Западът, воден от САЩ, твърдо върви към война с ядрено въоръжената Русия

Автор: Род Дреър, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм

Премиерът на Унгария и президентът на Хърватия предупреждават, че Западът върви към катастрофа

Политическият анализатор Гладен Папен беше миналата седмица част от групата за среща с унгарския премиер Виктор Орбан и предложи богат и подробен аналитичен поглед върху нея. Той показва колко задълбочен мислител е Орбан. Ето откъси:

„„Истинският проблем“, каза ни премиерът Орбан, „е, че няма никой, който да оспорва официалната гледна точка“ – а именно официалната гледна точка, че към войната трябва да се подхожда като към въпрос за нашето стоене от правилната страна на историята. Западът е заклещен между мнението, че трябва да окажем материална помощ на Украйна, за да бъдем от правилната страна на историята, и реалността, че подобна подкрепа носи със себе си рискове. Този анализ беше и заключителният контекст на премиера, че „следователно ние“ – главните действащи лица от Запада, чиито възгледи той коментираше, а не на самата Унгария – „се въвличаме все повече и повече във войната.“

Това, което очевидно е натежало на министър-председателя, е липсата на евристика за вземане на решение между световноисторическия и рисково-коригирания подход към материалната подкрепа за Украйна. Директната подкрепа за Украйна исторически императив ли е за света (ако е така, защо не стигнем до край?), или рискът от неконтролируема ескалация предполага предпазливост? Заключението на Орбан беше, че тъй като нито един от западните участници  не се опитва да оцени цялата ситуация и да избере един от двата отговора, „ситуацията става все по-лоша и по-лоша.“ Неговата забележка не беше по никакъв начин декларация, че Западът е във война per se. По-скоро беше съжаление, че Западът „все повече се въвлича“, заради поетапния си подход през последната година, при който голямата реторика за сблъсъка между демократични и авторитарни режими всъщност води само до незначително , но все по-опасно ангажиране на западни ресурси.

Моята интерпретация е съвсем малко по-различна. Според моите бележки, Орбан наистина каза, че Западът е във война с Русия de facto, но той съвсем открито мисли, че това е ужасна идея и, доколкото мога да възстановя, той го каза в контекста на предупреждение към западните съюзници на Унгария, че по този начин играят опасна игра. С други думи, това, което той каза според мен е, че взимащите решенията в останалите западни страни се самозалъгват относно това, което наистина правят в Украйна и поставят всички ни в опасност от много по-широк конфликт. Още по този въпрос:

„По този начин Западът достигна известна стратегическа парализа (терминът е мой, в опит да уловя мисълта): той не търси незабавно прекратяване на огъня, тъй като това би било провал на теста за историческа важност от световно значение, но не търси и незабавна или тотална победа, защото тогава рискува ядрена война. Когато го попитаха какъв според него би трябвало да е отговорът на конфликта, Орбан не се поколеба да отговори почти аксиоматично: „Ако искаме да имаме мир, първо трябва да убедим и двете страни да прекратят огъня.“

Това ми се струва правилно. Нашите лидери, чрез своята реторика, правят договорения край на този извънредно рисков конфликт все по-малко възможен. Това е идиотското при постоянното позоваване в американската преса и от определени американски политици на Мюнхен от 1938 година. Ако мирните преговори се сравняват с глупавото подвеждане на Чембърлейн с „мир в нашите дни“ след срещата му с Хитлер, то всеки опит да се приключи този конфликт без проливане на повече кръв, разширяване на войната или, не дай Боже, размяна на ядрени удари, става политически невъзможен. Чий интерес обслужва това? Не и американския. Не и на Запада.

Още един откъс от статията на Папен, защото тук има лек конфликт с моя поглед към събитието:

„На този етап премиерът представи своето впечатление за руската гледна точка: първо, те вярват, че времето е на тяхна страна; и второ, те смятат, че им трябва буфер между тях и НАТО. Съчетано с поетапния подход на Запада, различното мнение на Русия също намалява вероятността от прекратяване на конфликта. Имено в този контекст Орбан изложи своето мнение за отношението на Русия към Украйна. Основната цел на руснаците, каза той, е да държат НАТО далеч от руската граница и „ако това не е възможно, да създадат Афганистан между Русия и украинската граница.“ Противно на някои първоначални впечатления, премиерът не равнопоставя Афганистан и Украйна, а казва, че за жалост Русия създава една унищожена „зона на сигурност““.

Това, което аз разбрах от думите на Орбан, е че Русия превръща Украйна в Афганистан, в смисъл, че превръща голяма част от страната в неуправляема, хаотична бъркотия, с цел да създаде, да, една унищожена „зона на сигурност“ между Русия и страните от НАТО. Ако цитатът на Папен е коректен, а той вероятно е. За жалост, моите бележки не предоставят яснота – това е значителна разлика. Има стратегически смисъл в това, че ако Русия не може да завладее Украйна, тя ще се опита да я разруши до степен, че да бъде безсмислена като съюзник на НАТО. (Не казвам, че Орбан е имал предвид това. Това е моят поглед за нещата.) Когато про-украинските западни интелектуалци и политици говорят за приемане на Украйна в НАТО, както президентът Джордж У, Буш говореше през 2008 г., те осъждат тази страдаща страна да бъде разрушена от Русия, която няма да толерира подобно развитие.

