Водената от САЩ коалиция преминава към план „Б“

По-рано, на 1 декември, Федералното правителство на Германия също взе решение за участието на военни в антитерористичната операция на територията на Сирия и Ирак. Разбира се, отчитайки плачевното състояние на германските въоръжени сили, немската намеса в най-крупната за цялата следвоенна история на страната чуждестранна мисия едва ли е в състояние кардинално да промени хода на войната с „Ислямска държава“.

Тези две събития имат по-скоро политическо, отколкото военно значение. Те могат да бъдат отчетени като първите резултати от серията срещи на президента Франсоа Оланд с лидерите на САЩ, Русия, Германия, Италия и Великобритания, които бяха посветени на въпросите за формиране на широка антитерористична коалиция като отговор на терористичните актове в Париж на 13 ноември.

Наблюдаваната днес вълна от провоенни настроения във Великобритания и Германия се излива на фона на шумното разобличаване на Турция и лично на Ердоган от страна на руското Министерство на отбраната вследствие на инцидента със Су-24. Впрочем атаката срещу руския бомбардировач от турските ВВС на 24 ноември съвпадна с преговорите между Франсоа Оланд и Барак Обама.

Възниква въпросът какво е това – оформяне на контурите на най-широката антитерористична коалиция за „реална борба“ с ИД или опит на западните държави да направят успешен залог при лоша игра?

След очевидния провал на одобрената от Американския конгрес и президента на САЩ програма на Пентагона за подготовка на „въстаниците“ от „умерената опозиция“ в качеството им на основни партньори на Щатите в борбата им с ИД, те обърнаха поглед към „Отрядите за народна самоотбрана“ на сирийските кюрди.

Така още на 12 октомври се появи информация, че под егидата на оглавяваната от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“ е сключен военен съюз между кюрдите и сирийската опозиция под наименованието „Демократични сили на Сирия“. Само дето широко анонсираната атака срещу столицата на ИД – града Рака – така и не се състоя.

Затова пък в края на октомври под предлог, че помагат на кюрдите в борбата им с ИД, САЩ заявиха намеренията си да изпратят американски специални сили в Сирия. Тогава, далеч преди инцидента с руския военен самолет, бе съобщено, че Вашингтон отправя допълнителна авиация, в това число изтребители F-15 и щурмови самолети А-10, в базата си „Инджирлик” в Турция.

Вече на 26 ноември в намиращия се под контрола на кюрдите сирийски град Кобани пристигна отряд от 50 американски военни. При това от Пентагона не крият, че планират да увеличат числеността на военния контингент на САЩ в Сирия.

Напълно вероятно е цялото това бързане, с което съюзниците на американците в НАТО – германци и англичани – се готвят за участие в сирийската война, да не е толкова вследствие на дипломатическите усилия на Франсоа Оланд, колкото заради съюзническите им ангажименти към САЩ.

От тази гледна точка участието на френския самолетоносач „Шарл дьо Гол“ в съвместната с Русия война срещу ИД изглежда по-скоро като лична инициатива на Оланд, отколкото като така широко рекламирано от него координиране на действията на широката антитерористична коалиция.

При това е очевидно, че в САЩ не приемат с особен възторг руската инициатива за затваряне на участъка на сирийско-турската граница, през който по данни на руското Министерство на отбраната преминава контролираният от джихадистите контрабанден транзитен канал за краден петрол.

Напълно вероятно е наземният контингент на международната коалиция да се предислоцира от територията на Турция. При това в същата тази Германия например вече побързаха да заявят, че няма да съгласуват с Русия действията си в Сирия. Не е трудно да се досетим, че по същия начин никой няма намерение да иска разрешението на официален Дамаск за провеждането на военната операция.

По всичко личи, че оглавяваната от САЩ коалиция преминава към план „Б“. За какво говори това?

Първо. Най-вероятно във Вашингтон са стигнали до извода за необходимостта от сухопътна операция при подкрепата на съюзниците. Може да се спори за мащабите ѝ, но нейното провеждане е само въпрос на време.

Второ. Спешните действия на Великобритания и Германия явно имат принудителен характер, преследвайки две основни цели:

1) да се присъединят към бъдещия „лагер на победителите“ във войната с „Ислямска държава“;

2) да отклонят вниманието от съюзника си Турция, която днес е основният обект на критики заради фактите, свързани със сътрудничеството ѝ с терористите.

Трето. Идеята за създаване на широка коалиция на западните страни с участието на Русия в предложения от Оланд формат фактически се провали. САЩ, притежавайки сериозно влияние над натовските си съюзници, няма да отстъпят на Русия доброволно лидерската позиция в борбата с ИД, за да избегнат нежелателното за американците засилване на позициите в Близкия изток.

За цялата световна общественост, с изключение на Катар и Саудитска Арабия, ИД отдавна е символ на абсолютното зло, което означава, че тя вече не бива да се използва като инструмент за политически и военен натиск над Башар Асад.

Днес за всички вече е очевидно, че „Ислямска държава“ трябва да бъде изтрита от лицето на земята. В така сложилите се условия САЩ и техните съюзници са принудени да дадат колкото се може по-бързо своя принос за победата над ИД, за да имат възможност да диктуват на другите страни условията на следвоенния мир.

Превод от руски: Елена Дюлгерова

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.