За да събере трохи, Асен Василев се прицелва в банките и пенсионните фондове 

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Асен Василев, също както и Симеон Дянков преди десет години, отказва да признае, че когато бюджетът има структурен проблем – тоест приходите изостават спрямо разходите заради начина, по който са заложени в тяхната цялост - събирането на трохи няма да реши проблема, но може да влоши бизнес средата. Доказателство са подготвените промени в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), които предвиждат държавата да подгони банките за по-ранно събиране на част от печалбата им и пенсионноосигурителните дружества за най-рисковите им инвестиции.
 
В банковия сектор идеята на финансовото министерство е да се облагат провизиите, които банките изваждат от печалбата си с цел да посрещнат евентуални загуби по бъдещо неизпълнение на отпуснатите кредити. Например, заеми за 30 милиона, отпуснати отпуснати в минали години на фирми в сектор, който банка очаква догодина да бъде разклатен от евентуална криза. За да не се окаже неприятно изненадана, още от печалбата си за тази година тя може да задели като провизия 30 милиона лева. Ако догодина тези заеми спрат да се обслужват, банката започва да тегли от провизията за да компенсира загубата. От всяка банка си зависи дали провизира кредитите на 100% и дали ще прави това в една година, или в няколко години. Важното е, че по този начин се намаля печалбата на банките в конкретния отчетен период и върху заделената провизия не се плаща данък печалба. Но реално това е буфер, с който банката защитава парите на вложителите си.

Този тип политика не удря бюджета, защото ако кредитите се изплащат изрядно, заделената провизия в една година се реинтегрира в печалбата за следващата и върху нея все пак се плаща данък. Прицелването в облагане на провизиите само удря буфер на банките с цел едни пари да постъпят в бюджета година по-рано за сметка на стабилността в банковата система. 
Още по-безсмислена става промяната и в българските условия. При положение, че над 90% от системата е собственост на чуждестранни банкови групи, то банките майки гледат да декларират максимална печалба в България, да ѝ платят данъците и да изтеглят като дивидент колкото им позволи БНБ. Така парите всяка година потеглят към чужбина и провизиите се заделят там, където банковата група има най-много нужда. 

Обратно, справка в баланса на банковата система към БНБ показва, че провизиите на банките са незначително малък обем 357 млн. лв. и второ, те намалят вече няколко поредни години. Така облагането им не би осигурило на държавата повече от няколко милиона на година, което е микроскопично на фона на очертаващия се бюджетен дефицит от поне 5.4 милиарда лева (това би бил размерът му, ако се ограничи до само 3% спрямо БВП), но създава излишен шум в банковата система. 

Друга гледна точка сочи, че банките се насочват към провизиране едва, когато усетят промяна в бизнес средата. Например, ако за момента все още прогнозите са оптимистични и поради това расте и кредитирането, при затягане на условията за кредитиране може да се очакв растеж на провизиите. И ако в този момент важи законодателство, което ги облага, това ще означава, че в името на ранното събиране на данъчни приходи, които така или иначе не се губят, държавата ерозира инструмент, стабилизиращ банковата система. А какво става, ако заемите наистина не се върнат, и провизиите почнат да изпълняват предназначението си? 

По подобен начин прилагането на директивата, с която се цели единно минимално облагане на транснационалните корпорации с поне 15% ясно посочва кои сектори и какъв тип компании как трябва да се третират. Грешки в адаптацията на данъчните закони с промените в ЗКПО обаче предвижда задължаване на пенсионноосигурителните дружества (това са компаниите, които управляват пенсионните фондове) да променят механизма си за преоценка на притежаваните от тях ценни книжа. Практически приравнявайки режима на преоценки за финансовите предприятия с този за нефинансовите заплашва да създаде допълнителна бюрокрация и да причини минимални загуби за фирмите, но не да осигури печалби. Най-неустойчивите в ценово отношение активи, които носят най-сериозен риск, по-скоро ще бъдат продадени, отколкото да тежат като създават административна тежест и то при условия, които може да не са най-изгодни. Резултатът е, че и при пенсионните компании, държавата също няма да събере допълнителни бюджетни приходи, но не се притеснява да създаде административна тежест. 

Големият извод от пакета с промени в данъчните закони от тази есен е, че правителството няма никаква идея как да създаде бизнес среда, нито да изсветли икономиката. Всички мерки, без тези по ДДС, за които обаче няма консенсус в „некоалицията“, са с потенциал да осигурят приходи, които се равняват на промили спрямо тазгодишните приходи, или с други думи – събират се трохи.