- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 124
- 11
Три очевидно взаимосвързани, но едва ли случайни новини от последните дни се набиват на очи. Създавала се, с обществени средства, естествено, някаква нова репресивна структура от 60 зоополицаи; засега 60, после – още повече. И разбира се, че е репресивна; изброени бяха суровите наказания, на които подлежат несъгласните с предимството на хората пред животните.
Кой знае защо в съобщението за този нов репресивен орган бяха споменати само кучетата. А лисиците, вълците, конете, магаретата, маймуните, телетата, прасетата, мишките, плъховете, кърлежите, комарите и хлебарките?! Очевидно за тях ще има друга полиция, на по-малко симпатичните животни. Растенията впрочем също се нуждаят от защита, защото било доказано, че страдали, марулите специално, при откъсване. С това страдание ще трябва да се занимава някоя фитополиция изглежда...
Още на следващия ден след новината за новите 60 нарочни полицаи ефектно представление от неизвестна за мен организация на вегетарианците бе поднесено пред Народното събрание; нарекоха го „Кървавият протест”. Пак заради страданията на животните. В никакъв случай не бих бил за ограничения в изразяването на кое да е мнение, в никакъв случай. Истеричното поднасяне на превзети спектакли обаче подсказва опит за налагане на мнение, а не за изразяването му. Тук ще да е мястото за още едно уточнение; нямам никакъв личен спор с неядящите месо – без да си лепя етикет „вегетарианец”, не повече от веднъж-дваж месечно ползвам месо за храна, при това то трябва да е добре прикрито – мляно и силно подправено. Толкоз за личния ми интерес.
Може някому да се стори дребнаво, даже заядливо засягането на животинската тема. Не е нито дребнаво, нито заядливо. Истеричната показност на зоофилите е част от мащабна пропагандна игра; и това е същественото. Тази груба пропаганда набляга на относително маловажни теми от битието ни, съвсем не единствено за опазване на природата – на климата, горите, полята и бълхите, за да не се сеща който и да е да се опълчва срещу същинските проблеми на времето ни; срещу бедността, несправедливостта в обществените отношения и свръхпечалбите на глобалните компании, произвеждащи гадости за храна например. Ще са излъгани ония, които си мислят, че нещо друго освен банални финансови интереси и действителната власт, които те дават, се крие зад това дребнотемие. Тази пропагандна игра е мислена дълго в съответните лаборатории; в това никой не бива да се съмнява; това не са импровизации категорично. Всичко е отлично планирано, добре подсигурено с пари и умело ръководено. Толкоз за глобалните интереси, които задвижват „зоолюбителите”.
Трета новина от изминалата седмица ни дава ключ към разгадаването на този пропаганден феномен; 100 млрд. евро годишно се харчат по света за домашни животни, както за покупката, така и за издръжката им, като повече от половината от тези пари (през 2014 г. 58 млрд. долара; или 51, 74 млрд. евро, но по днешния курс) – само в САЩ. Сигурно няма да се намери любител на сметките, който да твърди, че това са малко пари. Така е – много са, и е очаквано, че тези, които ги печелят, не са склонни да загубят печалбите си. Заради това си струва поддържането на не твърде шумна, но постоянна леко престорена истерия. Толкоз за поръчителите.
Дали поради случайна заблуда или недостатъчна информираност, но искрените зоолюбители не са съвсем незначителен брой. Странно е, че те нямат усещането да са подведени в прехласването по малките сладки кученца, маймунчета и мишчици, пренебрегвайки брутално хорското страдание, което е все по-видимо дори по централните столични улици. Значимите обществени недъзи за тях са незабележими. Толкоз за честността.
Всъщност единствено премахването на човешкото страдание си струва усилията; каквито и животински мъки да се изтъкват, истински или мними, всички те не струват колкото страданието на едно само човешко същество. И докато има и един недохранен или страдащ на планетата, всички свободни ресурси, всеки лев, евро или долар трябва да бъдат насочени към покриване нуждите на страдащите хора; животните могат да бъдат само на второ място. Толкоз за предпочитанията.
* * *
Успоредици
Рибари; част от рисунка, представяща библейската сцена „Христос се качва на ладията на Симон в Генисаретското езеро”; рис. 199 на л. 150 в Четириевангелието на цар Иван Александър, 1356 г.; Британска библиотека – Лондон
Целият път, изминат от човечеството досега, е всъщност история на човешкото хранене; на търсенето, намирането и приготвянето на храната, без която човешкият живот е немислим. Общественият кипеж, войните, бунтовете, научните открития, техниката имат една свръхважна причина – осигуряване на нужното за оцеляването и развитието на човека; и на неговата прехрана на първо място. Неоспоримо е, че използването на животните за човешка храна, както и за предпазване от студа, има първенствуваща роля. Праисторическият човек ползва за храна предимно месо; растителната храна, която се среща диворастяща в природата, е недостатъчна – и количествено, и качествено, за да му осигури потребното. Ранното развитие на човека се дължи изцяло на употребата на животинска храна и това е безспорно.
Десетки хиляди години, до началото на новокаменната епоха през Х–ХІ хилядолетие в Двуречието (VІІ хилядолетие на Балканите), човекът се е препитавал предимно с това, което природата му е предоставяла наготово; най-вече – чрез лов и риболов. Дори и след началото на домашното отглеждане на животни, та даже и до днес, ловът е съществен източник на храна.
Пастири; част от рисунка, представяща библейската сцена „Ангелът известява на овчарите за раждането на Исус Христос; рис 186 на л. 142 в Четириевангелието на цар Иван Александър, 1356 г.; Британска библиотека – Лондон
Усвояването на цяла редица сложни умения, както и откриването на керамиката, на добиването на огъня и на отглеждането на зърнените храни и домашните животни – всичко това е в основата на „неолитната революция”, както бе наречен този прелом от Гордън Чайлд през 1950 г.; това е началото на ускореното съзнателно обществено развитие на човека.
И тук ударението пада именно върху домашното отглеждане на овце и кози, първоначално, което осигурява сигурно постоянно потребление на месо и на животински продукти; без, разбира се, да се пренебрегва – би било безумно, и отглеждането и добиването на хлебни култури.
Средновековният българин, както и всички негови съвременници, та чак до втората половина на миналия век впрочем, има съвсем практично отношение към животните; никога и никому не идва на ум да подлага на съмнение нуждата от употребата на месо, кожи и животински продукти. Както и да изтъква животинските мъки, пренебрегвайки човешките страдания. Фалшивото зоолюбителство е съвсем ново явление, плод на усърдна лабораторна работа, както вече бе казано.
Колене на агне и изпичането му на шиш; част от представянето на библейската сцена „Притчата за блудния син”; рис. 243 на л. 185 в Четириевангелието на цар Иван Александър, 1356 г.; Британска библиотека – Лондон
Средновековните ни предци, да не говорим за по-предните епохи, волю-неволю, живеят заедно с животните, обитават често една и съща жилищна площ. Това не е израз на любов, а на грижа за прехраната. И днес е така, само дето е напълно доброволно.
(следва)
