенции към териториите, загубени в Руско-японската война от 1904 година. Поради това, вместо атомната бомба да бъде използвана тактически, се превръща в стратегическо оръжие за всяване на страх, целящо да потресе Япония и да я принуди незабавно да капитулира.

Трябва да се отбележи, че американските политици са смятали, че съветска намеса във войната е сравнима както психологически, така и военно с въздействието на атомно оръжие. Решението за пускането на бомбите не е ръководено от военна необходимост за приключване на войната, а е умишлено предприето за да се приключи войната при американските условия и да се поставят Съединените щати в най-добрата позиция за преговаряне.
Аргументът за военната необходимост е допълнително подкопан от позицията на три от най-блестящите американски военни фигури през Втората световна война – генералите Дъглас Макартър и Дуайт Айзенхауер, заедно с адмирал Уилям Лийхи. Тези трима лидери се противопоставят на използването на атомни бомби срещу Япония, защото смятат, че това е напълно ненужно.

Кръвопролитие заради потъналите средства

Книгата на Роналд Такаки от 1995 г. „Хирошима: Защо Америка хвърли атомната бомба“ стига до заключението, че част от мотивацията да се използват атомните оръжия просто е следствие от огромните средства, потънали за производството им (предвещавайки по-късното предупреждение на Айзенхауер за военно-промишления комплекс).

Към 1945 г. „Проектът Манхатън“ вече е имал собствен живот, в който са били ангажирани 120 000 души и съответни разходи от около 2 милиарда долара (приблизително 34 милиарда долара, преизчислени спрямо инфлацията). Такаки предлага сравнение с автомобилната индустрия на Съединените щати от онзи период. Ако си послужим с израз от съвременността – атомната бомба е станала „прекалено голяма, за да се провали“.

Такаки разкрива, че с напредването на войната и разработването на атомната бомба шансовете за използване на бомбата в бойни условия не са били гарантирани. Най-новите сведения относно позицията на Рузвелт по въпроса са, че бомбата може да бъде използвана срещу Германия или Япония, ако е необходимо, но той предлага превантивна демонстрация, за да даде на японците възможност да преосмислят американските условия за капитулация. Този подход е бил предпочетен от 46 процента от 150-те физици, участващи в „Проекта Манхатън“, чието мнение е било потърсено през лятото на 1945 година.
Разкритията на Такаки също дават светлина върху факта, че и Труман, и генерал Джордж Маршал са били наясно, далеч преди решението за пускането на бомбите, че често цитираната оценка на жертвите от около един милион души в случай на инвазия на японските острови е неточна. Противно на престорената загриженост за свеждане до минимум на загубите на човешки живот, които биха могли да бъдат избегнати, сред най-високопоставените командващи от съюзническите сили е широко признато, че бомбардировките, независимо дали в Германия или в Япония, са станали все по-смъртоносни и засягат най-вече цивилното население. През 1946 г. е проведено проучване на бомбардировките, което потвърждава забележителния успех на бомбените кампании и потвърждава оценката, че Япония е щяла да капитулира преди 1 ноември 1945 г. (датата на заплануваната инвазия в Кюшу), без нуждата от атомни оръжия или съветско участие в конфликта.

По онова време се е знаело, че и Сталин, и Никита Хрушчов са искали да осигурят на Съветския съюз място на масата за договаряне и са се притеснявали, че войната ще свърши преди съветските сили да изиграят ролята си в това. Поради тази причина 1,5 милиона съветски войски преминават в Манджурия на 9 август 1945 г. – денят, в който е бомбардиран Нагасаки. Американската стратегия за използване на атомното оръжие като средство за принуждаване към по-голямо сътрудничество се проваля, тъй като в отговор на бомбардировките Сталин нарежда на своите учени да удвоят усилията си и да настигнат САЩ в разработването на атомно оръжие.

Съветниците на Труман мислят, че Съединените щати ще се радват на поне десет години „атомен монопол“, който ще им осигури дипломатически коз в непосредствената следвоенна епоха. Това необмислено решение обаче павира пътя на ядрената надпревара, продължила с успешното детониране на съветско ядрено оръжие само четири години след края на войната.