Ето и откъс от репортажа на Николо Солдо от неотдавнашна реч на левия президент на Хърватия Зоран Миланович:

„От началото на този конфликт Миланович поддържа две идеи: 1) това не е наша (на Хърватия) война и 2) Русия ще постигне победа по един или друг начин, тъй като за тях това е екзистенциален конфликт, а не е такъв за Запада. Президентската институция в Хърватия е почти изцяло представителна, с изключение на факта, че президентът е главнокомандващ на Хърватските въоръжени сили. Изпълнителната власт е съсредоточена в длъжността на премиера, който в момента е фаворитът на Брюксел Адрей Пленкович от дясно-центристкия ХДС (Хърватски демократичен съюз – б.пр.) За разлика от Миланович, Пленкович избра да не клати лодката във връзка с войната в Украйна, придържайки се твърдо към водещата линия на Брюксел.

От друга страна, Миланович непрекъснато изпъва шия с различните си декларации за медиите, тъй като вероятно е стигнал до заключението, че изцяло церемониалната му роля му позволява да го прави. Ето повече за това.
Миланович разгневи поддръжниците на Украйна през миналата седмица, не само казвайки, че Западът (разбирай САЩ и Великобритания) провокират Русия от години, но и че Косово беше откраднато от Сърбия! Превеждам думите му от няколкото източника в хърватските медии.

Ние не можем и няма да бъдем завлечени в тотално подчинение на чужди интереси, в които ние нямаме и нулево влияние. Разбирам, че лидерът на НАТО е в Южна Корея и Япония. Познавам този човек повече от двайсет години и зная, че той не представлява нито мен, нито страната ми там. Тази част на света няма нищо общо с НАТО, но е в съседство с Китай. Там се случват неща, за които ние нямаме думата (а и никой не ни пита), но които могат да ни вкарат в сериозни задължения доста бързо.

Ние сме крайно зависими от чужди амбиции и планове, и не само по отношение на Украйна.“

Той продължава:

„Някои в Европейския съюз обсъждат разчленяването на Русия – това е много неправилно. Дори ние и сърбите никога не сме се мразили толкова много! Това е лудост, най-добре да се отстраните от нея, иначе и вие ще бъдете впримчени в нея.“

И още:

„Каква е целта на тази война? Война срещу ядрена сила, която се бие в друга страна? Съществува ли изобщо конвенционален начин да се победи такава страна? Кой плаща цената за тази война? Европа. САЩ плащат най-малката цена.

Руснаците? Това е тяхното Мексико... или Канада, ако искате. Това е реално и опасно.
........................
От 2014 г. наблюдаваме как Западът провокира Русия да започне тази война. Войната беше започната. След почти една година, сега говорим за изпращане на танкове. Нито един американски танк няма да отиде в Украйна тази година. Ние, обаче, ще изпратим всички германски танкове и те ще последват същата съдба като онези преди тях. Полски депутат настоява Русия да бъде разделена на части, но Русия не е нападала Полша, нито ще я нападне, тъй като не е достатъчно силна да го направи.

Това, което ние като Запад правим, е колективно неморално. Германските танкове само ще продължат да сплотяват Русия и нейния народ... а същото се отнася и за Китай. Моята задача е ние да избегнем това, за да не се превърнем в цирк на пудели. Всякакво участие в подобен конфликт ще бъде смъртоносно. Мислите ли, че аз съм руски агент? Не аз предадох „Агрокор“ (най-голямата хърватска компания) на руснаците (сделката бе подписана от настоящия премиер и любимец на Брюксел Пленкович).““

Не гледам никакви американски електронни медии, така че не зная какъв е дискурсът за войната по телевизията и радиото (освен емисиите на Тъкър Карлсън, които гледам онлайн). Чета основните печатни издания от сайтовете им и макар че нямам поглед върху всичко, впечатлението ми е, че американският народ получава много малко от тази перспектива в репортажите и коментарите за войната. Не зная и каква част от този вид анализи и гледни точки получават европейците в техните медии. Всичко ли е пълно само с дрънкане на оръжия? Ако има в този блог читатели от континентална Европа, моля ви, разяснете ми какви са отразяванията и коментарите за войната във вашите официални медии. Изпращайте ми имейли на rod-at-amconmag-dot-com.

За мен е невероятно, просто невероятно, че воденият от Съединените щати западен алианс твърдо върви към все по-вероятната перспектива от война с размяна на удари с ядрено въоръжената Русия и има съвсем малки или никакви антивоенни усилия. Вероятно защото либералите и прогресивните най-после намериха война, която могат да обичат.

Няма да спра да го повтарям: спомням си 2002 г. и как всички говорехме за приближаващата война в Ирак. Имаше повече дебати и дискусии тогава, макар че много от нас – да, аз бях на същата страна, за мой срам и съжаление впоследствие – не искахме да слушаме никакви предупреждения против войната. Нито папа Йоан Павел II. Нито Патрик Бюканън. Нито някого от ляво, със сигурност. И вижте какво стана. Това, което сега се случва между Русия и Запада заради Украйна носи неизмеримо повече последствия.

И още нещо не мога да разбера – защо други големи страни, като Индия, Китай, Бразилия не използват Обединените нации като средство за започване на разговор за спиране на огъня. Действително ли е в интерес на Китай това да продължава? За какво изобщо са Обединените нации?

Източник: theamericanconservative.com