Истеричните реакции на част от българските политици какво непосилно бреме и каква заплаха за националната ни сигурност са бежанците от Сирия породиха и закономерен отзвук. За щастие по-голямата част от гласовете са здравомислещи и хуманни, но има и такива, които страстно "защитават" българските интереси от хората, принудени да напуснат дома си, за да спасят живота на децата си. В дебата са вкарани пенсионерите, "Ал Кайда", "лошата Европа", световната конспирация.
<p>ГЛАСОВЕ публикува различни мнения, но категорично защитава позицията, че бежанците имат правото на хуманно отношение, а несгодите не са причина те да бъдат отхвърляни и обвинявани.</p>
<p><strong>За българите и бежанците, </strong><strong>Марин Трендафилов</strong></p>
<p>Ако в един дом хората живеят мизерно и едва си поделят последния залък, то ще приеме ли домакинът на дома да угнети домашните си, като спретне една пищна трапеза на почукал му на портата случаен бежанец?</p>
<p>Няма ли бежанецът да сподели общата бедност на тези, които са му показали милост и човеколюбие? Няма ли да е доволен дори на един краешник хляб и едно одеяло?</p>
<p>Кой и как пресметна потребителската кошница на бежанеца, че тя да отговаря на стандарт, който голяма част от българите не могат дори да сънуват? Не трябва ли, преди да реши проблема с пъплещите бежанци, българското правителство да реши проблема със собствените си гладуващи граждани?</p>
<p>Как става тази работа, господа икономисти, държавници и политици?</p>
<p>Как все на угнетената българска душа ще се случи това – да разбере, че в собствената й родина я третират не като второ или трето, но като най-долно качество?</p>
<p>Възможно ли е българското правителство да отделя за един бежанец 1100 лева, та да му осигури що-годе някакво съществуване, а българските пенсионери да иждивяват с пет, шест и дори седем пъти по-нищожни пенсии?</p>
<p>Какво е допринесъл бежанецът като обществени блага за родината ни, та да калкулират неговата месечна издръжка като пет пъти по-голяма от тази на майките ни и бащите ни, които оставиха годините си в образованието, културата, медицината и в изграждането на заводи, пътища и градска инфраструктура?</p>
<p>Що за сервилничене се случва за пореден път пред великите сили?</p>
<p>И как за подсигуряването на една емигрантска вълна винаги ще се намерят пари, а за социално слабите в България те ще са кът?</p>
<p>А къде да избягат онези българи, които бяха обречени на мизерно и нещастно съществуване? На оня свят ли? Или да четат приказките на Шехерезада от 1001 нощ, та дано ги споходи джинът от лампата на Аладин, та да им изпълни всичките желания?</p>
<p>Тъжно е днес в душата ми, понеже всичките ми най-близки приятели са на абсолютно същия хал! Тъжно не толкова заради мизерията, а поради липсата на каквато и да било солидарност на властимащите с властнямащите! Защото ако такава солидарност имаше – българите нямаше да се надяват на 330 лева минимална заплата и 150 лева минимална пенсия! И идващите отвън бежанци щяха да споделят мизерията ни, а не благоденствието, което нямаме!</p>
<p>Но щом статуквото “бежанец” се оказа по-защитено от държавата ни, отколкото статуквото “поданик”, то горко ни, братя българи!</p>
<p><strong>А кой е моят ближен? Теодора Димова</strong></p>
<p>Наскоро попаднах на ето такава снимка – египетски християни копти се молят в своя разрушен, полусъборен храм. Явно той е бил бомбардиран от „Мюсюлмански братя”. Явно църквата е разрушена, но храмът на вярата в душите на тези хора е цялостен, непокътнат. Събрали са се заедно в своя молитвен дом въпреки разрухата, събрали са се заедно, за да се молят в страданието си.</p>
<p>Сложих тази снимка на страницата си във фейсбук и веднага се появиха следните коментари:</p>
<p>„Извинете, но това няма как да са православни християни, само вижте позицията на ръцете им…”, „Като гледам положението на ръцете на двамата, все едно, че държат книга, ми приличат повече на мюсюлмани…”.</p>