От тактически оръжия до глобално променящи играта средства

Атомните бомбардировки са символ на стратегическа грешка и морална катастрофа. Историците казват, че по онова време има почти пълен консенсус по два въпроса: първо, че бомбите не са били нужни нито за ускоряване на края на войната, нито за предотвратяване на инвазия в Япония; и второ, че Труман и съветниците му са разполагали с реални алтернативи на бомбардирането на цивилно население. Независимо от това разбиране обаче, някои историци твърдят, че ако Труман се беше въздържал от използване на тези оръжия, той вероятно е щял да бъде подложен на импийчмънт заради прекомерно високите разходи за този проект.Образът на тези „един милион жертви“ беше използван много дълго време като значимо оправдание на атомните бомбардировки, но непрестанното позоваване на него няма доказуеми основания. Произходът на тази цифра може да се проследи до защитата на атомната бомба от Стимсън, публикувана в Harper’s Magazine през 1947 година. В статията „Judgement of Smithsonain: Bombing of Hiroshima and Nagasaki“ обаче Филип Нобиле разкрива, че есето на Стимсън е претърпяло значителна редакция от Макджордж Бънди и Джеймс Б. Конант. Влиятелни в началото на Студената война и в разработването на ядрените оръжия, тези две лица дирижират написването на защитата на Стимсън.

Нобиле посочва още, че видният историк от Станфорд и специалист по Студената война Бартън Дж. Бърнстийн е открил документи на Комитета за общо военно планиране. Тези документи показват, че различните сценарии за инвазия са щели да доведат до едва 46 хиляди жертви, което поставя под допълнително съмнение широко разпространеното позоваване на „един милион жертви“.

Историкът от Принстън Майкъл Д. Гордин заявява, че атомните бомби не само са променили начина на водене на войни, но че самите те са се променили в момента на детонацията. Първоначално замислени като тактически оръжия, които просто са по-унищожителни от запалителните бомби, те излизат от ужасяващия взрив като стратегически оръжия, имащи силата да приключват конфликти и да променят курса на геополитиката.

Според Гордин атомната бомба е голяма изненада както за японците, така и за американците. Той твърди, че американското военно командване не е успяло да оцени правилно дълбокото стратегическо значение на бомбите. Ако това е вярно, изглежда малко вероятно да е имало предварителна информация за способността на бомбата бързо и безусловно да наложи капитулация. Гордин твърди, че значителна група от американски ръководители не са вярвали, че бомбата ще сложи край на войната незабавно, защото не са били сигурни, че тя ще проработи. Освен това, разбирането за това какво означава „да проработи“, когато става дума за атомна бомба, се е променяло с времето. В началото атомните бомби са били смятани за по-мощна версия на конвенционалните бомби, предназначени за тактическа употреба в инвазията срещу Япония, или като демонстрация на напредналото американско военно превъзходство. Никой не е можел да предвиди, че тези оръжия ще имат силата не само бързо да приключат конфликта, но и да променят глобалния политически пейзаж. Тази промяна във възприемането се случва едва след като бомбите са използвани, трансформирайки атомното оръжие от тактически в стратегически инструмент от изцяло нов характер.

Гордин посочва също и че е било невъзможно да се знае през август 1945 г., че атомните атаки над Япония ще бъдат първата и – да се надяваме – последната нападателна употреба на ядрено оръжие. И тъй като това е така, уникалността на атомните бомбардировки се увеличава с всяка изминала година, като по този начин продължава превръщането на атомните бомби в нещо напълно различно от всяко друго оръжие, използвано някога.

Промяна от бомбардиране към унищожаване на света

Именно защото атомната бомба в началото не е смятана за нищо повече от по-мощна версия на съществуващото оръжие, е нужно да преразгледаме англо-американските бомбени кампании, които са така характерни за края на Втората световна война. Тези кампании са били конкретно и умишлено насочени към разрушаване на градовете и тяхното цивилно население. Атомните бомби в началото не са били смятани за революционно оръжие, изискващо задълбочено обсъждане. Те по-скоро са били смятани за по-мощна версия на съществуващото оръжие, интегрирана в по-широка бомбена кампания, която да зашемети Япония и да я накара да капитулира безусловно. Трябва да се отбележи, че по-голямата част от японските жертви са в резултат на ръководената от американците бомбена кампания. Подчертан е фактът, че англо-американските съюзници изрично изключват бомбардировките от обхвата на военните престъпления, които подлежат на съдебно преследване, като формализират това споразумение на 8 август 1945 г. – само два дни след бомбардировката на Хирошима и един ден преди бомбардировката на Нагасаки.

