Защо някои болни от ебола оздравяват, а други не

<p><strong>Как да се обясни факта, че някои болни се избавят от вируса&nbsp;</strong></p> <p>и как тези оцелели могат да помогнат за лечението на други заразени?</p> <p>Засега лекарите все още не знаят, но предлагат хипотези. Първата засяга времето, през което започва лечението: колкото по-бързо стане това, толкова по-големи шансове има пациентът да оцелее.&nbsp;</p> <p><em>&quot;Пациентите, заразени с ебола, умират най-вече от обезводняване, причинено от диарията и повръщанията, които са много тежки, </em>обяснява Яздан Язданпанах, началник на отделението за инфекциозни болести в болница &quot;Биша-Клод-Бернар&quot; (Париж), едно от трите медицински заведения в Ил-дьо-Франс, натоварени със случаите на ебола. <em>Ако се назначи бързо симптоматично лечение, а именно рехидратиране на пациентите, прием на минерални соли и антибиотици срещу инфекциите, се намалява значително вероятността от смърт&quot;.</em></p> <p>Като цяло, нивото на смъртност е по-слабо в страните с развити здравни структури. <em>&quot;Във Франция случаите на ебола, при които се прави стандартна реанимация, регистрират много ограничена смъртност: тя е от порядъка на 15 на сто вместо близо 50 на сто в африканските страни&quot;</em>, уверява Жан-Франсоа Делфреси, директор на Института по микробиология и инфекциозни болести към Националния институт по здравеопазване и медицински изследвания. Точно обратното, в Либерия, Гвинея или Сиера Леоне, болните често отиват много късно в болница и здравните заведения нямат достатъчно място, за да ги лекуват.</p> <p>Впрочем бързото полагане на грижи може да се провали и в развитите страни. Либерийският пациент, който пристигна в Тексас на 20 септември, Томас Ерик Дънкан, бе поставен в изолатор и лекуван едва четири дни след появата на симптомите, след като първоначално го изпратили у дома да се лекува с антибиотици. По същия начин не се погрижили веднага в болницата, натоварена да се занимава със случаите на ебола, и за испанката сестра Тереса Ромеро, която сега е в &quot;стабилно&quot;, но все още &quot;много тежко&quot; състояние.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42939_6XY9uG83X6IbdEy2ysqSEUtCKAY5aD.jpg" /></p> <p><em>Церемония в памет на Томас Ерик Дънкат в Тексас, 8 октомври 2014 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Вторият фактор, който играе роля при шансовете за оздравяване, е предварителното здравословно състояние на пациентите. При по-възрастните, които са крехки и болни, и чиято имунна система вече се бори с други инфекции, има голям риск да починат от ебола. Двете испански мисионерки, репатрирани от Либерия, които впоследствие починаха, са били съответно на 75 и 69 г. и вече са имали други здравословни проблеми.</p> <p><span style="color:#000000">Накрая, предписаните експериментални лечения на някои пациенти също са изиграли роля в оздравяването им. Четири медикамента бяха тествани върху болни в САЩ, Испания, Норвегия или върху медицинската сестра от &quot;Лекари без граница&quot; във Франция. Става дума за </span>ZMapp, комбинация от три антитела, разработен от американската компания Mapp Biopharmaceutical, и три антивирусни препарата: TKM-Ebola, на канадската компания Tekmira, бринсидифовир, на американската компания Chimerix, и Avigan (фавипиравир или &quot;T-705&quot;), на японската компания Тoyama Chemical (филиал на FujiFilm). Само последният е относително достъпен; трите останали не се намират в световен мащаб. Лечението с тях обаче трябва да бъде обект на още клинични опити, за да се оцени ефикасността им, преди да започне производство в големи количества през 2015 г.</p> <p><strong>Имунизиран ли е един оздравял пациент?</strong></p> <p>До доказване на противното, излекуваните пациенти от хеморагична треска са трайно имунизирани срещу вируса ебола, чийто щам опустошава в момента Западна Африка. Но съществуват четири други разновидности на вируса ебола: Судан, Бундибугио, Рестон, Тайска гора. Четири от тях могат да разболяват хората, докато петият, вируса Рестон, засега изглежда, че предизвиква симптоми само у приматите.&nbsp;</p> <p><em>&quot;Като се има предвид, че не са наблюдавани случаи на ново заразяване, изглежда, че излекуваните пациенти получават дълготраен имунитет срещу вируса Ебола-Заир</em>, уверява Бернадет Мюрг, заместник-директор на Института по микробиология и инфекциозни болести. <em>Поне докато нов вирус не засегне хората&quot;.</em></p> <p>Малко вероятна изглежда мутация на вируса Ебола-Заир. Сегашният вирус е същият като начин на предаване и ниво на смъртност, както онзи, който бе идентифициран през 1976 г. в Демократична република Конго (бившия Заир).</p> <p><strong>До каква степен излекуваните пациенти могат да помогнат&nbsp;</strong><strong>на болните?</strong></p> <p>Използването на кръв от излекувани пациенти, чиято имунна система е произвела антитела, е една от опциите, които Световната здравна организация изтъква за лечението на болните от ебола, плюс експерименталните медикаменти. <em>&quot;Започна кръвопреливане в малък мащаб&quot;</em>, съобщи неотдавна Мари-Пол Киени, заместник-директор в СЗО, уточнявайки, че трябва да се увеличи кръвопреливането на болни от ебола в началото на следващата година.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42939_uZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD6.jpg" /></p> <p><em>Д-р Кент Брантли</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>На 8 октомври д-р Кент Брантли, първият американски лекар, излекуван от ебола, даде кръв за оператора на Ен Би Си, заразен в Либерия. Той вече е давал плазма за друг американски лекар, Рик Сакра, също заразен в Либерия, който оцеля, след като бе репатриран в САЩ. Този метод бе приложен и в Заир през 1995 г., при предишната епидемия на вируса ебола.</p> <p>Този метод изисква обаче по-широки изследвания и вземането на предпазни мерки, предупреждава Бернадет Мюрг. Най-напред трябва да се установи контрол върху качеството на кръвта на донорите, за да се попречи на предаването на други вируси, като ХИВ например. Но как да се подберат оцелелите, които имат достатъчно антитела? В кой момент се възобновяват антителата? Може ли това да се приложи в широк мащаб от практическа гледна точка? &quot;<em>Появата на неутрализиращи антитела, които представляват защита спрямо болестта не става веднага. Но все още не се знае точно в кой момент пациентите са ги развили&quot;, </em>посочва Бернадет Мюрг.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>