- Автор: Бранко Миланович, branko2f7.substack.com
- 22 Дек 2021
- 1891
- 25
Бранко Миланович (р. 1953) е сръбско-американски икономист, един от водещите световни специалисти по неравенство на доходите. Получава докторската си степен от Белградския университет (1987) с дисертация върху неравенството на доходите в Югославия. Почти 20 години работи като водещ икономист в Световната банка. Преподава в различни университети, а понастоящем в Центъра за аспиранти на Сити Юнивърсити в Ню Йорк.
Напоследък има лавина от статии и книги за „кризата на капитализма“, предсказващи неговия залез или отминаване. За достатъчно възрастните, които помнят 1990-те години, е забележимо странно сходство с твърденията на тогавашната литература, че е дошъл хегелианският край на историята. Оказа се, че втората литература греши. А първата, мисля, е фактологически грешна и има невярна диагноза на проблема.
Фактите посочват не криза, а точно обратното – най-великия подем на капитализма изобщо както по отношение на географското му разпростиране, така и в разрастването на областите му (като свободно време, или социални медии), в които той създаде изцяло нови пазари и удобства, които исторически никога не са били обект на транзакции.
В географско отношение капитализмът сега е доминантен (или дори единствен) начин на производство навсякъде по света, било в Швеция, където частният сектор заема повече от 70% от работната ръка, в САЩ, където наетите са 85%, или в Китай, където (капиталистически организиран) частният сектор произвежда 80% от добавената стойност. Очевидно, това не беше случаят преди падането на комунизма в Източна Европа и Русия, нито преди Китай да достигне това, което евфемистично се нарича „трансформация“, но на практика е замяна на социализма с капиталистически отношения на производство.
В допълнение, благодарение на глобализацията и на технологичната революция, бяха създадени множество несъществуващи до момента пазари: огромен пазар за лични данни, пазари за наемане на собствени коли и жилища (никой от които не беше голям преди Uber, Airbnb, Lyft и т.н. да се появят), пазар за наемане на споделени офис-пространства (който не съществуваше преди WeWork) и още много други пазари, като този за грижа за възрастни хора или за деца, за домашни любимци, пазар за приготвяне и доставка на храна, пазар за доставка на хранителни и домакински продукти и прочие.
Социалното значение на тези нови пазари е, че те създават нов капитал, както и че слагайки цена на неща, които преди това не са имали такава, трансформират чистите продукти (като потребителска стойност) в стоки (разменна стойност). Тази капиталистическа експанзия не е фундаментално различна от експанзията на капитализма през 18 и 19 в. в Европа, дискутирана от Адам Смит и Карл Маркс. Щом се създадат нови пазари, се появява и имплицитна стойност върху всички тези стоки и дейности. Това не означава, че всички веднага ще се втурнем да си даваме жилищата под наем или да караме колите си като такси, но означава, че осъзнаваме финансовите загуби от това, че не го правим. Много от нас, ако цената е правилна (дали защото имаме промяна в обстоятелствата или защото относителната цена се повишава), ще се присъединим към новите пазари и така ще ги засилим.
Тези нови пазари са фрагментирани, тоест те рядко изискват постоянен пълен работен ден. По този начин, превръщането на различни неща в стока върви заедно с гиг икономиката (гиг икономика – всички фрилансъри или работещите в сферата на онлайн, дигиталните платформи, услугите на повикване – б.пр.) В гиг икономиката ние сме едновременно доставчици на услуги (можем да доставяме пица следобедите) и купувачи на много услуги, които досега не са били монетизирани (вече изброените чистене, хранене, отглеждане). В замяна това прави възможно индивидите да задоволяват всичките си потребности на пазара, а в дългосрочен план повдига големи проблеми, като ползата и оцеляването на семейството.
Но ако капитализмът се е разпрострял толкова много във всички посоки, защо говорим за неговата криза? Защото неразположението, което се ограничава до богатите Западни страни, се очаква да засегне целия свят. Но не такъв е случаят.
А причината да не е такъв случаят е, че западното неразположение е продукт на неравното разпределение на ползите от глобализацията, подобно на това, което стана и при глобализацията от 19-ти век, когато ползите бяха диспропорционално пожънати от европейците.
Когато започна този нов пристъп на глобализация, той беше политически „продаден“ на Запад, още повече, че идваше много скоро след „края на историята“ с идеята, че ще облагодетелства диспропорционално богатите страни и тяхното население. Резултатът беше противоположен. Той облагодетелства най-вече Азия, многолюдните държави като Китай, Индия, Виетнам, Индонезия. Това е пропастта между очакванията, хранени от Западната средна класа и нейните слабо нарастващи приходи, както и падането в позициите й по глобален доход, което подхранва неудовлетворението от глобализацията. Което погрешно се диагностицира като неудовлетворение от капитализма.
Има и още един проблем. Разширяването на пазарния подход на обществата във всички (или почти всички) аспекти, което е истинска черта на развития капитализъм, трансформира и политиката в бизнес дейност. По принцип на политиката не се гледаше като на сфера на пазарни транзакции, точно както и на нашето свободно време. Сега и на двете се гледа така. Това направи политиката по-корумпирана. Сега тя е като всяка друга дейност и дори и човек да не е ангажиран пряко в корупция по време на политическия си мандат, той използва контактите и информацията, придобити в политиката, за да прави пари след това. Този вид комодификация, или търговско остойностяване, създаде широко разпространен цинизъм и разочарование от традиционната политика и от политиците.
Така че кризата не е на капитализма per se, а е криза, предизвикана от неравномерния ефект на глобализацията и от капиталистическата експанзия в области, които традиционно не бяха смятани като възможни за комерсиализация. С други думи, капитализмът стана прекалено могъщ и в някои случаи влезе в сблъсък със силно вкоренени убеждения. Той или ще продължи завладяването на още, досега некомерсиализирани, сфери, или ще трябва да бъде контролиран и „полето му на действие“ ще трябва да бъде редуцирано до това, което беше.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
Източник: branko2f7.substack.com