Употребата на ядрено оръжие срещу Япония през 1945 г. представлява военно престъпление по всички обективни критерии. И всички ние живеем с етичните и морални последствия от този момент насетне – последствия, които значително допринесоха за сложния феномен на американската изключителност. И докато Съединените щати сега предупреждават срещу възможно използване на ядрено оръжие от други, е изключително важно да се признае, че към днешна дата единствено Съединените щати са използвали такова, при това без оправдателна причина.

Противно на идеята за постигане на „ядрен мир“ и разрешаване на конфликтите, последствията на тази употреба доведоха света до продължително състояние на несигурност, продължаващо вече почти осем десетилетия. Поправянето на този дисбаланс и установяването на траен мир в свят без ядрено оръжие ще дойдат единствено чрез радикално изкореняване на лъжливия наратив, използван за оправдаване на американските военни престъпления. Със залеза на краткия период на еднополярност и заплахата от нови ядрени конфликти, важността на разоръжаването е по-голяма от всякога. Отговорността за ръководеното на този процес пада изцяло върху раменете на Съединените щати – в качеството им на създатели на ужаса, който постави началото на ядрената ера.

Източник: jacobin.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

Коментари

  • Име

    19 Авг 2023 12:14ч.

    Някой осъден за стотици хилядите жертви имаме ли днес? Наказание на отговорните за това зверство? Стига от анализи на анализаторите! Тая дъвка я дъвчете вече десетилетия. Били искали да спрат СССР ала-бала експерименти, щели да спират демокрацията на света. И пак Путин е виновен, лично той е пуснал бомбите, нали?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гумен Гадев

    19 Авг 2023 12:44ч.

    Ще си позволя да цитирам Джо Байдън: "Няма от какво да се страхуваме, освен от самият страх. Бидейки подготвени за невъзможното, можем да избегнем немислимото. И да се превърне това в неизбежното." ..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @Гумен Гадев

    19 Авг 2023 12:53ч.

    Това е достатъчно и изчерпва паметта на стотиците хиляди невинни изпепелени, нали? Да живей демокрацията, жълтите павета и азб. Ура!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По- интересен въпрос е

    19 Авг 2023 13:07ч.

    Ако утре ликвидират др. Путин, което се очаква какво ще осмисля жалкия ви живот.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Комуне кат

    19 Авг 2023 13:09ч.

    Почне да брои жертви инстинктивно се хващам за пищова.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ми хващай се

    19 Авг 2023 13:18ч.

    чекиджия пенсионер

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @По- интересен въпрос е

    19 Авг 2023 13:42ч.

    Айде чакаме го. Толкова са зле, че от перални и хладилници чипове вадят за последните ракети дето ги изстряелаха още миналата година. Мдаа вярвам ти... утре ще го думнеш лично ти!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към 10:07 ч. - Путин е клониран 10-тина пъти

    19 Авг 2023 15:05ч.

    така че надежда всяка оставете - ДОБРОТО и БРАТСТВОТО ще възтържествуват над Планетата, човешкото достойнство и уважение към благосъстоянието и правото на труд (а не на унизителните помощи) отново ще са най-важните ценности! Да живее Свободата, да живее Славянството, да живеят Истината и Светлина да освети всички тъмни егоистични алчни намерения идещи от атлантика.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • интересен дебилен въпрос

    19 Авг 2023 18:18ч.

    очаква се да вденеш ама никога

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Леля

    19 Авг 2023 12:20ч.

    Чугунените японски глави са ОК със зверството, което Америка им причини. Такова гъзолизтво е настанало там, че да се чуди човек САЩ ли им пусна бомбите или някой друг е бил...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не че нещо,

    19 Авг 2023 15:56ч.

    ама в Япония все още не са пуснали "Опенхаймер" на Нолан...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Труман

    19 Авг 2023 12:32ч.

    Стратегическа грешка беше, вярно е, трябваше да ги хвърля над Москва и Ленинград и да приключа с червената чума.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хамалин

    19 Авг 2023 12:51ч.

    съ тая ни шизофриния ние вече бг клъстеръ отъ сееелене сме приключили (малко е да кажа ,че си шизофриник г-н труман,не си сам) (днес е Уййййййкинд,каквото и да значи това за бг сеееленете)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Диагноза труманова

    19 Авг 2023 13:01ч.

