Зелената амнезия на Запада

Автор: Алексей Мухин - генерален директор на Центъра за политическа информация, ръководител на фондация Centrum и експерт по информационни технологии
 
Преди време западните държави провъзгласиха принципи срещу глобалното затопляне, които формираха собствената им визия за бъдещия "зелен" свят. В една почти философска визия, която трябва да завърши с незабавен и пълен преход към възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), бяха обявени правила, по които трябва да живее цялата световна икономика и обикновените потребители на енергия в богатите и развиващите се страни, както и в Третия свят.

Първоначално може би изглеждаше, че в европейската зелена програма няма недостатъци. Освен това инициативата е представена да изглежда благородно, а авторите ѝ са нарисувани като рицари на бял кон. Но както всичко, което се представя в бяло или черно, без нюанси, така и пълната декарбонизация се оказа капан, нефинансиран популизъм.

И именно обикновените европейски потребители попаднаха в този капан. Популистката "зелена" реторика - класически продукт на т.нар. аболиционистка култура - сама по себе си е принесена в жертва на тази новоизлюпена западна култура. Вчера все още се "премахваше" въглеводородната енергия, а днес сме изправени пред аболиционизъм. Мръсните въглища изведнъж се превърнаха в необходимо благо, а по-чистите нефт и газ от руски произход - в "токсично" зло.

В същото време обикновените европейски потребители, чиято култура на потребление включва сложни препоръки за изключване на климатиците в горещо време и отказ от топлите душове, за да се пестят енергийни ресурси, не са единствените, за които изобщо не е помислено.

При зараждането на идеята за "зелени" реформи, възникнала на фона на ограничената собствена ресурсна база от традиционни енергоносители, европейските теоретици на чистата енергия почти не са мислили за разходите на развиващите се страни или поне вече без патоса, с който изобилстват лозунгите на борците за климата. Старият свят не е имал и етична дилема за "зелен" диктат към трети страни.

Европа и САЩ безгрижно изтъкват пред останалия свят спешната необходимост от намаляване на емисиите, закриване на въглищната индустрия и преминаване към възобновяеми енергийни източници. "Ние се отърваваме от въглеводородите (които свършват или стават трудни за добиване) и вие също трябва да го направите", декларираха западните страни. А ако не го направите, бъдете така добри да ни платите драконовски данък върху въглеродните емисии.

Дали осъзнават, че най-големият исторически принос по отношение на общите емисии на CO2 (по данни на CDIAC+UNFCCC) от 1751 г. до 2017 г. е на западните страни, които бързо развиват своята промишленост по време, когато все още не се говори за екология? От всички емисии на САЩ, страните от ЕС и Обединеното кралство се падат около 50% от общия исторически принос към емисиите на CO2. И дори общият принос на Австралия и Канада от 3% е по-голям от емисиите на целия африкански континент за тези 266 години. Въпреки това африканските страни и редица други бивши колонии на западните сили по някакъв начин трябва отново да плащат на своите "метрополии".

Миналата година в Глазгоу Г-7 обяви, че няма да финансира проекти за въглеводороди извън собствените си страни, което означаваше също така, че няма да развива проекти за природен газ в същата тази Африка, където над 600 милиона души днес все още нямат достъп до електричество. Излишно е да казваме, че незабавният преход към възобновяема енергия е просто икономически неприемлив за тях и никой не е видял траншове от фонда от 100 млрд. долара, който уж беше създаден, за да помогне на бедните страни да преминат към възобновяема енергия.

Другият път, когато Африка попадна в периметъра на европейското внимание, бе едва когато последните (западните страни) бяха принудени да се върнат тук за въглеводороди, но не за електрифициране на бедните и не за да ги спасят от климатичните промени, а отново в името на енергийната, а оттам и икономическата стабилност на своите страни, които бяха загубили предишната си стабилност на фона на фундаменталния отказ от "токсичните" руски енергоносители.

Италия се интересува от проект за добив на втечнен природен газ в Конго, а Франция - от проект за добив в Северен Мозамбик, който Total спря преди малко повече от година поради нестабилност в резултат на бунтове в страната. Сега същите бунтове се използват от ЕС като добро извинение за съвместни военни учения в региона, където се добива газ.

Германия също не е пощадена и активно търси достъп до африкански природен газ за собствено потребление. В края на май, по време на посещение в Сенегал, канцлерът Олаф Шолц обяви, че Берлин ще подкрепи добива на природен газ в страната. По думите му Сенегал ще може да "допринесе за заместването на руския газ".