<p>Тези коментари ме изумиха. Цялата преживяна трагедия, цялото страдание, цялата болка, целият ужас остават незабелязани, невидени, неусетени. Забелязана е единствено позата на ръцете им.</p>
<p>И веднага е изразено мнение – категорично, безапелативно. Мнение от хора, претендиращи да са „правилни” православни християни, които знаят каква е правилната поза на ръцете на правилния християнин. Мнение на хора, които свеждат православното християнство до позата на ръцете.</p>
<p>Хората, които разсъждават по подобен начин и в подобни категории, далеч не са само двамата читатели, написали коментари под снимката. С подобни братя и сестри се срещаме доста често в нашите храмове. Слава богу, нашите храмове не са разрушени. Не са разрушени отвън. Но явно разрухата вътре е налице. Изразява се в безсърдечие, непричастност, студенина, самодостатъчност.</p>
<p>Подобно отношение означава, че ближен ми е само този, който се моли в правилната поза, с правилните думи, с правилните формули, с правилните правила.</p>
<p>Въпросът „А кой е моят ближен?” е особено важен не само за всеки християнин, но и за всеки, който иска да бъде човек. Този именно въпрос зададе един законник, когато дойде при Иисус. И в отговор на въпроса му Иисус му разказа историята за добрия самарянин.</p>
<p>Как да очакаме от такива християни да дадат залък хляб на гладния и чаша вода на жадния. Как да очакваме да посетят болния, а камо ли пък затворника. А нали точно това ще ни пита Христос.</p>
<p>Нали точно това, всъщност единствено това ще бъдат въпросите към всеки един от нас, когато се изправим пред Неговия съд. А ние сме изправени пред Неговия съд във всеки един миг, Страшният съд не е нещо, което ще се случи еднократно и незнайно кога. Божият съд се извършва във всеки един момент над всеки един от нас. И нашият праведен Съдия със сигурност няма да ни пита или да ни съди за молитвената поза на ръцете ни.</p>
<p>Но дали сме осъждали някого за молитвената поза на неговите ръце, със сигурност ще ни пита. Защото няма как да произнесеш категорична присъда над някого и в същото време да имаш милостиво отношение към него и да го нахраниш, и да го посетиш, и да го приютиш, и да превържеш раните му.</p>
<p>Защото Добрият самарянин дали щеше да е добър, дали щеше да превърже раните на нападнатия от разбойници и оставен полумъртъв Човек, ако беше гледал на него като на другородец и друговерец, както погледнаха свещеникът и левитът и го отминаха безучастно. Но той погледна на него като на брат и затова се смили и превърза раните му, и се погрижи за него.</p>
<p>Сега Сирия е пред война. Погледнете етническата й карта – невероятно пъстър конгломерат от етноси и религии – араби, кюрди, евреи, арменци, друзи, копти, левантийци, асирици, арамейци… Цялата тази пъстрота е създавана от векове. От векове са натрупвани и вражди, и приятелства. Доскоро в Сирия тези етноси и религии съжителстваха в мир. Чуждият не ни е враг.</p>
<p>Другият, различният, може да ни бъде не само съсед, но и приятел и ближен. Нашето сърце и нашият разум определят дали ще го възприемем като враг или като ближен, дали ще стреляме в него или ще превържем раните му. Над милион бежанци от Сирия вече напуснаха родината си. Стотици от тях съдбата доведе в България. Дали ще ги възприемем като врагове или като ближни. Зависи от това дали ще гледаме в каква молитвена поза са ръцете им, или ще проявим състрадание към бедата им.</p>
<p><strong>Да се молим за Сирия и Египет</strong></p>
<p>Във фейсбук се появи и се споделя от страница на страница призив „Да се молим за Египет и Сирия”.</p>
<p>Нашата Църква не се е произнесла по този болен въпрос. Фейсбук изпревари Светия синод.</p>
