- Автор: Гласове
- 28 Авг 2023
- 9252
- 42
Автор: Жерар Аро, telegraph.co.uk. Аро е бивш посланик на Франция в Съединените щати.
Докато континентът се бори със застаряващото население, се появяват нови центрове на власт
Ние европейците все още сме убедени в централното място на нашия малък континент не само в историята на човечеството, но и в оформянето на днешния свят. Ние изнасяме лекции на всички останали въз основа на ценности, които твърдо вярваме, че са универсални. Смятаме себе си за благородни, силни и добронамерени.
Но периодът на истинско европейско могъщество всъщност е бил само исторически пропуск.
Да, европейците доминирахме в света между 1815 г. и 1945 г., а оттогава до днес стоим непосредствено след САЩ. Но това бяха само два века. Една запетайка в световната история. До 1650 г. БВП на Индия, а до 1750 г. - на Китай, вероятно е бил по-голям от БВП на която и да е европейска държава.
Така че в Ню Делхи и Пекин на нас се гледаше като на новаци през периода на нашето господство, а протичащото през последните няколко десетилетия икономическо ребалансиране между Европа и Азия се мислеше просто като връщане към дългосрочната историческа норма. Новаците се връщат на мястото си.
Не е изненадващо, че през 2016 г. Барак Обама в интервю за The Atlantic казва, че бъдещето на човечеството ще се реши между Ню Делхи, Пекин и Лос Анджелис.
Наистина, когато работех като посланик на Франция във Вашингтон, забелязах как нашите предполагаеми наследници гледат на нас със смесица от безразличие, умора и пренебрежение. Ние бяхме старата леля, чиито блуждаещи изказвания бяха повече или по-малко леко игнорирани.
През 2016 г. Барак Обама предположи, че бъдещето на човечеството ще бъде решено между Ню Делхи, Пекин и Лос Анджелис, а потенциалът за растеж, но и основните предизвикателства са в Азия, така че е логично Вашингтон да се ориентира към този континент. Не може да има грешка по този въпрос. За САЩ Русия е регионална сила, която ги притеснява, но не е в центъра на вниманието им. Те искат да сложат край на войната в Украйна възможно най-скоро, за да се изправят пред истинската заплаха - Китай.
Способни ли сме ние, европейците, да докажем, че все още имаме значение, че не сме просто някаква периферна туристическа дестинация?
Съмнявам се в това поради една много конкретна причина. Като французин, който е видял как страната му - Китай за Европа през 1815 г. - постепенно губи своята мощ, успоредно с демографския си упадък, твърдо вярвам, че демографията е съдба.
На тази основа Европа е изправена пред безпрецедентна ситуация. Прогнозите са, че между 2010 г. и 2050 г. общият брой на населението й ще намалее с 5%, но сред хората на възраст между 25 и 64 години - със 17 %. Населението на Унгария, балтийските държави, Словакия, България, Португалия, Италия и Гърция вече намалява, а това на Германия е в плато, преди да започне предвидимо намаляване. Средната възраст на европейците е 42 години в сравнение с 38 години в САЩ. Тя се увеличава средно с 0,2 години годишно.
Какво означава това? По-малко търсене и следователно по-малък растеж; и по-малко динамични общества. В по-конкретен план това е заплаха за "европейския модел", който се основава на нелек компромис между социалната държава и икономическата реалност.
Застаряващите избиратели дават предимство на първото за сметка на второто. Това ще се превърне в още по-голям проблем през следващите десетилетия, тъй като броят на европейците на възраст над 80 години ще се увеличи повече от два пъти.
Старостта означава все по-големи разходи за здравеопазване и лична помощ. Демографската криза на свой ред ще разкъса обществата ни между хората в трудоспособна възраст и пенсионерите в условия, в които последните се радват на стандарт на живот, който първите често не могат да се надяват да достигнат.
Още по-остро европейците ще се борят по въпроса за имиграцията. Експертите са много ясни в оценката си: предвид слабата ефективност на "наталистките" политики, насочени към увеличаване на раждаемостта, няма друга алтернатива за преодоляване на демографския спад в Европа освен имиграцията.
В днешна Европа е евфемизъм да се каже, че това решение няма да бъде посрещнато с всеобщо одобрение. Когато наскоро един френски министър намекна, че може да се наложи да приемем ограничен брой имигранти, за да се справим с недостига на кадри в някои сектори, се надигна такъв протест, че той веднага даде заден ход.
Обединеното кралство напусна ЕС до голяма степен, за да спре имиграцията дори от европейските страни. През 2015 г. Германия може и да отвори границите си за повече от един милион имигранти от Близкия изток, но това беше в отговор на извънредна хуманитарна ситуация.
Трудно е да си представим, че това ще се повтори по чисто икономически причини. Всъщност такъв необходим приток на работници в една бързо застаряваща страна със сигурност няма да може да бъде подновен предвид възхода на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия".
В този контекст емиграцията от Европа е особено нежелана. Ние губим млади, високообразовани хора, които заминават предимно за САЩ, където ще имат по-добри възможности, било то в изследователския, академичния или частния сектор.
Когато пътувах в Америка, навсякъде срещах европейски изследователи, хирурзи, преподаватели и предприемачи. Беше трудно да не изпитвам тъга, че тези млади хора, които нашите страни са образовали на висока цена, вместо това обогатяват САЩ.
Но обяснението им винаги беше едно и също - по-добро финансиране, повече възможности, по-малко регулации. За съжаление, застаряващите държави разполагат с по-малко пари и са склонни да обичат регулациите.
Не казвайте, че песимизмът ми е само обичайното френско стенание, не мислете, че британската и френската демография не са чак толкова лоши (макар че и това е вярно).
Всички сигнали сочат към една обърната навътре Европа. Un continent de vieux. Бъдещето на човечеството определено ще бъде решено другаде.
Източник: telegraph.co.uk
Превод: "Гласове". Следвайте ни в Телеграм
