- 07 Окт 2022
- 3071
- 14
Последвайте ”Гласове" в Телеграм
Автор: Неджметин Аджар, inosmi.ru
Саботажът над „Северен поток“ утежни и без това тежката енергийна криза и стана за Европа нов 11 септември, пише "Йени Шафак". Най-много от всички ще пострада Германия, но тя има два изхода от създалата се ситуация.
От началото на руско-украинския военен конфликт европейските страни се сблъскаха със сериозен проблем за обезпечаването на енергийната сигурност. Пробивите на тръбопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ миналата седмица утежниха този проблем не само от гледна точка на играчите, нуждаещи се от тази енергия, но в същото време и за тези, които доставят енергията. А твърдото убеждение, че пробивите са предизвикани от акт на саботаж, още повече усложни ситуацията.
Фактът, че в резултат на пробивите подаването на природен газ по „Северните потоци“ напълно се прекрати и в зависимост от мащабите на нанесените щети, тези маршрути може да бъдат окончателно преустановени, ще има много сериозни последствия за Германия – страната с най-голяма икономика в Европа, която е и една от най-гъсто населените и най-зависимите от руския газ страни. Заради военния конфликт на Русия и Украйна бездруго възможностите на Германия за доставяне на газ по суша се намалиха, а това, че последните събития я лишават от шанса да получи синьото топливо и по море, извиква въпросът: „Настъпи ли 11 септември за Германия?“
Кого безпокоят „Северните потоци“?
Днес можем да разделим европейските държави на три групи: високозависими от руския природен газ, ограничено зависими и изцяло зависими. Зависимостта на страните от Южна Европа, като Италия, Испания, Португалия и Франция, от руското синьо топливо е доста ограничена. Някои страни от Балтика и Източна Европа, като Финландия, Латвия, Литва, Чехия и Словакия, зависят от руския газ почти на 100 процента. Накрая, зависимостта на страните от Централна Европа, като Германия, Полша и Унгария, съставлява от порядъка на 40-50 процента.
Европа обезпечаваше повече от 30% от своите нужди от природен газ за сметка на Русия. Около 60% от руското синьо топливо се предаваше по тръбопроводите, минаващи през територията на Украйна. В тази връзка тя бе ключова транзитна страна за обезпечаването на енергийните потребности на Европа. Газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“, предназначени за пренасяне на руския природен газ директно за Европа, бяха най-важният маршрут за транзит за Европа, след Украйна. Сумарната мощност на тези две линии, които започнаха да се изграждат в 2010-те години, съставляваше 110 милиарда кубични метри на година.
Основната цел на „Северните потоци“, които бяха изградени за отстраняване на рисковете от гледна точка на безопасността на цяла Европа и особено на Германия във връзка с напрежението, възникнало между Русия и страните от Източна Европа в началото на 2000-те години, беше транспортирането на природен газ направо от Русия за Германия. В процеса на строителството на тези линии от водещи страни от Западния блок и на първо място от САЩ, постъпваха остри изявления по адрес на немското ръководство. Нещо повече, лондонската администрация в този период наричаше зависещите от руския природен газ страни „неверници“.
Идват трудни времена
Днес Германия преживява вероятно най-тежкия период от времето на Втората световна война. Дефицитът на енергия в Европа поради руско-украинския конфликт ще удари най-вече по икономиката на Германия. Към днешния ден почти половината от целия природен газ, внасян в Европа от Русия (100 милиарда кубически метри), се потребява от Германия. По този начин заплахата за енергийната сигурност, възникваща в Европа, ще удари най-вече по тази страна.
Във връзка с последните събития Германия, която е четвъртата икономика в света, с БВП в размер на 4,2 трилиона долара и лидер на Евросъюза в икономическата сфера, в условията на приближаващата зима се лиши от надежден източник на енергия, необходима както за удовлетворяване потребностите на собствените си граждани, така и за поддържане на икономическия потенциал на страната. В това отношение, ако диверсията засегна най-важния маршрут за транспортиране на руски природен газ, то пълното закриване на тази магистрала ще нанесе непоправими щети на Германия.
Напрежението на пазарите на природен газ може да се запази и през 2023 година
Що се отнася до въпрса кой може да е извършил това нападение, очевидно е, че Кремъл не е заинтересован от събития, които ще прекратят потока на природен газ и това снижава вероятността за извършването на тази атака от негова страна. За целите на ефективната външна политика на Русия е важно подаването на синьо топливо да не бъде напълно прекратено, а да бъде използвано в качеството му на лост за натиск. Докато извършената диверсия направи този лост нефункционален.
Сложен избор, очакващ Берлин
Днес руско-украинският военен кофликт, макар и да се случва на територията на Украйна, със своите последствия нанася дълбоки рани на Германия. Да се лиши от надежден и непрекъснат доставчик на енергия в допълнение към икономическите разходи, предизвикани от конфликтите в съседната география, за такава страна-локомотив на ЕС като Германия ще означава най-голямата заплаха за сигурността от времето на Втората световна война. И съдейки по всичко, възможно е такива съюзници като САЩ дори умишлено да не защитават Германия, също както и такива организации като НАТО, на които Берлин довери своята сигурност след 1945 година.
Саботажът над „Северните потоци“ нагледно демонстрира нуждата от нови механизми и структури, които да гарантират сигурността както на Европа, така и на Германия. В частност Германия, чието икономическо благополучие и промишлен потенциал зависят от запазването на най-важните търговски и енергийни пътища – при това страната няма възможност да защити тези значими пътища със собствени средства – след диверсията може да се окаже пред радикален избор. Тук можем да говорим за два различни сценария за Германия: преход към по-уравновесена политика в отношенията с Русия, което ще създаде пукнатина в антируския западен блок, или придобиване на способност за обезпечаване на собствената сигурност, за сметка на въоръжаването. И двата варианта предполагат значителни рискове и възможности за Германия и за целия свят.
Източник: inosmi.ru
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