    Не е шизофреник. Труман е идиот по рождение. Неосъзнателно гребе собствените си екскременти, маже си ги по главата и радостно крещи от това - виждайки каква погнуса и отвръщение предизвиква у околните. Умствен ретардат тежка степен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Обмисляло се е и това

    19 Авг 2023 13:10ч.

    Др. Сталин нямаше да се поколебае да я използва.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако баба ми беше мъжка...

    19 Авг 2023 13:17ч.

    Щеше да е с дръжка ! Ако Сталин имаше ... нямаше да се поколебае да я използва... Баля баля баля... Август 1945 Сталин е на 4 години /четири години/ от създаването на съветската бомба. Така че това е една дълбоко безсмислена и глупава спекулация. Сталин не е можел да използва нещо, което не е имал. А когато го е имал /от 1949 насетне/ , светът е бил силно променен ! И още - Сталин управлява почти 4 години вече ЯДРЕН ССССР /1949-1953/ , и въпреки че е имал множество конфликтни точки със Запада в този период, НЕ Е УПОТРЕБИЛ , нито е МИСЛИ ДА УПОТРЕБИ съветското ядрено оръжие за нападение. И при Сталин и след Сталин, съветското ядрено оръжие е оръжие за защита. Дори Карибската криза и Хрушчов , инсталирането на съветските тактически ракети в Куба има повече за цел шантаж, отколкото реална военна стойност. Съветските ракети по онова време покриват не-повече от 1/4 от територията на САЩ и не са могли да унищожат Щатите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • шшаантажж

    19 Авг 2023 15:52ч.

    През 1961 г. Щатите започват разполагането на 15 ракети „Юпитер“ със среден радиус на действие край Измир, Турция, които директно заплашват градовете в западните части на СССР. Президентът Кенеди смята, че тези ракети имат спорна стратегическа стойност; една ядрена подводница е способна да осигури същото, едновременно с незабележимост и по-голяма огнева мощ. Съветският лидер Хрушчов публично изразява своя гняв заради разполагането в Турция и приема тези ракети като персонална обида. Разгръщането на ракети в Куба (за първи път съветски ракети са разположени извън СССР) е най-вече смятано за директен отговор на Хрушчов за турските ракети. Съветските ракети със среден радиус на действие на кубинска почва, със своя радиус на действие от 2000 km, могат да заплашат Вашингтон и половината от американските бази с базирани атомни бомбардировачи. Времето на полета на тези ракети е около 20 мин. Освен това, американските радарни системи, ориентирани към СССР, не биха могли да засекат изстрелване от Куба.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За жалост

    19 Авг 2023 12:57ч.

    японците много се снишиха напоследък. Някой знае ли какви договори са подписани след войната с Италия, Германия и Япония? Това трябва да се знае от всички.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Договорът с Германия

    19 Авг 2023 13:04ч.

    Съдържа публични и закрити части. Публичните отдавна са видими и реализирани. Закритите анекси , можем само да се досещаме за тяхното съдържание. Срокът на договорите е 100 /сто/ години - значи до 2045. А до тогава я има Германия , я не. Територия с такова име ще остане, но население от германци - едва ли.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нарича се Канцлерски акт!

    19 Авг 2023 14:45ч.

    Дълго време беше табу да се говори за него! С едно изречение: Германците да пръднат не могат без разрешение от Големия брат! / без извинение за грубия тон/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Saturday Review от 1946 г. поставя под съмнение необходимостта от бомардировките и допуска възможността те да са направени умишлено, с цел да бъде сплашен Съветският съюз

    19 Авг 2023 12:57ч.