<p>Пред очите ни е трагедията на войната, кадрите с обгазените хора, с умиращите деца, разрушените сгради, улици, ежеминутният ужас на хиляди, на стотици хиляди хора. Затова призивът да се молим е особено актуален и насъщен. Да отворим сърцата си за съчувствие и състрадание.</p>
<p>Защото използването на химическо оръжие наистина е „морална гадост”, както го нарече Джон Кери. Такава гадост не си позволиха даже Хитлер и Сталин през Втората световна война.</p>
<p>Можем да помогнем на жертвите единствено с молитвата си. Но молитва, която говори от сърцето. Нашата молитва ще има стойност само когато се съедини с молитвата на онези египетски християни, които се молят в разрушения си храм, както и на хиляди други, които се молят в разрушени храмове и домове.</p>
<p>При срещата си с покойния коптски патриарх Шенуда ІІІ Руският патриарх Кирил му подарява патриаршески посох – символ на архиерейското служение и архиерейската власт, и когато му го подава, казва: „Като се опирате не този посох, помнете, че имате братя, на които също можете да се опирате”.</p>
<p>Дано да бъдем такива братя и сестри за нашите страдащи братя и сестри.</p>
<p><strong>Излежаващите се по цял ден и смучещи каляна фанатизирани сирийски сунити ще получават повече от някои работещи българи, Георги Коларов</strong></p>
<p>Среднощните бунтове в общежитията в "Овча купел" са кулминация на трупаните от дълго време проблеми в с бежанците от Близкия и Средния изток, бързо увеличаващи се след иранските бунтове през лятото на 2009г. и особено от началото на "Арабската пролет" през зимата на 2011г.</p>
<p>Те нагледно показаха реалната опасност за българската национална сигурност от допускането на още имигранти от Сирия и другите размирни страни от региона на българска територия.</p>
<p>Отчетливо се проявява тенденцията проблемът със сирийските и другите арабски бежанци някой ден да достигне мащабите на циганския.</p>
<p>Сега обаче хора от различни ориенталски страни, с различни политически и религиозни убеждения, събрани у нас по милостта на държавата и народа, вдигат бунтове, защото искат по-добри условия, по-големи социални помощи, по-облекчен статус.</p>
<p>И няма никакво съмнение, че каквито и компромиси да им бъдат направени, те все няма да са доволни и постоянно ще имат нови претенции към червено-турскосиньото правителство.</p>
<p>Според официалните данни издръжката на един сирийски бежанец у нас ще струва на държавата 1100 лева месечно, като на ръка ще се дават по 370 лева.</p>
<p>Явно излежаващите се по цял ден и смучещи каляна фанатизирани сирийски сунити ще продължат да получават повече от някои работещи българи!</p>
<p>И след десетилетия (или дори по-рано), заедно с българските граждани - симпатизанти на ДПС, ще започнат да ни гонят и от големите български градове. Както вече става в някои европейски държави, дръзнали някога да запълват празните работни места с имигранти.</p>
<p>Проблемите назряват както в "Овча купел", така и в малките градчета и села, където има бивши военни поделения, превърнати в бежански лагери. И ако досега едни структури биеха тревога за опасността, а други я отричаха, среднощният бунт е ясен сигнал за радикализацията на недоволството на излъганите с празни обещания бивши бунтовници, рискували живота си във войната със светския режим на Башар Асад.</p>
<p>В редиците на бунтовниците обаче, наред с фанатиците, желаещи да се прехвърлят в ислямския рай, където да блаженстват вечно в обкръжението на 40-те хурии (или както ги нарича Любен Каравелов, "40 дебели голи жени"), има и такива, които воюват единствено от меркантилни подбуди - да оцелеят, да се прехвърлят в Европа, където да живеят на гърба на работещите европейци.</p>
<p>Освен тях има и определен контингент професионални терористи, които официално се бият под зеленото знаме на Пророка, а всъщност за интересите на американския оръжеен бизнес.</p>
<p>Няма съмнение, че сред бежанците присъстват предимно мирни сирийци, избягали от ужасите на войната.</p>
