- 10 Sep 2020
- 49
- 8
Исторически връзки, търговски обмен и твърдост пред Запада обясняват непреклонната позиция на Москва относно конфликта в Сирия.
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>Не се очертава изневяра между Москва и Дамаск. Когато експертите на ООН отидоха в понеделник, 26 август, на мястото на предполагаемата химическа атака, шефът на руската дипломация изрази отново тревогата си от възможна военна намеса в Сирия. <em>Това е хлъзгав и много опасен терен</em> и <em>грубо нарушаване на международното право</em>, предупреди Сергей Лавров на спешно свикана пресконференция. Две години след началото на конфликта, руснаците остават най-добрият съюзник на сирийския режим. Поради какви причини?</p>
<p><strong>Да поддържат историческите връзки</strong></p>
<p>Лоялността на Москва спрямо сирийския режим се дължи най-напред на връзките, поддържани отдавна, още от 50-те г. на миналия век, по времето на съветската епоха. Отношенията между двете страни се засилиха през 80-те г., в момента, <em>в който Сирия беше единствената пионка на съветската дипломация в региона</em>, обяснява пред <em>francetv info</em> Фредерик Пишон, специалист по Сирия и изследовател в университета в Тур.</p>
<p>Руснаците изтъкват това отношение към историята и наблягат на факта, че познават много добре региона, обяснява Жюлиен Носети от отдела за Русия във френския Институт по международни отношения (Ifri). Тяхната подкрепа се основава на религиозните въпроси и още по-точно на присъствието на християнски малцинства в Сирия: 7 до 9 на сто от сирийците са християни. <em>Руснаците се държат като защитник на християните на Изток и искат да изиграят тази роля на защитник</em>, уточнява Жюлиен Носети.</p>
<p><strong>Да съхранят стратегическата си позиция</strong></p>
<p>Дамаск представлява също стратегическа позиция за Москва в региона. От 1971 г. Русия разполага с военноморска база в пристанището в Тартус, град, разположен на западния бряг на Сирия. Пред Москва не стои като въпрос да я изгуби: след като дълго време я беше занемарила, днес Русия иска да я превърне в истинска база за зареждане, която да прютява големи кораби, като фрегати или кръстосвачи.</p>
<p>Тартус е още по-ценен за руснаците, тъй като става дума за единственият им достъп към Средиземно море. <em>Не трябва да се надценява този факт, но това е единственият им излаз към топлите морета</em>, обяснява Фредерик Пишон. Мечтаното място, за да инсталират радари и да заклещят Турция, уточнява през 2012 г. специалистът по Сирия Фабрис Баланш пред <em>Europe 1</em>.</p>
<p><strong>Да запазят един търговски коз</strong></p>
<p>Сирия остава също важен икономически партньор за Русия, посочва Елен Блан, специалист по Русия, пред <em>RFI</em>. Дамаск е много добър клиент на Москва, която не изнася вече нищо друго, освен суровини и оръжия. От 2005 г. обменът между двете страни скочи, достигайки своя пик от 2 млрд. долара през 2008 г., уточнява доклад на Ifri.</p>
<p>Освен договорите за въоръжение, често подписвани „на кредит” според Фредерик Пишон, руснаците имат също енергийни интереси в Сирия. Има няколко руски актьори, които експлоатират петролни и газови находища в страната. Там се разиграва голяма енергийна игра, уточнява Жюлиен Носети. Най-вече въпросът за газа не е за пренебрегване. От години руснаците и сирийците се противопоставят на проект за газопровод, предлаган от Катар, който трябва да прекоси Сирия. <em>Подкрепата на Москва за Дамаск може да се разглежда също като начин да бъде блокиран катарския проект</em>, посочва Фредерик Пишон.</p>
<p><strong>Да се противопоставят по принцип</strong></p>
<p>Русия смята да покаже на Запада, че е сила, че има цялата легитимност, за да присъства в Близкия Изток, защото това е последната страна, в която тя има влияние в региона. И заради това Москва размахва картата за военната интервенция в Либия, която Западът осъществи през 2011 г., и която Русия все още не е преглътнала.</p>
<p><em>Руснаците, които се въздържаха при гласуването на резолюция 1973 на ООН, смятат, че Западът отиде много далеч. Те имат впечатлението, че са били измамени</em>, обобщава Фредерик Пишон. <em>Те превърнаха либийския случай в пример, за да кажат, че една военна намеса в Сирия само ще влоши ситуацията</em>, добавя Жюлиен Носети. <em>Така че Моква остава непреклонна, в името на териториалния суверенитет и принципа за ненамеса в живота на държавите.</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