    Много точно казано. Хвърлянето на бомбите става в седмици, когато съветските войски с труд освобождават Южен Сахалин и Курилските острови. Съветският Съюз е далече от морските възможности на САЩ , но кипи трескава подготовка за Съветско нахлуване в Хокайдо, северния голям японски остров. Такова нахлуване е било принципно договорено между Рузвелт и Сталин и е щяло да доведе до разделяне на следвоенна Япония по типа на Германия - на американска и съветска окупационна зони ! Бомбардировките карат Сталин да бъде крайно предпазлив и да НЕ ДАДЕ очакваната заповед за десант в Хокайдо. Мъдро решение за момента, а и от днешна гледна точка... Една хипотетична съветска окупация в северна Япония би разводнила прекомерно силите и ресурсите на СССР, и без това уморен и полуразрушен от 4 годишната война. Една съветска окупация на Хокайдо би предизвикала дълбок културен конфликт между японци и руснаци... Сталин избира вместо наземна окупация на Япония , да хвърли всички ресулси - научни, стопански, разузнавателни, организационни /Берия!/ - за съветската Бомба. И успяват в зашеметяващо кратък срок - 48 месеца след Хирошима и Нагасаки , на Семипалатинския полигон е взривена РДС-1 .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мъдро решение

    19 Авг 2023 13:04ч.

    Давай, можеш повече. Не е Сталин виновен, Путин е! Опитай пак, американците са невинни, виновни са руснаците и Путин лично, който е пуснал 2 - ДВЕ АТОМНИ БОМБИ над Япония. Япония толкова промита днес, че страда от Стокхолмски синдром. Експеримент завършен!!! Мислете го, не за вас, а за вашите деца, естествено ако имате такива, а ако нямате просто лека ви пръст и Господ да ви прости.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • що за идиотска реплика ?

    19 Авг 2023 13:11ч.

    Прочете ли до край написаното в 9:57ч. ? Какво искаш да кажеш с вкарването на Путин по темата ? Смислов неграмотник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @що за идиотска реплика ?

    19 Авг 2023 13:49ч.

    Пренаписване на историята ако това за теб е идиотска реплика. Няма виновни, било за сплашване. 70 и кусур години СВЕТЪТ мълчи за това? Та, репликата ми беше ирония на поста, ако не е разбрана сега вече е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А дали бомбите са собствените им?

    19 Авг 2023 13:00ч.

    Две развойни групи са разработвали А-оръжие в Германия. Има Американски филм изнасящ факти за двата опита с малки заряди в самата Германия и на о. Рюген. Единственият им опит преди Хирошима и Нагасаки е с устройство поставено върху огромен станок на земята. До опита те не са имали достатъчна малка "запалка", за да направят и вариант за пренасяне със самолет. Даже са смятали да се откажат... После намират трите бройки на Германия. Пускат две напълно различни конструктивно и по размери, бомби. Немските. Различни, защото двете групи учени са работили проектите си на базата на уран и на плутонии. Да не забравяме снимки на двете, вече "изчезнали" за намиране, на които се виждаше немският орел гравиран поне върху една от тях...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това няма особено значение

    19 Авг 2023 13:08ч.

    Те и съветските бомби не са изцяло "собствени" , част от конструктивните идеи са доставени от съветската шпионска мрежа в САЩ. Това е нормална практика. Дискусията е по-скоро морална. Щатите са антихуманна зла империя, която е избила мигновенно 200 000 цивилни невинни човешки същества без сигурен военен мотив. Щатите са извършили чудовищно военно престъпление. И до днес те не го признават, дори не искат да го осъзнаят. Империя на Злото !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • По масовост на убийствата

    19 Авг 2023 13:12ч.

    комунистите никой не може да ги стигне.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мирча Кришан

    19 Авг 2023 13:21ч.

    Но темата е за американските атомни военни престъпления. Не е за комунистите. Ако нямаш какво да кажеш по въпроса - наври си един фишек отзад и пали фитила ! Кретен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @комунистите никой не може да ги стигне

    19 Авг 2023 13:53ч.

    Не си спомням комунистите да са пускали атомни бомби над градовете. Можеш ли да ми припомниш кога и къде?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • nan

    19 Авг 2023 13:02ч.

    японците дори не могат да кажат на глас кой е отговорен за ядрения геноцид.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на старата грамофонна плоча: свят по американски образец

    19 Авг 2023 13:58ч.

    Демокрация бате, права на човека.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Демонстрация на сила пред СССР

    19 Авг 2023 13:53ч.