Под влияние от САЩ Международна агенция по енергетика (МАЕ), която миналата година заяви, че е спешно да се спре финансирането на всякакви енергийни проекти, свързани с изкопаеми горива, в името на глобалните цели за климата, заяви през юни тази година, че най-късно до края на десетилетието Африка трябва да увеличи добива си на газ, за да може 30 милиарда кубически метра газ годишно да идват в Европа.

В стремежа си към втечнен газ европейските държави продължават да купуват енергия от бедните южноазиатски страни. Неотдавна пакистанският министър на петрола Мусадик Малик заяви, че страната му вече не може да купува така необходимия й втечнен природен газ на спот пазара, тъй като всички молекули от него са били изсмукани от европейците. В същото време недостигът на втечнен природен газ в Пакистан води до прекъсване на електрозахранването и временно спира работата на заводите. Преди известно време една четвърт от всички електроцентрали бяха изключени от мрежата поради недостиг на енергия. От началото на юли Бангладеш не е в състояние да плати необходимите допълнителни покупки на втечнен газ на спот пазара поради рязкото покачване на цените на природния газ, а правителството твърди, че няма да може да го направи поне още два месеца.

САЩ също изглежда са забравили за зелената енергия. Президентът Джо Байдън наскоро посети Саудитска Арабия с единствената цел да убеди престолонаследника на страната Мохамед бин Салман да увеличи производството на петрол.

Канада сериозно обмисля да увеличи производството на петрол от катранени пясъци. Добивът на нефт от такива находища е един от най-вредните за климата. Годишните емисии на Канада от производството на петрол от катранени пясъци се равняват на емисиите на цяла Кения и Нова Зеландия взети заедно.

Връщайки се към Европа, съживяването на бившите ресурсни колонии очевидно й липсва, защото самият ЕС постепенно започна да забравя за зелената енергия, връщайки се към добива на въглища - най-мръсното от изкопаемите горива. Нидерландия рестартира спряна въглищна електроцентрала, а Австрия, Чешката република, Полша и Гърция удължиха живота на съществуващите въглищни електроцентрали. В Германия въглищната електроцентрала Мехрум в Долна Саксония също възобнови работа. Той е в режим на готовност от декември, като след това е планирано пълното му спиране.

Общо взето, въглищните електроцентрали - горивото, на което се приписва отговорността за над 30% от глобалното затопляне от прединдустриалната епоха насам - досега са произвели с 11% повече електроенергия в зелена Европа.

Тази година в САЩ затварянето на около дузина въглищни електроцентрали в щати в цялата страна също беше отложено за периоди от година и половина до няколко години.

Разбира се, за същата Европа има планове за доставка на втечнен природен газ от САЩ и Близкия изток или на газ по тръбопроводи от Азербайджан или Казахстан през Турция. Но същността на днешния геополитически конфликт, който прави все по-вероятна военната конфронтация или поне блокирането на икономическите връзки, ще изисква най-сигурната и проста логистика на енергийните доставки, което не е толкова просто, колкото звучи на хартия.

Не е известно дали лицемерното преформатиране на собствената им екологична програма ще бъде спасение за самите западни държави. Във всеки случай маховикът на енергийната криза, стартиран от "зеления" диктат на Запада, е труден за развъртане; той продължава да действа, жертвайки бъдещето на вече бедните страни и по същия начин на климата.

Цените на енергията се повишиха заради санкциите: цената на суровия петрол тип "Брент" продължава да се движи около 100 долара за барел, а бензинът в САЩ, който струваше 0,72 долара за литър, сега се търгува за 5 долара. През последните 12 месеца цените на газа в Европа се повишиха от 38 до 155 евро за мегаватчас, а на въглищата - от 150 до 400 долара за тон.

Увеличението на потребителските цени също счупи исторически рекорди. През юни инфлацията в САЩ вече беше 9,1 % (след 0,6 % през юни 2020 г., по време на глобалната пандемия), в ЕС тя нарасна до 8,3 %, а в Обединеното кралство - до 9,4 %, което е най-високото равнище от 40 години насам.

Какво ще изберат европейските политици, когато се сблъскат с предизвикания от човека икономически спад, какъвто не е имало от десетилетия: "токсичен" руски нефт и газ или повторна колонизация на бедни страни и мръсни въглища? Във всеки случай е очевидно, че хартиеният "зелен" ковчег не само изтича, но и бързо потъва, а европейците са първите, които бягат от кораба.

Източник: iz.ru

Превод: "Гласове"