Защо Пеевски трябва да остане депутат

<p>&nbsp;</p> <p>Съображенията за това са следните:</p> <p>1. Решението на Народното събрание от 19.06.2013 г. отменя решението на същия орган от 14.06.2013 г.,с което се избира за председател на Държавна агенция национална сигурност(ДАНС) народния представител Делян Пеевски. От това следва, че новото решение възстановява предишното правно положение, което е съществувало преди решението от 14.06.13 г.. Това е така, защото правната норма е един логически извод, една консеквенция, която се извежда на базата на даден юридически такст от позитивното право. Тоест самата норма указва какво следва да настъпи в правния мир (какъв е ефектът от действието на правната норма), в случая - да се възстанови предишното положение. В тази връзка би следвало да правим разлика между текст от закона или решението (в случая) и самата норма. Самата норма е една абстракция, която задължава към определен резултат, произвежда даден правен ефект. Текстът на решението от 19.06.13 г. казва, че се се отменя предишното решение, а нормата казва, че се възстановява предишното положение, съществувало преди приемането на решението от 16.06.13 г.. Друг извод не може да има.Тълкуването на нормите трябва да е абстрактно-логическо, а не формално-статично.</p> <p>2. Г-н Пеевски не е бил освободен от статута си на народен представител. Той нито е подавал оставка като такъв, нито Народното събрание е гласувало освобождаването му като депутат. Решението от 14.06.13 г. не съдържа диспозитив в този смисъл. Следователно и на това основание, неговото правно положение на народен представител се е запазило. В тази връзка,&nbsp; бих добавил и това, че с решението от 19.06.13 г. Народното събрание не приема неговата оставка като председател на ДАНС, защото такава няма,а отменя предишното решение. Може да се застъпи мнението, че съвсем друго би било положението, при което г-н Пеевски е подал оставка като председател на ДАНС и Народното събрание му я гласува. В случая тази хипотеза липсва</p> <p>3. Следва да се разсъждава и относно това дали г-н Пеевски реално е встъпил в длъжност. Безспорно е, че той е бил избран от парламента за председател на ДАНС на 14.06.13 г. и е положил клетва. Възниква въпросът дали това е достатъчно за започване на изпълнение на функциите му на председател. Или дали самият избор не е част от един сложен фактически състав, който освен избора включва и други необходими предпоставки - подписване на акт за встъпване, започване на конкретни действия във връзка с изпълнение на функцията на председател на ДАНС и др. По този въпрос би следвало почитаемите конституционни съдии да дадат отговор в своето решение по настоящото дело.</p> <p>4. Относно въпроса за несъвместимост би следвало да подчертаем следното:</p> <p>Действително чл. 68 от Конституцията в двете свои алинеи урежда въпроса за несъвместимостта на народните представители. Казано е във втората алинея, че &bdquo;народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър&rdquo;. От което следват два извода: първият е, че след като престане да бъде министър, съответното лице възстановява пълномощията си на народен представител. И второ, че тази хипотеза би следвало да важи само за министри. От което, по аргумент на противното, някои правят заключението, че г-н Пеевски не може на това основание да си възстанови пълномощията на народен представител, защото не е бил избарн за министър, а за председател на ДАНС.</p> <p>На мен ми се струва, че това е дискусионен въпрос. Действително в правната теория ,а и в юриспруденцията, съществува принцип, според който публичноправните норми не могат да се прилагат разширително. Тоест това, което се отнася за министрите, съобразно нормата на чл. 68 от Конституцията, не важи за други длъжности. Тази норма се прилага буквално. Това е едното възможно мнение. Но би следвало да се обсъди и едно друго мнение. То е свързано с т.нар. историческо тълкуване.</p> <p>Конституцията е приета през юли 1991 г. Към онзи момент в правния мир не съществуваше орган, наречен ДАНС. Той бе създаден значително по-късно. Като институция, която осигурява сигурността на държавата, тя принадлежи към изпълнителната власт. Изборът на председател на ДАНС е от Народното събрание, като по този начин се прилага постулатът за контрол на парламента върху изпълнителната власт. Следователно това, което важи за министрите, до голяма степен се отнася и за тези органи, каквито са държавните агенции. Би могло да се разсъждава в тази посока дали правната норма на чл. 69 от конституцията не е приложима и към настоящия казус.</p> <p>Но, така или иначе, по-силните аргументи се съдържат в това, което е изложено в т. 1-3 на становището. Последният аргумент може да се използва факултативно. Поради изложеното смятам, че не е налице хипотеза за прекратяване на пълномощията на народния представител Делян Пеевски.</p>