    Веднага след победата над Германия, англосаксите започват планове за война със СССР. Победителите, предварително, са се споразумяли за парад на победата в Берлин, но англосаксите са отказвали да се проведе. Сталин е настоявал и парада се е състоял. Десетки танкове ИС3 са разтърсили Берлин. След като са видяли този танк и то в огромно количество англосаксите са се уплашили. Именно затова им е било нужно да демонстрират сила и са пуснали бомбите над Япония. Както казва японски генерал от генералният щаб, бомбите са нямали никаква роля за краят на войната. Унищожението на японските армии от Червената армия е причината за краят на войната. Останала без армии, Япония не е могла да продължава войната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Планът Тоталити

    19 Авг 2023 15:20ч.

    на Айзенхауер е щял да разчисти болшевишко колхозния кенеф.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • MMN

    19 Авг 2023 13:56ч.

    Не е престъпление ако пишеш историята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Трудно

    19 Авг 2023 13:59ч.

    съвместявам японската душевност със жестокостта през ВСВ. А пък, за да получи човек реална представа, трябва да разчита на верни данни, които са много кът, за жалост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пишман псевдоинтелектуалец

    22 Авг 2023 23:43ч.

    Началото на японските жестокости е доста преди ВСВ (Пърл Харбър, чудовищните лагери за военнопленници в Югоизточна Азия, известни с издевателствата, и пр.). Чували сте за клането в Нанкин. През 1937 г. японците избиват (без никакви причина) стотици хиляди невинни китайци (вкл. жени и деца) в град Нанкин, като отмъщение за многото жертви, които са дали преди това в битката за Шанхай. Че те и в Шанхай са нямали работа! Престъпленията на японците край нямат. Не ги изкарвайте жертви и страдалци, моля!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • @Щатите са извършили чудовищно военно престъпление. И до днес те не го признават, дори не искат да го осъзнаят. Империя на Злото!

    19 Авг 2023 14:01ч.

    Дискусията се приключи. От тук нататък само грантаджии ще пишат, за да оправдаят грантовете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Абсолютно същото е

    19 Авг 2023 14:20ч.

    Хвърлянето на бомби над мирна София от американци и англичани е абсолютно неоправдано от военна гледна точка. . Дрезден същата случка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всеволод Капустин

    19 Авг 2023 14:27ч.

    Фиксацията около двете атомни бомби пречи да се осъзнае факта, че бомбардировките на Великобритания и САЩ до този момент на Германия, Япония и не само тях, избиват много повече цивилно население. Кой знае защо, те се възприемат като приемливи. Пропуска се и факта, че Япония е отговорна за не по-малко жертви от Германия. Япония не е невинна жертва. Все пак никой не представя нацистка Германия за такава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Последствията от употребата на ядрените бомби доведоха света до продължително състояние на несигурност, продължаващо вече почти 8 десетилетия!

    19 Авг 2023 15:15ч.

    Е, браво някой да признае че САЩ след употребата на ядрените бомби са виновни за 80-годишната НЕСИГУРНОСТ на планетата Земя! ................ "Поправянето на този дисбаланс и установяването на траен мир в свят без ядрено оръжие ще дойдат единствено чрез радикално ИЗКОРЕНЯВАНЕ на ЛЪЖЛИВИЯ наратив, използван за оправдаване на американските военни престъпления." ................ Ами хайде американското гражданско общество дерзайте - развенчайте, изкоренете лъжливия наратив за ОПРАВДАВАНЕ на АМЕРИКАНСКИТЕ ВОЕННИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. Че живот няма да остане на Земята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thenewone

    19 Авг 2023 15:16ч.

    При толкоз много неща вкарани в този текст, се е получил некъв тюрлю гювеч. Този текст твърди нещо. В математ. логика вярността на едно съждение не се определя от условията му, а от извода. В случая условията са тюрлю гювеч, но изводът е вярен - булева единица. Няколко неща ми бодат очите. Едно от тях - причината за влизането на войната с Япония на СССР. Пак добре, че авторът точно е споменал датата - 09.08.45 (някъде казват 08.08. но то може да е от часовите разлики). Сталин е обещал в Ялта, че ще влезе във войната с Япония, три месеца след края на войната в Европа. Всеки може да брои - 09.05 - 09.08. Историците и от двете страни казват, че Труман е получил съобщението за успешното изпитване по време на Потсдамската конференция, и според думите на Жуков в "Спомени и размисли", се е направил на утрепан, когато тържествуващият Труман го е информирал. Демек, няма и три седмици между изпитанието и приложението. И както писах преди 2-3 седмици, едва ли някой е предполагал какъв ще е поразяващият ефект - пряк и вторичен. Просто не са знаели. И учените не са знаели точно. Бомба, като бомба. Няма как да я включат в тактически и стратегически планове, защото не я знаят какво ще направи. Можело е да стане както с топчето на Боримечката. Да, имало е писмо на Айнщайн до Рузвелт, но не всички политици и генерали са умни като тях. Още повече, че военните не са бръснели Труман за слива, че да го посвещават в нещо. С една дума - приветствам заключението на автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ... едва ли някой е предполагал какъв ще е поразяващият ефект - пряк и вторичен. Просто не са знаели. И учените не са знаели точно...