<p>Няма как обаче да се попречи на внедрените сред тях терористи (сирийци или от горепосочените народи) или криминално проявени мароканци и алжирци, за които има достатъчно данни, че проникват у нас във все по-големи количества, да минат "между капките", да се устроят у нас и един ден да създават проблеми. Те вече ги създават!</p>
<p>Сирийците от началото на 90-те години на ХХ век идват по поръчение на "Мюсюлманските братя", фондациите "Ал Уакф ал Ислами" и "Иршад".</p>
<p>Покриват се из помашките градчета и села в Западните Родопи и долината Чеч. Женят се за местни момичета от силно вярващи семейства и придобиват статус. Въртят някакъв бизнес и тихомълком насаждат ислямския фундаментализъм. Повечето произхождат от бедни сунитски семейства в Сирия и това е шансът им да заживеят добре и да осигуряват семействата си.</p>
<p>Сега им даваме шанс бързо да увеличат числеността си и да прехвърлят "критичната маса", излизайки от контрол. Какво следва по-нататък - сетете се сами!?</p>
<p><strong>„Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?”</strong><br /><strong>(Лук. 10:29), Климент Христов Стоянов</strong></p>
<p>Видяхте ли как застудя? За няколко дни времето се обърна. Лятото си отиде. Замести го есента. С дъжд и хлад. Сутрин и вечер. Само през деня все още малко слънце стопля костите.</p>
<p>Все се надявам, че въпреки църковнославянския текст, който обичайно се използва в богослужението, пак ще разпознаете превода му: „За тези, които плават, пътуват, боледуват, страдат, за пленените и за тяхното спасение на Господа да се помолим!”. Нали така се молим?</p>
<p>От няколко дни обаче, освен че застудя, из медиите се завихри и странно неприязнена кампания. В кратко време различни издания - хартиени и електронни – успяха да изтълкуват изявленията на няколко официални лица доста превратно и се нахвърлиха да обясняват, че едва ли не ни е връхлетяла вълна от скакалци, които ей сега не само ще опоскат и без това бедната ни държава, ами че и нас самите ще изядат и ще заемат местата ни.</p>
<p>Става дума за бежанците, повечето от които идват от раздираната втора година от гражданска война Сирия и които вече всеки ден минават югоизточната ни граница с десетки, че дори и със стотици.</p>
<p>Да помислим. С главите си, не с някакви насаждани емоции. Освен че цял наръч международни и наши си закони гарантират правото на убежище за изгнаници, бягащи от война и насилие, все пак ние сме хора християни.</p>
<p>И отговора на въпроса го е дал Спасителят. Да, нашият ближен, когото да възлюбим като себе си, е точно оня пребитият, изхвърленият в канавката, изтерзаният и угнетеният, съблеченият от разбойниците.</p>
<p>Зима иде. Студ. А тези клетници идват от земи, където само жега познават. Повечето са с по една риза на гърба си. Жени и деца бягат и търсят при нас закрила. Смилете се, а не ги отминавайте, както това направиха свещеникът и левитът от притчата (Лук. 10:31-32).</p>
<p>Нека не оставяме на абстрактната „държава” отговорността да бъдем хора, да бъдем човечни. Нека не чакаме само Държавната агенция за бежанците да се погрижи за тези хора или само Сливенската и Старозагорската митрополия, в чиито предели са бежанските центрове. Има вече хора, които се самоорганизират и даряват – а изгнаниците имат нужда от всичко: дрехи, особено зимни; храна, особено детска. Кой каквото може да отдели.</p>
<p>И преди някой да ми е напомнил, че „тия от Сирия, Кюрдистан, Ирак, Афганистан” са друга религия, да напомня, че „добрият” самарянин в собствения смисъл на новозаветния контекст също е бил инородец и иноверец.</p>
<p>И също да напомня, че и ние, българите, сме били гонени и сме имали бежанци от няколко войни.</p>
<p>А нашата Църква и нашите предци са спасили еврейските си събратя, дали са подслон на арменските бежанци. Те също са в буквалния смисъл на думата друговерци (дори арменците).</p>