    19 Авг 2023 16:08ч.

    И точно заради това са пуснали две различни бомби (уранова и плутониева) върху два японски града - за да разберат. Има разсекретена коренспонденция между Гроувс и Опенхаймер, с която последният съжалява, че първата бомба не е пусната по тъмно. Също така е важно да се знае, че това е времето на евгениката и расизма и за американците японците не са нищо повече от мръсни плъхове - може да разгледате щатските военни плакати от това време, касаещи Япония. Колкото до това, че не са знаели ефекта - така е, но има данни, че са подозирали за него. Няма как само месец след двете изпитания - към средата на септември - американците да имат подробен план в няколко варианта за атака на стратегическите градове в СССР и Манчурия, с все спретната табличка с броя на необходимите бомби върху всеки обект.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • thenewone

    19 Авг 2023 17:46ч.

    Абсолютно съм съгласен. Експеримент. Натрупване на данни за въздействието, за самата бомба - конструкция, механизми на действието и т.н. Обща представа за въздействието са имали - по количеството на освободената енергия, но не повече.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Към 13:08 ч. - Знаели за ефекта, Алберт Айнщайн им е разкрил много добре последиците!

    19 Авг 2023 18:45ч.

    Двете разработки изобретения "Атомната бомба" на Айнщайн и "Лъчът на смъртта" на Никола Тесла се представят едновременно на правителството на САЩ по време на Втората световна война. ........... Президентът Франклин Рузвелт е имал две възможности да избира: Айнщайн е предложил идеята за атомна бомба, а Тесла – за Лъчево оръжие. Става ясно, че "атомната бомба" може да бъде измислена, тоест рано или късно и други учени от други държави, ще се досетят как да я направят и са избрали за въоръжение "атомната бомба". Защо не са избрали "Лъчът на смъртта" и къде е изобретението на Никола Тесла днес?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • юли 1934 г. Ню Йорк на 78-ия си рожден ден, Никола Тесла е на първата страница на „Ню Йорк Таймс“ с неговия „Лъч на смъртта“.

    19 Авг 2023 18:49ч.

    В Ню Йорк през юли 1934 г., на 78-ия си рожден ден, Никола Тесла е на ПЪРВА страница на „Ню Йорк Таймс“ с неговия „Лъч на смъртта“. Според статията оръжието може да генерира достатъчно енергия, за да свали 10 000 вражески самолета от разстояние 400 км! Тесла е открил, че може да насочи поток от плазма с твърди частици на големи разстояния, нещо като "насочена мълния". Тесла нарича изобретението си "Лъч на смъртта“. Искал да изобрети машина, която да сваля вражески самолети във въздуха. Идеята на ТЕСЛА е, че това съоръжение ЩЕ ПАЗИ МИРА НА ПЛАНЕТАТА ако всяка държава има такова оръжие, никоя не ще бъде нападната, защото самолетите ще бъдат свалени, а корабите – потопени.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • без имена

    19 Авг 2023 19:22ч.

    Аз мисля, че ако не бяха хвърлени над Япония, поне една бомба щеше да бъде хвърлена някъде другаде. Изобретена е нова бомба и няма да я заключат в шкафа без да проверят реалните резултати от нея. Никой нямаше да се съобрази с предупрежденията и мненията на учените, така както сега не се съобразяват с тях по въпросите на климата. Поне видяха резултата и това усмири политиците за известно време. А учените се оказаха прави-само наличието на такива бомби и оръжия при двете страни позволи на човечеството да не се самоунищожи. Засега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Преводач

    20 Авг 2023 10:33ч.

    Превода, превода... Чан Кайши е представен като "китайския комунистически лидер" ?, в оригинала е правилното "китайския националистически лидер".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи